Прочетен: 6378 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2009 07:54
събота
Няколко предварителни думи
По времето на комунистическото управление Александър Лилов минаваше за умен човек. Той - заедно с Петър Младенов - бяха лансирани за издигане по върховете на комунистическата партия от Живко Живков, дългогодишен член на Политбюро от Видинския край, приятел с бащите на Лилов и Младенов.
Но след като беше секретар на ЦК на ДКМС, пак заедно с Петър Младенов, Лилов е изпратен да завърши редовна докторантура в Москва, което беше сигурен белег, че той повече няма да се развива така стремително нагоре.
Когато се върна от Москва, Лилов не беше направен дори завеждащ отдела "Култура" на ЦК на БКП, а започна като заместник. Но това беше времето, когато към върховете полетя Людмила Живкова. Лилов стана близък приятел на Людмила, която светкавично го направи член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП по идеологията.
Внезапната смърт на Владимир Башев, тогава външен министър, пък позволи неговият приятел Петър Младенов, който от секретар на ЦК на ДКМС заедно с Лилов беше изпратен като първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Видин и вероятно дълги години щеше да си стои там, да стане министър на външните работи.
Голямата кариера на Лилов и Младенов се дължи изцяло на Людмила Живкова.
Александър Лилов има специфичен говор и неопределим акцент. Образован е добре за своето време. Поведението му е поведение на високо културен човек, но той никога не е бил особено умен човек.
Съпартийците му го величаеха с прозвището "Стратега", но това прозвище няма никаква стойност за хората, които познават Лилов отблизо.
С една дума - тежко име, лековат и повърхностен ум.
+
Александър Лилов:
Посредствеността зае командни позиции във властта Без добра политика, дори с гениален пиар, поражението на БСП е сигурно, смята Стратега на партията
Проф. Александър Лилов е роден 1933 г. в с. Граничак, Видинско. Завършва българска филология в СУ "Климент Охридски" и "Естетика и теория на изкуството" в Академията за обществени науки в Москва. Професор, доктор на философските науки. До 1989 г. - член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), отговарящ за идеологическата работа. Вторият след Живков. След отстраняването му от ръководството на БКП специализира във Великобритания. Женен, с две деца.
- Професор Лилов, последната седмица се наблюдава дестабилизация на правителството с активното участие на НДСВ. БСП запазва мълчание до този момент. Как тълкувате поведението на партията на фона на заплахите, че едната формация ще напусне коалицията?
- Смятам, че е нужно от всички партии, особено от управляващата коалиция, да проявят максимална отговорност за стабилността на държавата. Именно така тълкувам поведението на БСП. Партията искрено желае този управленски мандат да бъде завършен колкото може по-успешно. И да се проведат нормални избори, които да осигурят по-нататъшното развитие на страната.
Бих искал да тълкувам поведението на БСП като разбиране на необходимостта, че България 20 години след прехода се нуждае от просперитет, а не само от смяна на партиите и лицата, които се намират във властта. Резултатите от прехода не са украса за страната и, разбира се, за партиите, които я доведоха до това положение.
Знае се, че преди 20 години страната беше на 27-о-28-о място в света по своето развитие, социално положение, образование, здравеопазване. Днес България е последната страна в ЕС и тя не може повече да остане на това място. Надявам се, че БСП разбира ситуацията не само от гледна точка на властта, а от гледна точка на следпреходното развитие на страната.
България се нуждае от следпреходно управление и следпреходни лидери, които ще я изведат от икономическото положение, в което я вкара преходът. Това е главното предизвикателство пред БСП. Надявам се, от „Позитано" да съзнават това.
- В последните дни от „Позитано" не се излиза с никакви официални коментари. Създава се впечатление, че БСП е заела отбранителна позиция. Няколко пъти премиерът Станишев обясни, че приоритет за партията е завършването на мандата в конституционния срок. Страхува ли се БСП от загуба на властта?
- БСП няма основание да се бои от загуба на властта. Защото след половин година предстоят парламентарни избори и избирателят е този, който ще определи партиите и личностите, които ще бъдат в нея през следващия мандат. Т.е. мина времето, когато една партия решаваше ще бъде ли във властта или не. Това време е дълбоко в нощта на историята.
Следователно БСП няма от какво да се бои по отношение на властта, но има от какво да се бои по отношение на политиката, която тя ще предложи като алтернатива за следващите парламентарни избори. Ако тази политика не стане резултат от една много сериозна експертна и политическа работа, то БСП има основание да се бои. А аз не съм сигурен дали партията е готова със своята икономическа, политическа и социална оферта за парламентарния вот. Това е моето основно притеснение.
