Предели  на  хомокосмическата  система

                                  или

предели  на  човешкото   познание   за света?

             В   науката   се  смятат  за  световно-приети и  за  неоспоримо     валидни    две  сякаш  по  никакъв   начин  несвързани  една  с  друrа  константи,  които  по    своята   същност    фиксират   двата   напълно  противоположни  крайни   предела    на   съществуването    на     хомокосмическата   система,   която   чоекът    познава.

            Първата  константа   е   скоростта    на   светлината   от    300.000    клм/сек.,  приета   за    пределната,  възможно  най-високата    достижима скорост   на движение  в  света,  за  количествено абсолютната  максимална    скорост.

           Втората  константа    по  своя  смисъл и   значение, по своята    качествена,   а   не    количествена     определеност,    е     напълно   противоположна   на   първата,   защото   в     действителност    тя    фиксира   такова     пределно  състояние   на   хомокосмическата    система,   при   което   цари    пълен  покой,   липсва    каквото   и    да  било    движение     дори    на   молекулите  и  атомите,   следователно   и  на   скорост   изобщо.

         Това   е    константата  на   абсолютната     нула,   която   по    скалата    на   Келвин    си  е   нула,  а    по  скалата  на   Целзий   е   минус    273.16     rрадуса.

        Смисълът  на   ВРЪЗКАТА   между    тези две  константи   ме  интересува   вече  две  десетилетия  и половина...    /следва.../