А НА ДАТАТА 5 ЮНИ 1947 Г. СЪДБОВНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ СЕ РАЗВИВАТ ТАКА.
В ранния следобед, около 30 минути преди времето за откриване на редовното заседание, насрочено за 15 часа, по коридорите и стълбите на парламентарната сграда се разполагат млади, яки мъже, които нямат вид на депутати. Усещат се признаците на някакво скрито, тайнствено напрежение, извиращо незнайно откъде. Комунистите и техните сателити вкупом изпълват пленарната зала, сядат по местата си и много-много не разговарят помежду си. Някои предполагат, други предвиждат нещо или знаят нещо, но няма как да се разбере какво е то.
Предишният пленарен ден е приключил късно вечерта, дневният ред е същият и за днес – разисквания по първото четене на Конституцията. Опозиционните депутати са по-разсеяни, пристигат един по един, чудят се донякъде на тишината, очакват началото на заседанието. Но 15 часа минава, залата е пълна, а председателят Васил Коларов го няма и няма. Какво става? – питат се един друг главно опозиционните депутати. Някои от тях са дочули за ратифицирането на мирния договор и допускат, че може да има някакво тържествено обявяване на този важен за България факт
Точно в 16 часа в залата тържествено и някак много бавно влиза министър-председателят Георги Димитров, следван от всичките си министри. Комунистите, изправили се като един човек на крака, започват продължително да го аплодират. Когато той сяда и овациите позатихват, влиза и Васил Коларов, а в редица по един след него се придвижват членовете на Бюрото. Нов залп от ръкопляскания, овации, скандирания. Коларов обявява заседанието за открито и бавно, с ясна дикция започва да чете някакъв предварително написан текст, който изважда от десния джоб на сакото си.
“ ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!
Постъпило е от прокурорския надзор при Софийския областен съд писмо до господина председателя на Великото народно събрание под № 6195 от 4 юни 1947 г. Моля г-на секретаря да прочете това писмо.”
А ето текста и на самото прокурорско писмо, което секретарят Иван Попдимитров от “Звено” изчита пред двупосочно настръхналите депутати:
“ При съдебното дирене по делото срещу конспираторите от военната фашистка организация “Неутрален офицер” и при водене предварителното дирене срещу конспираторите от другата военнофашистка организация “Военен съюз”, както и от делото срещу другия народен представител Петър К. Коев и други, са събрани извънредно много данни, КОИТО ПО БЕЗСПОРЕН НАЧИН СОЧАТ, ЧЕ ГЛАВЕН ВДЪХНОВИТЕЛ, ОРГАНИЗАТОР И РЪКОВОДИТЕЛ ВЪВ ВСИЧКИ ТИЯ КОНСПИРАЦИИ Е НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НИКОЛА ДИМИТРОВ ПЕТКОВ от гр. София...
ВСИЧКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, събрани досега с необходимата съдебна достоверност, УСТАНОВЯВАТ, че НИКОЛА ДИМИТРОВ ПЕТКОВ Е СЪЗДАЛ СЪЗНАТЕЛНО И ПРЕДНАМЕРЕНО ОРГАНИЗАЦИЯ, КОЯТО СИ Е ПОСТАВИЛА ЗА ЦЕЛ СЪБАРЯНЕТО ЧРЕЗ ВЪОРЪЖЕН ПРЕВРАТ на установената у нас на 9 септември 1944 г. власт.” /27; 114-115/
В първия миг на тишина комунистите сдържано ликуват, а опозицията е направо потресена. Щом посягат на Никола Петков, чака ни гибел...
Председателят на Великото народно събрание Васил Коларов, съгласно текста на член 100 от Правилника на Събранието, предлага прокурорското писмо незабавно, без разисквания, да бъде предадено за изработване на становище по него от Комисията по Министерството на правосъдието. Същевременно “Председателството предлага, щото Комисията по Министерството на правосъдието да се събере веднага и в течение на настоящото заседание да представи своето заключение.”
Така... Ударът е нанесен. Изненадващ ли е този удар за Никола Петков? Не, разбира се, изненадата би могла да е налице само дотолкова, доколкото не можел да се предвиди точният ден. А защо Никола Петков не е предприел нищо, след като е бил абсолютно сигурен, че арестуват ли го, чака го предизвестена смърт? Ето, Гемето например избяга и не им се даде в ръцете. Не трябваше ли по подобен начин да действува и Никола Петков, за да спаси най-ценното нещо на света, своя живот? През септември 1923 г. Димитров и Коларов също избягаха, като ги гледа днес, не личи да се чувствуват гузни, а напротив. Петков е само на 54 години, мъж в разцвета на силите си, на интелекта и въобще на жизнената си енергия. Трябва ли да се остави да загине в кървавите ръце на комунистите? Сложни, тежки, драматични, коварни въпроси. Тук всеки решава сам!
