Постинг
01.04.2010 20:53 -
СТАНИШЕВИ ПРЕДЦИ - УБИЙЦИ. КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ "СЪДЕБЕН ПРОЦЕС" срущу НИКОЛА ПЕТКОВ е АБСОЛЮТНА ФАЛШИФИКАЦИЯ
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 5694 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2010 22:01
Прочетен: 5694 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 01.04.2010 22:01
01.04.2010 г.
Велики четвъртък
СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС СРЕЩУ НИКОЛА ПЕТКОВ Е АБСОЛЮТНО
ФАЛШИФИЦИРАН ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ.
ОТКЪС от МОЯТА КНИГА
"ФИЛОСОФИЯ на ВЛАСТТА. Част втора. КЪРВАВОТО ЛОНО на БЪЛГАРСКИЯТ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ. Фабер, 2005 г."
.........
Абсолютният юридически фалшификат, наречен “обвинителен акт”, бил връчен на подсъдимите на 23 юли 1947 г. И кои са тези подсъдими? В един кюп, в едно и също дело, гледано на един и същи съдебен процес, били вкарани хора, които нямат никаква съвместна дейност. Те са полковник Марко Иванов, полковник Борис Гергов, подполковник Атанас х. Атанасов, Димитър Ц. Иванов и... Никола Петков. Специално срещу Никола Петков прокурорите Петко Петрински и Борис Минковски са повдигнали следните обвинения: “- първо: - подготовка на въоръжен държавен преврат, като за целта е подбудил офицери от армията да създадат тайните военни организации “Военен съюз” и “Неутрален офицер”, “които до арестуването на участниците на двете организации са си поставили за цел въоръжено сваляне на правителството на Отечествения фронт и предаване властта на ново правителство, начело с Никола Петков, който е поддържал с тях връзки и получавал информация за тяхната дейност”; - второ: - поставяне на задачи на съподсъдимия Д. Иванов за разгръщане на “подривна диверсионна и терористична дейност с цел да отслаби законно установената власт, да предизвика безредици и създаде повод за нахлуване на чужди войски на българска територия”; - трето: - отпечатването в редактирания от него вестник “Народно земеделско знаме” на редица статии с неверни сведения, подриващи авторитета на народната власт и авторитета на армията.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 123-124/
..........
На 7 юни 1947 г. дипломатическият представител на САЩ в България Д. Хорнър поискал незабавна среща с министър-председателя Георги Димитров. На нея посланикът изразил загрижеността и неодобрението на своето правителство във връзка с драстичното потъпкване на политическите свободи в Бълария. “По време на тази среща вождът и учителят на българския народ излъчва смесица от радушие и великодушие: оказва се, че той лично се е разпоредил съответните власти да се държат добре с Петков, опозиционният водач да бъде посещаван от своя личен лекар, да получава “подходяща храна”. Въобще Западът не трябва да се вълнува, защото от главата на Петков няма да падне и косъм. И Димитров завършва разговора с нотка на открито издевателство: “Естествено, ако Петков е американски агент, то вие трябва да направите всичко възможно да го защитите.” / Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 124-125/ Защо ли Георги Димитров е така самонадеян, та нали неговото правителство още не е признато от правителството на САЩ? Не е, но Димитров знае две неща. Първо - фалшифицираният процес срещу Никола Петков е изпипан без грешка; той лично е държал фалшификаторите под контрол. И второ – Сталин го е информирал, че въпросът около признаването е практически уреден, трябва само още малко да се почака. В САЩ е надделяла доктрината “Кенън”, според която е време да се легитимира Сталиновата сфера на влияние в Източна и Централна Европа, за да престане той да се намесва където и да било другаде и светът да получи един устойчив мир, с ясно разграничени сфери на доминиращи интереси. Пак в САЩ обаче живеел и един друг човек, който ценял Никола Петков като “най-смелият мъж на Балканите”, познавал го лично, а така също познавал и методите на Юговата джелатщина. Този друг човек бил Мейнърд Барнс, доскорошен американски посланик в България и спасител на живота на д-р Г.М. Димитров. Научавайки за скандалното арестуване на Никола Петков в сградата на Народното събрание, той моментално се досетил каква ще бъде съдбата на арестувания. Без да губи нито ден, Мейнърд Барнс се обърнал с писмена молба към Държавния департамент. Точното съдържание на неговата молба е останало неизвестно, но пък е запазен протокола от заседанието в Държавния департамент на 9 юни 1947 г., в което заседание взели участие трима висши американски дипломати: бъдещият държавен секретар на САЩ Дийн Ачесън, Джордж Кенън и Чарлз Болен. Професор Георги Гунев е издирил протокола и пише: “ В този извънредно интересен документ, запечатал това изключително важно за българската история събиране на американски дипломати, се казва: “... Присъстващите изразиха съгласие по въпроса, че НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕНО ЖЕЛАНИЕТО НА ГОСПОДИН МЕЙНЪРД БАРНС ДА СЕ ЗАВЪРНЕ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА ИЗДЕЙСТВУВА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ПЕТКОВ, наскоро арестувания лидер на Земеделската партия”. И още един откъс: “... Присъстващите изразиха съгласие по въпроса, че САЩ НЕ СЛЕДВА ДА ПРОМЕНЯТ РЕШЕНИЕТО СИ ДА ПРИЗНАЯТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НА МИРНИЯ ДОГОВОР В СИЛА.” / Пак там; 125/
............................................
Съдебният процес е насрочен за 5 август 1947 г. Като знаят върху каква немислима, непредвидима грандиозна фалшификация са базирали своите “доказателства” срещу Никола Петков, комунистите планират и провеждат не по-малко отвратителна пропагандна кампания за обработване на общественото настроение. Коментирайки обвинителния акт, правителствената преса щурмува съзнанието на читателите със заглавия като: “Подробности по престъпната противонародна превратаджийска дейност на Никола Петков”; “Тайните връзки на ОПОЗИЦИОННИЯ ФЮРЕР с полковниците Марко Иванов и Борис Гергов”; “Ролята на Никола Петков при създаването на военно-фашистките организации “Военен съюз” и “Неутрален офицер”; “Зеленото знаме – трибуна на заговорниците. Готвеният преврат”; “Шпионски донесения в полза на гръцкото разузнаване” и т.н. Например на 2 август 1947 г. под заглавие “Вдъхновител на предателство” в “Работническо дело” черно на бяло върху нещастната хартия е написано: “ НИКОЛА ПЕТКОВ Е ОТ ТАЙНАТА ФАЛАНГА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПОДПАЛВАЧИ. ЗА НЕГО ЕДНО НОВО ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И НОВО ОПУСТОШЕНИЕ НА ГРАДОВЕТЕ И СЕЛАТА Е ЖЕЛАН ИЗХОД.” Да коментирам ли подобно словесно джелатство, на което и Антон Югов може да завиди?
....................
Съдебният състав, който гледа делото срещу Никола Петков и останалите обвиняеми, поименно е следният: Председател – Найден Райчев; членове: Атанас Мулетаров и Константин Унджиев. Прокурори са философствуващият разсилен Петко Петрински и Борис Минковски. Защитата на Никола Петков се представлява от петима отлични адвокати: Никола Бронзов, Йордан Ковачев, Димитър Илиев, Петър Братков и Петко Търпанов. Обвинението и защитата по съвокупност са призовали 93 /деветдесет и трима/ свидетели. Съдебният разпит на подсъдимите се движи по реда: Атанас х. Атанасов, Борис Гергов, Марко Иванов, Димитър Ц. Иванов и Никола Петков. Всички – без Петков – се признават за виновни, като повтарят “самопризнанията” си, дадени в условията на адски мъчения. И пак всичи те обвиняват Петков в престъпленията, за които аз по-рано разказах по обвинителния акт. Конкретизира се единствено “терористичното вдъхновителство” на мразещия всякакъв терор и насилие Никола Петков с уж издаденото от него нареждане за... хвърляне на бомба в къщата на комунистическия кмет на Свищовското село Хаджи Димитрово. Идва ред за разпитване и на Никола Петков. Той не се признава за виновен по нито един пункт от фалшифицираното обвинение. Твърдо отрича, че е извършвал каквато и да било конспиративна дейност.
