В живота моралът на хората подлежи единствено на ПОСЛЕДНА оценка. 
      В китайската световна мисъл това е изказано от Лао-Дзъ в притчата за селянина-мъдрец и коня му...

       :
           „Синът на един селянин-мъдрец много искал да си има кон. Накрая човекът продал голяма част от имуществото си и му купил кон. Дошли съселяните и започнали да се възхищават:
- Щастливец си ти. Какъв хубав кон си имаш. Много добре направи, че го купи.
А мъдрецът им отговорил:
- Аз незнам дали това е хубаво или лошо.
След няколко дена конят избягал. И селяните рекли:
- Ееех старче. Продаде си имуществото за този кон, а той избяга. Колко лошо.
А мъдрецът пак:
- Аз незнам дали това е добро или лошо.
Минало се време и жребецът се върнал с няколко кобили и жребчета.
Селяните дошли да се възхищават, а мъдрецът им отговорил по същия начин.
Излязъл синът му да поязди, паднал от коня и си счупил краката.
- Ееех старче единственият ти син се потроши колко лошо.
- Аз незнам дали това е хубаво или лошо.
В странта станала война и взели всички младежи от селото.  Само синът на стареца оставили заради счупените крака.
- Щастливе си ти старче. Твоят син е до теб, а нашите може и да не се завърнат.
- Аз незнам дали това е хубаво или лошо.„
      В европейската история това се схваща най-добре чрез историята кой е открил Америка и какво е търсил, като я е открил....
        В нашата история това се схваща най-добре, като четеш мемоарите на семейство Филови.
       Академикът-премиер обявява ненужна и ужасяваща с последиците си ВОЙНА на САЩ и Великобритания, а младата му жена Евдокия беснее по улиците на София срещу Чърчил и онези там, американски каубои, които намерили на картата нашата държава, обявила им война, и хвърлили бомби, та разрушили уюта на ВИСШЕТО ОЩЕСТВО...

      Та    думата   ми  е  и  за   нашата   си   народна   мъдрост:   „Всяко    зло  за   добро”,   само   че   и  сякаш    неутешително   бих  продължил   -   и   всяко    добро   за ...   зло.