Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2012 15:49 - Датата 5 юни 1947.... КОМУНИСТИТЕ и НИКОЛА ДИМИТРОВ ПЕТКОВ...2.
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 3535 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
24.07.2012

Моята съвест е била винаги чиста. Такава е била винаги, защото и в моето семейство винаги са били с чиста съвест. ХОРА С НЕЧИСТА СЪВЕСТ В МОЕТО СЕМЕЙСТВО НЯМА И НЯМА ДА ИМА. Вие всички много отдавна си мислехте и постоянно разправяхте, даже и между наши земеделци и между всички, че Никола Петков ще избяга. Вие виждате, че Никола Петков е тук, не избяга...

                          Г-н Титко Черноколев много добре каза, г-да! Тук трябва да се удари позицията на Българския земеделски народен съюз. Д-р Иван Пашов каза: “Тук трябва да стане същото, което стана в Унгария.” Отговорът е и в самия въпрос...

                          Но аз заявявам тук, че вие не ще успеете. Вие няма да успеете да направите този пробив, който искате. Днес в 3 часа в тия кулоари г-н Георги Чанков и г-н Титко Черноколев извикаха г-н Асен Стамболийски и му казаха: “Имате още един час време да размислите, да се подчините, за да се спасите.” Това е истината...

                          Българският земеделски народен съюз ще си остане на същите позиции. И вие се лъжете, ако мислите противното. Между тия другари /сочи опозицията/, които вие искате да корумпирате с едно или друго, няма да намерите изменник, защото никой от тях няма да иска да стане ликвидатор на организацията на българските селяни и на най-големия българин Александър Стамболийски.

                           Аз завършвам, г-да народни представители. Аз отивам с радост в затвора. В 1938 г. от същото това Народно събрание мене ме изхвърлиха по същите причини – ЗА БОРБА ЗА ПРАВАТА И СВОБОДИТЕ НА БЪЛГАРСКИ НАРОД и за борба срещу личния режим заедно с 10 от вашите другари.”

                          И накрая с твърд, ясен глас, с внезапно изникнало усещане за обреченост, но и с чувство за историческа принадлежност и мисия, Никола Петков изрича: 

                          “ СЧИТАМ СЕ ЗА ЩАСТЛИВ, ЧЕ ИМАМ ЧЕСТТА И ЩАСТИЕТО ДА ПОСЛЕДВАМ СЪДБАТА НА СВОЯ БАЩА И НА СВО БРАТ – ДА ДАМ СВОБОДАТА СИ, А АКО Е НЕОБХОДИМО И ЖИВОТА СИ, ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

                          ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ!

                          ДА ЖИВЕЕ СВОБОДАТА!” /14; 5.06.1947 г./

                           Докато великанът на демокрацията бавно слиза от трибуната, имунитетът му е вече отнет с мълниеносно гласуване. По даден от Антон Югов знак “депутати-квестори” тръгват към Петков за да го изведат навън от залата и да го предадат на агентите. Опозицията запява “Жив е той, жив е”, а десетина нейни депутати изграждат кордон около своя водач, сблъсквайки се с “квесторите”. Нахлува милицията. Настава бъркотия и жесток физически бой. Близо половината опозиционни депутати са изпотрепани. Коста Лулчев успява все пак да строши в банките главите на дама-трима агенти. Никола Петков е натикан в милиционерската камионетка и откаран в затвора. След малко в сградата на Народното събрание штъкат само милиционери...

                        В момента, когато възстановявам по документи и преразказвам тази историческа сцена в сградата на Народното събрание, аз целият се чувствувам като оголен нерв. На моменти получавам сърцебиене, завива ми се свят и станал на крака, с вдървено, побеляло лице се вторачвам през прозореца към Витоша, за да си възвърна интелектуалното и емоционално равновесие. Какво е това, което ме вълнува най-силно?

                        Когато се опитвам да си отговоря на този въпрос, обикновено се поддавам на обобщеното чувство за безумно трагичната съдба на Петковския род. Един абсолютно неизвестен селянин, дядо Петко, се преселил от Тракия в Добруджа. Синът му Димитър, неуко и непокорно момче на 19 години, отворило очи за свободата, става опълченец. В боевете при Шипка е ранен и загубва дясната си ръка. Но веднъж видяло хора и свят, момчето, кипящо от енергия, се оказва в София. Значи политическата съдба на този род започва едноврменно с политическата съдба на свободна България. Едноръкият нявгашен селянин и опълченец е застрелян в центъра на София като наш министър-председател. Тогава е бил на 49 години.