.........
Кратко, ясно и честно говори земеделският водач пред съда. Държи се достолепно, спокойно и невъзмутимо. Клеветите на морално и физически смазаните офицери са толкова прозрачни, та съдът – ако малко от малко търси истината - не би могъл да бъде заблуден. Само че истината в този съд е персона нон грата, станала е, заедно с Никола Петков, враг на народа. За да лансират версията за обвързаност на Петков с реакцията и фашизма, съдиите го питат какви са били отношенията му с министрите от правителствата на Иван Багрянов и Константин Муравиев. Ще възпроизведа целия отговор на Никола Петков, защото го представя като интелект, личност и политик. “ Отношенията ми с Багрянов са ставали чрез д-р Иван Пашов... В разговорите ми с Багрянов се искаше: НЕЗАБАВНО сключване на сепаративен мир със СССР И ОБРАЗУВАНЕ на ОФ – ПРАВИТЕЛСТВО. Разговорите не успяха, защото Багрянов, въпреки желанието му може би, беше пленник на дворцовата камарила и безсилен да се освободи от нея. Имал съм само една отделна среща с Багрянов във вилата му в с. Бояна. Разисквани бяха същите въпроси – резултат никакъв. Отношението ми към кабинета Константин Муравиев бе отрицателно. Задачите на тоя кабинет бяха: да се спаси страната като се поиска спаративен мир със СССР, като се изтегли корпуса от Югославия, като се скъса с Германия и и се обяви война и се започне унищожаването на фашизма в България. От сдружените земеделци, които участвуваха в този кабинет, знам, че те са приели да съставят този кабинет и да участвуват в него с единствената цел да се спаси страната, а не монархията и реакцията. Поддържал съм, че трябва да се даде амнистия на целия кабинет на Константин Муравиев, защото той не е фашистки.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 126-127/
.........
Никола Петков с безупречна логика разяснява същността на двете преддеветосептемврийски правителства и отношението си към тях, което изцяло съвпада с тогавашната позиция на Отечествения фронт. Прокурорите Петко Петрински и Борис Минковски побледняват. Земеделският водач ги превъзхожда толкова драстично, та за момент загубват представа къде се намират, сковава ги страх, че ще провалят този грандиозен процес и ще бъдат хвърлени на вълците. Така поне ми разказваше за случилото се тогава един роднина на Борис Минковски. И вижте сега какъв въпрос се сеща да зададе в тоя решаващ за убежденията на съдиите момент прокурорът Борис Минковски. “- Господин Петков! Вие казахте, че не сте женен, нямате собствено семейство. Защо тогава Ви бяха необходими 78 кг. сапун за пране, който е намерен във Вашия дом?
- Никола Петков: - Щом се занимавате с тия подробности, че Ви кажа, че той не е мой, а на моята сестра.
- Прокурорът: - Обяснете.
- Н. Петков: - Аз казах, че този сапун не е мой, а на моята сестра. В моята спалня е намерен сапун, който съм получил от Народното събрание на три пъти по три калъпа...” Намесва се адвокат Попаврамов, който защитава подсъдимите офицери, чиято роля всъщност е да бъдат обвинители на Петков с лъжливите си показания: “ – Попаврамов: - Вие се наричате ученик и последовател на Александър Стамболийски. Чели ли сте статията “Падна тиранинът” /писана е от Кръстьо Пастухов – З.Д./ и смятате ли, че е възможно за Вас, последователят на Стамболийски, да се целувате с автора на тази статия?...
- Никола Петков: - Отговарям. На въпроса на господин адвоката /защо ли адвокатът-комунист Попаврамов защитава военно-фашистки превратаджии като офицерите? – З.Д./ ще отговоря с друг въпрос: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е КОМУНИСТИТЕ ДА СЕ ЦЕЛУВАТ С ДИМО КАЗАСОВ, убиец на сума комунисти на 9 юни?... Недейте задава такива въпроси, защото ще Ви отговоря с думите на министър-председателя Георги Димитров” “Не ме интересува какъв е бил вчера, а днес какъв е.” /Пак там; 128-129/ И така – рзпитът на подсъдимия Никола Петков има за резултат пълен, при това скандален, провал на обвинението. Прокурорите изискват да започне разпита на техните свидетели. Те са главно офицери и всичките до един се намират в затвора – било като вече осъдени, било като подследствени. Говорят това, кото са подписали, поставени в нечоешки условия. Подбрани са единствено тези от грамадното число арестувани, които са научили урока и наизуст. НЯМА ГО НАПРИМЕР ГЕНЕРАЛ КИРИЛ СТАНЧЕВ, понеже Държавна сигурност и прокурорите не са напълно сигурни, какво ще каже пред съда. И МАКАР ДА Е АРЕСТУВАН ИМЕННО КАТО УЛИЧЕН ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСПИРАТИВНО-ПРЕВРАТАДЖИЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ “ВОЕНЕН СЪЮЗ”, генералът отсъствува от процеса и това не предизвиква съдийското недоумение.
...............................
....След като изяснили “големия въпрос” откъде в дома на Никола Петков има толкова много сапун и защо му е, прокурорите призовали своите свидетели.
....Един пасаж от показанията на оперетъчния мерзавец и скодоумец Георги Трайков: “Те двамата с Гемето са големи врагове помежду си... Някога Гемето го беше изгонил от Съюза, но гонейки Гемето, след като го замести, той стана много по-голям привърженик на Гемето, отколкото самото /среден род за д-р Г.М. Димитров, който бил привърженик на самия себе си! – З.Д./ Геме. Това е самата истина. Както ви казах по-рано, той не благоволи да уволни нито един функционер от хората на Гемето, които слизаха долу, приказваха на ухо против Съветския съюз, че Съветският съюз е омаломощен, слаб и пр. На ухо проповядваха една антисъветска, една антикомунистическа, антиотечественофронтовска политика.” /Пак там; 130-131/ КАКЪВ ВЕЛИКАН СИ ОТИВА В ЛИЦЕТО НА НИКОЛА ПЕТКОВ, А КАКЪВ ГРАМАТИЧЕН И ВЪОБЩЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПРОСТАК ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАРЕД ЩЕ МИЖИТУРСТВУВА ПРЕД ЖИВКОВ, ДА НЕ БИ ДА ЛЪСНЕ ПЪК НЕГОВАТА ПРОСТОТИЯ. А моето и следващите поколения ще зяпаме висящите му портрети като отровени от гъби и ще се чудим защо ли у нас има и земеделска партия наред с комунистическата.
...........
А сега идва ред да прочетем прокурорските речи. Да видим с каква демагогическа фразеология се мотивира искането за смъртна присъда над Никола Петков за абсолютно измислено подбудителство към създаване на несъздавана военна конспирация с “председател” генерал Кирил Станчев.
