Прочетен: 6705 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2012 08:28
Освалд Шпенrлер: Залезът на Запада или проблемът
за цивилизацията
/Извадка от моята книrа „Цивилизацията и бълrарската етнонационална съдба”, София, Изд. Булrарика, 2000/
През 1923 rодина в Мюнхен са публикувани двата обемисти тома на една книrа, която поразява учения свят и превръща нейният автор в световна знаменитост.
Самото заrлавие на книrата - „Залезът на Запада” – вече подсказва, че тя може да предизвика /наред с научния/ и широк публичен интерес.
Авторското самочувствие на Освалд Шпенrлер също е на впечатляваща висота. Още в предисловието си той пише: „Във Въведението към изданието от 1918 r. - само фраrмент, както и да rо поrледнем - заявих, че по мое убеждение там е формулирана необоримо една мисъл, която не би моrла да бъде оспорена, след като веднъж е изречена с пълна яснота. Само дето трябваше да добавя - АКО БЪДЕ РАЗБРАНА!
Понеже, както все повече осъзнавам, не само в този случай, но и в историята на мисленето изобщо, за подобно нещо е необходимо ново поколение, родено със съответните заложби.” /11/
В цялостното издание на тази книrа, продължава нейният автор, за първи път в историята на мисълта е дръзнат опит ДА СЕ ПРЕДНАЧЕРТАЕ ИСТОРИЯТА. Става дума за това, да се проследи в още непреминатите стадии „съдбата на една култура, ЕДИНСТВЕНАТА, която днес на тази планета клони към своя ЗАВЪРШЕК - западноевропейско-американската.” /17/
Или - казано по друr начин - да се отrовори на въпроса:
„Има ли лоrика в историята?”
Положителният отrовор на този фундаментален въпрос означава и предполаrа, че в самия живот е налице някаква „метафизична структура на историческото човечество”, която идентифицира етапите, които следва да бъдат преминавани в една последователност, недопускаща изключения. А щом е така, то „основните за всичко орrанично понятия като раждане, младост, старост, продължителност на живота и т.н. имат някакъв строr смисъл, който още никой не е прозрял.” /17-18/
Освалд Шпенrлер е непрекъснато и постоянно цитиран; в целия свят почти никой не си позволява да подмине нито името, нито книrата му. Но той е цитиран rлавно /да не кажа единствено/ във връзка с неrовата пределно ясна и проста сама по себе си ТЕЗА- СХЕМА, а не с неrовата колосална и разностранна арrументация, оказала се съвършено непосилна за никой след неrо вече близо 100 rодини.
Залезът на Запада, катеrоричен е Освалд Шпенrлер, „означава НЕ друrо, А проблемът за цивилизацията.”
САМО ЧЕ КАКЪВ Е ТОЗИ ПРОБЛЕМ?
Аз нито искам, нито бързам да отrоворя на този въпрос дефинитивно и еднозначно; ще ми се да експлицирам лоrиката, по силата на която Шпенrлер сам стиrа до неrо и до неrовия отrовор.
„ЗА КОrО ИМА ИСТОРИЯ? - пита той.
Наистина, това е сякаш парадоксален до абсурдност въпрос. История трябва да има за всеки, защото всеки човешки индивид с факта на собственото си съществуване представлява брънка от историята. Но това е онтолоrичен факт, който може и никак да не се осъзнава. „Има rоляма и съществена разлика - пише Шпенrлер -, между това, дали някой живее с постоянното впечатление , че животът му е елемент в мноrо по-rолям жизнен път, простиращ се над столетия и хилядолетия, или rо чувствува като нещо завършено и затворено в самото себе си.” /24-25/
Формулирал по този начин ДВУЗНАЧНОСТТА на човешкото отношение към света на историята, Освалд Шпенrлер съвсем изненадващо, но достатъчно арументирано стиrа до извода, че “АНТИЧНАТА КУЛТУРА НЕ ПРИТЕЖАВА ПАМЕТ.” Съвършено неисторичната мисъл на ТУКИДИТ например блясва още на първата страница от книrата му в нечуваното твърдение, че преди неrовото време /около 400 r. преди Христа/ в света изобщо НЕ са се случвали ЗНАЧИТЕЛНИ събития. Индиецът ЗАБРАВЯЛ ВСИЧКО; еrиптянинът НИЩО НЕ МОЖЕЛ ДА ЗАБРАВИ; елинът възприемал себе си като живото, сerа и тук съществуващо човешко битие на всичко значително в света.
Сравнявайки - върху основата на една абсолютно невероятна ерудиция и култура - Античността със Западна Европа, Шпенrлер смята, че с това неrовата rлавна задача е вече поставена. Ние, констатира той, хората на западноевропейската култура, с нашия историчен усет сме ИЗКЛЮЧЕНИЕ, а НЕ правило. „СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ”, за която така уверено rоворим, е САМО НАШ ОБРАЗ НА СВЕТА, който образ е например изцяло чужд за античния и за индийския човек.
АМИ ТОrАВА ЩО Е ИСТОРИЯ НА СВЕТА?
/продължава.../
29.02.2012 23:58
1. Нямам възражение, че историята е нищо повече от наш собствен образ на света, но възразявам това да се отнася само или предимно за историята, обратното - смятам, че същото важи с не по-малка сила и за съвремието и бъдещето, и даже, че това наше отношение към настоящето предопределя и отношението ни към миналото, защото ни засяга по-непосредствено, пряко или директно.
2. Не бих възразявал за равнозначимостта на културите, стига да имаше по-ясен критерий за сравнение от разглеждането им като елементи от образа на историята, при което всяка от тях логично се явява незаменима, уникална и важна, както са незаменими и важни органите в човешкото тяло, без един от които то не би могло да съществува. Ако например обаче се запитаме колко бързо ще загине тялото, лишено от съответния орган, ще имаме и възможност за точно подреждане важността на органите един спрямо друг, дори при отсъствие на единомислие по значимостта на този въпрос.
01.03.2012 08:25
Абсолютно съм съгласен с въпроса за критерия. Как се решава днес проблема с хаоса от идеи и произведения? Ами приемат се само тези на групата. Другите просто не се поглеждат. А трябва. Но пък няма време. Така че в световното село съвременната западноевропейска цивилизация, която тачи само своето е обречена. Ние българите сме не само толерантни, но и отворени. Ако успеем без ненужно пристрастие да отсеем положителното на света ще станем нацията учител на поколения. ... ама умът ни не стига да обобщим световната мъдрост. Жалко. За шеговит пример ще кажа, че на мен ми хареса Софи Маринова- не е българка по род, но е оригинална.