Като разсъждава върху фактите и се опитва да проникне в мотивацията на Никола Петков, задържала го до последната секунда на неговия пост, професор Георги Гунев пише: “Не е възможно изкушението горчивата чаша да го отмине да не е преследвало Никола Петков през горещия месец май на 1947 г. И ако някакъв фактор е придавал особено силна болезненост на цялата ситуация, това е именно неограничената възможност за спасителен изход.” /11; 113/
Първият вариант за спасение можел да гарантира Мейнърд Барнс, посланикът на САЩ до април 1947 г. Предвид оценките му за развитието на политическите процеси в България, които стимулирали опозицията за действия, Никола Петков спокойно е можел да проведе с него следния разговор. “Дайте да се разберем сега, господин Барнс – Вие и Вашето правителство многократно твърдяхте, че никога няма да признаете терористичния и тоталитарен режим, натрапен на българския народ против желанието му, нали? Очевидно Вие сте решили да промените политиката си. Много Ви моля в такъв случай да сторите необходимото, за да мога да напусна страната, тъй като е излишно да Ви убеждавам, че аз ще бъда убит по най-жесток начин.” /11; 1138
По-рано аз разказвах що за посланик и какъв решителен мъж е Мейнърд Барнс, спасил живота на д-р Г.М. Димитров. А Петков тогава дори не бил арестуван, ползвал и депутатски имунитет. Само че той е от Петковския род, син и брат на Димитър и Петко Петкови. Затова не отишъл и във френското посолство, където се гордеели с него и го приемали почти като францзин. Невъзможно е също така да допускал, че на един открит процес ще направи в България това, което някога Георги Димитров направи в Лайпциг. Значи съзнателно е решил да приеме смъртта от комунистите?
По всичко изглежда, че е точно така, пише професор Георги Гунев. И аз по принцип се съгласявам с него, изследвайки ред по ред запазените документи. Макар че надеждата никога не трябва да бъде изключвана абсолютно; дори Исус Христос промълви за отминаването на горчивата чаша, ако Отец му реши така. Никола Петков е във висша степен нравствен и отговорен човек; пред очите му постоянно е изниквал образът на момичето Мара Рачева. Може ли да остави тук съратниците си, хората, които безрезервно му вярват? Та нали неговото присъствие ги крепи, неговото име носи любимия му Съюз, в него са вперени очите им! В един разговор със свой съратник от тези дни Петков ненадейно сякаш забравил темата, замислил се, помълчал и рекъл: “ Чел съм някъде, че в джунглите на вътрешна Бразилия живее някакъв особен вид тропически мравки. За тях казват, че когато избухне пожар, подредени в колони, те се отправят в търсене на спасение. И когато пред тях се изпречи водна преграда, а зад тях е огнената стихия, тогава първите колони влизат във водата, за да преминат останалите по гърбовете им и да се спасят. НИЕ СМЕ КАТО МРАВКИТЕ ОТ ПЪРВИТЕ КОЛОНИ – НАС НЯМА ДА НИ ИМА, КОГАТО ОСТАНАЛТЕ ДОСТИГНАТ БРЕГА НА СВОБОДАТА.” /11; 112-113/
Мисля, че интелектът на Никола Петков сам е сътворил този пример. И когато изписвам тоя текст, в днешния ден и час моето сърце и моят ум ти благодарят, човеко и българино Никола Петков! Благодаря ти аз, бившият комунист, ученият от БАН, който научи за истинския ти живот, личност и дело на възраст, по-голяма от тази, на която ти беше обесен. Така дълбоко бяха вкоренили в главите ни комунистите цялата колосална фалшификация около процеса срещу тебе, че моето поколение научи истината едва тогава, когато остаря. Остаряхме в лъжи, в демагогия, лишени от свобода на словото, мисълта и печата, за които така вдъхновено пишеше ти във вестник “Народо земеделско знаме”. И моля Господа за прошка, че съм бил комунист, че съм членувал в партия, изтребила по най-безмилостен начин цвета на българския интелектуален и политически елит, създал българската демократична опозиция.
