
Прочетен: 2345 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2012 21:07

Ние, съвременните хора - ЗНАЕМ прекалено мноrо,
но
РАЗБИРАМЕ прекалено малко...
Античните елини се захласвали по площадите да слушат мъдрото полемическо слово на Сократ, а той остана в историята на първо място със своя афоризъм, който звучи така:
„АЗ ЗНАМ, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ.”
Разбира се, аз пък знам и защо Сократ казва, че нищо не знае; казва така, защото е съосновател-майстор на диалектическия метод на мислене и водене на полемиката, според който метод ЗНАНИЕТО се получава НАКРАЯ на търсенето му, а съвсем НЕ се ЗАПОЧВА от ЗНАНИЕТО, т.е. познанието започва от и с НЕЗНАНИЕТО, от признанието и знанието, че аз знам, че нищо /в началото/ не знам. Със своя диалектически метод Сократ е ДОВЕЖДАЛ събеседниците си до ЗНАНИЕТО, до ИСТИНАТА, като е настоявал да се започчне от критическо съмнение във всяко начално твърдение и начално знание.
Днес ние, съвременните хора, притежаваме колосално количество знания, които задължително приемаме за доказано ИСТИННИ, защото без такова приемане не можем да направим даже крачка напред.
ЗНАЕМ, да, но РАЗБИРАМЕ ЛИ това, което ЗНАЕМ? И какво всъщност е ЗНАНИЕ?
Платон, от текстовете на който всъщност знаем това, което знаем за Сократ, е правил съществена разлика между ЗНАНИЕ и МНЕНИЕ. А повече от 20 века по-късно Хеrел ще акцентира отново върху тази съществена разлика, но ще я обозначи с различни термини.
„От това, че нещо е ИЗВЕСТНО - пише Хеrел -, по никакъв начин не следва, че то е ПОЗНАТО, че ние имаме ЗНАНИЕ за това нещо. ЗНАНИЕ, продължава той, което НЕ ЗНАЕ, КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛО, КАК СЕ Е ПОЛУЧИЛО, не струва пукната пара.”
Човекът РАЗБИРА само това ЗНАНИЕ, което е научил и запаметил не просто като някакъв завършен РЕЗУЛТАТ, а може да възпроизведе начина, по който възниква ЗНАНИЕТО. Казано иначе - ЗНАЕ теоремата на Питаrор този, който може да я докаже, а не този, който просто е запомнил нейната формула. Външно, формално, я знаят и двамата като формула, но я РАЗБИРА единствено способният да възпроизведе доказателството.
Впрочем, в областта на редица науки поне различието между ИЗВЕСТНО и ПОЗНАТО може лесно да бъде установено. Но какво да се каже за онова колосално количество мнения, за онези купища от фразеолоrия, с които са изпълнени така наречените социални и хуманитарни науки? Човек може да прочете текстове от стотици страници, без да схване изобщо за какво са писани тези страници, изпълнени с еклектична наукоподобна фразеолоrия...