                          По-големият му син и брат на Никола – Петко Д. Петков – е ляв земеделец. Той е вече представител на съвършено друго поколение. По Парижки  високо образован, мощно сугестивен оратор и взривно енергичен политик. Застрелян е пак в центъра на София от македонствуващ терорист, когато бил на 33-годишна възраст. Жена и деца нямал и не оставил.

                           Никола Петков също не бил женен. Защо е така – не знам и не искам да знам. Изглежда, у него понякога се прокрадвало чувство на съжаление за този факт, понеже, както вече писах, пред Ана Заимова той споделил: “Аз съм обречен. Съжалявам само едно, че с мене свършва дядо Петковият тракийско-добруджански борчески род.”

                          Обрекъл себе си на политиката в една вече зряла възраст, след 1931 г., Никола Петков постепенно се издигнал и в обществено-политическо отношение до висините, в които плувал неговият дух. Лоялен и толерантен демократ, но твърд като стомана в принципите. Често мълчалив, сдържан и съсредоточен, но се взривявал с енергията и скоростта на прецизно насочен снаряд. “Никола Петков – пише Константин Муравиев, който пък е племенник на Александър Стамболийски – имаше две славни и гръмки титли – беше син на бившия министър-председател – Свирчо и брат на прославения Петко Д. Петков. В него ризовската кръв надделяваше и той беше съставен от вещество, което, ако не се използва за полезни неща, може да предизвика разрушителен взрив.” /27; 119/

                          Зет му Тома Мурдаров, женен за сестра му, пък набляга на другата забелязана от него страна на Никола Петков, понеже такъв бил вероятно в родовите си общувания. “ Никола Петков, за разлика от брат си Петко, е сдържан, всичко в него е отмерено, малко саможив, той отбягва по-висшето общество, общува със селяните, не се доверява лесно.” /27; 119-120/ Еден трети близък до Петков човек – Светла Даскалова, си го спомня със следните думи: “ Никола Петков беше една много оригинална личност. Беше лидер, беше роден, създаден за водач. Той беше смел, неподкупен... Просто се жертва с пълното съзнание, че изпълнява волята на сдружените земеделци за достойно място на БЗНС в управлението на страната.” /27; 120/

                          Дори да не бил абсолютно убеден, че комунистите на всяка цена ще го убият – кой ли може да бъде напълно убеден в такова нещо? – земеделският водач знаел със сигурност: чака го присъда, която завинаги ще го изхвърли от политическия живот. А друг живот в България Никола Петков просто нямал. Така че при всички възможни размишления относно неговата имплицитна ценностна мотивация е ясно; той жертвувал всичко, на първо място най-ценното за себе си – свободата.

                          От друга страна Никола Петков бил човек с огромен интелект, разсъдлив, сдържан когато трябва и пред когото трябва. В Народното събрание говорел открито всичко, което мисли, но това е парламент, никой няма да посмее да го съди за депутатските му изказвания. Контактите и разговорите си, които ставали вън от сградата на Народното събрание и неговия дом, където пък се разполагала и централата на БЗНС, ТОЙ КОНТРОЛИРАЛ МНОГО СТРОГО И ПРЕЦИЗНО. Затова бил вътрешно спокоен, че Държавна сигурност не може да докаже по никакъв начин нарушаване на закона от негона страна. Ако ли пък го наклеветят, в което, естествено, не се и съмнявал, той разчитал на съда. Във всеки случай аз мисля, изучавайки документите, че Никола Петков не се е чувствувал така смъртно застрашен, както ми става ясно на мен, понеже чета едновременно за подготовката на процеса по всички линии. Във всеки случай мога с абсолютна сигурност да кажа, че той не можел да знае това, което му е било вече подготвено.

