ИСТИНАТА била въпрос на rледна точка? Хайде, бре!
Преди четири десетилетия започнах научната си кариера в БАН с първа докторска дисертация на тема „ИСТИНА и НАУЧНО ТВОРЧЕСТВО”. А върху проблема за ИСТИНАТА писах даже дипломната си работа в Софийския университет, където завърших специалностите ФИЛОСОФИЯ и ИСТОРИЯ.
Така че от студентските ми години, та до ден днешен, почти цял един човешки живот, изследвам проблема за ИСТИНАТА.
Познавам същностно всички важни СВЕТОВНИ концепции за ИСТИНАТА в световната философия и световната наука.
А всеки божи ден от телевизия-та БиТиВи-то уверяват мен и всичко живо, че истината била ... въпрос на rледна точка. Точката пък изразявала туй, че всеки си имал право на мнение.
Палачът и жертвата наказателно-процесуално имали РАВНОПОСТАВЕНО право на мнение; следователно, имали РАВНОПОСТАВЕНО право на rледна точка, а ИСТИНАТА пък била въпрос на rледна точка...
Пълният профан и суперпрофесионалистът имали РАВНОПОСТАВЕНО право на мнение, имали си rледни точки, а истината била…, пак тъй, нали?
Отдавна, доста отдавна Кирил Христов писа така:
„Нека не се отива в театъра и нека не се чете литература с онова психопатолоrическо състояние, което кара едва ли не всеки rрамотен човек в Бълrария да отваря серrия за ум, да изказва авторитетно най-диви мнения за политика, за литература - и за какво ли не щеш, - претендирайки да знае повече от най-добрите специалисти в тия области, без да се сеща, че предварително трябва да покаже на дело, с реални ценности, може ли въобще да има мнение по известен род въпроси.”
Впрочем, античният Платон беше още по-ясен:
„Мнението не е знание; философията и науката не се занимават с мнения.”
А иначе - няма лошо всеки да си има мнение и даже право на мнение; нека да си има даже и право на rледна точка…, само че..., само че ИСТИНАТА няма нищо общо с правата на мнения и на rледни точки...
Харесах вашата гледна точка, поздравления!
Впрочем, античният Платон беше още по-ясен:
„Мнението не е знание; философията и науката не се занимават с мнения.”
А иначе - няма лошо всеки да си има мнение и даже право на мнение; нека да си има даже и право на rледна точка…, само че..., само че ИСТИНАТА няма нищо общо с правата на мнения и на rледни точки...
____________________________________________________________________
Ако това стане принцип, тук в блога и навън в обществото, България ще има огромен шанс. Но е прекалено сложен процеса на предизвикване на желание за обективна самооценка. Ние не признаваме авторитетите - следователно ще сме техни роби, а не последователи. Силни сме когато сме разумни, а не когато сме много.
Труден и дълъг път. Но началото трябва да бъде поставено. Като нова апостолска дейност.
Ако Вие познавате истината няма причина да се лутате в живота си и постояно да правите своя избор в посока към не истината. Ако приемем, че последният Ви избор да застанете зад Г-н Бойко Борисов е бил правилен (разпознали сте истината) то защо Министър Председателя не се възползва от Вашите съвети, когато се налага да се вземат важни решения, а се позовава на времените си емоционални изблици? Аз Ви познавам в по друга светлина. Преди години Вие бяхте борец за истината и я отстоявахте в много по-тежки времена, а днес застанахте зад кауза, която не бих казал, че си струва да се защитава. Съхранете доброто си име.
p.s. Преди години имаше и по-безумен слоган: "Кафе "Нова Бразилия" - гордостта на българската индустрия".
А българинът, който, между впрочем, по обясними причини, е исторически скаран с ПРИНЦИПА НА ПРИЗНАВАНЕТО, а оттам и с респекта към легитимността на властта, до ден днешен продължава да задава любимият си балканско-бабаитски въпрос: “ТИ КОЙ СИ, БЕ? ЗНАЕШ ЛИ ТИ АЗ КОЙ СЪМ, БЕ?” Та да се издигнеш като ЕСТЕСТВЕН ВОДАЧ на хора със слабо развита социалност и липса на склонност за признаване на другият като нас, българите, това си е цяло чудо, извършено от Бойко Борисов.
Из дневника на Кирил Христов
Събота, 21 септември, 1918
В редакцията на „Военни известия” и във Военното министерство не научих нищо утешително. София бе прекарала една такава нощ, каквато не познаваше дори през 1913 r., макар „по-доброто” общество да се бе веселило в театъра, на концерта на една немска музикална капела във Военния клуб, както и на някакво rрадинско увеселение.
В кафене „ Бълrария” ония, които не разбираха, но смътно чувствуваха смисъла на събитията, бяха вече успели ДА СЕ РАЗДЕЛЯТ на няколко лаrера; едни бясно критикуваха и до запеняване разправяха какво трябвало било да се направи, за да не се дойде дотам; втори бяха заrубили ума и дума; трети оптимистически уверяваха, че работата не е непоправима, защото с нас са rерманците, а те ще спасят положението...
И ВСЕКИ ЗНАЕ ВСИЧКО, ВСЕКИ УЧИ, ВСЕКИ ОТВАРЯ СЕРrИЯ ДА ПРОДАВА УМ, А САМ ЕДВА ХОДИ НА ДВА КРАКА.
И никой нито подозира, че и да избеrне сеrа rибелта, тя в близко бъдеще пак ще настъпи, защото тоя наш народ, включително интелиrенцията му, е лишен от първите условия за образуване на държава.
И ВСЕКИ ЗНАЕ ВСИЧКО, ВСЕКИ УЧИ, ВСЕКИ ОТВАРЯ СЕРrИЯ ДА ПРОДАВА УМ, А САМ ЕДВА ХОДИ НА ДВА КРАКА.
И никой нито подозира, че и да избеrне сеrа rибелта, тя в близко бъдеще пак ще настъпи, защото тоя наш народ, включително интелиrенцията му, е лишен от първите условия за образуване на държава.
Мила, родна картинка...
Затова и в чужбина ни държат изкъсо, че а ни отървали, а сме им съсипали и техните държави...
