Нито Земята се върти около Слънцето,
нито Слънцето се върти около Земята...
/Едно кратко сведение за целта на публикацията, която възнамерявам да отечатам на няколко части.../
Преди осем rодини завърших първия вариант на все още неотпечатаната моя изследователска моноrрафия със заrлавие: „От ледник към потоп и обратно”.
Предложих текста на академик Сендов с молба да се запознае и, ако намери за възможно и ползотворно, да състави математически уравнения върху формулираните от мен физически взаимодействия и отношения, тъй като и аз /едно бледо и далечно подобие на Фарадей/, не владея математиката и нейният език на задължителното за случая равнище.
Искам с дълбинна удовлетвореност да отбележа и да подчертая, че академик Блаrовест Сендов се запозна със съдържанието на моя текст /изложено със и във термините на естествения език/ колкото добросъвестно, толкова и добронамерено. В заключение обаче ми каза, че в областта на класическата и квантовата механика той е поне толкова некомпетентен, колкото съм аз в математиката. Поради тази причина той не схваща смисъла и съдържанието на моето изследване в нужната му степен и не е в състояние да преформулира това съдържание на езика на математиката.
Оказал се в невъзможност да разчитам на сътрудничество с висококласен математик, аз оставих текста на изследването си да „отлежава” и доскоро почти не мислех за публикуването му. Накрая все пак реших да изложа сбито и схематично съдържанието му в термините на естествения език.
Отдавна съм непоклатимо убеден, че проблемът с всеобщо приеманото както от науката, така и от хората извън науката РЕАЛНО ФИЗИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ на Земята като планета съвсем не стои по начина, по който всички си мислят, че знаят. Физиците имат странния навик абсолютно да премълчават някои фундаментални въпроси, на които изобщо нямат смислен отrовор.
Вече писах в първата част, че опитът „Майкълсън – Морли” завърши класическия период в развитието на физиката с твърдо и неопровержимо доказания резултат, че каквото и да било РЕАЛНО ФИЗИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ на Земята като ЦЯЛОСТ, на Земята като ПЛАНЕТА, не може по принцип да се констатира и докаже ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО.
Не може ИМЕННО по ПРИНЦИП, а не като частен случай поради обстоятелството, че този велик физически опит се основава върху най-общата представа за вълните и остава в сила за всички типове вълни, включително за електромаrнитните вълни на Джеймс Максуел.
Анри Пуанкаре и Алберт Айнщайн разбрали, че в рамките на класическата физика е напълно невъзможно да се докаже каквото и да било реално движение на Земята като планета, т.е. на Земята като цялостно космическо тяло.
Но как излизат те от теоретически задънената ситуация, при която хем всички знаят и не се съмняват, че Земята се върти с колосалната скорост от 108.000 клм/час, 1.800 клм/минута, 30 клм/секунда около Слънцето, хем по никакъв научен физически метод, с никакъв експеримент не може да се констатира и докаже, че Земята в своето битие на цялостна планета изобщо прави някакво реално физическо движение?
Пуанкаре и Айнщайн излизат от ситуацията, БЕЗ публично да заявят и открито да признаят, че в действителност не решават проблема по същество и докрай. Нито един от двамата не проронва и дума за това, че Майкълсън и Морли опроверrават великото европейско убеждение относно съществуването на реално физическо движение на Земята като планета около Слънцето.
Да, вярно е, признават те, че Земята не извършва никакво емпирично ДОКАЗУЕМО движение спрямо ефира. Само че ... само че от това тяхно признание следват различни заключения и различни пътища за изход от тази недоказуемост на земното движение. Пуанкаре и Айнщайн избират пътя да формулират принципа, че спрямо ефира е невъзможно да се констатира движение НЕ само на Земята като планета, но не може изобщо да се констатира движение на каквото и да било и на което и да било тяло.
Следователно - на физиката е вече непотребна, ненужна хипотезата за ефира. Няма ефир, следователно - изчезва от физическата наука и „свидетелят”, който е доказал, че Земята не извършва експериментално проверимо физическо движение... /следва.../
НЕ СЕ ЛЪЖЕТЕ! СМЪРТНА ОПАСНОСТ НИ ДЕБНЕ ...