Но да се върна към датата 5 юни 1947 г. Изпратил Комисията по Министерството на правосъдието да разучи прокурорското искане и да направи своя доклад, Васил Коларов продължил пленарното заседание с точка първа – проекта за нова Конституция. Думата взел комунистът Владимир Поптомов. Понеже бил написал речта си предварително, Поптомов започнал с критика на една статия във вестник “Народно земеделско знаме”, публикувана още на 27 септември 1945 г. Статията имала заглавие – “Доле ръцете от светинята на българския народ – Търновската конституция”.
Макар че през септември 1945 г. България си била Царство и Търновската конституция действувала, а нейната защита се правела в съвършено друг контекст, Владимир Поптомов заявил: “Николапетковци и Косталулчевци през всичкото това време не даваха косъм да падне от Търновската конституция. ТЕ СЕ ОБЯВИХА ДОРИ ОТКРИТО ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА МОНАРХИЯТА У НАС”. Ама че мозък носел в черепа си Владимир Поптомов, дето на всичкото отгоре минавал за що-годе свестен човек. Свестен, ама комунист. В напрегнатата, душна атмосфера се разразил спор, документиран така:
НИКОЛА ПЕТКОВ: -“ Това не е вярно!
КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ Това само Вие можете да твърдите, който сте неграмотен и не можете да четете.
ПЕТЪР БРАТКОВ: - “ Той не знае дали е българин.
В. ПОПТОМОВ: - “ Аз моля да дойде, който обича, да прочете тази статия.
НИКОЛА ПЕТКОВ: - “Тия фокуси нищо не постигат. Нищо не показват тия фокуси.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: - “Сам я прочетете пред Великото народно събрание.
НИКОЛА ПЕТКОВ: - “Ако беше вярно това, Вие нямаше от Москва да ми пишете писмо и да ме молите да остана в Отечествения фронт. Ако съм бил такъв реакционер, защо сте ми писали Вие това писмо?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: - “Затова сега ще отидете в затвора!
НИКОЛА ПЕТКОВ: - “Сега можете да си отмъстите, защото сте отмъстителен човек, но с това няма да постигнете нищо. Отмъщението не е управление. Това ще разберете Вие най-добре.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: - “Тук няма отмъщение. Има справедливо възмездие.
НИКОЛА ПЕТКОВ: - “Вие ще видите, че с мъст не се управлява.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: - “ Вие разчитате на чужда помощ. Никой няма да Ви спаси. Помнете това.
НИКОЛА ПЕТКОВ: - “ Мене ми е чудно, че Вие се боите от един вестник и от един човек. Вие, който бяхте герой в Лайпциг, сега сте страхлив. Това е факт.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: - “Голям герой сте Вие, но НИКОЙ НЯМА ДА ВИ СПАСИ. Казвам Ви го. Никой няма да Ви спаси! Аз ще Ви кажа, че Вие сте една ПАЧАВРА ПОЛИТИЧЕСКА.
НИКОЛА ПЕТКОВ: - “ И 20 крачки не правите без агенти. Това е най-голямото доказателство, че ВИЕ СТЕ ДИКТАТОР и се боите.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: -“ Използват Ви и като изстискан лимон ще Ви изхвърлят на боклука. Това е за назидание на всички Ваши колеги. Също и за Лулчев.
НИКОЛА ПЕТКОВ: - “ Не забравяйте, че няма да ги разколебаете /сочи опозицията/. – Вие ще се убедите, че няма да ги разколебаете, защото не се касае за един човек, а се касае за една опозиция.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: - “ Можете ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ да бъдете словохотлив. Това е ВАШАТА ПОСЛЕДНА ДУМА, затова сте словоохотлив.
НИКОЛА ПЕТКОВ: -“ И ПОСЛЕДНАТА МИ ДУМА КАТО ЧОВЕК ЩЕ БЪДЕ: ДА ЖИВЕЕ СВОБОДАТА!” /14; 5.06.1947 г/
Цитираният диалог, Боже мой, се води между министър-председателят на България и парламентарния лидер на опозицията. В него Георги Димитров цели три пъти повтаря и натъртва: “НИКОЙ НЯМА ДА ВИ СПАСИ!” И си позволява да нарече Никола Петков “ПОЛИТИЧЕСКА ПАЧАВРА”! Така се изразява алкохолизираният сталинист, подписал със собствената си трепереща от водката ръка текста на шифрована радиограма, с който текст ЛИЧНО ОСЪДИЛ НА СМЪРТ професор Александър Станишев, доктор Иван Вазов, доктор Иван Бешков, генералът и внук на Бачо Киро Теодоси Даскалов, Иван Багрянов и други... Държавният комунизъм е диктатура и тероризъм по дефиниция, но и опростачен алкохолик да му прибавиш отгоре за вожд, от такава комбинация направо ме се повръща.
КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, ОТИДЕ ОНЯ ОБРАЗ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ КАТО ПРИРОДНО ИНТЕЛИГЕНТЕН, КУЛТУРЕН, ТВОРЧЕСКИ МИСЛЕЩ МАРКСИСТ-ЛЕНИНЕЦ? НИЩО, АБСОЛЮТНО НИЩО НЕ Е ОСТАНАЛО ОТ ТОЯ ПРОПАГАНДНО КЛИШИРАН ОБРАЗ.
Защо ли наистина Никола Петков не взе решение да спаси живота си, като знаеше в ръцете на какъв деградирал диктатор е попаднал? Това не са ръце, а челюсти на октопод. Срещнала го през май на улицата Ана Заимова, съпругата на разстреляния от фашистите генерал Владимир Заимов. И чистосърдечно го посъветвала да избяга от България, защото знае какво е да загубиш от живота един истински мъж. А Никола Петков отговорил: “ АНА, НЕ МИ ГОВОРИ ЗА БЯТСТВО! ПЕТКОВЦИ НЕ ПОЗНАВАТ ТОЗИ ИЗРАЗ. ТЕ ЗАГИВАТ НА СВОЯ ПОСТ. АЗ СЪМ ОБРЕЧЕН. СЪЖАЛЯВАМ САМО, ЧЕ С МЕНЕ СВЪРШВА ДЯДО ПЕТКОВИЯТ ТРАКИЙСКО-ДОБРУДЖАНСКИ БОРЧЕСКИ РОД.” /27; 120/
Това е Никола Петков! Стои на поста си непреклонен, спокоен и твърд. В този момент, който е абсолютно съдбовен за него, той влиза в остър диалог с министър-председателя Георги Димитров, докарвайки до истерия комунистическите депутати, които след малко ще гласуват дали да отнемат парламентарния му имунитет. Впрочем, това е отдавна решен въпрос, трябва само да се претупа формалната парламентарна процедура. Комисията се завръща в залата. Кога е прочела обемистите прокурорски папки, кога се е запознала с показанията на свидетелите, кога е успяла да се ориентира в юридическата обоснованост на прокурорското искане?
Пълен абсурд е фактът, че председателят на Комисията прочита пред Великото народно събрание доклад, написан на цели 20 /двадесет/ машинописни страници, в който доклад се прави подробен анализ на показанията на 15 /петнадесет/ подсъдими, цитират се извадки от самопризнанията им, обвиняващи Никола Петков. Така че Държавна сигурност, прокурорите и някои комунистически депутати са я докарали дотам, да си напишат и доклада на Комисията по Министерството на правосъдието още преди внасянето на прокурорското искане в пленарната зала. Какво издевателство над Великото народно събрание, Господи! А инициатор и непосредствен организатор на всичко това е именно Георги Димитров. За историята мислят комунистите, искат в архивите всичко да изглежда свършено както му е редът. А свидетелите? Свидетели може и да не отанат...
Когато Комисията съобщава на председателя Васил Коларов, че е готова да представи всъщност предварително написания доклад в пленарната зала, той даво 30 минути почивка, за да могат двамата с Димитров за последно да проконтролират доклада. Заканително възбудени от драстичните заплахи на вожда им спрямо Никола Петков, депутатите-комунисти шушукат на групи по коридорите. А Никола Петков не мърда от мястото си, не говори с никого, седнал е дълбоко замислен, облегнал глава на ръката си. През това време, объркани и потресени, опозиционните народни представители се скупчват в Клуба на парламента, за да организират предприемането на някои неотложни мерки. Уточняват се изказвания. Трима-четирима човека решават да отидат в дома на Никола Петков, за да могат да приберат каквото могат от съюзната документация. Други пък се разтичват да му осигурят най-необходимото за затвора – одеяло, някоя по-дебела дреха, тоалетни принедлежности. Но всички усилия са напразни. Плътен милиционерски кордон е завардил всички врати на парламента, не може нито да се влезе, нито да се излезе.
