Облякох  се по  своему,  пък  хванах  пътищата  на  селото  Лик. Отивам  в  продавалницата-кафе,  отлично,  чисто  и  подредено,  минавам  през  библиотеката, книжка доста,  четена,  амо  пък  по  пътя  срещнах  Веска даскалицата...

Веске,  Веске...,   ти беше моя  учителка...

В  момента синът  ти  е изпълнителен  Директор  на  Шахматната  федерация,  ръководи  Силвио  и  Веско  Топалов, внучката   ти  Мария  е  също rросмайстор,   дъщеря  ти  Валя видях  още  на  Мездра,  каква  зряла и хубава   жена  е  станала,  Веске...

Моята  стара  учителка  се  усмихва  като  жена  на  средна  възраст  и  вика  -  ех,  Здравко,  на  това  време  им  е  силата  на  жените,  и  моята  беше  по  това време...

Разделихме  се  усмихнати  с  моята  учителка  Веска,  малко  по-нависоко  виждам  инженер  Любчо,   страхотният  кремиковски  инженер  да  подрежда  кротко  зеленчука...,  оставих  му  спокойствието,  не  дадох  знак  че  минавам...

Ами  после?

Ванчето...  зряла,   пенсионирана,  красива  пощенска  началничка  в  селото,  мъжът  и  Цветан  Цонков,  стар  и  уважаван  приятел...

Вика  ми,  Здравко,  професоре,  чух,  че  искаш  да  си  имаш  у  дома  и   да   си  попийваш  малко  истинско  вино,  ела  в  къщи,  Цецо  е  там,  само  кажи  колко  искаш...

Отидох.  Цветан  Цонков  е  мъж  на  възраст,  не    високо  образован,   но  красив  и  достолепен  селски  мъж,  майстор  на  меда,  на  виното  и  ценител  на  красотата  в  човешкия  живот.

Вино  нечувано  ми  предложи,  сам  прави  всичко,  имал още  един  приятел  от  селото,  сетих  се,  от  стар  и  великолепен  селски  род,  Кръстьо   Василев,  синът  на  Васил  Кръстев,  внук  на  Кръстьо  Василев   и  правнук  на  посрещача  в  селото  на  дякона  Васил  Левски...

Та  тези  мъже си  купили  лична  машина  за  лично  бутилиране  на  лично  вино -,  представете  си,  не  повече  от  един  тон  по  количество -,  правят  фантастично  лиженско  /вино  от  еди  къде  си  в  село  Лик/  пият  си  виното  с  приятели,  това  са  не,  моите вечни  съселяни...

Те  имат  повече  култура  и  дваж повече  усет  за  културата  от  всичкото   онова  мъртвило  от  силиконови  цици  и  дваж  по-силиконови  души  по  медиите.

Живейте,    мъже  и  жени  от  медиите;  ние  живеем  прекрасно  и  без  вас...