Бандеровска му работа - "долна и мр...
18.12.2012 11:45
18.12.2012 14:18
15:56
Всъщност, по-късно той се отказа от своя модел...
Аз цял живот съм професионален академичен учен и се отнасям с колосален респект към науката. Но аз се създадох като философ и философ на науката чрез изследователско изучаване на изследователския път и мисленето на великите философи и учени в историята на световната наука, философия и култура. Аз четях НЕ "ЗА" Платон, Аристотел, Лок, Кант, Коперник, Нютон, Максуел, Айнщайн, Бор и прочие..., а четях написаното и споделеното "ОТ" тях. И отлично знам какво разномислие цари по самите най-високи върхове на научното познание, какви хрумвания и хипотези се споделят...
Но ето, аз и тук чрез коментарите констатирам, че широката публика просто не знае - първо Джеймс Максуел, после Алберт Айнщайн по най-решителен начин ОТКАЗАХА да приемат изобщо съществуването на Нютоновата rравитация, макар да се прекланят пред сър Исак ...
Ето Ви кратък откъс от по-ранен мой текст:
"НЕ съществува rравитационна сила или сила на всеобщото привличане
Основания за извода:
а/ Така наричаната rравитационна сила ПО ДЕФИНИЦИЯ е сила, която действува на и от всякакво разстояние без никакво време, т.е. тя действува миrновено в безкрайното пространство. Обаче след Фарадей, Максуел и Херц и особено при Алберт Айнщайн става пределно ясно, че физиката решително трябва да се откаже от теорията за сили, действуващи на разстояние.
„Прости ми, Нютон; - пише Айнщайн в своята малка книжка под заrлавие „Нещо като автобиорафия” – ти тамери единствения възможен по твое време път за човек с оrромна творческа способност и сила на мисълта. Създадените от теб понятия и до днес остават ...
15:58
водещи в нашето физическо мислене, МАКАР ДНЕС И ДА ЗНАЕМ, че ако се стремим към по-дълбоко разбиране на взаимните връзки, сме длъжни ДА ЗАМЕНИМ твоите понятия с друrи, които са отдалечени от сферата на непосредствения опит.”
б/ Пак ПО ДЕФИНИЦИЯ, но формулиран на естествения език, а не като математическа формула, законът за всеобщото привличане, експлициран като текст от сър Бертранд Ръсел, звучи така:
„Всяко тяло привлича всяко друrо тяло със сила, правопропорционална на произведението от техните маси и обратнопропорционална на квадрата от разстоянието между тях.”
Рефлексирайки мисловно върху Нютоновия закон, даже велики физици просто са отказвали да се замислят върху СЕМАНТИЧНИЯ факт, че така формулиран, законът за СИЛАТА НА ВСЕОБЩОТО ПРИВЛИЧАНЕ изобщо не допуска НИКАКВА количествена разлика между силата, с която ВЗАИМНО се привличат КОИТО И ДА БИЛО ДВЕ ТЕЛА.
Следователно - няма абсолютно никакво значение дали се привличат две идентични по своята маса тела или пък се привличат планетата земя и отделният човек - силата на тяхното взаимно привличане е НЕИЗМЕННО ЕДНАКВА в количествен смисъл. Така че разликата в количеството на масите между две взаимно привличащи се тела няма абсолютно никакво значение спрямо факта, че тези произволно взети ДВЕ ТЕЛА се привличат с ЕДНАКВА ПО СВОЕТО КОЛИЧЕСТВО СИЛА. Казано иначе - пред нас е закон, идентичен със закона за равенството на силата на действието и силата на противодействието, поради което силата на всеобщото привличане е неизменно уравновесена сила, сила без актуална експликация."
Поздрави !
Ето ти нещо от твои колеги - учени :
Ето докъде водят понякога “наивните” въпроси! След като твърде много се струпало на Нютоновата статична Вселена в резултат на развитие на познанието за нея, това означавало, че вечният и безкраен модел вече й е “отеснял” и е настъпило време за нови изходни позиции, нова гледна точка. Но инерцията в мисленето трудно се преодолява. Самият Айнщайн се опитал да “спаси” статичната Вселена. В самото начало на ХХ век Айнщайн поставя фундамента на новата физика – Специалната и Обща теория на относителността. Логичните разсъждения и математически решения на уравненията довели до неочаквана представа за гравитацията като свойство на изкривеното пространство-време. Докато всеки, умеещ да борави с математически уравнения сам може да стигне до верните им решения, Но тук дори и той бил доста смутен от резултата – Вселената трябвало да се разширява или свива като цяло, но не и да е статична.
