Постинг
14.06.2009 18:38 -
СИМЕОН ДЯНКОВ - ЧОВЕК, КОЙТО ГЕНЕРИРА СПОКОЙСТВИЕ...БРАВО!
14.06.2009 г.
неделя
СИМЕОН ДЯНКОВ - ЧОВЕК, КОЙТО
ГЕНЕРИРА СПОКОЙСТВИЕ...БРАВО!
Симеон Дянков: Експертно правителство при криза води до по-голяма и по-дълга криза От Стефан Антонов, Кирил Кирчев
Твърдите, че България ще се нуждае от споразумение с Международния валутен фонд, в какви параметри?
Шансът за гъвкава кредитна линия е пропуснат. Тя беше възможна от февруари до март, но понеже нямаше разговори с фонда, бюджетът вече е в по-лошо положение и сега става дума за стандартно предпазно споразумение. От фонда ще поискат актуализация на бюджета, за да седнат да говорят с нас.
Затова е важно да се направи, ако може, дори отсега поне да се подготви, така че да не се загубят още няколко седмици след съставянето на новото правителство. Каква ще бъде сумата на споразумението не е ясно, това ще го определи актуализацията. В този тип разговори с МВФ правилото е, че каквото ти трябва, го умножаваш по две и искаш. Така пазарите се успокояват бързо, разбира се, че не само има пари, но и да изникнат изненади, правителството е готово да ги посрещне.
България може да получи финансиране и от други места - Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, но това са около 10-15% от средствата, които фондът дава. Тези източници също са интересни, защото част от нещата, които фондът може да поиска като мерки, например здравна реформа, може да се финансира от Световната банка.
Кое е притеснителното на споразумението с МВФ?
- Дава сигнал, че нещо не е наред. Виждаме как Чехия и Словакия се дистанцират от Унгария и Полша, казват "на нас кредитна линия не ни трябва". И България беше в тази група, защото тръгна от добри начални позиции. Но в Чехия съкратиха разходите си бързо, направиха истинска антикризисна програма, която върви от няколко месеца, намалиха осигуровките преди два месеца. Тези държави ще минат през кризата, без да се нуждаят от споразумение с Международния валутен фонд. Дори ще могат да минат през частните пазари и да емитират облигации. Реално това беше вариант и за България, но вече не е и няма да бъде за година-две.
Тоест според вас България не би могла да емитира облигации, така ли?
- Вече не. Това, което стана с Латвия миналата седмица, показва, че няма апетит към облигации от Източна Европа, защото западните държави също представят много емисии и пазарът е залят от предложения. Другата причина е субективна - анализаторите, които гледат България, са същите, които гледат Полша, Естония, Латвия и Литва, и не разделят риска. Дори и България да стои засега по-добре от Латвия, в очите им няма разлика. Защото не виждат истинска антикризисна програма в България - доскоро дори се отричаше, че има криза.
Какъв ще е допустимият дял на държавния дълг към БВП, над който не трябва да се мине?
- Външният дълг не ме притеснява особено в този момент, защото имаме сравнително добри позиции от гледна точка на публичния дълг. Ако парите се окажат излишни, след година може да се върнат останалите в повече. За това няма санкция. Въпросът е да се направи бързо такъв пакет.
Как гледате на идеята за присъединяване към еврозоната и какви са реалистичните срокове?
- Европейският съюз на някакъв етап ще стане по-близък на тази идея. Според мен до това може да се стигне през следващата година. След две години, ако не се реализират дефицити, България реално ще може да се присъедини към ЕRМ2. Но сега не се поставя на дневен ред. Имаше такива разговори през пролетта между ЕС, ЕЦБ и държави от региона, преди всичко балтийските. България беше пасивна.
Казвате присъединяване към ЕРМ2 след 2 години, това значи, че задачата е средносрочна?
- Постъпките за влизане могат да тръгнат след 6 месеца, защото ще е нужно време за сформиране на правителство, като междувременно се постигне договор с МВФ, който ще покаже стабилност в очите на ЕС и ще помогне за по-бързото провеждане на разговорите с ЕЦБ.
Как виждате диалога с Европейската комисия и Европейската централна банка, след като едни от основните им причини за тревога са социалните разходи, а вие също акцентирате върху тях?
- ЕС и ЕЦБ не гледат в детайли за какво се дават парите, а се интересуват дали държавата знае как да прави добър бюджет. Сферата на здравеопазването например е високо неефективна и трябва да се промени, но това не означава по време на криза да се режат разходи. В здравеопазването има достатъчно пари и трябва да се види как да се предостави по-добра услуга в рамките на сегашните пари.
Кои според вас са най-важните анткризисни стъпки, които трябва да се предприемат?