                         Ако Никола Петков беше в състояние да прозре грандиозната фалшификация, извършена от садистите на Антон Югов по личните указания на Георги Димитров, той не е щял да повярва на собственото си прозрение. Защото е човек с нормални сетива и нормално мислене; той просто не е в състояние да мисли немислимото за нормалния човек. Иначе по-скоро щеше да предположи, че полудява, че такъв свят не може да съществува.

                          Но в действителността на държавния комунизъм става тъкмо немислимото. Дълбинният и многостранен анализ на историческите факти ме довежда до извода, че никаква организация “Военен съюз” не е съществувала. Тя е нацяло измислена от Държавна сигурност по идея на КГ-бистите, работещи като “съветници” у нас. С нечовешки изтезания на полковниците Марко Иванов и Борис Гергов е втълпено да признаят, че именно те са инициаторите за създаването на организацията “Военен съюз” по вдъхновителството и подбудителството на Никола Петков. И оттам нататък те започват да измислят имена на офицери, на които уж били предложили да членуват в съюза. Марко Иванов наклеветил 15 /петнадесет/ човека, а Борис Гергов – 8 /осем/. Никой от тези наклеветени офицери от никъде другаде, освен от тях двамата, не бил чувал за такава организация. 

                          А после нещата се навързали според конкретната издръжливост на мъчения, на каквито били подложени споменатите от Марко Иванов и Борис Гергов офицери. Някои от тях предпочели “да си припомнят”, че уж действително им е казвано, говорено е с тях за създаването на “Военен съюз”, но те премълчали този факт и така станали неволни съучастници. Други упорито отказвали, което пак с нищо не облекчило съдбата им, защото ги обвинили в лъжа освен в конспирация. ТАЯ ГРАНДИОЗНА ФАЛШИФИКАЦИЯ БИЛА ЮРИДИЧЕСКИ ВЪЗМОЖНА, ТЪЙ КАТО СПОРЕД КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СЪДИИ “ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА НАРОДНАТА ВЛАСТ /ЗЗНВ/ НЕ ИЗИСКВА ОРГАНИЗАЦИЯТА ДА Е ПРОЯВИЛА ДЕЙНОСТ, А ОЩЕ ПО-МАЛКО ДА Е ЗАПОЧНАЛА НА ДЕЛО ДА ОСЪЩЕСТВЯВА СВОИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ. ОБЕКТИВНИЯТ СЪСТАВ НА ЧЛЕН 1 ОТ ЗЗНВ ЩЕ БЪДЕ НАПЪЛНО ОСЪЩЕСТВЕН ЩОМ КАТО СЕ ПРЕДПРИЕМАТ ДЕЙСТВИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ И СЕ СЪЗДАДЕ ЕДНА ОРГАНИЗАЦИЯ С ФАШИСТКА ИДЕОЛОГИЯ, КОЯТО СИ Е ПОСТАВИЛА ЗА ЦЕЛ СЪБАРЯНЕТО, ПОДРИВАНЕТО И ОТСЛАБВАНЕТО НА УСТАНОВЕНАТА ВЛАСТ В ДЪРЖАВАТА. НЕ Е НУЖНО, СЛЕДОВАТЕЛНО, ТАЗИ ОРГАНИЗАЦИЯ ДА ПРОЯВЯВА КАКВАТО И ДА Е ДЕЙНОСТ, А ОЩЕ ПО-МАЛКО ДА Е ЗАПОЧНАЛА ДА ОСЪЩЕСТВЯВА СВОИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ, КОИТО СИ Е ПОСТАВИЛА.” /27; 148/

                           Усещаш ли с какви хора, с какво мислене и с каква юридическа съвест имаш работа, съвременен читателю? Значи така:  обективният състав на член 1 от ЗЗНВ е напълно осъществен и тогава, когато полковниците Марко Иванов и Борис Гергов СЕ СЪБЕРАТ НА ЕДНО МЯСТО В ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ и вземат решение /договорят се/ да създадат конспиративна организация “Военен съюз”. Този “факт” те са го признали “доброволно”, признанието им е документирано в протоколи от разпити. А после са продължили “да разширяват” организацията, като “са казали” за нейното създаване на други офицери, които пък не отишли да ги предадат на властта, ами замълчали, а на някои това даже се харесало и също “обещали” да е включат.