“ - ПРОКУРОР ПЕТКО ПЕТРИНСКИ: - На подсъдимата скамейка е изправен ръководителят на една от групите на така наречената опозиция у нас, който, прикривайки се зад фразите за “демокрация”, “народовластие”, за “отечественофронтовска опозиция” и др. подобни, фактически е конспирирал срещу установената от народа власт, като е подготвял и организирал държавен преврат по подобие на този от 9 юни 1923 г.... Установените факти са напълно достатъчни, за да се приеме, че двамата полковници са били подбудени от Никола Петков, за да формират тайната военно-заговорническа организация...” И понеже полковниците са някакви наивници, вдъхновяващи се и подбуждащи се като млади войници, прокурорът пледира да им се дадат снизходителни присъди. Обаче...... “ – Що се касае до подсъдимия Никола Петков, никой не би могъл да хвърли във везните на правосъдието нито едно смекчаващо вината обстоятелство. Тръгнал по обратния път от историческия акт на 9 септември /разсилен си е Петко Петрински, разсилен; не може да изрази това, което му се ще да каже! - З.Д./, той не спря на прага на честта, а обсипа страната ни с позора на предателството. Отъждествявайки своите лични интереси с тия на страната ни, той сам отрече себе си. Никола Петков не носи в себе си нищо друго, освен духа на отрицанието и пламъка на гражданската война. Историята не се твори от себелюбци, които не виждат родината там, където не са те. За така разкритата пред вас негова дейност не е достатъчно презрението на поколението. Подсъдимата скамейка, на която той стои, е скамейката на вечния позор. За такава деятелност няма достатъчна санкция. Когато родината зове, а законите повеляват, вие ще намерите достатъчно основания, за да му наложите най-тежкото наказание. ПО-ДОБРЕ КРАЙ НА ЕДИН, ОТКОЛКОТО КРАЙ НА ОБЩЕСТВОТО! Този, който е готвил удар срещу държавата, трябва да получи заслужена санкция. СВОБОДАТА ИСКА СВОЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ!” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 132-133/ .........
....Изчел съм хиляди страници с документи, факти, коментари, размишления и прозрения за българската история и българската етнонационална съдба, но такава мърсотия, такова злобно клеветничество, такова сливане между комунист и злокобен подлец никъде не съм срещал. Тая празноглава фразеология има толкова и само толкова общо със светлата личност на великия българин Никола Петков, колкото генерал Кирил Станчев е “председател” на “Военен съюз”...
...........................
“ – ПРОКУРОР БОРИС МИНКОВСКИ: - Този процес сам по себе си е един етап от борбата, която нашият народ води непрекъснато и упорито от 9 септември 1944 г. насам срещу народните врагове за укрепване на своята власт и изграждане на истинска народна демокрация... Никола Петков се отцепи от Отечествения фронт под влияние на активизиращите се реакционни международни сили. Под това влияние именно у нас се раздвижиха и надигнаха глава остатъците от фашизма и реакцията, представителите на отречения монополистичен и спекулативан капитал. Всички тези профашистки елементи още от началото на 1945 г. бяха започнали да се концентрират и отпочнаха борба срещу властта на Отечествения фронт... Никола Петков застана начело на опозиционнете сили, на които се обви за водач и с чиято воля и съвест свободно разполагаше... Днес вече за всички е ясно, че НИКОЛА ПЕТКОВ Е БИЛ САМО ЕДИН ЛЪЖЕДЕМОКРАТ, който под прикритито на легална политическа борба е подготвял свалянето на народната власт на Отечествения фронт чрез въоръжен преврат и унищожаване на народната република, ПОДГОТВЯЛ Е РАЗГРОМ на нашата народна демокрация и РЕСТАВРАЦИЯ НА ФАШИСТКИЯ РЕЖИМ ОТ МИНАЛОТО... Никола Петков става ръководител, вдъхновяващ и организатор на цялата конспиративна дейност, на всички превратаджийски, терористически, саботьорски и шпионски организации и групи в страната.. НИКОЛА ПЕТКОВ Е ГЛАВНИЯТ ОРГАНИЗАТОР И ВДЪХНОВИТЕЛ НА ВСИЧКИ ВОЕННО-ЗАГОВОРНИЧСКИ КОНСПИРАЦИИ, ТЕРОРИСТИЧЕСКИ И ДИВЕРСИОННИ АКЦИИ, САБОТАЖИ, МЕТЕЖИ, РАЗМИРИЦИ И ПР. НЯМА В СТРАНАТА КОНСПИРАЦИЯ, ТЕРОРИСТИЧЕСКА ИЛИ ДРУГА ПРОТИВОНАРОДНА ДЕЙНОСТ, НИШКИТЕ НА КОЯТО ДА НЕ ВОДЯТ КЪМ ЦНТРАЛАТА НА НИКОЛА ПЕТКОВ. Той е виновен и за моралните щети и поражения, които нанесе върху съзнанието на българсия народ със злостната си и вражеска пропаганда. За всичките му тези престъплния българският народ произнсе вече своята тежка присъда. На предателя народът отговори с презрение... НИКОЛА ПЕТКОВ, ГОСПОДА СЪДИИ, НЕ ЗАСЛУЖАВА НИКАКВО СНИЗХОЖДЕНИЕ...ЗА ТОВА, ГОСПОДА СЪДИИ, НА ОСНОВАНИЕ ВСИЧКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА В ПРОЦЕСА И СЪОБРАЖЕНИЯ, КОИТО ИЗЛОЖИХ, АЗ ХОДАТАЙСТВУВАМ И ИСКАМ ДА НАЛОЖИТЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 1, АЛ. 1 И ЧЛЕН 3 ОТ ЗЗНВ НАЙ-ТЕЖКОТО НАКАЗАНИЕ – СМЪРТ.» /Пак там; 133-134/
....................
Защитниците на Никола Петков – авторитетни, умни, опитни адвокати -, се чувствуват след прокурорските речи така, сякаш таванът на съдебната зала се е пробил и отгоре върху тях се свлича някаква воняща тиня. Задушават се от омерзение, почервенели са от срам, че са юристи наред с такива правни изчадия като Петрински Петко и Минковски Борис. В залата мирише на смърт, на беззаконие, на лудост, на комунизъм с оголени челюсти. Никой няма да ги слуша, нито да чуе разумния и вечен глас на истината, на закона, щом искаме да живеем в общество, а не в пещера. Адвокатът Никола Бронзов, сам заприличал на бронзова статуя, задавено и тежко ще заговори: “ – В ТЕЗИ СЕДЕМ, ОСЕМ ДНИ, В КОИТО ГЛЕДАМЕ ТОЗИ ПРОЦЕС, АЗ СЪМ ТАКА В ЕДНА ДЕПРЕСИЯ, може би не само затова, че този, комуто имам честта да бъда защитник, е и мой личен другар, но като наблюдавам всичко онова в този процес, като помня и съм съвременник на развитието на политическите събития в България от 30 години, КАЗВАМ ВИ, ЧЕ ИДВАТ МОМЕНТИ В ДУШАТА МИ, КОГАТО ПРОСТО ТАКА МЕ Е СРАМ, ТЕЖКО МИ Е ДА КАЖА, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН, ВИЖДАЙКИ ТРАГЕДИЯТА НА ТОЗИ БЪЛГАРСКИ НАРОД... Трябва да се знае, че една политическа организация, един народ – вземете го изцяло – той не е от автомати, от роботи, той не е създаден по един терк да мисли еднакво, да чувства еднакво, всеки има правото да мисли, да разсъждва, да кртикува, да възприема нещата и да ги дава под една или друга светлина.” /Пак там; 135/ Урок по естествената нужда от демокрация за ученици от трето отделение се опитва да изнася на комунистите тоя тъжен и мъдър адвокат. Ама свиня от кладенчова вода разбира ли? ...Та и комунист от демокрация... Всички усилия на защитата са напразни, всички вече си знаят, че това не е съд, че не се намират в съдебна зала, че лъжата и фалшификацията са толкова големи, та помитат истината, справедливостта и законността като природна стихия.
