15.02.2013

Как се   фалшифицират  резултати   от  бизнес-социологическите  агенции?

       Фалшифицирането   на социо-метричните  резултати  е   факт,   който   неизменно  присъствува  навсякъде и   винаги,  където и  когато   се    правят  ПОЛИТИЧЕСКИ   замервания   на  общественото  настроение,  поръчани  и плащани   от   политически  партии.

       Отлично   известни са и  начините,   по  които   се   извършват   фалшификациите. 

       Обикновено   се  приготвят    три  или четири   репрезентативни  извадки  с един  и   същи  брой  на  аткетираните    лица.

       Първата /основна/  извадка    е   стандартизирана  и   тя  служи  за   легитимизация   на  всички    останали.  Когато  се   работи   професионално,  обективно  и   почтено,  анкетират    се  лицата от  тази  стандартизирана   извадка.

       Втората,  третата   и   четвъртата   извадки  са   фалшифицирани    посредством   изкривяване   на  стандартизираната    извадка.   

       В    тези  фалшификати  лица за  анкетиране   от   стандартизираната    извадка се   заменят  с   доминантно  число  поддръжници   на   партията,  която   е  поръчала и  плаща   за   желаните    от   нея   резултати.   Чрез   такава  замяна   аз винаги   мога  да  получа резултати,    каквито  са   ми   поискани   от    субекта,   който   плаща   парите.   А   когато   ме   запитат  с  каква    извадка   работя,   естествено, че  ще  покажа   стандартизираната    извадка.

        Разбира   се,  обикновено   фалшификациите   се  правят   с   някаква   мярка;   за   да   върши   работа,  фалшификацията  трява да   се   задържа  в  границите  на  някаква   степен  на   външна    достоверност.

        Проблемът   с   фалшификациите    при ПОЛИТИЧЕСКИТЕ  замервания  на  общественото мнение   обаче   е   там,  че    фалшификаторите   не   носят   абсолютно   никаква    отговорност.  Този   политически  субект,    който   им  поръчва  и   плаща   за   фалшификацията,    предварително  си   знае,   че   той  поръчва   именно  фалшификат,   който му   служи  за  две   цели:  

         1.  за   моментен   пиар;

         2. за  възможно  привличане   на  гласоподаватели  с  предположението,  че   хората  са   склонни  да  действуват  на   принципа  „Където   другите,   там  и   аз...”

        Някои  от  така   наричаните   социологически   агенции       в  България  ОТДАВНА   преминаха  всякакви  допустими   граници  и  лъжат  повече от   политиците,  за    които работят.  Нищо  лично,  нали,   това е просто  бизнес... 

        Но    това,   което   направиха  днес   голфърите   Райчев  и  Кънчо,    задминати   от   шарлатанина   Кольо   Колев,  си  е   направо   лъжа  за   Гинес...

Няма и месец, откакто ни обещаваха 200 милиарда чиста печалба. Изчислих, че максимално възможната теоретично печалба е не повече от 29 милиарда, но САМО при условието, че има пазар за 100% от произведената ел. енергия САМО при 100% надценка над себестойността на производството (както твърдеше Овчаров). А Станишко след този неуспешен опит за грандиозна измама, има наглостта да твърди, че другите лъжат, а не той самия. Когато лъжата и опита за измама остане ненаказан, лъжата и истината си сменят местата. Навремето с клевети и измамни обещания отстраниха ОДС, сега прилагат същата тактика и спрямо ГЕРБ, а ГЕРБ са по същия начин стъписани пред клеветите, както и ОДС навремето. Този филм съм го гледал вече няколко пъти. Моля се ГЕРБ да бъде силна опозиция, за да защити и задържи постиженията си, а не глупава самовлюбена групичка каквато представляват останките от СДС, които няма да влязат в следващия парламент, защото почти всеки от тях си въобрязява, че от него по-велик няма и се напреварва да оплюва своите с оплювките на самите бесепари.

много сложно ли е

Много лесно - от представителна извадка 1000 души, звънят на 400 човека на случаен принцип, и после звънят в общинските клубове на ГЕРБ и събират останалите 600. И така правят 25% подкрепа за ГЕРБ. Не са 60%, защото със сигурност 2/3 от членовете на тази партия изобщо не ги интересува политиката, а са влезли в нея, за да лапат. Както в добрите стари времена, от 1878 насам.

