Не бях се замислял, че в Християнството тя намира най-явното си олицетворение. Всъщност, антропоцентричността е единственият начин за навлизане в света на Знанието. Психолозите казват, че човешкият индивид се нуждае от 3 години житейски опит, за да допусне идеята, че може би “АЗ” представлява само част от света…

Обикновено едва след навършване на 3 годишна възраст, бебето започва да се превръща в дете и индивид, тогава се научава лично да се справя с гравитацията, твърди се, че тогава открива и закона за гравитацията, точно в навечерието на този период се наблюдава как бебетата масово пускат отново и отново играчките си да падат от височина и удивено наблюдават падането им към земята, сякаш са очаквали нещо друго и дълго не могат да повярват, че играчките вместо да политат към небето, винаги падат на земята. Затова, откривателите на всичко това са нарекли децата в този период от развитието си “Нютоновци”.

След този период, децата се сдобиват с опита да вървят изправени и да се съобразяват със силите на тежестта, когато това им се наложи, но всичко завършва с изработване на практически навици и умения, заради които забравят за откритията си, забравят и удивлението, което им е помогнало да съсредоточат вниманието си за изработване на навици за индивидуално справяне. А забравянето е необходимо за самочувствието, че знаеш всичко необходимо за гравитацията и нищо вече не ти пречи да доразвиеш уменията – да въртиш меч, да хвърляш копие, да стреляш с лък, за правиш стенобитни машини за хвърляне на камъни или оръдия за метални топки по лошите, и т.н.

Ето как, всезнайковщината и нетърпението да бъде оползотворена тя за налагане над останалите, са отнели хиляди години, докато се се появи сър Исак Нютон, който да опише онова, което всеки човек някога е открил сам за себе си, а скоро след това е забравил, за да се прави на всезнайко. Теологът Нютон слага край на тази нелепа всезнайковщина, като описва всичко онова, което всички знаят, но всички бързат да забравят. Описва го, но не с протяжни словесни излияния, а по възможно най-краткия и обобщаващ начин. Означава ключовите понятия със съответните символи и започва да извършва математически операции с получените уравнения. После вмъква и времето, за да види как се променят местоположенията и разработва математическата процедура за изчисляването й във всеки отделен момент от времето.

Нютон описва онова, за описването на което, на всички останали не са стигнали хиляди години, защото са били убедени, че е известно или поне пределно ясно всичко по въпроса за падането на телата. Точно както днешните всезнайковци са готови да изброят милион причини да покажат колко много знаят за гравитацията и колко невежи са останалите, но не могат да пресметнат скоростта на падане на конкретно тяло. (Да бяха всезнайковци само за гравитацията, с мед да ги нахраниш). А Нютон прави описанието си в малките промеждутъци от време между заседанията на управителните тела на разнообразните кралски дружества и академични комисии и съвети. Благодарение на което, създава Класическата Механика и Висшата Математика. Но това всезнайковците никога няма да го проумеят. От което може да се направи извода, че антропоцентричността е важна за целенасоченото поставяне на задачи и натрупване на данни и опит за решаването им, а игнорирането на антропоцентричността е начинът за навлизане в света на знанието и прогнозирането, което изисква боравене с ключови понятия на символно и абстрактно ниво, непонятни и недостижими за кръчмарските всезнайковци.

в дългосрочен план е дуализъм, а във вечностен - еквивалентност между материя и съзнание. Системата на познанието е построена върху принципа, че вярно е онова, което не противоречи на опита, а с резултатите от този принцип се опитва да види бъдещето! А това логически води до извода, че което не е открито до момента, няма как да бъде открито и в бъдеще... Повечето хора в науката се хранят от този принцип.

Ние живеем в наш, човешки свят....по никакъв начин няма да проникнем в кучешкия свят, примерно, отвътре... ако човешкият разум беше станал изначално присъщ на птица или риба, тези /хипотетично/ разумни същества щяха да формулират съвършено различни закони... Светът пет пари не дава нито за думите закон, формула, уравнение...това са просто наши, човешки начини да живеем и да си направим свой свят... Безумно е допускането, че Земята се мотаела из космаса със скорост 108.000 клм/час, оправдавано с твърдението, че пък движенията в космоса не се усещали, нямало съпротива..., безумно е да не се запита човек - къде все пак свършва планетата Земя, до литосферата или заедно с високата около 20.000 клм. атмосфера...как така литосферата се върти паралелно с атмосферата....всички това са мисловни конструкции, за да ни станело ЯСНО кое защо е така... Ами изчисленията, защо работят? Затова, защото нямат нищо общо с хипотезите; затова, защото сър Нютон уж съдава обективната наука механика, но лекичко казва...е, да, първият тлясък дойде от оня, там Всевишния... Човекът живее в свой, човешки свят, но твърди, че това си е светът изобщо, а той само му откривал законите, както само Мойсей и Мохамед ЧУВАЛИ думите на Всевишния.... Чували са вятър, това е мисловна кнструкция за обяснение на това, което хората искат, да им бъде ясно...

