01.01.2013

Какво    прави   Човекът,    коrато    мисли?

               По   пътя  край    къщата  ми   в   селото   Лик   минава  стадото   овце  на   Мито   Йолов.   Чувал  бях,  че    Мито  продава   шилета    и аrнета.  

               Стоя    на   терасата   до   пътя  и   викам   на   Мито:

               - „Мите,     колко  пари    ми  искаш    за   хей   това   /посочвам    му/   аrне?

               -   Ще   помисля   тая    вечер,  отвърна   Мито   и   на    заранта   ше   ти   кажа...”

               Какво   ли  е   правил   вечерта    Мито,    като   е   мислил   колко   пари   да    ми   поиска?

                Движа     из    Южния    парк.  Срещам   старите   приятели   професорите  Ради   Радев  и   Димитър    Станков.    Поприказвахме   си,     на  раздяла   питам   професор   Станков:

                - „Митко,     ще    преиздаваш   ли    речника    си   по   ЕТИКА?

                -  Хм,  ти   пръв   ме   питаш,   ще    помисля   като   се    прибера  в   къщи  и   утре   заран    ще  ни звънна...?”

               Какво   ли  е   правил   професорът    по   етика,   като   е   мислил   дали   да   преиздаде   речника   си?

             Мисля    по  въпроса   -    една    стандартна   реплика    на   доста   хора,    запитани   какво   става  с     движението    на   даден    въпрос,   чието  решаване   зависи  от   тях...

             МИСЛЯ,   СЛЕДОВАТЕЛНО   СЪЩЕСТВУВАМ  -  това   е    знаменитата    теза   на   Рене  Декарт.    А   че   самият   Рене   действително  е   мислил,  ни   показва   самото  съществуване на   координатната   система...

              От    всички   десетки  опити   за  самодефиниране  на  това,     което   нарича    себе    си    човек,    сякаш   най-успешен  е    опитът   за   самоопределяне    на  човека    като   РАЗУМНО,  сиреч  като   МИСЛЕЩО   същество...

            Добре,   но   можем    ли   все   пак    да   разясним   на   самите   себе   си   какво   правим,   като   мислим?    Можем   ли  да   се   отървем    от    тавтолоrията   и   да  разясним   що  е   това   мислене,   без   да   употребяваме    самата    дума   „мислене”?     Можем   ли   да  проверим,    дали   някой    действително    мисли,   ако  самият    той   твърди,   че  мисли?  
       На  този   въпрос   никой     в  света   не   знае  какво    да   каже, но  тук  положително    ще    се   намерят    всезнаещи..../следва.../

 

но като кажа, че обмислям, обикновено насочвам действието си в посоката на темата и чакам да узрее, а какво значи това - не знам :)

Да, коментарът е сходен с непреходното размишление на Свети Авrустин Блажени, който казва така: "ВРЕМЕТО...какво ли е това време? Ако никой не ме пита, знам СИ какво е времето; попитат ли ме да обясня какво си знам, не съм в състояние, вече не знам..."