- Има четири приоритета. От първия ден трябва да се започне с актуализация на бюджета и разговори с МВФ. Ако нямаме добър бюджет и ако влезем в голям дефицит, стабилността на валутата ще е под голям въпрос. Второ е кандидатстването за ЕRМ2 и присъединяване към еврозоната.
Третото е спиране на течове и съкращаване на разходи. Реално това ще помогне за следващия бюджет за 2010 г., защото кой знае колко не може да се съкрати в последните 2-3 месеца, а и не е добре да се прави така прибързано. Някъде ще се наложи съкращаване на администрации - като министерството на държавната администрация и министерството на извънредните ситуации. Да се анализират програмите им, някои звена да се запазят и да преминат към други министерства. Наполовина да се съкрати бюрокрацията в Министерството на отбраната.
Четвъртата тема е свързана с подобряване на бизнес средата. Краткосрочни мерки са намаляване на осигуровките и минималния капитал за регистриране на бизнес. Има и дългосрочни мерки, които ще трябва да се свършат в рамките на 2 мандата. Такава област е здравеопазването. Там е нужна огромна реформа, която ще помогне и на бюджета, защото ще се види, че в тази сфера има огромна неефективност. Един пример - през 2008 г. 26% от хората, влезли в болница, влизат повторно в рамките на следващия месец. Средно за Европа са 4%. Това показва, че болниците не си вършат работата достатъчно добре.
Може ли да посочите мерки за пазара на труда? Понижаването на осигуровките интегрирано ли е в по-голям пакет от действия?
- Понижението на осигуровките с 5% ще струва нетно 350 - 400 млн. лв. в рамките на една година. Тези пари ще дойдат от бюджета, но за сметка на това ще се запазят
130 000 работни места. Иначе казано, за 3100 лв. на година се запазва едно работно място. С тези средства предприемачите ще имат повече възможност да финансират бизнеса си и да запазят работни места. Точно затова намаляването на осигуровките е по-добра мярка от намаляването на ДДС.
Нужна е и активна трудова политика, повече хора да останат в системата на образованието. Важно е да се направи, а не само да се надяваме, че като тръгне да расте производството и безработицата ще спадне. Това не става така. На заетостта винаги й трябват 3-4 години, за да настигне ръста на производството.
Вие сте вторият екип, в който преобладават хора, външни за българската администрация. Оценките за нея - бавна, неквалифицирана, корумпирана, сочат, че първият опит не успя, как смятате да се справите?
- Има голяма разлика. Екипът отпреди 8 години е бил сформиран от хора, които не са имали практически опит за работа с държавни институции и са били въобще без управленчески опит където и да било. И това си пролича.
В екипа, който сега се създаде, има отлични администратори. Росен Плевнелиев е един пример. Бисер Боев (бел.ред. - доскоро изпълнителен директор на "Икономедия", издател на в."Дневник") е друг. Те са работили в България и са водели фирми от по 1000 души. Аз съм водил екипи от над 100 души, от миналата година екипът ми е 700 души - в организация с 15 000 служители. Няма тепърва да се учим как се управлява.
Според мен за държавата е по-добре да си добър администратор, отколкото добър специалист. Много по-важно е да знам, че хората, които влизат в екипа, ще могат да управляват. Голяма част от тях са работили в частния сектор. Тези, които привличаме отвън, са експерти по важни теми - например еврофондове. В България има малко хора, които работят добре по еврофондове, но в Брюксел има българи, които работят много добре, и ги привличаме.
Как ще подходите към персонала на средно равнище?
- Не е добра идея да се променя основата в министерствата. За мен въпросът е как висшите технократи могат да се издигнат на по-високо ниво, дори заместник-министри, ако са доказали своите способности. С други думи - по-малко политици, повече способни администратори.
Какви са условията ви, за да приемете политически пост след изборите?
- Аз не съм привърженик на компромисите в политиката. Те пречат на добрите решения. Представете си, че има коалиция, в която част от партиите искат да се тръгне към разговори с МВФ и за ЕRМ2, а други не искат. Това България не може да си го позволи. Това означава с година, две, три да се забави икономическият растеж, а за мен това е безотговорно.
Аз вярвам, че от изборите ще излезе единствен победител. Това трябва да стане, иначе ще има застой, може и да се тръгне дори назад по въпроси като влизане в еврозоната. От време на време тук се говори за експертно правителство. Това съм го виждал в държави като Тайланд и Индонезия по време на азиатската криза преди 10 години. Лоша идея. По време на криза експертно правителство само води до по-голяма и по-дълга криза. Най-добре е да има правителство от експерти-администратори, водено от силен лидер. И това ще стане.
неделя
СИМЕОН ДЯНКОВ - ЧОВЕК, КОЙТО
ГЕНЕРИРА СПОКОЙСТВИЕ...БРАВО!
