Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2012 09:18 - РЕЧ ПРОТИВ СЕНАТА ... коментар...
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 1327 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
03.03.2012

Петко Рачов Славейков е личност даровита, светла, достолепна и темелна в българската етнонационална история. Макар и подготвена с теоретическата помощ на Петко Каравелов и под практическото  давление на Стефан Стамболов, неговата реч против сената не би била произнесена, ако той лично не споделяше идеята, че българският народ и неговото Народно събрание не се нуждаят от Сенат. Обективно той не се оказа прав и допринесе в решаваща степен чрез своя авторитет за отхвърляне на една институция, която би била изключително полезна за държавния живот на новосъздаденото българско княжество. “Кога се явиха пренията за създаването на Държавен съвет – пише в спомените си депутатът от Златишкия окръжен съд Харалампи Златанов – помня, че няколко души представители вън от събранието запитахме дядо Славейкова да ни обясни по-подробно какво ще бъде това учреждение и какво ще работи. “Знаете ли, каза дядо Славейков, що е това? Слушали ли сте, че в Цариград султанът си има дембели? Ето такава “дембелхана” искат да има и у нас”. Всички след това бяхме против. Въобще дядо Славейков имаше най-голямо влияние помежду мнозина депутати.” /141, 208-209/

            Къде и в какво според мен е главният източник на заблуждението, в което изпада многозаслужилият за народа си дядо Славейков? Удивително е, че той бърка именно там, където се чувствува най-сигурен, т.е. в познаването на дълбинната народностна душевност на българина. В едно свое отворено писмо до Александър Екзарх, единственият българин, поискал сам да се кандидатира за първи български княз, Петко Рачов Славейков му пише така: “Ако би поискали някои да сторят тази глупост, да Ви изберат, аз няма николко да се противя, черно зърно против Вас няма да пусна и като навикнал отдавна да претърпявам много глупости на сънародниците си, ще претърпя стоически и тая глупост; но да сторя сам аз тази глупост, да ида да Ви препоръчвам и да ги съветвам Вас да изберат, това не мога го направи, не чакай и да го направя. Защо?

           За много и твърде много причини, но главното, защото и като челяк, а още и като депутат сега искам по начала да се водя. А НАЙ-ПЪРВОТО У МЕНЕ НАЧАЛО, ОСНОВАНО НА НАРОДНИЯ НИ ХАРАКТЕР, Е ИЛИ ВСИНЦА ДА БЪДЕМ КНЯЗОВЕ И ВЛАДЕЮЩИ, ИЛИ ВСИНЦА РОБИ И ВЛАДЕЕМИ. ДА ИЗБЕРЕМ КНЯЗ ОТ НАС СИ, А НЕ ЧУЖДЕНЕЦ, ТОВА ЩЕ ДА Е СЪВСЕМ ПРОТИВНО НА НАШИЯ СЛАВЕНО-БЪЛГАРСКИ ХАРАКТЕР И НА ИСТОРИЯТА, КОЯТО НИ РАЗПРАВЯ КАКВО СМЕ ПРАВИЛИ ДРУГ ПЪТ В ТАКВИЗ СЛУЧАИ И НИЙ И НЯКОИ НАШИ СЪПЛЕМЕННИЦИ”. /136, 206/

             Ето я дълбинната причина, поради която – поне в заседанията на Учредителното събрание – дядо Славейков се обявява и против създаването на Сенат или Държавен съвет. В неговото мислене дълбоко е вкоренено разбирането, че всички българи трябва да бъдат поставени при абсолютно равни условия, без никакви привилегии за когото и да било поотделно. Това негово разбиране притежава негативен генезис, т.е. той се страхува от възможността за злоупотреба с привилегированото положение, в което сенаторите ще бъдат поставени дори спрямо депутатите.

            Пак в писмото си до Александър Екзарх обаче дядо Славейков заема леко самокритична позиция спрямо речта си против сената, произнесена едва няколко дена преди написването на цитираното писмо. Като разяснява на Александър Екзарх, че макар и напълно неподходящ за княз, той би бил достоен за сенатор, Славейков продължава: “Най-разумното за Вас е да се върните в отечеството си, дето таквази нужда от способни человеци се усеща и дето има толкоз места и служби, за които Вий сте достойни и способни. Аз можах да Ви кажа даже, че мястото Ви беше готово, но трябва тогаз да Ви се изповядам, че при многото грехове, които като човек съм направил на този свят, АЗ НАПРАВИХ И ЕДИН ГОЛЯМ ГРЯХ КАТО ДЕПУТАТИН на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ЧЕ РАЗСЪРДИХ, И УВЕРЯВАМ ВИ, БЕЗ ДА ЩА, ПРОМИСЛИВИТЕ ОНЕЗИ ГОСПОДА, КОИТО БЯХА СЕ ЗАВЗЕЛИ ДА ПРЕДГОТВЯТ ТАКВОЗ ЕДНО УСПОКОИТЕЛНО МЯСТО, ЗА ХОРА ТАКВИЗ КАТО ВАС, А МОЖЕ БИ И  И КАТО МЕНЕ, ЗАСТАРЕЛИ ВЕЧЕ, И ГИ НАПРАВИХ ДА СЕ ВЪЗГЕЩЕРДИСАТ ОТ ДОБРОТО, КОЕТО БЯХА НАМИСЛИЛИ ДА НАПРАВЯТ, РАЗУМЯВА СЕ НА НАРОДА ВЪОБЩЕ И ЗА НАС ЧАСТНО. АЗ СЕГА СЪЗНАВАМ, ЧЕ РЕВНОСТТА МИ Е БИЛА ПРЕКАЛЕНА И НЕОБМИСЛЕНО СЪМ РАБОТИЛ ПРОТИВ ИНТЕРЕСИТЕ СИ, ЧЕ И ПРОТИВ ВАШИТЕ. НИЙ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕМ ТВЪРДЕ ДОБРИ ИЛИ ПОНЕ ПОСРЕДСТВЕНИ СЕНАТОРИ, НО СЕНАТ ВЕЧЕ НЯМА”. /136, 207/

           Цялата ни политическа следосвобожденска история е изпълнена от перманентно нарушаване на Търновската конституция, което ще бъде доказано и в настоящето изследване. И една от главните причини за това перманентно нарушаване според мен е тъкмо обстоятелството, че структурата на държавното ни устройство бе лишена от институцията на сената, която можеше да стабилизира властовата система в Княжеството.

           Търновската конституция е подписана на 16 април 1879 г., в 2 часа подир обяд. Слагайки подписа си върху текста на конституцията, председателят на Събранието дядо Антим изрекъл: “Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха недоразумения, но те не попречиха на нашето събрание, което с добросъвстност и преданост продължи и довърши делото. Корабът беше всред бури, но пристигна благополучно в пристанището. Ний направихме закони от народа и за народа. Нека сключим с църковната молитва: “БЛАГОДАТ ГОСПОДА НАШЕГО ИСУСА ХРИСТА , И ЛЮБИ БОГА И ОТЦА, И ПРИЧАСТИЕ СВ. ДУХА БУДИ СО ВСЕМИ НАМИ”, за да ни вразумлява, наставлява и ръководи в конституционний живот. Амин.” /141, 161/

           След молитвата на дядо Антим І никой нищо повече не може и няма право да добавя; от този момент нататък Княжество България си има собствена Конституция!




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1810696
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031