Един    ден   в  селото  Лик...

На   метър  и  половина от  мен   и  от работната    ми  маса,   от  въшната   прозоречна    страна,  мъти   славей. В    края   на  двора    ми,   окъм   реката  Поройна,  в   акациите,   мернах  привечер   прекрасният  златно-черен    символ на    София...

На  двора  -    малко ливада с   дръвета  и   малко зеленчук....

Наследствена    къща  с   двор,   зелено,   тишина,   дълбинно    усещане  за   стари   времена,  за   род,   предци,    фамилия,   морал    и  живот...

И   заедно    с   това....заедно   с   това   вера    роднини   ме  помолиха  да    се   кача  на    

нашата  селска   животвотворна   физически   и  духовно   местност   „КАМИКА”   и  да   видя ...  КАКВО???

Да   видя  как  новите арендатори   са   разорали   и    съсипали  моите  родови  ДАШКОВСКИ  ЛИВАДИ...

Видях,  краката   ми  се  подкосиха  за момент,   душата  ми  беше   като   простреляна...

Това    е   животът,  това  сме   ние,  людете...