На 14 август 1947 г. Никола Петков изрича последната си дума: “ – НИКОГА НЕ СЪМ ВЪРШИЛ И НЕ СЪМ ПОМИСЛЮВАЛ ДА ВЪРША НЕЛЕГАЛНА ДЕЙНОСТ СРЕЩУ НАРОДНАТА ВЛАСТ ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г., В СЪЗДАВАНЕТО НА КОЯТО УЧАСТВУВА И БЪЛГАРСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ И ЛИЧНО АЗ. НИКОГА НЕ СЪМ БИЛ В УСЛУГА НА НИККВА РЕАКЦИЯ, БИЛО ВЪТРЕШНА ИЛИ ВЪНШНА. ОТ ДВЕ ГОДИНИ, от 25 юли 1945 г., СРЕЩУ МЕН СЕ ВОДИ НАЙ-ЖЕСТОКА И НАЙ-БЕЗМИЛОСТНА КАМПАНИЯ. НИЩО ОТ МОЯ ОБЩЕСТВЕН, ЛИЧЕН И ЧАСТЕН ЖИВОТ НЕ ОСТАНА НЕЗАСЕГНАТО. МЕНЕ СИМВОЛИЧНО МЕ ПОГРЕБВАХА ТРИ ПЪТИ В СОФИЯ И ДЕСЕТКИ ПЪТИ В ПРОВИНЦИЯТА. АЗ ВИДЯХ САМ НЕКРОЛОГА СИ НА ВХОДА НА СОФИЙСКИТЕ ГРОБИЩА И ПРИСЪСТВАХ НА ЕДНО ТАКОВА ПОГРЕБЕНИЕ... СКРОМЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЯТЕЛ, АЗ НЯМАМ ПРАВОТО ДА СЕ ОПЛАКВАМ, ЩОМ ДВАМА, ПРИЗНАТИ ОТ ВСИЧКИ ЗА ГОЛЕМИ БЪЛГАРИ, ЗА ГОЛЕМИ ДЪРЖАВНИ МЪЖЕ – ДИМИТЪР ПЕТКОВ И ПЕТКО ДИМИТРОВ ПЕТКОВ – БЯХА УБИТИ КАТО ПРЕДАТЕЛИ НА СОФИЙСКИТЕ УЛИЦИ.”
Това е! ПОГРЕБВАНИЯТ Е ОЩЕ ЖИВ, НО ЖИВИЯТ СКОРО ЩЕ БЪДЕ – този път несимволично – ПОГРЕБАН.
Присъдата ще бъде прочетена на датата 16 август 1947 г., но два дена по-рано, на 14 август 1947 г., ще се проведе разширено съвещание на ЦК на БРП /к/.
По точка втора – “Политически изводи от процеса “Никола Петков” – доклад ще изнася кръвожадният булдог Вълко Червенков. “ – Процесът срещу Никола Петков даде обилен материал за разобличаване на неговото реставраторско и контрареволюционно лице и на цялата противонародна политика на опозицията и по-специално на БЗНС “Никола Петков”. Присъдата ще бъде едновременно и присъда над противодържавната реставраторска политика на тяхната организация...Ние смятаме, че при новото положение, не следва повече да продължаваме разговорите с опозиционното ръководство. Сега въпросът стои даже иначе. Не се касае само за личността на Петков, а се поставя въпросът, може ли неговата организация да се ползва с легалност по-нататък. Ние няма да продължаваме да търпим опозицията в този вид, в който тя съществува от 1945 г. ТОВА Е ЕДНА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА, РЕСТАВРАТОРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ. НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА И ПОЗВОЛЯВАМЕ КАКВАТО И ДА БИЛО ПУБЛИЧНА ДЕЙНОСТ ПО МЕСТА.” / АРХИВ Централен партиен. /Архив на ЦК на БРП /к/; мф 430/ Ами да! Опозицията ще вземе сега да тръгне “по места” и да разправя, че Никола Петков не бил нито престъпник, нито конспиратор, ами е жертва тъкмо на комунистически заговор. Как ще и бъде позволено това? Осъждаме и ликвидираме Никола Петков, ликвидираме и неговата партия. Край. Няма човек – няма проблем. А като няма и партия – тогава хептен няма проблем.
...........................
...Вгледаме ли се малко по-внимателно в речта на Вълко Червенков, ще забележим един зловещ делничен факт, който не може да бъде отминат. На разширено заседание на своя Централен комитет една партия обсъжда въпроса и взема решение за ликвидиране легитимното съществуване на друга партия. Някой да е чувал за нещо подобно, случило се другаде? Ами не заслужаваше ли тогава Българската комунистическа партия, дори демагогски сменила името си, да бъде забранена през 1991-1992 година? В интерес на историческата справедливост – напълно си го заслужаваше. И чак след забраната и ликвидацията да си изграждат съвършено нова партия; тогава можеха да бъдат приемани за социалдемократи или социалисти. На БКП обаче беше позволено да мимикрира в БСП, А ТЯ И ДО ДЕН ДНЕШЕН НЕ ЗНАЕ КОЛКО ЧОВЕКА В НЕЯ СА КОМУНИСТИ, КОЛКО СА СОЦИАЛИСТИ, КОЛКО СА СОЦИАЛДЕМОКРАТИ. Лично мен никой никога не би могъл да ме обвини в търсене на отмъстителен реваншизъм, но днешната партия БСП никога не се разграничи с абсолютно необходимата яснота от комунистическата партия. А всички ние сме нормални хора и с очите си виждаме от текстовете на документите, че това е била една терористична партия.
.........................
Формалната присъда над Никола Петков е произнесена от председателя на съда Найден Райчев на 16 август 1947 г.
........
НИКОЛА ПЕТКОВ Е ОСЪДЕН НА СМЪРТ ЧРЕЗ ОБЕСВАНЕ. На процеса бил допуснат да присъствува един от помщниците на американския посланик Д. Хорнър. Според неговото свидетелско мнение Никола Петков с държал “изключително достойно”. А двама чуждестранни кореспонденти са отпечетали следното описание на реакцията на земеделския водач след като му прочели смъртната присъда: “ Председателят на съда прочете присъдата с тежък глас: НИКОЛА ПЕТКОВ, В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ВИЕ СЕ ОСЪЖДАТЕ НА СМЪРТ ЧРЕЗ ОБЕСВАНЕ! ... Осъденият възстанови цялата си смелост на борец. Той се сви като пред скок, лицето му пламна от гняв: “ В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД?!” Останалата част от присъдата нямаше значение за него! Но тези думи той не можеше да приеме! Той можеше да се примири със своята собствена смъртна присъда, но не и с тези думи, които бяха осъдителни за неговата страна. И със силен глас извика: “ НЕ, НЕ В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД! ВИЕ МЕ ИЗПРАЩАТЕ НА СМЪРТ ПО НАРЕЖДАНЕ НА ВАШИТЕ ГОСПОДАРИ В КРЕМЪЛ.” Това беше повече от дозата, която председателят на съда и съдиите можеха да очакват. Това бе повече от дозата, която българският народ и целият свят трябваше да чуят! Той трябваше да замълчи! Той трябваше да замълчи завинаги! Председателят на съда направи знак. Милиционерите се нахвърлиха върху Петков и го извлякоха из залата.” / Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 128/
Велики четвъртък
СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС СРЕЩУ НИКОЛА ПЕТКОВ Е АБСОЛЮТНО
ФАЛШИФИЦИРАН ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ.