- Споменахте лидерите и партиите на прехода, на конгреса на БСП не се постави въпросът за лидерството, защото партията ясно осъзнава критичността на предизборния период. Ако все пак БСП остане втора политическа сила и това се тълкува като загуба на парламентарните избори, тогава ще бъде ли повдигнат въпросът кой да оглави партията?
- Смятам тези въпроси за ясни, защото сме членове на ЕС. Ние сме в Европа. А там има правила и принципи на европейската демокрация. Ако една партия загуби избори, нейният ръководен екип се оттегля, отстъпва своето място на друг, който би могъл да търси и постигне по-добри резултати. Така че не намирам за сериозно да се поставя въпросът дали БСП ще спазва европейските демократични принципи.
- Също така споменахме и за икономическа и политическа рамка на БСП, която тя трябва да подготви и в резултат на икономическата криза...
- Ето това е големият въпрос, който се безпокоя нашият конгрес не постави в центъра на своята работа, на своята дискусия. Трябваше да се обмисли къде трябва да се поставят акцентите и приоритетите на държавното управление през следващия четиригодишен период. Ние обсъждахме много други въпроси, но политиката на партията за следващия мандат не беше основна точка в дневния ред. Това е обезпокоително.
- Как според вас трябва да реагира властта в страната с оглед на това, че очакваме световната финансова криза да засегне България около март? Други страни пострадаха, в Исландия кризата стана повод за падане на правителство, а у нас темата е туширана...
- Това е най-тревожният въпрос на България – кога тази световна криза, която не е само финансова, а и икономическа, ще засегне страната ни. И каква трябва да бъде политиката, която да намали силата на нейните удари. Очаква се това да се случи пролетта. Това, което може да се каже сега, е, че в началото на тази криза у нас се наблюдаваше подценяване на нейната глобалност и разбиране, според което се смяташе, че България няма да бъде сериозно засегната.
За моя изненада такова разбиране се изповядваше от доста отговорни фигури във властта. Сега мисля, че това е преодоляно. Партиите разбират, че България няма да остане зона, която да не бъде засегната от бурята. Обаче ние още нямаме избистрена икономическа и социална политика, която правилно да разпредели тежестите на кризисните удари, които се очакват, за да осигури справедливост и поносимост в различните слоеве, от които се състои нашето общество.
И не виждам нито една партия, която да говори сериозно по темата за реакцията на страната пред това страшно предизвикателство, което стои пред целия свят. Думата трябва да имат експертите и хората, които добре познават състоянието на икономиката.
- В последната седмица общественото внимание се фокусира върху твърдението на президента Първанов, според когото „от времето на Живков една гайка не сме завили", в смисъла на енергетиката. Какво друго не направихме за 20-те години на прехода? Кое ни доведе до печалното последно място в ЕС и кое ще ни изведе от тази позиция?
- Тези 20 години според моето разбиране изведоха България до положителни промени в политическата система. Тя се демократизира, преодоляха се тежки деформация и се установи европейски тип демокрация. Второ, мисля че, преходът нормализира етническата ситуация и предпази страната от онези кървави събития, които наблюдаваме в нашите географски ширини – бивша Югославия, Румъния, Кавказ, Прибалтика, Косово, Македония. Обаче в икономическо, технологическо, селскостопанско, образователно отношение, в областта на здравеопазването преходът върна България десетилетия назад.
Това е една страна, която за тези 20 години беше разграбена и разорена. Страна, която беше управлявана от некадърни правителства и личности и изпадна в изключително тежко социално положение. Голяма част от това общество са хора от гетото. Хора от бедността, да не говорим, че има групи, които принадлежат на нищетата.
Всичко това трябва да бъде променено. България се нуждае от следпреходно развитие, което ще сложи точка на такива ракови явления, каквито са корупцията, бедността, престъпността, каквото е страшното изоставане на страната. Имахме образцово селско стопанство – едро, механизирано, конкурентоспособно. Имахме развита електроника, най-развитата електроника в СИВ – преди Чехия, преди Унгария, преди Германия.
Произвеждахме компютри трето поколение. Имаше осигурен пазар. Нито един от тези сектори не съществува вече в България. Това са ужасни неща, които се случиха у нас, които няма лесно да бъдат поправени. Затова страната се нуждае от лидери, които ще предложат следпреходна визия и политика за развитие. Или тя ще излъчи такива хора, или ще продължава да стои на това последно място.
- Имаме ли следпреходни лидери към момента?
