Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2012 09:25 - РЕЧ ПРОТИВ СЕНАТА - спомени...
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 1905 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
03.03.2012

Ето как Григор Начович описва впечатленията си от речта на Петко Р. Славейков, която хора без мисъл и усет за историческа отговорност и перспектива до ден днешен величаят като върхово ораторско постижение през цялата работа на Учредителното събрание. “Словото на Икономов – пише Григор Начович – беше чисто научно и основано върху нуждите на един млад и още неопитен народ, слово, което прави чест на българската камара. След него се възкачи на трибуната г. Славейков, ораторът на радикалите в Народния събор. Той извади ОТ ДЖЕБА си една дебела тетрад и започна да чете едно слово, приготвено в едно събрание от водачите на тая партия. Това слово беше пълно с изражения, които нито една стара баба в Европа НЕ БИ ПРИЕЛА да напише. При всичко това то се много понрави на опозицията /опозиция спрямо предложението на конституционната комисия за учредяване на сенат – З.Д./, която го често ръкоплещеше именно защото беше насолено с тривиални изражения, каквито много аресват на простата публика, /и/ защото беше още пълно с полуприкрити клевети и заподозревания против ония, които предлагат сената.

            Аз обичам да вярвам, че бюрото на камарата ще напечата нацяло в протоколите това слово на г. Славейкова, та народът да го чете и да съди за доводите му. Считам обаче да ви съобщя още отсега някои изражения, които се особено ръкопляскаха от неговата партия. Това бяха думите: ряпа, салата, тембелхане, да го чешат, дето го не сърби, и проч. Най-после обаче чашата се преля, когато г. Славейков каза, че адвокатите били раните в народните камари и че България не е още наводнена от такива скакалци. Чу се един глас от събранието, който питаше: “ Какво прави там председателят?” В същото време подпредседателят г.  Икономов стана от мястото си и каза на г. Каравелов, че тука председател няма, че той сматря събранието като затворено и че си отива. Тогава цялото събрание скочи на крак: едни за председателя и против обидените поддържатели на сената, другите против председателя, против псувните на г-на Славейкова и в полза за достолепието на събранието... Каранията траяха повече от половин час, карания в цялата сала, от человек на человек. В това време владиците си излязоха, тъй както и г-да Икономов, Балабанов и Стоилов.” /141, 111-112/

         А ето как същият скандал е описан пък в спомените на уравновесения интелектуалец професор Димитър Маринов, който – макар и без фанатизъм – принадлежал към “младите” и гласувал като либерал даже против сената /въпреки рационално мотивираното си убеждение ЗА нуждата от сенат/ именно заради скандала, предизвикан според него от буйството на консерваторите по повод речта на Славейков.

           “Когато Славейков в речта си дойде до онова място, дето Икономов разправяше за страха от ГЮРЮЛТАДЖИИ в събранието, каквито са адвокатите, и искаше да отстрани тоя страх с думите: “Няма ги още, не е настанало още такова време. Не отричам, че тези скакалци може твърде много да се развъдят и у нас”..., тук той бе прекъснат от един страшен глас: “Нас псуват! Какво прави председателствующият! Защо не спре оратора?” Тоя вик, който беше неочакван, едно по липса на причина, а друго по лицето, което го издаде, внесе общо смущение; викът беше на Гр. Д. Начович.               

            Славейков нарече наистина адвокатите “скакалци”, но това може би днес щеше да съставлява оскръбление, защото ги имаме, а тогава нямаше нито един, освен ако изключим Грекова, който беше адвокатин в Браила. Но и това да е, Славейков визираше цяло едно съсловие, а не едно лице.

            Както и да е, но малцинството се улови за тия думи и произведе оня скандал... който и днеска, после тридесет години, мъчно ми става, кога помисля за него. С тая своя необмислена постъпка НАШИТЕ СТАРИ и учени, а особено архиереите, доказаха по най-необорим начин, че думите на Стамболова, когато каза, че нямаме ние още достойни за сенатори мъже, са съвършено верни. Моля ви се, мъже зрели, с хладнокръвие и разум, каквито трябва да бъдат сенаторите, могат ли да извършат такова буйство. Да, буйство. И може /би/ думата буйство е много слаба, за да се предаде точно онзи безпорядък, когото тия наши СТАРИ и архиереи извършиха тогава.