ОТКЪС от МОЯТА КНИГА
"ФИЛОСОФИЯ на ВЛАСТТА. Част втора. КЪРВАВОТО ЛОНО на БЪЛГАРСКИЯТ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ. Фабер, 2005 г."
.........
Абсолютният юридически фалшификат, наречен “обвинителен акт”, бил връчен на подсъдимите на 23 юли 1947 г. И кои са тези подсъдими? В един кюп, в едно и също дело, гледано на един и същи съдебен процес, били вкарани хора, които нямат никаква съвместна дейност. Те са полковник Марко Иванов, полковник Борис Гергов, подполковник Атанас х. Атанасов, Димитър Ц. Иванов и... Никола Петков. Специално срещу Никола Петков прокурорите Петко Петрински и Борис Минковски са повдигнали следните обвинения: “- първо: - подготовка на въоръжен държавен преврат, като за целта е подбудил офицери от армията да създадат тайните военни организации “Военен съюз” и “Неутрален офицер”, “които до арестуването на участниците на двете организации са си поставили за цел въоръжено сваляне на правителството на Отечествения фронт и предаване властта на ново правителство, начело с Никола Петков, който е поддържал с тях връзки и получавал информация за тяхната дейност”; - второ: - поставяне на задачи на съподсъдимия Д. Иванов за разгръщане на “подривна диверсионна и терористична дейност с цел да отслаби законно установената власт, да предизвика безредици и създаде повод за нахлуване на чужди войски на българска територия”; - трето: - отпечатването в редактирания от него вестник “Народно земеделско знаме” на редица статии с неверни сведения, подриващи авторитета на народната власт и авторитета на армията.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 123-124/
..........
На 7 юни 1947 г. дипломатическият представител на САЩ в България Д. Хорнър поискал незабавна среща с министър-председателя Георги Димитров. На нея посланикът изразил загрижеността и неодобрението на своето правителство във връзка с драстичното потъпкване на политическите свободи в Бълария. “По време на тази среща вождът и учителят на българския народ излъчва смесица от радушие и великодушие: оказва се, че той лично се е разпоредил съответните власти да се държат добре с Петков, опозиционният водач да бъде посещаван от своя личен лекар, да получава “подходяща храна”. Въобще Западът не трябва да се вълнува, защото от главата на Петков няма да падне и косъм. И Димитров завършва разговора с нотка на открито издевателство: “Естествено, ако Петков е американски агент, то вие трябва да направите всичко възможно да го защитите.” / Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 124-125/ Защо ли Георги Димитров е така самонадеян, та нали неговото правителство още не е признато от правителството на САЩ? Не е, но Димитров знае две неща. Първо - фалшифицираният процес срещу Никола Петков е изпипан без грешка; той лично е държал фалшификаторите под контрол. И второ – Сталин го е информирал, че въпросът около признаването е практически уреден, трябва само още малко да се почака. В САЩ е надделяла доктрината “Кенън”, според която е време да се легитимира Сталиновата сфера на влияние в Източна и Централна Европа, за да престане той да се намесва където и да било другаде и светът да получи един устойчив мир, с ясно разграничени сфери на доминиращи интереси. Пак в САЩ обаче живеел и един друг човек, който ценял Никола Петков като “най-смелият мъж на Балканите”, познавал го лично, а така също познавал и методите на Юговата джелатщина. Този друг човек бил Мейнърд Барнс, доскорошен американски посланик в България и спасител на живота на д-р Г.М. Димитров. Научавайки за скандалното арестуване на Никола Петков в сградата на Народното събрание, той моментално се досетил каква ще бъде съдбата на арестувания. Без да губи нито ден, Мейнърд Барнс се обърнал с писмена молба към Държавния департамент. Точното съдържание на неговата молба е останало неизвестно, но пък е запазен протокола от заседанието в Държавния департамент на 9 юни 1947 г., в което заседание взели участие трима висши американски дипломати: бъдещият държавен секретар на САЩ Дийн Ачесън, Джордж Кенън и Чарлз Болен. Професор Георги Гунев е издирил протокола и пише: “ В този извънредно интересен документ, запечатал това изключително важно за българската история събиране на американски дипломати, се казва: “... Присъстващите изразиха съгласие по въпроса, че НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕНО ЖЕЛАНИЕТО НА ГОСПОДИН МЕЙНЪРД БАРНС ДА СЕ ЗАВЪРНЕ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА ИЗДЕЙСТВУВА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ПЕТКОВ, наскоро арестувания лидер на Земеделската партия”. И още един откъс: “... Присъстващите изразиха съгласие по въпроса, че САЩ НЕ СЛЕДВА ДА ПРОМЕНЯТ РЕШЕНИЕТО СИ ДА ПРИЗНАЯТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НА МИРНИЯ ДОГОВОР В СИЛА.” / Пак там; 125/
............................................
Съдебният процес е насрочен за 5 август 1947 г. Като знаят върху каква немислима, непредвидима грандиозна фалшификация са базирали своите “доказателства” срещу Никола Петков, комунистите планират и провеждат не по-малко отвратителна пропагандна кампания за обработване на общественото настроение. Коментирайки обвинителния акт, правителствената преса щурмува съзнанието на читателите със заглавия като: “Подробности по престъпната противонародна превратаджийска дейност на Никола Петков”; “Тайните връзки на ОПОЗИЦИОННИЯ ФЮРЕР с полковниците Марко Иванов и Борис Гергов”; “Ролята на Никола Петков при създаването на военно-фашистките организации “Военен съюз” и “Неутрален офицер”; “Зеленото знаме – трибуна на заговорниците. Готвеният преврат”; “Шпионски донесения в полза на гръцкото разузнаване” и т.н. Например на 2 август 1947 г. под заглавие “Вдъхновител на предателство” в “Работническо дело” черно на бяло върху нещастната хартия е написано: “ НИКОЛА ПЕТКОВ Е ОТ ТАЙНАТА ФАЛАНГА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПОДПАЛВАЧИ. ЗА НЕГО ЕДНО НОВО ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И НОВО ОПУСТОШЕНИЕ НА ГРАДОВЕТЕ И СЕЛАТА Е ЖЕЛАН ИЗХОД.” Да коментирам ли подобно словесно джелатство, на което и Антон Югов може да завиди?
....................
Съдебният състав, който гледа делото срещу Никола Петков и останалите обвиняеми, поименно е следният: Председател – Найден Райчев; членове: Атанас Мулетаров и Константин Унджиев. Прокурори са философствуващият разсилен Петко Петрински и Борис Минковски. Защитата на Никола Петков се представлява от петима отлични адвокати: Никола Бронзов, Йордан Ковачев, Димитър Илиев, Петър Братков и Петко Търпанов. Обвинението и защитата по съвокупност са призовали 93 /деветдесет и трима/ свидетели. Съдебният разпит на подсъдимите се движи по реда: Атанас х. Атанасов, Борис Гергов, Марко Иванов, Димитър Ц. Иванов и Никола Петков. Всички – без Петков – се признават за виновни, като повтарят “самопризнанията” си, дадени в условията на адски мъчения. И пак всичи те обвиняват Петков в престъпленията, за които аз по-рано разказах по обвинителния акт. Конкретизира се единствено “терористичното вдъхновителство” на мразещия всякакъв терор и насилие Никола Петков с уж издаденото от него нареждане за... хвърляне на бомба в къщата на комунистическия кмет на Свищовското село Хаджи Димитрово. Идва ред за разпитване и на Никола Петков. Той не се признава за виновен по нито един пункт от фалшифицираното обвинение. Твърдо отрича, че е извършвал каквато и да било конспиративна дейност.