Почивката свършва и се преминава към точка втора от дневния ред – прочитане доклада на Комисията, разисквания и решение по него. Текстът на тоя доклад е прочетен от Владимир Димчев, депутат от Пазарджик. Това е същият Владимир Димчев, който беше народен обвинител по делото срещу депутатите от ХХV обикновено народно събрание, гледано от Втори върховен състав на Народния съд. Понеже тоя текст ще се повтаря и в обвинителния акт, тук ще предложа само някои извадки от него.
ВЛАДИМИР ДИМЧЕВ: “ Писмото на прокурора е подкрепено с маса обвинителен материал. Най-напред вие имате делото по конспиративната организация “Неутрален офицер”, по което са подсъдими групи от 27 човека. По член 1, алинея 1 от закона за защита на народната власт те бяха обвинени, че са създали конспиративна организация и са се готвили да извършат държавен преврат... Мнозина от подсъдимите правят признание, че са били повлияни от това, което са чели във вестник “Народно земеделско знаме” и “Свободен народ”, и от това, което им е говорено...
Въпросът е много ясен. Господин прокурорът, ровейки се в така събраните свидетелски показания, самопризнанията на подсъдимите, материалите във вестниците, в известни писма като махзари и пр., намира по своя съвест и убеждение, че има достатъчно основание да даде под съд господин Никола Петков.”/14; 5.06.1947 г./
Пръв за изказване на трибуната се качва Титко Черноколев, известен младежки комунистически деятел, а след години академик – лисенковец и председател на академията за селскостопански науки. “ Парламентарната група на Работническата партия, съзнавайки, че върши високопатриотичен дълг, изхождайки от интересите на народа и страната, ще гласува да бъде отнета депутатската неприкосновеност на Никола Петков и да бъде даден да отговаря пред съдилищата в страната. Бъдете уверени, че НЯМА ДА ВИ ОСТАВИМ ПО-НАТАТЪК ДА СИ РАЗИГРАВАТЕ КОНЯ. НЯМА ДА ОСТАВИМ ЛУДИТЕ ДА СЕ НАЛУДУВАТ. ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЩЕ ВЪРЖЕ ПОПА, ЗА ДА Е МИРНО СЕЛОТО.”/14; 5.06.1947 г/
Становището на комуниста е ясно. Е, не става дума за връзване на попа и за мирване на селото, ами става дума за бесилка. Добра си е иначе поговорката, само не и в устата на комунистите. И защо пък Великото народно събрание трябва да играе ролята на селски милиционер, дето връзва попа? Титко растениевъдът нещо се е пообъркал с разделението на властите, но тя, разбира се, комунистическата власт, е единна и неделима. Важното е да уплашим селото, под което Черноколев в случая разбира Българския земеделски народен съюз, та да мирне и да кротува.
Никола Петков не реагира на комунистическото му сравняване със селския поп, а съсредоточено слуша и мълчи. Лицето му обаче помръква, а после по него прелита сянката на гняв, когато за изказване думата е дадена на присламчилия се към комунистите земеделец -катраник Михаил Геновски. “Днес – вика той – когато ТЪМНИТЕ СИЛИ търсят врагове в нашите редове, ще оставим ли наново България да стане плацдарм за едно нападение срещу другите славянски страни, ще допуснем ли ние в България да бъде извършен наново преврат, данните за какъвто бяха изнесени пред съдилищата? Отговорът е: няма да допуснем.
Затова земеделската парламентарна група ще гласува за направеното предложение ДА БЪДЕ ИЗПРАВЕН ОЩЕ ЕДИН ПРЕСТЪПНИК ПРЕД СЪДА.” /14; 5.06.1947 г./
Какви времена, Господи! Още преди да бъде отнет депутатският имунитет на Никола Петков, в залата на Великото народно събрание, един жалък мерзавец нарича Петков престъпник! Отговаря му Асен Стамболийски, синът на Александър Стамболийски:
“ Аз се качвам тук, за да ви кажа, че българският народ снае, че той е невинен. И ако има някой да съди Никола Петков, това ще е българският народ, а не вие... Нашата земеделска парламентарна група остава на поста си, за да се бори в защита на демокрацията и свободата на България..
В коридорите ни се подшушна, преди да влезем на заседание: “ Сега ще разберем кои са умните.” Искате да намерите предатели между нас? – Няма да ги намерите!”