Симеон Дянков: Експертно правителство при криза води до по-голяма и по-дълга криза От Стефан Антонов, Кирил Кирчев
Фотограф: Асен Тонев
Познат доскоро като главен икономист към вицепрезидента на Световната банка, Симеон Дянков вече се изявява като водещия икономист на ГЕРБ. От няколко месеца той консултира партията по антикризисните политики - област, в която трупа опит в продължение на години в различни държави. В края на миналата седмица Дянков представи първата група от експерти на ГЕРБ в областите финанси, икономическа и регионална политика, еврофондове, селско стопанство. Тази седмица ще представи и останалата част от екипа. На уговорената среща Дянков идва точно навреме, по време на 30-минутния разговор телефонът му не спира да звъни. Между другото казва, че работният му ден вече започва в 6 сутринта. |
Твърдите, че България ще се нуждае от споразумение с Международния валутен фонд, в какви параметри?
Шансът за гъвкава кредитна линия е пропуснат. Тя беше възможна от февруари до март, но понеже нямаше разговори с фонда, бюджетът вече е в по-лошо положение и сега става дума за стандартно предпазно споразумение. От фонда ще поискат актуализация на бюджета, за да седнат да говорят с нас.
Затова е важно да се направи, ако може, дори отсега поне да се подготви, така че да не се загубят още няколко седмици след съставянето на новото правителство. Каква ще бъде сумата на споразумението не е ясно, това ще го определи актуализацията. В този тип разговори с МВФ правилото е, че каквото ти трябва, го умножаваш по две и искаш. Така пазарите се успокояват бързо, разбира се, че не само има пари, но и да изникнат изненади, правителството е готово да ги посрещне.
България може да получи финансиране и от други места - Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, но това са около 10-15% от средствата, които фондът дава. Тези източници също са интересни, защото част от нещата, които фондът може да поиска като мерки, например здравна реформа, може да се финансира от Световната банка.
Кое е притеснителното на споразумението с МВФ?
- Дава сигнал, че нещо не е наред. Виждаме как Чехия и Словакия се дистанцират от Унгария и Полша, казват "на нас кредитна линия не ни трябва". И България беше в тази група, защото тръгна от добри начални позиции. Но в Чехия съкратиха разходите си бързо, направиха истинска антикризисна програма, която върви от няколко месеца, намалиха осигуровките преди два месеца. Тези държави ще минат през кризата, без да се нуждаят от споразумение с Международния валутен фонд. Дори ще могат да минат през частните пазари и да емитират облигации. Реално това беше вариант и за България, но вече не е и няма да бъде за година-две.
Тоест според вас България не би могла да емитира облигации, така ли?
- Вече не. Това, което стана с Латвия миналата седмица, показва, че няма апетит към облигации от Източна Европа, защото западните държави също представят много емисии и пазарът е залят от предложения. Другата причина е субективна - анализаторите, които гледат България, са същите, които гледат Полша, Естония, Латвия и Литва, и не разделят риска. Дори и България да стои засега по-добре от Латвия, в очите им няма разлика. Защото не виждат истинска антикризисна програма в България - доскоро дори се отричаше, че има криза.
Какъв ще е допустимият дял на държавния дълг към БВП, над който не трябва да се мине?
- Външният дълг не ме притеснява особено в този момент, защото имаме сравнително добри позиции от гледна точка на публичния дълг. Ако парите се окажат излишни, след година може да се върнат останалите в повече. За това няма санкция. Въпросът е да се направи бързо такъв пакет.
Как гледате на идеята за присъединяване към еврозоната и какви са реалистичните срокове?
- Европейският съюз на някакъв етап ще стане по-близък на тази идея. Според мен до това може да се стигне през следващата година. След две години, ако не се реализират дефицити, България реално ще може да се присъедини към ЕRМ2. Но сега не се поставя на дневен ред. Имаше такива разговори през пролетта между ЕС, ЕЦБ и държави от региона, преди всичко балтийските. България беше пасивна.
Казвате присъединяване към ЕРМ2 след 2 години, това значи, че задачата е средносрочна?
- Постъпките за влизане могат да тръгнат след 6 месеца, защото ще е нужно време за сформиране на правителство, като междувременно се постигне договор с МВФ, който ще покаже стабилност в очите на ЕС и ще помогне за по-бързото провеждане на разговорите с ЕЦБ.
Как виждате диалога с Европейската комисия и Европейската централна банка, след като едни от основните им причини за тревога са социалните разходи, а вие също акцентирате върху тях?
- ЕС и ЕЦБ не гледат в детайли за какво се дават парите, а се интересуват дали държавата знае как да прави добър бюджет. Сферата на здравеопазването например е високо неефективна и трябва да се промени, но това не означава по време на криза да се режат разходи. В здравеопазването има достатъчно пари и трябва да се види как да се предостави по-добра услуга в рамките на сегашните пари.