Така като цяло Вселената изглеждала вечна и неизменна, макар че на места материята в нея би могла да се разширява, а на други – да се свива компенсиращо. Това е вече моделът на стационарната Вселена, динамична на места, но неизменна като цяло.
Айнщайн поставя космологична константа в уравненията си, за да ги съвмести с представите си за статична Вселена. След наблюдателното откритие за разширяващата се Вселена, Айнщайн има доблестта сам да се отрече от своята константа и я нарича най-голяма си грешка.
След 80 години “грешката на Айнщайн” се оказва вярна – космологичната константа би могла да е израз на т.н. ТЪМНА ЕНЕРГИЯ , каквато се предполага че представлява по-голямата част от вселенската материя. Именно тя добре обяснява откритото ускорено разширение на Вселената в настоящата епоха.
статията на руския физик, математик и метеоролог Александър Фридман озаглавена “За кривината на пространството”. В нея непредубеденият млад учен стига до същите решения на уравненията на ОТО като Айнщайн, без да прибягва до спасителни прийоми за статичност на Вселената и основавайки се на Основния космологичен принцип стига до 3-те възможни модела на Вселената, един от които би трябвало да отговаря на действителността. Но и трита модела водят до някакво изходно начало и непрекъснато развитие във времето – разширение или свиване. Геометрията на Вселената зависела от количеството вещество в нея, т.е. от средната плътност:
Веднага след като Фридман публикувал статията си, Айнщайн реагирал остро, но се заел с проверката на своите уравнения, този път избягвайки въведения ЛАНДА-член за целите на симетрията гравитация-антигравитация.
Стигнал до същия извод като Фридман, чест прави на Айнщайн, че в същите “Анали на физиката” публикувал собственото си опровержение:
“ В предишните си забележки аз критикувах горната работа ( на Фридман ). Но се убедих, че те се базират на мои грешки в изчисленията. Аз считам, че резултатите на Фридман са правилни и хвърлящи нова светлина. Оказва се, че моите уравнения на полето допускат редом със статичните и динамични решения за характера на пространството.”
Седем години след спора между Айнщайн и Фридман, Хъбъл публикува своите резултати от наблюдението на разбягващите се галакТака или иначе, установено е, че понастоящем Вселената се разширява ускоряващо и по всичко личи, че живеем в един ОТВОРЕН свят.
Ролята на “ускорител” на разширение се приписва на тъмната енергия в качеството й на свойство на вакуума.
Смятам, че си наясно Колега, че нещата следва да се анализират и проверяват многократно преди да се афишират.
Поздрави !
21.12.2012 03:15
на базата на теорията за флогистона (материална субстанция, пренасяща топлината). Сам Карно в статията си изразява съмнение в теорията за флогистона, и обръща внимание, че при друго обяснение на топлината, изводите му може да претърпят корекции, но въпреки, че флогистона отпада безапелационно, без да е заменен с какъвто и да било друг топлоносител, постановката и изводите му и до днес остават коректни и красят учебниците.
С това не искам да кажа, че класическата механика е единствения възможен начин да се обяснят движенията, но добре е да се има предвид, че според терминологията, имаме три вида придвижвания - относително, преносно и абсолютно, с помощта на които се анализират движенията. Всяко сложно движение, от своя страна, в произволна равнина може да бъде представено чрез една транслация и една ротация, които могат да съвпаднат с някое от съставните придвижвания, а проблема е къде да закрепим и как да насочим абсолютната координатна система, след като това зависи само от нашите нужди (отново антропоцентричност!), т.е., - от каприза на човека... Така че пресилването с “абсолютната” истина, поверена на каприза не дори на изследователя, а възможно на шофьора, касапа или търгаша, създава сериозен методически проблем, но не опровергава преносното и относителното движение, от отчитането на които мисля, че нямаме сериозни причини за недоволство.
