Какво   всъщност   оспорва  

   Управителният   съвет  на   Съюза на   съдиите?

       Управителният   съвет    на   Съюза    на  съдиите   даже  не  оспорва,  защото   за   едно   законово   валидно   оспорване   са   неоходими   също така   законово  валидни   кометентности    за  оспорване,   каквито    нито   Съюзът   на   съдиите,  нито -  още   по-малко -    Управителният   му  съвет,   не    притежават  по   закон.

       Управителният   съвет   на   ССБ   е   изразил   ПОЗИЦИЯ.

       Според    изразената  ПОЗИЦИЯ   изборът    на   r-н   Сотир    Цацаров  за  rлавен    прокурор  от   ВСС  е   станал   чрез   нарушение   на   Конституцията,   а,    следователно,  и   Указът   на   Президента,  основан    върху    този  така  направен   избор,  се  квалифицира  като    противоконституционен.

       Изборът   -  и    това   е   несъмнено -    беше   извършен   след   общодостъпно   публично  обсъждане   на   концепциите  и  отrоворите   на  въпроси   от   тримата   кандидати.    Всичко,    станало   в    заседанието   на   ВСС  пред   очите   и   ушите    на    народа  на   20   декември  2012,     е  станало   съобразно   Правилата   за   процедурата   по    избора,   приети   от   ВСС. 

      Следователно,     единстеното   нещо,  което    подлежи   на  оценка  в    такава   ПОЗИЦИЯ,  са    ПРАВИЛАТА,  приети   от     ВСС.

      Доста   неприятно,       подтискащо   вечатление    оставя  и  сякаш интелектуалното   само   по   себе   обстоятелство,   че  ПОЗИЦИЯ    на    УС на ССБ  представлява  документ,  който  е    написан  прекалено  НЕПРОФЕСИОНАЛНО,    БЕЗ   консеквентна   юридическа,  семантическа   и  лоrическа  последователност   в    структурирането     на   смислите    в    неrовото    съдържание.

                                              +

СЪЮЗ НА СЪДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ПОЗИЦИЯ НА УС НА ССБ във връзка с избора на главен прокурор на РБългария

На 20.12.2012 г. станахме свидетели на безпрецедентна намеса на член на правителството при избора на висш орган на съдебната власт. Този акт опорочи процедурата за избор на главен прокурор на Република България, тъй като ВСС направи конкретно предложение на президента за назначаване на главен прокурор, въпреки допуснатото нарушение на Конституцията.
Недопустимото вмешателство на министъра на правосъдието в процедурата по гласуването на тримата кандидати за главен прокурор се случва непосредствено след публикуване на проекторезолюцията на наблюдателя на ПАСЕ, която ще бъде приета на пленарната среща в Страсбург на 21-25.01.2013 г.
(http://www.assembly.coe.int/Communication/14122012_BulgariaDraftRes_EN.pdf)
Проекторезолюцията заявява, че постмониторингът върху България за изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството й в Съвета на Европа и за съответствие с демократичните стандарти, плурализъм, върховенство на закона и човешки права, следва да продължи. Подчертава се изрично (17.1) обективната необходимост да се гарантира независимостта на съдебната власт, включително чрез въздържане от какъвто и да било натиск върху нея. Отправя се препоръка (17.2) ролята на министъра на правосъдието във Висшия съдебен съвет да бъде преразгледана.

Съдийската общност не може да остане безучастна при публичното погазване на Конституцията на държавата. Дори когато не разполагаме с правомощия да попречим на потъпкването, службата ни за утвърждаване на върховенството на закона не допуска да бъдем мълчаливи наблюдатели.
Фактическият състав за назначаването на главен прокурор е регламентиран в чл. 129, ал. 2 от Конституцията на РБългария. Той включва два елемента: предложение на ВСС и указ на президента, с който се назначава предложеният кандидат. В чл. 129, ал. 2, изр. 2 КРБ е уредено правомощието на президента да откаже назначаване при първо предложение от ВСС. Президентът е длъжен да го упражни, когато установи, че ВСС е нарушил Конституцията.
Процедурата за избор на кандидат за главен прокурор на Република България чрез предложение от ВСС е разписана в чл. 173 ЗСВ. Законът съответства на изискването на чл. 131 КРБ всички кандидати, допуснати до участие в процедурата по назначаване на нов главен прокурор, да бъдат подложени на тайно гласуване, защото конституционната разпоредба не подлежи на различно тълкуване. Сравнителният анализ на чл. 173, ал. 8 и ал. 9 ЗСВ налага тълкувателния извод, че в първото тайно гласуване участие вземат всички допуснати кандидати. Избор чрез второ тайно гласуване от ВСС се провежда между двамата кандидати, получили най-много гласове, само когато от първото не е излъчен кандидат, който да е постигнал необходимото мнозинство (2/3 от членовете на ВСС).
Недопустимо е чрез вътрешни правила ВСС да ограничи конституционно даденото му правомощие да подложи на обсъждане и гласуване в процедурата всички участващи кандидати за назначаване на главен прокурор. Самоограничения чрез вътрешен акт, който предвижда гласуване при участието само на един от всички допуснати от ВСС кандидати, е в противоречие с чл. 131, вр. чл. 129, ал. 2 КРБ. Тайното гласуване на един кандидат съответства на изискванията на основния закон, само когато той е единственият, допуснат от ВСС до участие в процедурата по предложение за назначаване на нов главен прокурор на Република България. Приетите от ВСС правила, които отхвърлиха избор чрез интегрална бюлетина, гарантираща тайната на вота и постигаща едновременно участие на кандидатите при гласуването, както и действията на председателстващия заседанието – министъра на правосъдието, който подложи на гласуване само един от тримата кандидати, допуснати до участие в процедурата за назначаване на главен прокурор на РБългария, доведоха до приемане на предложението от членовете на ВСС в грубо нарушение на чл. 131 КРБ. Президентът на РБългария издаде указ за назначаване на Сотир Цацаров за главен прокурор на Република България на 21.12.2012 г., без да упражни конституционното си правомощие да отклони предложението на ВСС съгласно чл. 129, ал. 2, изр. 2 КРБ. Според чл. 103, ал. 1 КРБ отговорността за назначаването на главния прокурор в нарушение на върховния закон е на президента, поради което именно неговият указ подлежи на проверка за съответствието му с Конституцията.

Длъжни сме да изразим становището си за допуснатото нарушение на Конституцията, водени от убеждението, че при функционирането си съдебните институции и висшият им кадрови орган трябва да бъдат еталон за законосъобразност. Убедени сме, че дължим това на българските граждани, които ще могат информирано и активно да проследят какви действия ще предприемат субектите по чл. 150, ал. 1 КРБ, на които е предоставена инициативата за откриване на конституционно производство за проверка на конституционносъобразността на указа на президента чрез надлежното сезиране на Конституционния съд на Република България съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 in fine КРБ.