Асен Стамболийски е “репликиран” от вътрешния министър Антон Югов. Ето как:
Антон Югов: - “Министърът на вътрешните работи трябва да ви предупреди, че народната власт е здраво организирана и силна и че ВСЕКИ ПРЕСТЪПНИК КАТО ТЕБ и много други ще ги постави на мястото им. КОЙТО СЕ СОЛИДАРИЗИРА С НИКОЛА ПЕТКОВ, ТОЙ ЩЕ ПОСЛЕДВА НЕГОВАТА УЧАСТ.”
Асен Стамболийски: -“ Зная, че ще го вкарате в затвора, но страхливци няма да намерите между нас... Ние декларираме, че заставаме зад гърба на нашия секретар Никола Петков.”
Обстановката се нажежава и за малко по-уравновесено изказване думата е дадена на комуниста д-р Иван Пашов, който още преди 9 септември 1944 г. е бил главният отговорник за връзката на комунистите с лидерите на останалите отечественофронтовски партии.
Д-р Иван Пашов: - “ Както у нас, така и в чужбина, реакцията надига глава и се организира. Така случайно ли е например, че в Унгария министър-председателят ще бъде съден за измяна към своя народ и родина? Това не е случайна работа... Но ние тук не сме институция, която трябва да се произнася по съществото на въпроса, да решаваме, дали Никола Петков е виновен или невиновен. Това не е от нашата компетенция... Компетенцията на Народното събрание се състои само в това, да каже има ли основание да бъде снет неговият имунитет, или да не бъде снет. Компетенцията за устновяване на неговата виновност или невиновност принадлежи на българските народни съдилища. Те ще кажат своята дума.”
Д-р Иван Пашов имал известен авторитет сред опозиционните депутати, познавал се отблизо лично с водачите им, донякъде се срамувал от просташките и вулгарни думи /”политическа пачавра”/, с каквито Георги Димитров и Антон Югов наричали Никола Петков и привържениците му. И макар че направил опасна аналогия с Унгария, поразяснил на комунистите каква е работата на Народното събрание. Но не той решавал какво да се прави. Защото аз преди него цитирах квалификациите-заплахи на Антон Югов, злокобният “квартален Фигаро”, превърнал се в най-масовият и жесток политически убиец в българската история.
Не изостанал по-назад от “катраника” Михаил Геновски и един друг ОФ-земеделец, Янко Марков. Името на тоя индивид десетилетия после при тоталитаризма ще се влачи неизменно в списъците на висшата номенклатура. А на 5 юни 1947 г. той казва: “ От името на земеделската парламентарна група заявявам, че ние даваме съгласието си да бъде снет депутатският имунитет на Никола Петков, както ще го дадем и за всички други, които оттук нататък... ще се опитат да разстройват единството между селяните и работниците.” Ама че слугинско престараване и тичане на пулето пред майка му. Този съратник на оперетния мерзавец Георги Трайков е готов още сега да прогласува всички всички бъдещи прокурорски искания на депутатски имунитети, та да не остане жив истински земеделец в Народното събрание. Впрочем, ака и ще се случи съвсем скоро...
Голяма реч в защита на Никола Петков произнася Коста Лулчев.
“ – ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!
В един момент, когато България чака ратификацията на своя мирен договор /станало е същия ден и Георги Димитров е точно информиран/, за да може по силата на този договор да тръгне по пътя на спокойното и нормално политическо развитие... И в един момент, когато пред Великото народно събрание е поставен най-големият и най-съдбоносният за страната и за народа въпрос – изработването на Конституцията, работата на Народното събрание е спряна, за да се занимае с искането на прокурора на Софийския областен съд.
Обстановката, при която тоя въпрос се постави пред Великото народно събрание, достатъчно ясно говори за тенденцията и за целта на поставянето на тоя въпрос. Великото народно събрание беше удостоено специално за тоя въпрос с присъствието на многобройни групи външни гости /агенти на Държавна сигурност – З.Д./ В КОРИДОРИТЕ НА Народното събрание..
Г-н докладчикът обаче забрави, че той тук в тоя момент не беше в ролята на прокурор, а той беше в ролята на докладчик.
Ние чухме неговите обвинения. Той дори предварително разреши процеса. ЩЕ БЪДЕ СЪДЕН НИКОЛА ПЕТКОВ – каза докладчикът...
Докладчикът дори не пожела да прочете документите и аргументите против Никола Петков. Той донесе един сандък преписки тук, но той се задоволи да прочете само няколко показания. С това той изпълни ролята си на обвинител, но той не изпълни задачата на докладчик...