Почна се с наивната грешка да се съдейства на искането за референдум. Груба грешка. Дянков знае добре нецелесъобразността от такава централизираща мегаинвестиция в енергийно презапасената и предразположена към самоубийствени спекулации икономика. Но неотслабващо витаещата соц. митология около ядрената енергия си каза думата и ГЕРБ прибързано решиха да оставят решението на произвола на облъчения с ядрените митове средностатистически избирател.

Когато Бойко се произнесе, ГЕРБ бяха вече в позиция на съавтор на референдума, което за избирателя практически означава “ЗА” АЕЦ Белене. На всичкото отгоре, твърде закъснялото Бойково “НЕ”, на простия аритметичен език на референдумната реалност означаваше практически “ДА” заради официализацията на непреодолимата надконюнктурната трайна положителна нагласа към ядрената енергия у нас. Дървените философи откъм СДС и ДСБ също спомогнаха много за тази непростима грешка.

Станишко (за мен другаря “200 милиарда”) това и чакаше, за да яхне и доизчетка култивираната с десетиления гордост, че сме “атомна нация”, която беше единственият му и последен шанс да избяга от въпроса за икономическата целесъобразност, който беше на път да го прегази като валяк. Класика на политическата андрешковщина ще остане начинът, по който Станишев се измъкна от този валяк, като директно обвини Бойко, че лъже за цената, а Бойко взе, че му се върза на елементарния блъф и му уйдиса дотам да нарежда на Дянков да спи с документите, правейки неоценима услуга на мечтите на Станишко да се представя като неустрашим и всемогъщ борец за каузата си.

Така, въпросът за АЕЦ Белене напусна практически изцяло полето на икономиката и финансите (цената като разход сама по себе си не е по-важна от паричните потоци, които се очаква да генерира), не по-маловажните за приходите въпроси от инфраструктурен и логистичен характер останаха напълно без внимание и това помогна за целенасочено търсеното от другаря “200 милиарда” внушение, че Бойко от единия страх за властта си не иска някой да позлати българите с 200 милиарда. Този театър на изпързалване на политическия опонент заради разсеяността на съсредоточените в задачите си управляващи съм го гледал много пъти и досега винаги безотказно е носил властта на БСП, които винаги са били 100% съсредоточени в изпързалването на заетите с работа.

Настоящите протести срещу ЕРП – тата са практически ИЗЦЯЛО резултат от пропуските в обсъжданията за АЕЦ, от които БСП в момента трупат гласове, защото са заели съответната позиция на ангажирани с решаването на проблема, било чрез искане за АЕЦ, било чрез искане за национализация на ЕРП – тата. След като спора за АЕЦ Белене беше доведен до цената на тока, недоброто отчитане стана необходимият претекст за доизясняване на въпроса. Тълпата сама откри, че плаща няколко пъти повече от производствените разходи на тока и шока от това откритие отдаде на грижливо култивирания образ на грабителя, а не на разходите и загубите при енергопренасянето.
Избухналият гняв е пряко следствие от традиционното фетишизиране на производствените разходи като аргумент в полза на АЕЦ “Белене” и пълното игнориране на логистиката и съответните разходи и загуби, свързани със състоянието и натоварването на електропреносната инфраструктура.

Не е за вярване, че някой все още може да допусне за разумно наличието на двете най-големи електроцентрали само на стотина километра една от друга, при това на стотици километри от евентуалните потребители. От логистична гледна точка, това е възможно най-голямата грешка, която предопределя максимално възможни разходи за подсилване на електропреносната мрежа на максимално големи разстония (максимални капиталови разходи), максимални разходи за покриване загубите на енергия при преноса и максимални разходи за поддръжка на мрежата.

Не е за вярване, че при наличието на разнообразни логистични и икономически модели за разпределяне на ресурси, такава очевадеща грешка на проекта АЕЦ Белене досега не е обсъждана нито посочвана. Нито е за вярване, че хора по улиците продължават да повтарят соц. идеологемите за евтиния ток като израз на желанията си да има все пак нещо вярно в измишльотините на Станишев и Р.овч., които не пропускат да се хванат като удавници за сламка дори в химерите на хората, без оглед на последствията от безотговорното им пращане за зелен хайвер.