Облякох се по своему, пък хванах пътищата на селото Лик. Отивам в продавалницата-кафе, отлично, чисто и подредено, минавам през библиотеката, книжка доста, четена, амо пък по пътя срещнах Веска даскалицата...
Веске, Веске..., ти беше моя учителка...
В момента синът ти е изпълнителен Директор на Шахматната федерация, ръководи Силвио и Веско Топалов, внучката ти Мария е също rросмайстор, дъщеря ти Валя видях още на Мездра, каква зряла и хубава жена е станала, Веске...
Моята стара учителка се усмихва като жена на средна възраст и вика - ех, Здравко, на това време им е силата на жените, и моята беше по това време...
Разделихме се усмихнати с моята учителка Веска, малко по-нависоко виждам инженер Любчо, страхотният кремиковски инженер да подрежда кротко зеленчука..., оставих му спокойствието, не дадох знак че минавам...
Ами после?
Ванчето... зряла, пенсионирана, красива пощенска началничка в селото, мъжът и Цветан Цонков, стар и уважаван приятел...
Вика ми, Здравко, професоре, чух, че искаш да си имаш у дома и да си попийваш малко истинско вино, ела в къщи, Цецо е там, само кажи колко искаш...
Отидох. Цветан Цонков е мъж на възраст, не високо образован, но красив и достолепен селски мъж, майстор на меда, на виното и ценител на красотата в човешкия живот.
Вино нечувано ми предложи, сам прави всичко, имал още един приятел от селото, сетих се, от стар и великолепен селски род, Кръстьо Василев, синът на Васил Кръстев, внук на Кръстьо Василев и правнук на посрещача в селото на дякона Васил Левски...
Та тези мъже си купили лична машина за лично бутилиране на лично вино -, представете си, не повече от един тон по количество -, правят фантастично лиженско /вино от еди къде си в село Лик/ пият си виното с приятели, това са не, моите вечни съселяни...
Те имат повече култура и дваж повече усет за културата от всичкото онова мъртвило от силиконови цици и дваж по-силиконови души по медиите.
Живейте, мъже и жени от медиите; ние живеем прекрасно и без вас...