Никола Петков можеше спокойно да остане, за да пожъне лаврите на ония, които преди него паднаха за свободата и за демокрацията от неговото семейство. Но Никола Петков не пожела да остане на спокойния одър на един безличен общественик.
НИКОЛА ПЕТКОВ ПОЕ ТЕЖКИЯ ДРУМ НА ГОЛЯМАТА БОРБА ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.
Неговият баща падна тук на улицата в изпълнение на обществения си дълг.
Неговият брат падна на улицата в изпълнение на обществен дълг... Какво по-достойно наследство искате Вие? Това наследство, Никола Петков Ви чертае тежкия друм на страданията и на мъките. И затова не се учудвайте, че в тоя момент се посяга върху Вас, ще се посегне и върху други...
НО НЕКА СЕ ЗНАЕ: РЕШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И НА НЕГОВИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДА СЕ БОРЯТ ЗА СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА, НЯМА ДА БЪДЕ СМАЗАНО.”
Обажда се от мястото си Антон Югов:
АНТОН ЮГОВ: - “ Нговата участ ще последват всички ония, които насърчават превратаджиите и които участвуват в конспирации. Който защитава Николапетковци, той е превратаджия, той сам се поставя в нелегалност. Това трябва да го знаеш.”
КОСТА ЛУЛЧЕВ: - /продължава речта си/ “ Тия народни представители тук /сочи опозицията/... са се движили единствено от големите интереси на българския народ... Ние познаваме една държава – това е България!
АНТОН ЮГОВ: /реплика/ - “ Г-н Коста Лулчев! Имаше България на фашистите. Вие признавате оная България на фашистите, а не България на българския народ!”
КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “Има една България – тая България е на свободния български народ.
Главният въпрос, който днес е поставен тук, не е въпрос на правосъдието – това е политическият въпрос.
Е, добре, вие искате да вземете Никола Петков, за да разстроите тая парламентарна група тук /Лулчев сочи към обединената опозиция/. Не ще успеете.”
АНТОН ЮГОВ: /реплика/ - “ За момент! Ако Вие се солидаризирате с николапетковци, Вие сами се поставяте извън законите на нашата страна и ще си теглите последствията. Това запомнете добре!” /14; 5.06.1947 г./
Какъв език държи Антон Югов, Господи! Такова студенокръвно чудовище в българската държавна политика не се е пръквало, не можа да бъде и достигнато. Какво извратено мислене трябва да притежаваш, каква липса на усет изобщо, че си министър и държавник – трябва да ти е присъща, та да можеш тук, в пленарната зала на Великото народно събрание, да наричаш не само Никола Петков – законно избраният депутат с неснет имунитет – престъпник, но да наричаш така и всеки, който се изказва с гарантирано конституционно право...
За мене, в моето съзнание и мислене, формирано в резултат на десетилетна изследователска дейност, личността на Антон Югов е концентрирана персонализация на българския комунист изобщо. Той е уж автентичен представител на работническата класа, комунистически осъзнал се тютюноработник, професионален революционер, а попаднал по върховете на държавно-комунистическата власт, придобива образа на маниакален злодей, на човек с конспиративно-терористичен поглед върху живота изобщо. Този индивид е лишен не само от понятие, но даже от представа за това, какво значи правова държава, какво значи демокрация, какво значат права и свободи на гражданите.
Ако Антон Югов не беше се родил и формирал точно такъв, какъвто им трябваше, малко по-интелигентните комунисти щяха да си го измислят, да манипулират някакъв друг полуидиот така, че да заприлича на “комунистическия късмет”, именуван Антон Югов. Защото комунистическата идеология още на равнище теория, в какъвто вид е правена от големи, но месиански устроени умове, представлява една неспасяемо агресивна идеология. Тя високомерно се самоосъзнава като единствено научна, като единствено притежаваща истината, като нетърпяща никаква равностойна конкуренция форма на мислене за природата, социума и човека.
И няма начин ортодоксалната комунистическа партия, превърнала комунистическата идеология в официална държавна доктрина, да не бъде партия с манталитет на господар в обществото. И понеже тоя господар е на всичкото отгоре невежествен, некултурен и необразован; бедняк – втренчил ламтящите си очи в богатството на горните социални слоеве, той се превръща в безконтролен грабител, убиец и диктатор. Който му се изпречи на пътя, той е фашист, реакционер или какъвто и да било там “буржоа”; него въобще не заслужава да го слушаш, а или смърт, или в затвора. Да не дава Господ човек да се е родил и да живее единствения си живот във време, когато на власт се изкачват и утвърждават комунистите. На Никола Петков и на всички български демократи обаче тази съдба се е паднала... И те я посрещат достойно, всеки според силите си.