               Депутатите бяха настанали на крака със стиснати юмруци едни срещу други и викаха колкото ги глас държи, като гледаше всеки с вика си да надделее на противника си. Лукиянов и кореспондентите слисани оставиха местата си и избягаха в съседните стаи и оттамо наблюдаваха грозната сцена. Всички са вярвали, както после казваха, че тоя шум и тая караница ще се свърши с някоя кървава схватка.

            Депутатите чорбаджии, още по-рано приготвени, бяха насядали не на обикновените си места, а между селените и еснафлиите депутати и показваха, че нещо е скроено още по-напред, а сега сновеха между депутатите и им викаха: “Бягайте, ще ни избият.” А пък дядо Мелетий, дядо Григорий и архимандрит Константин /днешни Врачански/ отидоха по-далеч. Като напускаха залата с демонстрация, обръщаха се към селените и другите с думите: “Бягайте! Вярата ни пропада!” Депутатите, слисани от това, бяха в недоумение. Още минутка и залата щеше да бъде празна, защото не само селените и еснафлиите депутати, но и мнозина от болшинството паднаха в недоумение. Психиката на тълпата по закона на сугжестията беше обхванала всички. НАСТЪПИЛ БЕ КРИТИЧЕСКИ ЗА СЪДБАТА НА СЪБРАНИЕТО МОМЕНТ. Още минутка и събранието бе разтурено, скомпрометирано! Тук положението спасиха двамина: ДРАГАН ЦАНКОВ И СТЕФАН СТАМБОЛОВ. 

            Стамболов, който неотлъчно присъствуваше на всяко заседание като слушател в публиката, в тоя момент намеси се в шума в задните чинове. Тук той бе се обърнал към един русчушки депутат и митрополита Григория, които убеждаваха селените и другите да напуснат заседанието, с такива страшни изобличения, щото те избягаха веднага, а на депутатите той разказа такива неща, които ги ужасиха. И тъй едната страна, лявата, тя бе укротена, но другата, дясната, беше разклатена. През нея минаваше В/исоко/  преосвещ/еният/  Мелетий и викаше високо на депутатите: “Бягайте! Що стоите още? Не виждате ли, вярата ни отива!” Тая последната дума не беше доизказал, когато някой го сграбчи и тласна го така силно низ стъпалата надолу, щото всички чуха как владиката се сгромоляса, а от задните чинове бяха видели как калимавката на архиерея се търколила надолу.

           Тоя някой беше Цанков. Като тласна владиката, Цанков затвори вратата и със стиснати юмруци се обърна пребледнял, със светнали очи към депутатите и викна: “Всеки на местата си! На местата, депутати! Сядайте на местата си да продължим и довършим работата, за която ни е свикал Цар-Освободител!”

            Цанков беше в тоя момент безподобен.Тия заплашвания и увещания подействуваха магически на всички. Всеки замръзна на мястото си. Дори и Греков, който не бе успял да излезне заедно с другите, защото още агитираше между депутатите, от вика и застрашаванията на Цанкова беше се уплашил дотолкова, щото замръзна на едно място, сви се в едно кюше и остана неподвижен. После, когато се измъкна, той беше в такова положение, щото бе забравил, че из улицата ходи гологлав.

           Няма и пет минути и тишината отново настъпи. Духовете се укротиха и заседанието се продължи. От тоя момент Цанков стана любима личност между младите.

           Славейков, който през всичкото време стоеше на трибуната с хладнокръвие, продължи и свърши своята реч и СЕНАТЪТ БЕ ОТХВЪРЛЕН.

