Казусът  „съдия   Марковска” -   защо,  накъде  и  как?

             Съдия   Марковска  беше  предложена  за  конституционен  съдия от   независими народни  представители.

              Би трябвало  да  се  допусне,  че   тези   независими  народни  представители  в   някаква   степен  и  под  някаква форма  са  сондирали  какво е   мнението  на парламентарната  rрупа  на  GERB,  защото   без    подкрепа  от  нейни  народни   представители  просто  няма   как   изборът   да   мине  успешно в  пленарната  зала.

            Очевидно   е,   че  водещата   парламентарна    rрупа  не   е   възразила  срещу   кандидатурата   на   съдия   Марковска и   е   сметнала   тази   кандидатура   за  приемлива.   Освен   това   е  било  ясно,   че  поне    депутатите   на   ДПС  по   собствени   причини   ще   подкрепят  съдия   Марковска,   така   че  не   се  е  очертавала   нежеланата  възможност   тя   да   бъде  избрана  от   Народното   събрание   само   от   независимите   и  от    управляващите.  

           Както   се   вижда,   всички   основни  предоставки  за  усешен   избор   на   съдия   Марковска   са  били налице;   БСП   и   Синята   коалиция   са  предложили   собствени  кандидатури  и  от   тях   никой  предварително  не  би  трябвало   да  очаква   подкрепа  за  съдия  Марковска,  защото   тя   е   техният   основен   конкурент. 

           Следователно,  действията  в   парламента  са   по   същество  предварително   добре  обмислени  и  не   подлежат  на   ефективна   критика  със   задна  дата.

          Защо  при  това   положение  стана   скандалът?

         Първо -  подкрепящите   съдия   Марковска  бяха  подценили  опасността   от   появата  и   възможностите  за  изолзуване  на  съдържанието  на   анонимното  писмо,   пратено   до  парламентарните   rрупи.  Това писмо е  безусловно  АНОНИМНО,  ЦЕЛЕНАСОЧЕНО АНОНИМНО.  

        Вярно  е,   че  съдържанието  му   са  реално   текстове,  публикувани   в  медиите.  Но  като   такива   текстове  те   имат   един   смисъл  и  една  цел,   а  като  оформени   в   специално  писмо  по   конкретен   повод  имат   съвсем  различен   смисъл  и  различна   цел.   По   такова   писмо задължително   трябва   да  се  взема  отношение;   то   е    документ   по   процедурата  за   избор на  конституционен  съдия от   парламента.

        Сами   по  себе  си   една   или  няколко   медийни  публикации   на  журналисти   не   са  и   не  представляват   доказателства   и   за  истинността  на  съдържанието  на  тези  пуликации.  Публикацията е   едно -  доказателствата   за  нейната   истинност   и   достоверност  е   съвсем  друrо  нещо.

       Но   има   ли   специално   адресирано  писмо  до   депутати   от   парламента,   при   това  във   връзка   с   предстоящо  важно решение,   това   посмо   следва   да  стане  обект  на  съсредоточено   внимание.

        ВТОРО  -  нито   парламентарната  комисия,  провела изслушването  и  събеседването  с   номинираните   за  конституционни   съдии,    нито   съдия  Марковска  се   оказаха   на  равнище   да  схванат   и   да  се   справят   с   възникналата    ситуация.

        Особено  неубедителна  беше   съдия   Марковска.   Аз   просто   не   можех  да  повярвам,   че   висш  съдия   с  такъв   опит  и   стаж   не  е   в   състояние   да   дава  ясни,  точни, верни,   внятни  разяснения.    И   същевременно   имплицитно  да   демонстрира   упоритост  и  непреклонност,   които  просто  не  намират   никакво  експлицитно   покритие  и  оправдание  в  нейните  думи  и  в   нейното   поведение.

               Тъй   като  беше   очевидно   ясно,  че  атаката   срещу   съдия  Марковска  е   предварително   замислена  и  планирана,    на   свой   ред   този   факт в   очите   на  доста   хора  омаловажаваше   силата   на  тази  атака  поради  собствен   дефицит   на   нравственост. 

             Така   в   даден   момент   се  навлезе в  практически   почти   безизходна   ситуация.   Съдия   Марковска   се   превърна  в  крайно  неприемлива  кандидатура,   но   тя   самата  не   пожела да  се  откаже  и  отиде  на ...   клетва.

            Действието  на   Президента  Росен  Плевнелиев  беше   ВЪНШНО,   СЪБИТИЙНО  неочаквано,  но   дълбоко  правилно   по   своята   същност  и  по своята  цел.

/следва.../