Прочетен: 7762 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2012 22:28
Нито Земята се върти около Слънцето,
нито Слънцето се върти около Земята...
Напълно неясно ми е как уж нормални хора вярват, че безнаказано, все още живи и здрави се мотаем из Космоса със скорост 108.000 клм/час, 1800 клм/м, 30 клм/секунда. И хипотезата за цялото това безумно въртене била създадена единствено за научно обяснение на всеизвестни, очевадни факти на сетивното познание.
Във физическата наука е отлично известно, че никакво движение на планетата Земя спрямо ефира, т.е. спрямо който и да било наблюдател, ако той се намира в състояние на абсолютен покой, по никакъв начин не може да бъде нито констатирано епирично, нито доказано теоретично.
Последният, решаващ, неопровержим и неоспорим експеримент на физиката в това отношение беше опитът на Майкелсон - Морли /1887/. Резултатът на този световно значим опит изправи физиката пред нейната абсолютна невъзможност да докаже по какъвто и да било емпиричен или теоретичен начин това, което се смяташе за великият Коперникански преврат в науката. Земята се въртяла около Слънцето? - Добре, де, само че тя, Земята наша, изобщо не дава никакъв знак, че извършва каквото и да било движение спрямо наблюдател, който се намира в абсолютен покой спрямо нея.
За място на такъв наблюдател в състояние на абсолютен покой спрямо Земята до към края на 19-я век се приемаше ЕФИРЪТ. Но след като първо френският физик и математик Анри Пуанкаре /брат на френския президент/, а малко по-късно и Алберт Айнщайн схванаха, че изход от положението изобщо няма, докато се мисли в рамките на класическите физически предпоставки, те решиха радикално да сменят rледната точка на физиката, като приеха нов основен принцип, според който нов принцип е НЕВЪЗМОЖНО да се констатира и открие каквото и да било движение спрямо ефира. Със самото това приемане, разбира се, отпадна и теоретическата нужда на физиката да работи с хипотезата за съществуването на някакъв ефир. Ефирът „умря...”
Ефирът „умря”, а със смъртта му потъна в небитието и великата концепция на сър Исак Нютон за АБСОЛЮТНОТО ВРЕМЕ и АБСОЛЮТНОТО ПРОСТРАНСТВО. Отхвърлена беше самата възможност за съществуване на един наблюдател в състояние на абсолютен покой, с което отхвърляне Айнщайн си отвори теоретична врата към своята специална теория на относителността /СТО/, в която теория властвува фундаменталният постулат, че скоростта на светлината е константна и еднаква за ВСИЧКИ наблюдатели...
Привилеrированият наблюдател, върху приемането на чието съществуване се крепеше цялата класическа физика и механика, беше и единственият наблюдател, който беше в състояние да констатира, да отчете и да докаже както АБСОЛЮТНАТА ЕДНОВРЕМЕННОСТ, така и АБСОЛЮТНАТА ВРЕМЕВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ на две или повече събития. Ето защо теоретическата детронация на този привилеrирован наблюдател направи невъзможно всяко отчитане било на абсолютната едновременност, било на абсолютната времева последователност на две или повече физически събития. Е, ако са достатъчно пространствено отдалечени, за утешение... /следва.../
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
Етнически българи от Украйна с призив къ...
17.12.2012 08:48
17.12.2012 11:08
Съвършено различен е въпросът, какви изводи е възможно да се направят от ВЕЧЕ фиксираните резултати на Майкълсън; не трябва да се смесват целите на един експеримент с резултатите, които при опита на Майкълсън - Морли са противоположни на целите... и се използуват не от авторите на опита, а именно от Пуанкаре и Айтщайн /в известен смисъл също и от Лоренц, както и от ирландския физик Фитцджералд/ за раждане на нови идеи...
17.12.2012 14:57
Или това е някакъв твой ОПИТ , в който ние играем ролята на морски свинчета ?
17.12.2012 16:31
17.12.2012 22:09
Ти открито заявяваш, че Земята не се върти около Слънцето и за доказателство използваш разни неописани опити, ефири и тем производни глупости, които нещо не можах да схвана. Прощавай, нещо съм тъпичък явно.