           И днеска една група от тогавашните депутати, между които и пишущият тия спомени, съжаляваме за тоя скандал, предизвикан без причина от нашите стари...” /141, 156-158/

            Какво нещо са политическо-партизанските пристрастности, Господи! Даже големият учен професор Димитър Маринов, мъж на 31 година по време на депутатството си в Учредителното събрание, уравновесен и разсъдителен човек, не се усеща колко едностранчиво тълкува изложените от него факти. Да обвиняваш консерваторите, “старите”, че са предизвикали скандала с някаква предварително подготвена организация, след като либералите, “младите” пред очите на цяло Търново се организират от Стефан Стамболов за отхвърляне на сената, това не е висша форма на историческа обективност. Да се бият и търкалят по стълбите владици, да побъркваш хората от страх дотам, че да се мотаят из търновските улици гологлави, това означава грубо-насилствено да ги лишиш от суверенна воля. И да принудиш останалите депутати да гласуват тъй, както на теб ти е угодно. При това не по случаен и маловажен въпрос, а по главният спорен проблем в цялата Търновска конституция.

           Ще минат 25 години, професорът-историк Димитър Маринов ще напише спомените си за работата на Учредителното събрание. Ще констатира добросъвестно и вярно натрупаните в живота на държавата и нацията факти, но пак ще ги интерпретира по следния начин:

           “На другия ден – 28 марта – после свършването на дебатите се прочете един протест, подписан от 16 лица, който бе подаден на Блаженейшаго Антима /отсъствувал от скандалното заседание предния ден поради болест – З.Д./. Тоя протест довърши почналото се разцепление между двете групи и направи невъзможно всякакво задружно действие между тия две групи... Из залата на събранието депутатите излезнаха и се върнаха по градовете си разцепени на два враждебни лагери, които после получиха наименование: либерали и консрватори. БОРБАТА МЕЖДУ ТИЯ ДВЕ ПАРТИИ, ТОЛКОВА СЪСИПАТЕЛНА ЗА БЪЛГАРИЯ, ПРЕПЪЛНЯ НАШИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ.

             Колкото до моите лични впечатления от нашия 25-годишен конституционен живот и доколко тая наша конституция се оказа благотворна за нашия политически и икономически живот, аз мога да кажа сега, после 25 години, следното.

             Млади бяхме ние, създателите на тая конституция. Може би да има някъде някои непълнотии, обаче прилагана с преданост и със съвест, тя щеше да принесе много благодатни резултати за нашето политическо възпитание. За жалост тая КОНСТИТУЦИЯ биде немилостиво СТЪПКАНА още при първото начало и туй, което е най-тъжното, биде потъпкана от тези, които, може да се каже, я създадоха. ТЯ СЕ ТЪПКА ОТ ВСИЧКИ  ПРЕЗ ВСИЧКОТО ВРЕМЕ ДОСЕГА и нейното тъпкание стана толкова обикновено, щото вече не прави никому никакво впечатление.

           Колкото за самата конститция, после 25 години, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ВЪПРОСА ЗА СЕНАТА, аз бих я подписал с благоговение... Свършвам с тия думи: тая конституция не бе прилагана и тамо, където се приложи, бе нарушена. Следователно, не конституцията е виновна, ако има някъде някаква обществена болест, а са виновни тия, които я прилагаха.” /141, 134-136/




Гласувай:
3



1. evrazol - Законодателството отдавна е от...
03.03.2012 10:08
Законодателството отдавна е отражение на користта на по-силните, маскирана като справедливоста за по-многото. Но не това е причината, по която не спазваме законите си и ги подчиняваме на интересите си всички. Причината е, че сме престанали да уважаваме всичко, различно от силата. Ито не от страх, а от интерес.

Като че ли най-автентичен и подхождащ на манталитета ни вид, страната ни е имала по времето на Шишман и синове.
цитирай
2. bgman13 - Точно Конституцията е виновна, защото не е дала правилната избирателна система
03.03.2012 19:38
цитат:"Свършвам с тия думи: тая конституция не бе прилагана и тамо, където се приложи, бе нарушена. Следователно, не конституцията е виновна, ако има някъде някаква обществена болест, а са виновни тия, които я прилагаха.”

Виновна е липсата на реален обществен контрол над държавата. Ако държавата е конторлирана от народа, и законите и управлението бяха за полза роду (което не значи всички), законите щяха да се спазват. А за да има реален обществен конторл е нужна правилна избирателна система.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1812027
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031