Кои според вас са най-важните анткризисни стъпки, които трябва да се предприемат?
- Има четири приоритета. От първия ден трябва да се започне с актуализация на бюджета и разговори с МВФ. Ако нямаме добър бюджет и ако влезем в голям дефицит, стабилността на валутата ще е под голям въпрос. Второ е кандидатстването за ЕRМ2 и присъединяване към еврозоната.
Третото е спиране на течове и съкращаване на разходи. Реално това ще помогне за следващия бюджет за 2010 г., защото кой знае колко не може да се съкрати в последните 2-3 месеца, а и не е добре да се прави така прибързано. Някъде ще се наложи съкращаване на администрации - като министерството на държавната администрация и министерството на извънредните ситуации. Да се анализират програмите им, някои звена да се запазят и да преминат към други министерства. Наполовина да се съкрати бюрокрацията в Министерството на отбраната.
Четвъртата тема е свързана с подобряване на бизнес средата. Краткосрочни мерки са намаляване на осигуровките и минималния капитал за регистриране на бизнес. Има и дългосрочни мерки, които ще трябва да се свършат в рамките на 2 мандата. Такава област е здравеопазването. Там е нужна огромна реформа, която ще помогне и на бюджета, защото ще се види, че в тази сфера има огромна неефективност. Един пример - през 2008 г. 26% от хората, влезли в болница, влизат повторно в рамките на следващия месец. Средно за Европа са 4%. Това показва, че болниците не си вършат работата достатъчно добре.
Може ли да посочите мерки за пазара на труда? Понижаването на осигуровките интегрирано ли е в по-голям пакет от действия?
- Понижението на осигуровките с 5% ще струва нетно 350 - 400 млн. лв. в рамките на една година. Тези пари ще дойдат от бюджета, но за сметка на това ще се запазят
130 000 работни места. Иначе казано, за 3100 лв. на година се запазва едно работно място. С тези средства предприемачите ще имат повече възможност да финансират бизнеса си и да запазят работни места. Точно затова намаляването на осигуровките е по-добра мярка от намаляването на ДДС.
Нужна е и активна трудова политика, повече хора да останат в системата на образованието. Важно е да се направи, а не само да се надяваме, че като тръгне да расте производството и безработицата ще спадне. Това не става така. На заетостта винаги й трябват 3-4 години, за да настигне ръста на производството.
Вие сте вторият екип, в който преобладават хора, външни за българската администрация. Оценките за нея - бавна, неквалифицирана, корумпирана, сочат, че първият опит не успя, как смятате да се справите?
- Има голяма разлика. Екипът отпреди 8 години е бил сформиран от хора, които не са имали практически опит за работа с държавни институции и са били въобще без управленчески опит където и да било. И това си пролича.
В екипа, който сега се създаде, има отлични администратори. Росен Плевнелиев е един пример. Бисер Боев (бел.ред. - доскоро изпълнителен директор на "Икономедия", издател на в."Дневник") е друг. Те са работили в България и са водели фирми от по 1000 души. Аз съм водил екипи от над 100 души, от миналата година екипът ми е 700 души - в организация с 15 000 служители. Няма тепърва да се учим как се управлява.
Според мен за държавата е по-добре да си добър администратор, отколкото добър специалист. Много по-важно е да знам, че хората, които влизат в екипа, ще могат да управляват. Голяма част от тях са работили в частния сектор. Тези, които привличаме отвън, са експерти по важни теми - например еврофондове. В България има малко хора, които работят добре по еврофондове, но в Брюксел има българи, които работят много добре, и ги привличаме.
Как ще подходите към персонала на средно равнище?
- Не е добра идея да се променя основата в министерствата. За мен въпросът е как висшите технократи могат да се издигнат на по-високо ниво, дори заместник-министри, ако са доказали своите способности. С други думи - по-малко политици, повече способни администратори.
Какви са условията ви, за да приемете политически пост след изборите?
- Аз не съм привърженик на компромисите в политиката. Те пречат на добрите решения. Представете си, че има коалиция, в която част от партиите искат да се тръгне към разговори с МВФ и за ЕRМ2, а други не искат. Това България не може да си го позволи. Това означава с година, две, три да се забави икономическият растеж, а за мен това е безотговорно.
Аз вярвам, че от изборите ще излезе единствен победител. Това трябва да стане, иначе ще има застой, може и да се тръгне дори назад по въпроси като влизане в еврозоната. От време на време тук се говори за експертно правителство. Това съм го виждал в държави като Тайланд и Индонезия по време на азиатската криза преди 10 години. Лоша идея. По време на криза експертно правителство само води до по-голяма и по-дълга криза. Най-добре е да има правителство от експерти-администратори, водено от силен лидер. И това ще стане.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари