31.08.2011
        

ПРОВИЖДА  СЕ  КРАЯТ  НА  МОЕТО  ЩАСТЛИВО

                               СЕЛСКО  ЛЯТО  ЛИК- 2011

    Остарях.

    Остарях  по  възраст, но  нищо  старо  в  мен  не  тревожи душата  ми.  Акълът  ми  е  бистър и  мисленето  работи  като  бръснач, а  усещанията,  възприятията,  представите,  спомените  и  чувствата  ми  са  свежи  като зелените  дървета  отсреща  на  връх  Ветрен.

    Връх  Ветрен...

    Този  връх  са  виждали очите  на  всички  мои  предци,  оттам  е  просветвало  сутрин  за  тях  Слънцето, на  запад  към  връх  Чечера  е  залязвало...,  това са  виждали  очите  на  моите предци  в  изминалите  столетия  и  хилядолетия,  това  виждат  и  моите  очи...,  виждат  в  този  момент,  докато  съм  още  жив  на  този  наш  свят...

    Малко  хора,  малко  мъже  и  жени  са  останали  да  живеят  в  моето родно  старопланинско  село Лик.  Умумват  отвреме  навреме  какво  ще  стане  със  селото,  дали  ще  зачезне  съвсем,  дали  пък  няма  да  се  съвземе,  умуват  и  току се  приберат  по  къщите,  запъплят по  нивите,  поливат доматите,  краставиците,  чушките и всякакви  там  зеленчуци...

    Не  съм  се  чувствувал  толкова умиротворен,  толкова  спокоен,  уравновесен,  в  хармония  със  света  и  със  себе  си никъде тъй,  както в  моето  родно  село, особено  през  свършващото  лято.  Оттук за  мен  започва  моето  отечество, тук за  последно  се  затваря моят  духовен  взор  към  света,  тук  усещам  като  във  фокус целия  космос, цялата  хомокосмическа  система.

    Божествено  е  да чувствуваш  своето  малко,   родно старопланинско  село като  средоточие  на световната  хармония,  божествено  е  да  обичаш родното  си  място и да  потръпваш, виждайки  със  своите  живи  очи тази  същата природа,  която  са  виждали  твоите  предци,  да  мислиш  за  тях,  да  си  представяш  техния  живот и да  помниш,  че  трябва  да  си  достоен  за  онези, които са  живяли  тук,  за  да  се  родиш  ти  и  да  станеш  човек, обходил  и  овладял  духовно  целия  свят,  целия  всемир...

чудесно е, къде е село ЛИК

Забелязал съм, че човек, и да не обича да си спомня за родното си място, винаги носи отпечатъка му върху себе си. Духът е свободен, но само за нещата, които зависят от личният ни избор. Какво по-хубаво от това родното място да те изпълва с благоговейна почит към света, който искаш да проумееш и подобриш, доколкото свободата ти позволява. Повечето хора май не мислят така, но нали затова е свободният избор.
Поздравления, Професоре!

Iztrupnax-tolkova xubavo kazano...a kak e useteno,prejivqno....neznam!!
Pozdravi!!!:))

Хубаво е....
"средоточие на световната хармония"

Хубаво...

Знай, че "умиротворение" не съществува. Това, което ти прилича на умиротворение или покой е само временното равновесие на две противопоставящи се сили.
Слънцето например съществува в този си вид защото силата на гравитацията ( свиването ) предизвикана от огромната му маса се уравновесява със силата на термоядрената реакция ( избухването ) което се случва в ядрото му.
Тоест, това което виждаш не е покой а прекрасна битка на сили и енергии ... същото важи и за човека и за човешката съдба и са всяка молекула въздух, която дишаш.
ПОКОЙ НЯМА ! Не търси покой. Търси щастие, то е всичко друго, но не и умиротворение.
Сервантес е казал, че свободата е на върха на копието.