                          Господи, къде е тук Франц Кафка? Той можеше да изфантазира, че един човек се мисли и си вярва, че е хлебарка, ама чак такава перверзна интерпретация на и без това най-драконовския закон не би могъл да измисли. Когато за по-сигурно и за по-тежък авторитет на заговора в него забъркали и генерал Кирил Станчев, той в началото, разбира се, отричал безусловно да знае за организация “Военен съюз”.  В протокола от неговия разпит, проведен на 26 септември 1946 г., следователят е записал показазанията му така: “ Не членувам в тая организация и нищо не знам за нейното съществуване: нито за ръководството и, нито за членовете и. Никой не е идвал при мен, за да иска мнението ми за образуването и ” /27; 141/ Само дето в протоколите от съдебния процес пише, че генерал Кирил Станчев е осъден на доживотен строг тъмничен затвор затова, защото е бил ПРЕДСЕДАТЕЛ на терористичната конспиративна организация “Военен съюз”.

                         След като “доказали” с мъчения, изтезания и психичен тормоз до полудяване колко голяма и страшна е конспирацията “Военен съюз”, Юговите мародери преминали към последната фаза на своя налудничав план. Под заплахата от адски мъчения полковниците Марко Иванов и Борис Гергов категорично поддържали показанията си, че не друг,  а именно Никола Петков е човекът, който ги е вдъхновил и подбудил за създаването на тая фантомна организация. Така обвинителният акт по линията на военните бил гарантиран за съдебния процес от двама свидетели и земеделският водач се оказал в такъв дяволски жесток капан, за какъвто, естествено, не можел и да подозира като нормално мислеща личност.

                          Но и това не задоволило комунистите, които решили да демонизират Никола Петков изцяло и направили същата манипулация /като с полковниците/ със земеделския районен лидер Димитър Ц. Иванов  -  Децето, когото пък “обработили” да свидетелствува, че Петков му е възлагал задачи с терористичен характер по българските села в Свищовския край. Така че когато на 5 юни 1947 г. във Великото народно събрание Никола Петков бил лишен от имунитет и арестуван, всичко за бесилката му било вече предварително подготвено. Но, повтарям, той не знаел и абсолютно по никакъв начин не би могъл да знае как точно са решили да го осъдят и защо Георги Димитров е така нагъл и сигурен в нговия край, та крещи заплахи по негов адрес в самата зала на Нардното събрание.

                          СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС СРЕЩУ НИКОЛА ПЕТКОВ Е АБСОЛЮТНО ФАЛШИФИЦИРАН ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ.

                          Този факт ме кара да се погнусявам и днес, близо 60 /шестдесет/ години след обесването на земеделския и български великан. Как да не моля Господа за прошка, че съм членувал в тази партия, как да се мисля за достоен човек в есента на моя живот, ако не направя нещо за светлата памет на Никола Петков, на Кръстьо Пастухов, на Коста Лулчев и хилядите други мъченици, водили обречена битка за правата и свободите на българските граждани?

                           Абсолютният юридически фалшификат, наречен “обвинителен акт”, бил връчен на подсъдимите на 23 юли 1947 г. И кои са тези подсъдими? В един кюп, в едно и също дело, гледано на един и същи съдебен процес, били вкарани хора, които нямат никаква съвместна дейност. Те са полковник Марко Иванов, полковник Борис Гергов, подполковник Атанас х. Атанасов, Димитър Ц. Иванов и... Никола Петков. Специално срещу Никола Петков прокурорите Петко Петрински и Борис Минковски са повдигнали следните обвинения:

                         “- първо: - подготовка на въоръжен държавен преврат, като за целта е подбудил офицери от армията да създадат тайните военни организации “Военен съюз” и “Неутрален офицер”, “които до арестуването на участниците на двете организации са си поставили за цел въоръжено сваляне на правителството на Отечествения фронт и предаване властта на ново  правителство, начело с Никола Петков, който е поддържал с тях връзки и получавал информация за тяхната дейност”;

                          - второ: - поставяне на задачи на съподсъдимия Д. Иванов за разгръщане на “подривна диверсионна и терористична  дейност с цел да отслаби законно установената власт, да предизвика безредици и създаде повод за нахлуване на чужди войски на българска територия”;     

                          - трето: - отпечатването в редактирания от него вестник “Народно земеделско знаме” на редица статии с неверни сведения, подриващи авторитета на народната власт и авторитета на армията.” /27; 123-124/

                          Какво ли си е мислил Никола Петков, получавайки обвинителен акт с такова нечовешки абсурдно съдържание? Господ знае, но едно може да се смята за сигурно – разбрал е, че са му подготвили бесилка по член 1 от Закона за защита на народната власт. Но как ли все пак ще се опитат да докажат всичко това? Ще поживеем, ще прочетем, ще видим...

