ИСКАМ ДА МИ ДОКЛДВАТЕ НЕ ЧЕ ПИЕ; ИСКАМ ДА МИ ДОКЛАДВАТЕ КАКВО ПИЕ И КЪДЕ СЕ НАМИРА...ТОЙ СЕГА СПАСЯВА АМЕРИКА... ТА ДА ВИ НАРЕДЯ ДА МУ ОТНЕСЕТЕ НЯКОЛКО ПЪЛНИ ДОБРИ БЪЧВИ....
ТАКА ГОВОРЕХА И ДЕЙСТВУВАХА БАШИТЕ НА ДНЕШНА АМЕРИКА....

Склонен съм да вярвам във второто, и това се вижда от хирургически точното уточнение на момента: "ТОЙ СЕГА СПАСЯВА АМЕРИКА" (не е момента да го учим или назидаваме сега, а да му напомним, че сме оставили бъдещето си в ръцете му).

А, дали, ако бяха го наказали за малката чашчица за сгряване, нямаше да го подтикнат да си помисли, че от него не зависи кой знае какво, и следователно, може да им тегли една сочна благословия и да продължи да си порка, но този път - яко? Чудесен начин за отговор и справяне с напиращите кариеристи които, без да държат сметка за критичната важност на момента, намират за най-подходящо да се самоизтъкват дори, когато момента е най-малко подходящ за целта.

Поздравления, Професоре!

Мой колега щеше да ходи в САЩ почти насила и разправяше колко неописумо мрази американците заради тяхната надменност, пренебрежение и подценяване на останалите. На място обаче, нещата се оказали много различни от всичко, което очаквал и "знаел". Хора от улицата изоставяли своя път, за да го насочат или да му помогнат да намери адреса, който търси. Но, най-впечатлен беше от доверието, че никой не подлагал на съмнение способностите му, обратното, приемали, че той може всичко, дават му примерно, на него – непознатия, ключовете за машината на пътя, да работи с нея, пускат го в лабораторията да ползва всичко, както намери за добре, и се изумява, че липсват обичайните нашенски безкрайни кандъми “можеш ли, ама това недея, онова не прави, и т.н.”, пазарлъци, напътствия и условия, абе – пей сърце и запретвай ръкави и действай, ако пък не знаеш нещо, сам да си го кажеш, вместо някой да те разобличава. И, добре, че е достатъчно умен и коректен, да забележи, че не го боготворят като един всемогъщ и всезнаещ невиждан и несрещан екземпляр, защото са тъпи и нищо не разбират, а защото от всеки очакват най-доброто и, сам да определи границите на възможностите си, без да бъде излишно ограничаван. След това, напусна работа, и вече толкова години от тогава, работи в американска компания у нас.

Приятен ден, Професоре!