.........
Кратко, ясно и честно говори земеделският водач пред съда. Държи се достолепно, спокойно и невъзмутимо. Клеветите на морално и физически смазаните офицери са толкова прозрачни, та съдът – ако малко от малко търси истината - не би могъл да бъде заблуден. Само че истината в този съд е персона нон грата, станала е, заедно с Никола Петков, враг на народа. За да лансират версията за обвързаност на Петков с реакцията и фашизма, съдиите го питат какви са били отношенията му с министрите от правителствата на Иван Багрянов и Константин Муравиев. Ще възпроизведа целия отговор на Никола Петков, защото го представя като интелект, личност и политик. “ Отношенията ми с Багрянов са ставали чрез д-р Иван Пашов... В разговорите ми с Багрянов се искаше: НЕЗАБАВНО сключване на сепаративен мир със СССР И ОБРАЗУВАНЕ на ОФ – ПРАВИТЕЛСТВО. Разговорите не успяха, защото Багрянов, въпреки желанието му може би, беше пленник на дворцовата камарила и безсилен да се освободи от нея. Имал съм само една отделна среща с Багрянов във вилата му в с. Бояна. Разисквани бяха същите въпроси – резултат никакъв. Отношението ми към кабинета Константин Муравиев бе отрицателно. Задачите на тоя кабинет бяха: да се спаси страната като се поиска спаративен мир със СССР, като се изтегли корпуса от Югославия, като се скъса с Германия и и се обяви война и се започне унищожаването на фашизма в България. От сдружените земеделци, които участвуваха в този кабинет, знам, че те са приели да съставят този кабинет и да участвуват в него с единствената цел да се спаси страната, а не монархията и реакцията. Поддържал съм, че трябва да се даде амнистия на целия кабинет на Константин Муравиев, защото той не е фашистки.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 126-127/
.........
Никола Петков с безупречна логика разяснява същността на двете преддеветосептемврийски правителства и отношението си към тях, което изцяло съвпада с тогавашната позиция на Отечествения фронт. Прокурорите Петко Петрински и Борис Минковски побледняват. Земеделският водач ги превъзхожда толкова драстично, та за момент загубват представа къде се намират, сковава ги страх, че ще провалят този грандиозен процес и ще бъдат хвърлени на вълците. Така поне ми разказваше за случилото се тогава един роднина на Борис Минковски. И вижте сега какъв въпрос се сеща да зададе в тоя решаващ за убежденията на съдиите момент прокурорът Борис Минковски. “- Господин Петков! Вие казахте, че не сте женен, нямате собствено семейство. Защо тогава Ви бяха необходими 78 кг. сапун за пране, който е намерен във Вашия дом?
- Никола Петков: - Щом се занимавате с тия подробности, че Ви кажа, че той не е мой, а на моята сестра.
- Прокурорът: - Обяснете.
- Н. Петков: - Аз казах, че този сапун не е мой, а на моята сестра. В моята спалня е намерен сапун, който съм получил от Народното събрание на три пъти по три калъпа...” Намесва се адвокат Попаврамов, който защитава подсъдимите офицери, чиято роля всъщност е да бъдат обвинители на Петков с лъжливите си показания: “ – Попаврамов: - Вие се наричате ученик и последовател на Александър Стамболийски. Чели ли сте статията “Падна тиранинът” /писана е от Кръстьо Пастухов – З.Д./ и смятате ли, че е възможно за Вас, последователят на Стамболийски, да се целувате с автора на тази статия?...
- Никола Петков: - Отговарям. На въпроса на господин адвоката /защо ли адвокатът-комунист Попаврамов защитава военно-фашистки превратаджии като офицерите? – З.Д./ ще отговоря с друг въпрос: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е КОМУНИСТИТЕ ДА СЕ ЦЕЛУВАТ С ДИМО КАЗАСОВ, убиец на сума комунисти на 9 юни?... Недейте задава такива въпроси, защото ще Ви отговоря с думите на министър-председателя Георги Димитров” “Не ме интересува какъв е бил вчера, а днес какъв е.” /Пак там; 128-129/ И така – рзпитът на подсъдимия Никола Петков има за резултат пълен, при това скандален, провал на обвинението. Прокурорите изискват да започне разпита на техните свидетели. Те са главно офицери и всичките до един се намират в затвора – било като вече осъдени, било като подследствени. Говорят това, кото са подписали, поставени в нечоешки условия. Подбрани са единствено тези от грамадното число арестувани, които са научили урока и наизуст. НЯМА ГО НАПРИМЕР ГЕНЕРАЛ КИРИЛ СТАНЧЕВ, понеже Държавна сигурност и прокурорите не са напълно сигурни, какво ще каже пред съда. И МАКАР ДА Е АРЕСТУВАН ИМЕННО КАТО УЛИЧЕН ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСПИРАТИВНО-ПРЕВРАТАДЖИЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ “ВОЕНЕН СЪЮЗ”, генералът отсъствува от процеса и това не предизвиква съдийското недоумение.
...............................
....След като изяснили “големия въпрос” откъде в дома на Никола Петков има толкова много сапун и защо му е, прокурорите призовали своите свидетели.
....Един пасаж от показанията на оперетъчния мерзавец и скодоумец Георги Трайков: “Те двамата с Гемето са големи врагове помежду си... Някога Гемето го беше изгонил от Съюза, но гонейки Гемето, след като го замести, той стана много по-голям привърженик на Гемето, отколкото самото /среден род за д-р Г.М. Димитров, който бил привърженик на самия себе си! – З.Д./ Геме. Това е самата истина. Както ви казах по-рано, той не благоволи да уволни нито един функционер от хората на Гемето, които слизаха долу, приказваха на ухо против Съветския съюз, че Съветският съюз е омаломощен, слаб и пр. На ухо проповядваха една антисъветска, една антикомунистическа, антиотечественофронтовска политика.” /Пак там; 130-131/ КАКЪВ ВЕЛИКАН СИ ОТИВА В ЛИЦЕТО НА НИКОЛА ПЕТКОВ, А КАКЪВ ГРАМАТИЧЕН И ВЪОБЩЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПРОСТАК ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАРЕД ЩЕ МИЖИТУРСТВУВА ПРЕД ЖИВКОВ, ДА НЕ БИ ДА ЛЪСНЕ ПЪК НЕГОВАТА ПРОСТОТИЯ. А моето и следващите поколения ще зяпаме висящите му портрети като отровени от гъби и ще се чудим защо ли у нас има и земеделска партия наред с комунистическата.
...........
А сега идва ред да прочетем прокурорските речи. Да видим с каква демагогическа фразеология се мотивира искането за смъртна присъда над Никола Петков за абсолютно измислено подбудителство към създаване на несъздавана военна конспирация с “председател” генерал Кирил Станчев.