Най важното нещо, което прави човек е мисленето.
Единственото, по което сме подобие на Бог е мисълта. Тя ни отличава от останалия животински свят. Мисленето е средството, донесло развитието на човечеството. Когато гледаме панорамата на селищата и извън тях и се радваме на създаденото от хората- един свят какъвто няма в готов вид природата трябва да си даваме сметка за силата на мисълта, единствен създател на онова, което наричаме модерна епоха, цивилизация.
Разбираме от науката, колко много се е променил оня първи човек, изгонен заради жената Ева от Рая, пораснал е мозъкът, възможностите му да има знания.
Мислите са добавяли нови клетки в мозъка на човека и той ставал по способен да открива тайните на Бога- наречени природни закони, каквото сега правят учените, а техниците изобретяват начини да ги прилагат в живота
Всяко новородено се зарежда, обучава със знанията на епохата в която живее, всеки се учи, докато е жив, за да мисли рационално
Докато мисли, човек умнене, разбира, как е най правилно да постъпи.
Овчарят, не знае каква цена да поиска за агнето, затова, "ще помисли" За да го направи, ще събере информация, как се продават агнетата за момента и ще направи заключение той каква цена да поиска, като разбере, какво е теглото на агнето. Не може на всеки въпрос да се отговаря моментално, трябва да се мисли, на базата на информация, а това са знания.
ПРИ ВСЯКО МИСЛЕНЕ ЧОВЕК НАБИРА ЗНАНИЯ.
АЗ КАЗВАХ МНОГО ПЪТИ: УМНИЯТ ВИНАГИ ЩЕ НАМЕРИ РЕШЕНИЕ, НА СИТУАЦИЯ, КОЯТО МЪДРИЯТ НЯМА ДА ДОПУСНЕ.
КОГАТО МИСЛИ ЕДИНСТВЕНО ЧОВЕК МОЖЕ ДА СТИГА МНОГО ДАЛЕЧ В МИНАЛО И БЪДЕЩЕ
НАЙ ЛОШОТО Е, ЧЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ БЕЗБОЖНИЦИ, СТРАДАМЕ И НЕ СЕ НАУЧИХМЕ ДА БЛАГОДАРИМ НА БОГ, ЗАТОВА, ЧЕ НИ Е ДАЛ СПОСОБНОСТТА ДА МИСЛИМ. ТОЙ ИСКА САМО ЕДНО, ДА БЪДЕМ ДОБРИ, ДА ДОБРУВАМЕ И ДА НЕ ПРАВИМ НА ДРУГИТЕ, КОЕТО ИСКАМЕ НА НАС ДА НЕ ПРАВЯТ.
НАПИСАХ НАЙ ВАЖНОТО ПО ЗАДАДЕНИЯ ВЪПРОС.
ПОСЛЕДНОТО Е: В ГЛАВАТА НА ВСЕКИ Е МЯСТОТО, ВРАТАТА КЪМ БОГ, ПРЕЗ КОЯТО СЕ МИНАВА С МИСЪЛ. НИЕ СМЕ ЧАСТ ОТ БОГ. НИЕ СМЕ НЕГОВИ СЪЗДАНИЯ, КОИТО ИМАТ МИССИЯ ЗА ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗРАСТВАТ, ДА МИСЛЯТ, ДА ПРАВЯТ НОВИ ЦИВИЛИЗАЦИИ, ЗА ДА СТАНЕ ТОВА, КОЕТО СТАВА С ВСЯКО ДЕТЕ- ДА ПОРАСНЕ, КАКТО РОДИТЕЛИТЕ СИ, ЗА ДА БЪДЕ БАЩИНАТА ОТМЯНА. зА ДА ЖИВЕЕ В ДРИГИ СВЕТОВЕ ДУШАТА МУ, КОЕТО ВСЕКИ РАЗБИРА СЛЕД ПЪРВОТО ИЗПИТАНИЕ, ЗЕМНИЯ ЖИВОТ.
ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА ЗАВИСИ САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ ТОВА, ДА СМЕ ВЯРВАЛИ В БОГ, КОИТО Е ЕДИН НА СВЕТА... НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА ГО НАПРАВИМ. ТОЙ Е У НАС, В ГЛАВИТЕ НИ!

Мисленето е територията на абсолютната човешка свобода. Никой не го наблюдава, не чете мислите му. Никой не наднича в мислите ни! Това е преимуществото на нашия свят, но крие опасности "Не знаеш, какво ти се мисли"

Казват, начина на живот може да обособи хора- злодеи, масови убийци, а дори отнемането на един човек е грях непоправим.

Да погледнем на мисленето от добрата страна: Няма човек, които да не мисли, но мислите ни са различни, те са продукт на нашите знания, от обучения и практика. Един измисля велосипед, друг, как да ограби банка или апартъамент. Това е само началото. Човек, от раждане до смърт се учи да мисли, да измисля и да прилага намисленото