Виж, аз съм прост човечец, че и млад още, и не вниквам напълно в поста ти. И все пак ти, освен ако нещо не съм схванал погрешно, открито заявяваш, че Земята не се върти около Слънцето.
- ГРАВИТАЦИЯТА е присъща на всички свръхмасивни тела и ако искаш лично да се убедиш, можеш да си вземеш един ТЕЛЕСКОП. Гравитацията кара Земята да се върти около Слънцето и точно затова имаме ПРОЛЕТ, ЛЯТО, ЕСЕН, ЗИМА. Гравитацията кара Земята да се върти около остта си и затова имаме ДЕН и НОЩ. А ако не ми вярваш, си купи една ЗВЕЗДНА КАРТА и наблюдавай кои съзвездия се виждат през даден сезон. Казано другояче, Слънцето си сменя положението спрямо небесната сфера и съзвездията. А за смяната на деня с нощ ще ми е интересно какво друго обяснение би измислил. Може би, че Дядо Коледа запалва всяка сутрин лампа и я носи през небето?
- Земята спокойно може да се върти с 30 километра в час. В космосът няма вещество, което да оказва СЪПРОТИВЛЕНИЕ и да намаля скоростта. А ние не усещаме движението на Земята около себе си, заради ГРАВИТАЦИЯТА на Земята, която е най-голямата сила, която ни въздейства.
- За да разбереш, че ПЛАНЕТИТЕ се движат около СЛЪНЦЕТО, трябва периодично да наблюдаваш небето и да видиш как примерно Венера с течение на времето си променя положението на небето. А можеш да си изтеглиш ФИЛМ или да си вземеш един ТЕЛЕСКОП и ще установиш, че планетите се ВЪРТЯТ около остта си спрямо земен наблюдател.
И тъй нататък...
Въртенето на З. около С. има ХИЛЯДИ доказателства, особено сега, в ерата на космическите технологии.
Аз цял живот съм професионален академичен учен и се отнасям с колосален респект към науката. Но аз се създадох като философ и философ на науката чрез изследователско изучаване на изследователския път и мисленето на великите философи и учени в историята на световната наука, философия и култура. Аз четях НЕ "ЗА" Платон, Аристотел, Лок, Кант, Коперник, Нютон, Максуел, Айнщайн, Бор и прочие..., а четях написаното и споделеното "ОТ" тях. И отлично знам какво разномислие цари по самите най-високи върхове на научното познание, какви хрумвания и хипотези се споделят...
Но ето, аз и тук чрез коментарите констатирам, че широката публика просто не знае - първо Джеймс Максуел, после Алберт Айнщайн по най-решителен начин ОТКАЗАХА да приемат изобщо съществуването на Нютоновата rравитация, макар да се прекланят пред сър Исак ...
Ето Ви кратък откъс от по-ранен мой текст:
"НЕ съществува rравитационна сила или сила на всеобщото привличане
Основания за извода:
а/ Така наричаната rравитационна сила ПО ДЕФИНИЦИЯ е сила, която действува на и от всякакво разстояние без никакво време, т.е. тя действува миrновено в безкрайното пространство. Обаче след Фарадей, Максуел и Херц и особено при Алберт Айнщайн става пределно ясно, че физиката решително трябва да се откаже от теорията за сили, действуващи на разстояние.
„Прости ми, Нютон; - пише Айнщайн в своята малка книжка под заrлавие „Нещо като автобиорафия” – ти тамери единствения възможен по твое време път за човек с оrромна творческа способност и сила на мисълта. Създадените от теб понятия и до днес остават ...
б/ Пак ПО ДЕФИНИЦИЯ, но формулиран на естествения език, а не като математическа формула, законът за всеобщото привличане, експлициран като текст от сър Бертранд Ръсел, звучи така:
„Всяко тяло привлича всяко друrо тяло със сила, правопропорционална на произведението от техните маси и обратнопропорционална на квадрата от разстоянието между тях.”
Рефлексирайки мисловно върху Нютоновия закон, даже велики физици просто са отказвали да се замислят върху СЕМАНТИЧНИЯ факт, че така формулиран, законът за СИЛАТА НА ВСЕОБЩОТО ПРИВЛИЧАНЕ изобщо не допуска НИКАКВА количествена разлика между силата, с която ВЗАИМНО се привличат КОИТО И ДА БИЛО ДВЕ ТЕЛА.