“ - ПРОКУРОР ПЕТКО ПЕТРИНСКИ: - На подсъдимата скамейка е изправен ръководителят на една от групите на така наречената опозиция у нас, който, прикривайки се зад фразите за “демокрация”, “народовластие”, за “отечественофронтовска опозиция” и др. подобни, фактически е конспирирал срещу установената от народа власт, като е подготвял и организирал държавен преврат по подобие на този от 9 юни 1923 г.... Установените факти са напълно достатъчни, за да се приеме, че двамата полковници са били подбудени от Никола Петков, за да формират тайната военно-заговорническа организация...” И понеже полковниците са някакви наивници, вдъхновяващи се и подбуждащи се като млади войници, прокурорът пледира да им се дадат снизходителни присъди. Обаче...... “ – Що се касае до подсъдимия Никола Петков, никой не би могъл да хвърли във везните на правосъдието нито едно смекчаващо вината обстоятелство. Тръгнал по обратния път от историческия акт на 9 септември /разсилен си е Петко Петрински, разсилен; не може да изрази това, което му се ще да каже! - З.Д./, той не спря на прага на честта, а обсипа страната ни с позора на предателството. Отъждествявайки своите лични интереси с тия на страната ни, той сам отрече себе си. Никола Петков не носи в себе си нищо друго, освен духа на отрицанието и пламъка на гражданската война. Историята не се твори от себелюбци, които не виждат родината там, където не са те. За така разкритата пред вас негова дейност не е достатъчно презрението на поколението. Подсъдимата скамейка, на която той стои, е скамейката на вечния позор. За такава деятелност няма достатъчна санкция. Когато родината зове, а законите повеляват, вие ще намерите достатъчно основания, за да му наложите най-тежкото наказание. ПО-ДОБРЕ КРАЙ НА ЕДИН, ОТКОЛКОТО КРАЙ НА ОБЩЕСТВОТО! Този, който е готвил удар срещу държавата, трябва да получи заслужена санкция. СВОБОДАТА ИСКА СВОЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ!” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 132-133/ .........
....Изчел съм хиляди страници с документи, факти, коментари, размишления и прозрения за българската история и българската етнонационална съдба, но такава мърсотия, такова злобно клеветничество, такова сливане между комунист и злокобен подлец никъде не съм срещал. Тая празноглава фразеология има толкова и само толкова общо със светлата личност на великия българин Никола Петков, колкото генерал Кирил Станчев е “председател” на “Военен съюз”...
...........................
“ – ПРОКУРОР БОРИС МИНКОВСКИ: - Този процес сам по себе си е един етап от борбата, която нашият народ води непрекъснато и упорито от 9 септември 1944 г. насам срещу народните врагове за укрепване на своята власт и изграждане на истинска народна демокрация... Никола Петков се отцепи от Отечествения фронт под влияние на активизиращите се реакционни международни сили. Под това влияние именно у нас се раздвижиха и надигнаха глава остатъците от фашизма и реакцията, представителите на отречения монополистичен и спекулативан капитал. Всички тези профашистки елементи още от началото на 1945 г. бяха започнали да се концентрират и отпочнаха борба срещу властта на Отечествения фронт... Никола Петков застана начело на опозиционнете сили, на които се обви за водач и с чиято воля и съвест свободно разполагаше... Днес вече за всички е ясно, че НИКОЛА ПЕТКОВ Е БИЛ САМО ЕДИН ЛЪЖЕДЕМОКРАТ, който под прикритито на легална политическа борба е подготвял свалянето на народната власт на Отечествения фронт чрез въоръжен преврат и унищожаване на народната република, ПОДГОТВЯЛ Е РАЗГРОМ на нашата народна демокрация и РЕСТАВРАЦИЯ НА ФАШИСТКИЯ РЕЖИМ ОТ МИНАЛОТО... Никола Петков става ръководител, вдъхновяващ и организатор на цялата конспиративна дейност, на всички превратаджийски, терористически, саботьорски и шпионски организации и групи в страната.. НИКОЛА ПЕТКОВ Е ГЛАВНИЯТ ОРГАНИЗАТОР И ВДЪХНОВИТЕЛ НА ВСИЧКИ ВОЕННО-ЗАГОВОРНИЧСКИ КОНСПИРАЦИИ, ТЕРОРИСТИЧЕСКИ И ДИВЕРСИОННИ АКЦИИ, САБОТАЖИ, МЕТЕЖИ, РАЗМИРИЦИ И ПР. НЯМА В СТРАНАТА КОНСПИРАЦИЯ, ТЕРОРИСТИЧЕСКА ИЛИ ДРУГА ПРОТИВОНАРОДНА ДЕЙНОСТ, НИШКИТЕ НА КОЯТО ДА НЕ ВОДЯТ КЪМ ЦНТРАЛАТА НА НИКОЛА ПЕТКОВ. Той е виновен и за моралните щети и поражения, които нанесе върху съзнанието на българсия народ със злостната си и вражеска пропаганда. За всичките му тези престъплния българският народ произнсе вече своята тежка присъда. На предателя народът отговори с презрение... НИКОЛА ПЕТКОВ, ГОСПОДА СЪДИИ, НЕ ЗАСЛУЖАВА НИКАКВО СНИЗХОЖДЕНИЕ...ЗА ТОВА, ГОСПОДА СЪДИИ, НА ОСНОВАНИЕ ВСИЧКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА В ПРОЦЕСА И СЪОБРАЖЕНИЯ, КОИТО ИЗЛОЖИХ, АЗ ХОДАТАЙСТВУВАМ И ИСКАМ ДА НАЛОЖИТЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 1, АЛ. 1 И ЧЛЕН 3 ОТ ЗЗНВ НАЙ-ТЕЖКОТО НАКАЗАНИЕ – СМЪРТ.» /Пак там; 133-134/
....................
Защитниците на Никола Петков – авторитетни, умни, опитни адвокати -, се чувствуват след прокурорските речи така, сякаш таванът на съдебната зала се е пробил и отгоре върху тях се свлича някаква воняща тиня. Задушават се от омерзение, почервенели са от срам, че са юристи наред с такива правни изчадия като Петрински Петко и Минковски Борис. В залата мирише на смърт, на беззаконие, на лудост, на комунизъм с оголени челюсти. Никой няма да ги слуша, нито да чуе разумния и вечен глас на истината, на закона, щом искаме да живеем в общество, а не в пещера. Адвокатът Никола Бронзов, сам заприличал на бронзова статуя, задавено и тежко ще заговори: “ – В ТЕЗИ СЕДЕМ, ОСЕМ ДНИ, В КОИТО ГЛЕДАМЕ ТОЗИ ПРОЦЕС, АЗ СЪМ ТАКА В ЕДНА ДЕПРЕСИЯ, може би не само затова, че този, комуто имам честта да бъда защитник, е и мой личен другар, но като наблюдавам всичко онова в този процес, като помня и съм съвременник на развитието на политическите събития в България от 30 години, КАЗВАМ ВИ, ЧЕ ИДВАТ МОМЕНТИ В ДУШАТА МИ, КОГАТО ПРОСТО ТАКА МЕ Е СРАМ, ТЕЖКО МИ Е ДА КАЖА, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН, ВИЖДАЙКИ ТРАГЕДИЯТА НА ТОЗИ БЪЛГАРСКИ НАРОД... Трябва да се знае, че една политическа организация, един народ – вземете го изцяло – той не е от автомати, от роботи, той не е създаден по един терк да мисли еднакво, да чувства еднакво, всеки има правото да мисли, да разсъждва, да кртикува, да възприема нещата и да ги дава под една или друга светлина.” /Пак там; 135/ Урок по естествената нужда от демокрация за ученици от трето отделение се опитва да изнася на комунистите тоя тъжен и мъдър адвокат. Ама свиня от кладенчова вода разбира ли? ...Та и комунист от демокрация... Всички усилия на защитата са напразни, всички вече си знаят, че това не е съд, че не се намират в съдебна зала, че лъжата и фалшификацията са толкова големи, та помитат истината, справедливостта и законността като природна стихия.