Човеко, познай себе си - тоя надпис под Делфийския оракул му казва всичко. Ама ти виждаш даже тук, че разликата между човеците е от земата до небето; няколко стотици хора са придвижили световната промяна, еволюция, останалите зяпат, действуват, псуват, работят, въобразяват си, че са по-умни... Това е, без великите всичко останало в света ще прилича на интернет-драсканици, ти кой си, бе, я да ти река аз какво е положението и прочие.... Дръпваш една майна, предпочитателно на ум и си хващаш пътя, този път е за теб, няма кой вместо теб да мине за пръв път по твоя път...

Жал ми е било да чета как велики, ама наистина велики умове като Лоренц, извървали силата на своя път, викат - ами оттук нататък, какво? Ако е вярно, че Земята не се движи, какво да правим с уравненията на Максуел? Ами ще ДОПУСНЕМ ХИПОТЕЗАТА, че Земята се свива, намалява величината си, докато ВСЕ ПАК се мотае из Космоса? Всичко това са мисловни хипотези, Любо, знаеш ли, че 20 лета и зими Нилс Бор си блъскал мозъка - мамка му, защо, ако има привличане, електроните в даден момент не се залепват за ядрото? Това са абсолютно реани битки в мозъците на великите, а не дрънканици на учебникарски умници...

В момента, в който НАУКАТА прие с консеснсус, че НАУЧНО е само това твърдение, което подлежи на ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПРОВЕРКА, тя подписа пределите, в които съществува като наука. Извън науката съществуват велики верни, доказани знания, но те не са научни. Науката е система от МОДЕЛНИ знания; пипнеш ли модела в мозъка си, машината е въпрос на време и средства. Животът на хората не се движи САМО по моделите на науката; има и различни типове от науката ефективно поведение. Ако на един американски философ-праrматик кажеш, че релиrията е ненаучна, той просто ще те подмине. И какво ми дрънка тоя, ще си рече американецът, ТА НАЛИ ХРИСТИЯНСТВОТО Е ДОКАЗАНО ПОЛЕЗНО учение. ИСТИНА Е ТОВА, КОЕТО Е ПОЛЕЗНО, КОЕТО ВЪРШИ РАБОТА. кРАЙ НА ПРИКАЗКАТА ЗА КРИТЕРИЙТЕ НА ИСТИНАТА. Не ти харесва? Няма значеие, ние с това схващане за науката и живота сме велика световна държава.... Къде са хипотезите, къде са теориите пред живота?

Ами това? Знаеш ли как комунистите през 1990 /мой съсед е прокорорът на НРБ в тоя момент Евтим Стоименов и лично зная/ бяха ужасени да НЕ стане точно това, което те бяха направили? А бяха направили следното:
"Докато Народният съд все още не бил учреден с Наредбата-закон, правителството решило арестите да стават чрез използване на член 31 от Закона за гражданската мобилизация. А на 12 септември 1944 г. Министерският съвет постановява:
“ І. Да се задържат по разпореждане на министъра на вътрешните работи:
1. Всички министри от кабинетите през времето от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г.
2. Всички народни представители от ХХV Обикновено народно събрание, които с вота си са одобрявали и подкрепяли политиката на казаните кабинети.
3. Всички военни лица, които с поведението си са станали причина за поставяне страната пред катастрофа и за излагане на воисковата част в опасност.
4. Всички други лица, които във връзка с политиката на казаните по-горе кабинети са заповядвали, поощрявали или извършвали убийства, палежи, грабежи, тежки телесни повреди или изтезания.
ІІ. Да се впише възбрана , считана от 12 септември 1944 г.
1. Служебни – върху недвижимите имоти на министрите.
2. По искане на Министерството на вътрешните работи върху недвижимите имоти на останалите лица.
ІІІ. Смятат се поставени под запор всички движими имущества
/вземания, влогове, акции и др./ на лицата, посочени в т. 1.
Всички отчуждения на имущества от казаните лица, както и изпла-
щане на суми и изпълнения на други задължения към тях след съ-
щия ден не могат да се противопоставят на държавата.”/6; ф.136/
Арестите са извършени, чака се приемането на Наредбата-закон. Министерският съвет приема тази съдбоносна наредба на заседанията си от 28, 29 и 30 септември 1944 г."

Професоре, нека не забравяме, че “Научният комунизъм” беше връх на хилядолетното обществознание, социология, икономика, управление и какво ли не още. Учеха ни, че теории като Вашите, отричащи обективната истина, са идеологическа диверсия на империализма и ги заклеймявахме като “субективен идеализъм” и продукт на ретроградния и осъден от историята антикомунизъм.