Следователно - няма абсолютно никакво значение дали се привличат две идентични по своята маса тела или пък се привличат планетата земя и отделният човек - силата на тяхното взаимно привличане е НЕИЗМЕННО ЕДНАКВА в количествен смисъл. Така че разликата в количеството на масите между две взаимно привличащи се тела няма абсолютно никакво значение спрямо факта, че тези произволно взети ДВЕ ТЕЛА се привличат с ЕДНАКВА ПО СВОЕТО КОЛИЧЕСТВО СИЛА. Казано иначе - пред нас е закон, идентичен със закона за равенството на силата на действието и силата на противодействието, поради което силата на всеобщото привличане е неизменно уравновесена сила, сила без актуална експликация."
19.12.2012 14:41
При въртенето на планетите около Слънцето, случаят е идентичен. Само, че този път не говорим за две звезди, а за планета и звезда - в сравнение с една звезда, масата на планетата е незначително. За справка, масата на Слънцето е приблизително 330 330 пъти по-голяма от масата на Земята. И от законите на Кеплер следва, че центъра на тежестта е... в Слънцето. И така ние нямаме отместване.
Имаме да кажем един парашутист. Той е на някаква си височина. Земята го привлича със сила, която е равна на произведението от масата и земното ускорение. И той, съгласно третия закон на механиката (който впрочем на моменти малко ме обърква, ама както и да е) действа на Земята със същата сила.
Да кажем, че тежи 60 килограма. Силата и в двата случая е 600 нютона. Обаче едната сила действа на 60 килограмов човечец, а другата на Земята, която е 5,974 умножено по 10 на степен 24. Та така, човечецът ще си пада, а Земята най-непоклатимо ще си стои на едно място.
И още нещо.
Гравитацията е доказана. Не говоря за космоса, а тук - на Земята. Така е изведена и гравитационната константа. Две тежести на разстояние 1 метър една от друга, всяка по един килограм. Поставени са на нещо като теглилка и незначителната сила, която им действа, завърта въпросната теглилка. Съвсем незначително, мнооого деликатна работа. Обаче, опита си е проведен и всичко си е изчислено и сметнато.
Гравитацията е в основата на цялото движение в космоса. Всичките закономерности и формули за движението в космоса се основават на гравитацията. Да не би да твърдиш, че човечеството е изпаднало в заблуждение и всичко, което е постигнало досега в тази сфера е... лъжа?
При въртенето на планетите около Слънцето, случаят е идентичен. Само, че този път не говорим за две звезди, а за планета и звезда - в сравнение с една звезда, масата на планетата е незначително. За справка, масата на Слънцето е приблизително 330 330 пъти по-голяма от масата на Земята. И от законите на Кеплер следва, че центъра на тежестта е... в Слънцето. И така ние нямаме отместване.
Имаме да кажем един парашутист. Той е на някаква си височина. Земята го привлича със сила, която е равна на произведението от масата и земното ускорение. И той, съгласно третия закон на механиката (който впрочем на моменти малко ме обърква, ама както и да е) действа на Земята със същата сила.
Да кажем, че тежи 60 килограма. Силата и в двата случая е 600 нютона. Обаче едната сила действа на 60 килограмов човечец, а другата на Земята, която е 5,974 умножено по 10 на степен 24. Та така, човечецът ще си пада, а Земята най-непоклатимо ще си стои на едно място.
И още нещо.
Гравитацията е доказана. Не говоря за космоса, а тук - на Земята. Така е изведена и гравитационната константа. Две тежести на разстояние 1 метър една от друга, всяка по един килограм. Поставени са на нещо като теглилка и незначителната сила, която им действа, завърта въпросната теглилка. Съвсем незначително, мнооого деликатна работа. Обаче, опита си е проведен и всичко си е изчислено и сметнато.
Гравитацията е в основата на цялото движение в космоса. Всичките закономерности и формули за движението в космоса се основават на гравитацията. Да не би да твърдиш, че човечеството е изпаднало в заблуждение и всичко, което е постигнало досега в тази сфера е... лъжа?
)))) Няма смисъл да му обясняваш. Човечецът иска да стане интересен със свръхтъпи твърдения, за да предизвика коментари. Това е стара тактика и е глупаво, че им се връзваме.