На 14 август 1947 г. Никола Петков изрича последната си дума: “ – НИКОГА НЕ СЪМ ВЪРШИЛ И НЕ СЪМ ПОМИСЛЮВАЛ ДА ВЪРША НЕЛЕГАЛНА ДЕЙНОСТ СРЕЩУ НАРОДНАТА ВЛАСТ ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г., В СЪЗДАВАНЕТО НА КОЯТО УЧАСТВУВА И БЪЛГАРСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ И ЛИЧНО АЗ. НИКОГА НЕ СЪМ БИЛ В УСЛУГА НА НИККВА РЕАКЦИЯ, БИЛО ВЪТРЕШНА ИЛИ ВЪНШНА. ОТ ДВЕ ГОДИНИ, от 25 юли 1945 г., СРЕЩУ МЕН СЕ ВОДИ НАЙ-ЖЕСТОКА И НАЙ-БЕЗМИЛОСТНА КАМПАНИЯ. НИЩО ОТ МОЯ ОБЩЕСТВЕН, ЛИЧЕН И ЧАСТЕН ЖИВОТ НЕ ОСТАНА НЕЗАСЕГНАТО. МЕНЕ СИМВОЛИЧНО МЕ ПОГРЕБВАХА ТРИ ПЪТИ В СОФИЯ И ДЕСЕТКИ ПЪТИ В ПРОВИНЦИЯТА. АЗ ВИДЯХ САМ НЕКРОЛОГА СИ НА ВХОДА НА СОФИЙСКИТЕ ГРОБИЩА И ПРИСЪСТВАХ НА ЕДНО ТАКОВА ПОГРЕБЕНИЕ... СКРОМЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЯТЕЛ, АЗ НЯМАМ ПРАВОТО ДА СЕ ОПЛАКВАМ, ЩОМ ДВАМА, ПРИЗНАТИ ОТ ВСИЧКИ ЗА ГОЛЕМИ БЪЛГАРИ, ЗА ГОЛЕМИ ДЪРЖАВНИ МЪЖЕ – ДИМИТЪР ПЕТКОВ И ПЕТКО ДИМИТРОВ ПЕТКОВ – БЯХА УБИТИ КАТО ПРЕДАТЕЛИ НА СОФИЙСКИТЕ УЛИЦИ.”
Това е! ПОГРЕБВАНИЯТ Е ОЩЕ ЖИВ, НО ЖИВИЯТ СКОРО ЩЕ БЪДЕ – този път несимволично – ПОГРЕБАН.
Присъдата ще бъде прочетена на датата 16 август 1947 г., но два дена по-рано, на 14 август 1947 г., ще се проведе разширено съвещание на ЦК на БРП /к/.
По точка втора – “Политически изводи от процеса “Никола Петков” – доклад ще изнася кръвожадният булдог Вълко Червенков. “ – Процесът срещу Никола Петков даде обилен материал за разобличаване на неговото реставраторско и контрареволюционно лице и на цялата противонародна политика на опозицията и по-специално на БЗНС “Никола Петков”. Присъдата ще бъде едновременно и присъда над противодържавната реставраторска политика на тяхната организация...Ние смятаме, че при новото положение, не следва повече да продължаваме разговорите с опозиционното ръководство. Сега въпросът стои даже иначе. Не се касае само за личността на Петков, а се поставя въпросът, може ли неговата организация да се ползва с легалност по-нататък. Ние няма да продължаваме да търпим опозицията в този вид, в който тя съществува от 1945 г. ТОВА Е ЕДНА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА, РЕСТАВРАТОРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ. НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА И ПОЗВОЛЯВАМЕ КАКВАТО И ДА БИЛО ПУБЛИЧНА ДЕЙНОСТ ПО МЕСТА.” / АРХИВ Централен партиен. /Архив на ЦК на БРП /к/; мф 430/ Ами да! Опозицията ще вземе сега да тръгне “по места” и да разправя, че Никола Петков не бил нито престъпник, нито конспиратор, ами е жертва тъкмо на комунистически заговор. Как ще и бъде позволено това? Осъждаме и ликвидираме Никола Петков, ликвидираме и неговата партия. Край. Няма човек – няма проблем. А като няма и партия – тогава хептен няма проблем.
...........................
...Вгледаме ли се малко по-внимателно в речта на Вълко Червенков, ще забележим един зловещ делничен факт, който не може да бъде отминат. На разширено заседание на своя Централен комитет една партия обсъжда въпроса и взема решение за ликвидиране легитимното съществуване на друга партия. Някой да е чувал за нещо подобно, случило се другаде? Ами не заслужаваше ли тогава Българската комунистическа партия, дори демагогски сменила името си, да бъде забранена през 1991-1992 година? В интерес на историческата справедливост – напълно си го заслужаваше. И чак след забраната и ликвидацията да си изграждат съвършено нова партия; тогава можеха да бъдат приемани за социалдемократи или социалисти. На БКП обаче беше позволено да мимикрира в БСП, А ТЯ И ДО ДЕН ДНЕШЕН НЕ ЗНАЕ КОЛКО ЧОВЕКА В НЕЯ СА КОМУНИСТИ, КОЛКО СА СОЦИАЛИСТИ, КОЛКО СА СОЦИАЛДЕМОКРАТИ. Лично мен никой никога не би могъл да ме обвини в търсене на отмъстителен реваншизъм, но днешната партия БСП никога не се разграничи с абсолютно необходимата яснота от комунистическата партия. А всички ние сме нормални хора и с очите си виждаме от текстовете на документите, че това е била една терористична партия.
.........................
Формалната присъда над Никола Петков е произнесена от председателя на съда Найден Райчев на 16 август 1947 г.
........
НИКОЛА ПЕТКОВ Е ОСЪДЕН НА СМЪРТ ЧРЕЗ ОБЕСВАНЕ. На процеса бил допуснат да присъствува един от помщниците на американския посланик Д. Хорнър. Според неговото свидетелско мнение Никола Петков с държал “изключително достойно”. А двама чуждестранни кореспонденти са отпечетали следното описание на реакцията на земеделския водач след като му прочели смъртната присъда: “ Председателят на съда прочете присъдата с тежък глас: НИКОЛА ПЕТКОВ, В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ВИЕ СЕ ОСЪЖДАТЕ НА СМЪРТ ЧРЕЗ ОБЕСВАНЕ! ... Осъденият възстанови цялата си смелост на борец. Той се сви като пред скок, лицето му пламна от гняв: “ В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД?!” Останалата част от присъдата нямаше значение за него! Но тези думи той не можеше да приеме! Той можеше да се примири със своята собствена смъртна присъда, но не и с тези думи, които бяха осъдителни за неговата страна. И със силен глас извика: “ НЕ, НЕ В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД! ВИЕ МЕ ИЗПРАЩАТЕ НА СМЪРТ ПО НАРЕЖДАНЕ НА ВАШИТЕ ГОСПОДАРИ В КРЕМЪЛ.” Това беше повече от дозата, която председателят на съда и съдиите можеха да очакват. Това бе повече от дозата, която българският народ и целият свят трябваше да чуят! Той трябваше да замълчи! Той трябваше да замълчи завинаги! Председателят на съда направи знак. Милиционерите се нахвърлиха върху Петков и го извлякоха из залата.” / Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 128/
Няма коментари