В началото на демокрацията, в изблик на откровена поучаваща доброжелателност, един бъдещ краткотраен зам. председател на родния парламент, ми заяви нещо, което няма как да забравя до края на живота си, цитирам дословно: “Грешката на Партията беше, че ОСТАВИ ЖИВИ да си спомнят, че са притежавали нещо. Помни ми думата, че ще дойде време, когато няма да остане и най-малкия спомен, че някой нещо е притежавал”. Същият ултрачервен комунист, през двата си депутатски мандата, играеше успешно ролята на представител и защитник на частната собственост... Други негови “премъдрости” са: “Лъвът, живял в клетка, пуснат на свобода, умира. Не трябва да позволяваме това да се случи”. “Кърлежите не трябва да се махат, защото на тяхно място ще дойдат гладни”, “В съюз и с дявола, но да оцелеем” “Слушаш хора, които ви карат да ни мразите – нас, опитните професори” . И т.н., заради което задълго останах отвратен от родните професори.

Накратко, тези хора бяха мотивирани не от реален страх да не постъпят с тях както след 9.IX.1944г, а от безгранична решимост да раздухват такъв страх, за да диктуват дневния ред на обществото и да си запазят инициативата във възползването си от предстоящите трансформации на собствеността, набеждавайки в екстремизъм и заклеймявайки като фашист всеки, който по някакъв начин застрашаваше ролята им на обществени ментори и наставници на останалите.

Като резултат от въпросната тактика, българите бяха тотално лишени от възможността да проявят гражданска доблест и човешки добродетели в защита на каквито и да било идеали. Обратното - паметта на избитите от комунистите беше осквернена и в новите условия на демокрация, чрез обявяване на костите им за “мръсни”, приравнявайки “демократично” идеализмът и доблеста, (където ги е имало в противопоставянето на комунизма) с престъпления. Това изключи възможността за идеализъм и от страна на комунисти (където го е имало), и така всички станахме смъртни врагове, в пълно съгласие с доктрината на комунизма за революцията и диктатурата на пролетариата, които и до днес отекват в главите и представите далеч не само на бивши и настоящи членове на БКП и БСП... Получи се нещо немислимо до момента – капиталисти, мечтаещи за комунизъм, който да ги освободи от личните рискове и отговорности на управлението и бизнеса, но да им запази властта над останалите. И този паразитизъм днес у нас го лансират за “социализъм”. И не се срамуват да издигат лозунги от тоталитарното минало независимо от банкрута на идеологията им, защото последствията от банкрута са ги пробутали и приписали на други и наричат това нормално.

с нарочването за “мръсни” костите на избитите от червения терор. С това просто действие, на антикомуниста у нас, беше отнета възможността да защити майка си, за това, че е била редови член на БКП, с което е спомогнала за отношението му и за неговия антикомунизъм. Така всички комунисти – от подстрекателите, палачите и доносниците, до онези, младежи, от които в къщи се е пазело в тайна какво става наоколо, за да бъде пощадена психиката им, се оказаха в еднаква степен и злодеи, и “мили хора”, както се самонарекоха от БСП в зората на демокрацията.

От този момент нататък, българинът се оказа белязан с клеймото на морален дегенерат, който не прави разлика между добро и зло, способен е да продаде майка си заради конюнктурата и е неспособен да разбере и прости незрялото й някогашно младежко увлечение, използвано безскрупулно от други за нечисти или направо мерзки и противодържавни цели.

Негодяите на практика успяха да се скрият под полите на чуждите майки, които използваха като параван дори, когато майките безрезервно подкрепяха антикомунизма на децата си. Защото, не беше възможно да бъде защитено човешкото достойнство на онези бивши комунисти, които нямаше как да бъдат еднакво отговорни с палачите, бандитите и престъпниците.

От своя страна палачите, бандитите и престъпниците, оневинени с политиката на “мръсните кости”, останаха на свобода, политически приравнени с всеки редови комунист, дори с напусналите БКП още по времето на комунизма и дори им беше възложено да строят капитализъм по образ и подобие на онзи същия пропаганден “капитализъм”, който им служеше за оправдание още по времето на комунизма...

Не е за вярване, че дори днес, Станишев се опитва да обединява БСП около онези постулати, които причиниха толкова много злочестини не само у нас. Не е за вярване, че толкова много “антикомунисти”, в името на един доказано безплоден “антикомунизъм”, правят толкова много за окончателното заличаване различията между някогашните комунисти, заличаване следитте на истинските престъпници и прехвърляне отговорността за престъпленията им върху хора, които нямат нищо общо с тях. Страхувам се, че този маниер у нас се е превърнал в технология за правене на политика и използването й в управлението на държавата ни.

Че си имаме сериозни кусури и залитания с морален привкус у нас, имаме си ги. Но не мога да приема, че българинът е такъв морален урод, да не може да защити ОТКРИТО майка си или близките си заради краткотрайното им комунстическо й увлечение, и заради алчност или интерес да ги приравнява с реални престъпници, както непрекъснато се опитват да ни налагат отляво и дори някои застанали отдясно у нас.