Краят на ДИКТАТУРАТА на ПАРИТЕ
/Освалд Шпенrлер/
Нима ще има такъв край?
Да, ще има, при това с пълна сиурност.
Диктатурата на парите в западната цивилизация се придвижва напред към своята естествена най-висша точка. И тъкмо от тази най-висша точка започва нещо, започва процес, чиято същност може да бъде схваната само от хора, които са проникнали в същността на парите.
Ако парите бяха нещо осезаемо, тяхното съществуване би било вечно; но тъй като парите по своята същност са форма на човешкото мислене, те угасват като такава форма в момента, в който успеят да промислят икономическия свят докрай, угасват именно заради отсъствието на материя в себе си.
Парите проникнаха в живота на селото, пронизаха този живот и приведоха почвата в двжение; парите по делови начин преосмислиха всички видове занаяти; парите победоносно овладяха промишлеността, за да могат по еднакъв начин да превърнат в своя плячка производителния труд на предприемачите, на инженерите и на изпълнителите.
Машината с нейната човешка свита, която е все още истинската господарка на епохата, е заплашена от опасността да падне жертва на по-мощната от нея сила на парите.
С този последен факт обаче парите се доближават към края на своите успехи и започва последната схватка, в която западната цивилизация приема своята завършваща форма - това е схватката между парите и кръвта, между парите и расата на човека.
Появата на ЦЕЗАРИЗМА съкрушава диктатурата на парите и демокрацията като политическото оръжие на диктатурата на парите.
След продължителното тържество на икономиката на световните столици и на нейните интереси над силата на политическото формообразуване, над силата на политическата страна на живота все пак става ясно, че политиката е по-силна от икономиката в завършващия край на цивилизацията.
Мечът ще удържи победата над парите, волята да се господствува отново ще подчини волята за печалба. Властта на парите ще отстъпи пред един мощен, възвищаващ се над всички класови интереси политико-икономически порядък; парите ще бъдат победени от правото.
Частните сили на икономиката не желаят никакво право да спира техния все по-мощен интерес. Никакво законодателство не трябва да стои на техния път. Те искат да създават закони в техен собствен интерес и за тази цел се ползуват от създаденото от самите тях оръдие - ползуват се от демокрацията и от купените партии.
За да се отбие мощния натиск на растящите частни икономически сили, ПРАВОТО се нуждае от блаrородна традиция, от честолюбиви здрави родове, намиращи удовлетворение не в натрупването на капитали, а в решаването на истински rероически задачи, излизащи вън от rраниците на паричните изrоди. Силата може да се победи само от друrа сила, а не от принцип, а пред лицето на парите не съществува никаква по-мощна противостояща сила освен силата на кръвта. Силата на парите ще бъде преодоляна и победена само от силата на кръвта.
КОЙ ТЪПАК СЕ БЪЗИКА С ТРОЙНИЯ АЛЕКС?... ...
Протест във вторник ! В името на антиком...
26.02.2012 13:16
Съжалявам алчен съм, искам да живея по - добре. Не мога да се хвана в подобна лепкава, левичарска гадост, като тази на другарчето ШпИнглер. Кантианските му твърдения не са подкрепени с никакви доказателства, нямат и зададени цели, ако не броим това, че иска жертването на нечия кръв(Чия ? - Сещайте се!).
Не е ясно какви "истински rероически задачи" ще разрешава, но определено те ще са за "общото благо" и там няма да имат място нито лична полза, нито лично щастие, дори нито лично оцеляване. Как ли би съществувало общество без човек и какви ли възвишени цели би имало??? Не чакам отговор - смислен такъв, няма как да бъде даден.
Що се отнася до парите и тяхната "диктатура". Парите са еквивалент на стойност, представляват произведените непотребени стоки. Парите са разменно средство, чиито номинал се емитира от ЦБ, но чиито реал е труда на произвеждащите хора.
Ако вие искате да премахнете парите или ще трябва да се върнете към натуралната търговия, или да преминете към най-утопичната форма на социализъм - всичко е на който има нужда, а който може е длъжен да работи. Ако поразсъждавате ще откриете, че и при двата случая съвсем скоро ще стигнете до пещерите. Като сте тръгнали, идете си сами, никой не ви задържа
Не е учудващо, че точно в блога на отявлен почитател на ПП ГЕРБ имахме "шанса" да прочетем соц. помията на О.Ш. - Та те така "странно" си приличат.
Икономическите лобита, под формата на грижа за потребителите, криминализираха дребния бизнес. Почти не можеш да започнеш самостоятелна дейност, ако не си под шапката, сянката или лобито на голям корпоративен интерес. Не можеш да продадеш едно яйце, за да си платиш тока, без да нарушиш закона. Нито зеленчук, риба, или друго, с което да подкрепиш бюджета си. Пазарните норми налагат това, чрез своите лобита. Да не забравяме квотите за производство, вредните емисии. Регулацията е тотална. Което вероятно и доведе до кризата. Подобна на социалистическата.
Оценката на Шпенглер за икономиката се потвърждава, друг е въпросът че войната/кръвта/ вече не е трайно решение. Решението ... Който първи намери вярното решение, ще осигури живота на народа си за следващите сто години.
А ако някой, в целия свят знаеше изхода от "кризата" /освен онези, които са я предизвикали/, вече да е Нобелов Лауреат
Съжалявам алчен съм, искам да живея по - добре. Не мога да се хвана в подобна лепкава, левичарска гадост, като тази на другарчето ШпИнглер. Кантианските му твърдения не са подкрепени с никакви доказателства, нямат и зададени цели, ако не броим това, че иска жертването на нечия кръв(Чия ? - Сещайте се!).
Не е ясно какви "истински rероически задачи" ще разрешава, но определено те ще са за "общото благо" и там няма да имат място нито лична полза, нито лично щастие, дори нито лично оцеляване. Как ли би съществувало общество без човек и какви ли възвишени цели би имало??? Не чакам отговор - смислен такъв, няма как да бъде даден.
Що се отнася до парите и тяхната "диктатура". Парите са еквивалент на стойност, представляват произведените непотребени стоки. Парите са разменно средство, чиито номинал се емитира от ЦБ, но чиито реал е труда на произвеждащите хора.
Ако вие искате да премахнете парите или ще трябва да се върнете към натуралната търговия, или да преминете към най-утопичната форма на социализъм - всичко е на който има нужда, а който може е длъжен да работи. Ако поразсъждавате ще откриете, че и при двата случая съвсем скоро ще стигнете до пещерите. Като сте тръгнали, идете си сами, никой не ви задържа