                          На 7 юни 1947 г. дипломатическият представител на САЩ в България Д. Хорнър поискал незабавна среща с министър-председателя Георги Димитров. На нея посланикът изразил загрижеността и неодобрението на своето правителство във връзка с драстичното потъпкване на политическите свободи в Бълария. “По време на тази среща вождът и учителят на българския народ излъчва смесица от радушие и великодушие: оказва се, че той лично се е разпоредил съответните власти да се държат добре с Петков, опозиционният водач да бъде посещаван от своя личен лекар, да получава “подходяща храна”. Въобще Западът не трябва да се вълнува, защото от главата на Петков няма да падне и косъм. И Димитров завършва разговора с нотка на открито издевателство: “Естествено, ако Петков е американски агент, то вие трябва да направите всичко възможно да го защитите.” /11; 124-125/

                          Защо ли Георги Димитров е така самонадеян, та нали неговото правителство още не е признато от правителството на САЩ? Не е, но Димитров знае две неща. Първо - фалшифицираният процес срещу Никола Петков е изпипан без грешка; той лично е държал фалшификаторите под контрол. И второ – Сталин го е информирал, че въпросът около признаването е практически уреден, трябва само още малко да се почака. В САЩ  е надделяла доктрината “Кенън”, според която е време да се легитимира Сталиновата сфера на влияние в Източна и Централна Европа, за да престане той да се намесва където и да било другаде и светът да получи един устойчив мир, с ясно разграничени сфери на доминиращи интереси.                 

                          Пак  в САЩ обаче живеел и един друг човек, който ценял Никола Петков като “най-смелият мъж на Балканите”, познавал го лично, а така също познавал и методите на Юговата джелатщина. Този друг човек бил Мейнърд Барнс, доскорошен американски посланик в България и спасител на живота на д-р Г.М. Димитров. Научавайки за скандалното арестуване на  Никола Петков в сградата на Народното събрание, той моментално се досетил каква ще бъде съдбата на арестувания. Без да губи нито ден, Мейнърд Барнс се обърнал с писмена молба към Държавния департамент. Точното съдържание на неговата молба е останало неизвестно, но пък е запазен протокола от заседанието в Държавния департамент на 9 юни 1947 г., в което заседание взели участие трима висши американски дипломати: бъдещият държавен секретар на САЩ Дийн Ачесън, Джордж Кенън и Чарлз Болен. Професор Георги Гунев е издирил протокола и пише: “ В този извънредно интересен документ, запечатал това изключително важно за българската история събиране на американски дипломати, се казва: “... Присъстващите изразиха съгласие по въпроса, че НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕНО ЖЕЛАНИЕТО НА ГОСПОДИН МЕЙНЪРД БАРНС ДА СЕ ЗАВЪРНЕ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА ИЗДЕЙСТВУВА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ПЕТКОВ,  наскоро арестувания лидер на Земеделската партия”. И още един откъс: “... Присъстващите изразиха съгласие по въпроса, че САЩ НЕ СЛЕДВА ДА ПРОМЕНЯТ РЕШЕНИЕТО СИ ДА ПРИЗНАЯТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НА МИРНИЯ ДОГОВОР В СИЛА.” /11; 125/




Гласувай:
2



1. tota - Моите уважения и почит към истинските българи!
24.07.2012 16:17
Но, чужди слуги винаги се намират в малката държава, люшкана между изтока и запада...Жалко за онези нейни чеда, които имат свое виждане за развитието на България.
Сега от разстояние на времето е лесно да се съди. Кой би дръзнал да се опълчи и спре машината, направлявана от изток?
Ами днес? Кой ни направлява?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1843585
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031