- Трябва да има, само че аз не ги виждам във властта. В нея надделя посредствеността. Тя зае командни позиции. В нацията ги има тези хора, за които говорим, но в управлението са доста самотни и доста малко. Ролята на тези избори е да се започне излъчването именно този следпреходен държавен елит. Това е страхотно предизвикателство за нацията. Защото иначе последиците са големи и опасни.
- БСП има ли потенциала и хората в своето ядро, които да инициират такава смяна, вътрешнопартийна?
- Засега БСП не прави изключение от останалите партии, които са потънали в блатото на прехода. Но все пак тя е голяма партия, с много дълга история. Тя преди 10-ина години можеше да излъжи няколко екипа на добро ниво, управленски екипи. Сега не бих могъл да твърдя това. Пред БСП стои същата задача – да излъчи следващо поколение в партията, което да отговаря на новата епоха.
На тези исторически задачи, пред които е изправена страната. Това не са силни думи, България е изправена пред необходимостта от радикална промяна – технологическа промяна, екологическа промяна, социална промяна, образователна промяна. Трябват хора, които да променят страната и да отворят пътя към просперитет. А просперитетът не е реч пред микрофона в парламента или на някой митинг. Той е цялостна политика и визия за развитие през следващите 10-15 години.
- Защо това не се случи на конгреса?
- Сигурно отговаря на състоянието на партията.
- Започва предизборна кампания. Как гледате на начините за реклама на БСП, като се започне от книгата „Защото сме социалисти", мине се през клипа с трамвая и се стигне до календарите с кадри от клипа?
- Не подценявам ролята на пиара, независимо дали конкретните му прояви са убедителни и въздействащи или не. В съвременното развитие на комуникациите без него не може да се прави добра политика и да се достигне до хората. Обаче съдбата на БСП не може да се реши от подобни клипове.
Тя се решава от два фактора. Първият е политиката, която предлага, защото мина времето на декларацията. Сега е времето на конкретиката. Без добра политика и с гениални клипове поражението е сигурно. И вторият фактор е личността, ако ние не подкрепим мажоритарната система и не предложим на хората личности, които имат качества, няма как да успеем.
- Зашумя се около оттеглянето на Жан Виденов от партията. Според медиите бившият премиер не бил доволен от политиката на партията. Очаквате ли отдръпването на още знакови фигури от БСП?
- Искам да се надявам, че това не е достоверна информация. Познавам Жан Виденов, имам отношение към неговото издигане в партията и се надявам той да не е предприел тази крайна стъпка. Сега партията се нуждае от хора, които да защитят нейната идентичност и да й помогнат да се върне на леви позиции след десните отклонения, които наблюдаваме последните години. Ако десният уклон продължи, вероятно подобни напускания ще наблюдаваме все по-често.
Интервю на Полина Паунова
Не всичко е PR
Две основни правила при подготвянето на ...
Тайната на математическия ребус 6:2(1+2)
РАЗПОКЪСВАНЕ И УПАДЪК НА ВТОРОТО БЪЛГАРС...
31.01.2009 14:29
По каскетите ще ги познаете.
Пак туриха знак за партията си.
Каскетът. той е . символ на лявото в българия.
Идентичността на лявата част е :
Млъсни, миришещи, неподстригани, със злобен поглед, крадливи и лъжливи, тези същества решават нашия живот. Позор.
---
не може да се потребява думата личност.
Лицето .
Лявото лице.
Лицето с каскета.
Лицето от с. позитаново.
лицето от москва.
лицето от Коньовица.
Лицето от куртово Курнаре.
Лицето на омразата.
Лицето на Партията.
Лицето в Парламента.
Гласът на лицето.
Портрета на лицето.
Лицето на другаря от лагерите.
Лицето на партийния член.
Лицето на партийния секретар.
----
Личността е друга.
И не Ви иска. Пак ще се скрие. И кой ще ви храни тогава ?
Другарьо.
По каскетите ще ги познаете.
Пак туриха знак за партията си.
Каскетът. той е . символ на лявото в българия.
Идентичността на лявата част е :
Млъсни, миришещи, неподстригани, със злобен поглед, крадливи и лъжливи, тези същества решават нашия живот. Позор.
---
не може да се потребява думата личност.
Лицето .
Лявото лице.
Лицето с каскета.
Лицето от с. позитаново.
лицето от москва.
лицето от Коньовица.
Лицето от куртово Курнаре.
Лицето на омразата.
Лицето на Партията.
Лицето в Парламента.
Гласът на лицето.
Портрета на лицето.
Лицето на другаря от лагерите.
Лицето на партийния член.
Лицето на партийния секретар.
----
Личността е друга.
И не Ви иска. Пак ще се скрие. И кой ще ви храни тогава ?
Другарьо.