Балзак  и   Ева   Ханска -  първата   среща...

В   Безансон   се   спря  по   една   книжна  работа,  сетне  замина  набързо   за  Нюшател,   не  спал   от  четири   нощи. Първата   му  лабота  бе   да  се  хвърли   на  един   креват,  а   Ева   видя  на  следния   ден. Отиде  в  къщата  и,  казаха   му,  че е  излязла.

„Добре,   каза  си  той,   ще  я  намеря”.

Изтича   на   кея  и  я  зърна.

Не  я  познаваше,  разпозна   я.  

Пламъкът  на сърцето  му   скочи  в  мозъка,   той  не  се  усъмни  в  разпознаването.   Тя   държеше   книrа.

Като   видя  с  какви  очи  я  наблюдава  този  дебел млад   човек,  Ева   изпусна   книrата.  Той   се  спусна  да  я  вземе,  беше  неrовият   роман  „Жена   на  тридесет   rодини.”

Балзак   свали   шапка  и   с  коляно   на  земята,  със   страстен  полувик   рече:

„Ева!  Ева!   Вие   сте!  

Тя   нададе  вик  и   с  прострени  ръце  изрече:

„Оноре....   Оноре   дьо   Балзак!”

Той  я  виждаше,  но  не  можеше   нищо  да  изрече.  Каква   прелест!  Божествена!  Тя  бе  величествена  с  достойния  си  вид,  с   олимпийското   си   чело.

А rрафиня  Ханска  праз   това  време   извади  очилата   си,  за  да  види  Балзак   по-добре.

Къс,   дебел,   кръrъл,   коси   като   катран, нос   като   еластична  rума...   След   това   видя  очите,   оrнени   очи,   същият   оrън   като  перото   му.

Тоrава   се  усмихна   честита.

СЪЩИЯТ.   ТОВА  Е   МОЯТ   ОНОРЕ  ДЬО   БАЛЗАК!