А на репликата на Антон Югов, предизвикала спонтанните ми размишления, Коста Лулчев отговаря и продължава:
КОСТА ЛУЛЧЕВ: - “ Поставили са се извън законите ония, които въпреки конституционни постановления си служат с изключителни закони...
Всички измислици ще рухнат. Ние не чухме всъщност истинските обвинения против Никола Петков. Истинските обвинения са, че Никола Петков не одобрявал външната политика на правителството, не одобрявал и вътрешната политика на правителството, че Никола Петков е просто парламентарна опозиция...
ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!
Как мислите Вие? Че всички в тази земя са длъжни да приемат безусловно и безпрекословно делата на правителството? Ами ако това бъде така, какво прави тук тази опозиция? Вие трябваше отдавна да я махнете оттук, за да бъдете напълно единодушни и събранието единодушно да решава...
Ние считаме, че обвинението против Никола Петков не е доказано, че народното представителство не е убедено в неговата виновност, затова ние няма да вдигнем ръка за одобрение на това искане на прокурора при Софийския областен съд.” /14; 5.06.1947 г./
Последен от комунистите се изказва Пеко Таков, тоя елементарен човек с неизкоренима простащина в думите и поведението си, висял на портрети десетилетия наред като министър и кандидат-член на Политбюро.
“ – Никола Петков е изразител на вътрешната и международната реакция у нас. Никола Петков се оформи като безогледен враг на селяните и работниците, на тяхната народна власт и република. Неговата противонародна дейност съвсем естествено и законно /сигурно иска да каже “закономерно” тоя простак –З.Д./ ГО ЗАВЕДЕ ДО ДЪРЖАВЕН ЗАГОВОР, КОЙТО ТОЙ ОГЛАВИ И ПОВЕДЕ”.
Какво скодоумие лъха от тези комунистически клишета, каква “дива злоба на роба” извира от устата на тоя “приятел” на селяните и работниците, на които – представете си – Никола Петков е “безогледен враг”. Аз улавям себе си, разбира се, че се гневя, когато пиша за комунистите; че употребявам думи и изрази, които може и да не са най-очакваните за перото на един професионален академичен философ. Но какво мога да направя, когато хора като Пеко Таков, с каквито комунистите са напълнили сградата на Народното събрание, заслужават не да омърсяват тази свещена сграда, а да бъдат изметени оттам със свинакови пръти по задниците? Какво мога да направя, когато съм изправен пред комунистическо поведение и комунистически език, които оскърбяват моето вътрешно усещане за принадлежност към човешкия род? Не може човек да пише за тези събития спокойно. Най-малкото затова, защото никой няма да го прочете; животът ще липсва в уж обективно изписаните страници. А в такъв случай за мен е по-добре да не пишеш, отколкото да цензурираш спонтанните си чувства и мисли, които се раждат от житейските факти в процеса на писането.
И така – идва ред на трибуната да застане Никола Петков. Казват, че вървял към трибуната бавно, без никаква външна следа от вълнение. Когато се изправил отпред и се вгледал в очакващите го очи на депутатите от опозицията, те като един се вдигнали на крака и го поздравили с ръкопляскания.
“ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!
Няма да се оправдавам, защото невинните никога не се оправдават.
Задачата ми е улеснена от народните представители Титко Черноколев, д-р Иван Пашов, от господин министъра на вътрешните работи и от самия министър-председател. И четиримата изтъкнаха ясно: не се цели личността на Никола Петков. Тя няма никакво значение. Цели се друго – да се удари секретаря на Българския земеделски народен съюз, да се удари организацията на българските селяни, защото тя днес стои на една непоколебима позиция. ТАЗИ ПОЗИЦИЯ Е: НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, БОРБА ЗА СВОБОДИТЕ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЕТО КОЕ СЕ ЦЕЛИ ДА СЕ УДАРИ...
Моята съвест е била винаги чиста. Такава е била винаги, защото и в моето семейство винаги са били с чиста съвест. ХОРА С НЕЧИСТА СЪВЕСТ В МОЕТО СЕМЕЙСТВО НЯМА И НЯМА ДА ИМА. Вие всички много отдавна си мислехте и постоянно разправяхте, даже и между наши земеделци и между всички, че Никола Петков ще избяга. Вие виждате, че Никола Петков е тук, не избяга...
&n
