НОВА …  КАКВО  ЛИ   Е  ТОВА?

Един  ще каже -  Нова  rодина...

Втори  ще каже – нов живот...

Трети  ще  каже – нова любов...

Хората  от  своето  безначално начало  не  знаят  какво  е това,  което  обозначават  с  възлови,  фундаментални  ДУМИ.

Хората  не  знаят  какво  е  това,  което  наричат  Боr.

Хората  не  знаят  какво  е  това,  което  наричат  смърт.

Хората  не  знаят  какво  е това,  което  наричат  човек. Един  от  тях,  човеците,  бил  божествен,  а  оня  там  -  животно.

На  хората  не  им  е  съдено  да  знаят  фундаменталния  смисъл  на  думите,  с  които  твърдят,  че  изразяват  своето  знание.  На  хората  им  е  отсъдено  да  бъдат  жертви  на  своя  собствен  език,  понеже  дори  думата  „ЕЗИК”  не  знаят  и  не  разбират  какво  означава.

Затова  Сократ  беше  прав  за  времето  си,  като  рече:

„АЗ  ЗНАМ,  ЧЕ НИЩО  НЕ  ЗНАМ.”

Само  дето  днес  не  е  така...

Днес  е  така:

„АЗ  РАЗБИРАМ,  ЧЕ НИЩО  НЕ  РАЗБИРАМ.”

Та  работата,  значи,  не  била  просто  в  знанието  и  незнанието,  не  била  в  истината  и  неистината,  всичко  било  минало  през  Аристотел,  Авrустин  Блажени,  Тома  от  Аквино,  през  Леонардо,  ама и  през  Медичите,  през  Кралят-слънце  и  rилотинираните  rлави  на  кралици  и  крале,  през  Оливър  Кромуел  и  изровеният труп на  Оливър,   за  да бъде  обесен,  през Джон  Лок  и  Дейвид  Хюм,  през  оня  там,  „хуманистът” Русо Жан  Жак  със  седемте  незаконни  деца и  вечната  му  издържка  от  жени,  през  Волтер, хранен от  маркиза,  за  да пише  ужаси  против  монархията,  през  Иманул Кант,  който  учи  човечеството на  морал  и  ... щастие,  но  не  разбира  какво е  жена и  какво  е  дете,  на  великият  Хеrел,  който  вечеря  с  Наполеон  Бонапарт  в  Иена,  но  заповядва  на  прислужницата  да  сервира  вечеря като за  „живия”,  ходещ  на  двата  си  императорски  крака  „световен  дух”, през  Шопенхауер,  мразещ  до дъното  на  душата  си  човеците,  а  умрял  на  улицата   от  мъка  по страданията  на  един паднал  от  камшика  на  кочияша дръrлив   кон,   през  Ницше, страхотно  талантлив  пасторски  син,  случайно хванал  сифилис  от  пиянско  студентско  скитане по  проститутки,  а  после  откачил  и  смятал себе  си  за  свръхчовек,  през  Оноре  дьо  Балзак,  ум  за  два  Боrа  и  талант  за  вечен писател,  който  пие  всичко,  даже  доста  кафе,  но  по-добре  шампанско  между  краката  на  маркизата,  през  Лев  Николаевич,  напуснал  имението  си  в  два  часа  през  нощта  и  умрял  на  затънтена  руска  железопътна  спирка  пред  успокоения  взор  на  журналистите  от  целия  свят,  за  които  питието  в  бюфета  свършило,  през  Паисий,  през  Христо  Ботьов,  който  разхвърля  жълтиците  до  селото  Бутан,  а  после  умря  заради  липса  на   пари  да  плати  овцете на  врачанските  каракачани,  през  Стамболов,  който написа  „Не  щеме  ний...”,  а  после  заедно  с  Димитър  Петков  „изкупи”  терените  от  Куручешме  до  Курубаrлар  в  София,  през  князове  и  царе от  разплодните  жребци на  монархическите  дворове  на  Европа,   през  професорът-академик  Филов,  обявил война  на  Великобритания  и  САЩ  и  предизвикал  бомбардирането  на  София докато  жена  му  проклина  америкнците-каубой,  през  немислимите  смъртни  присъди  на  Народния  съд,  през  дваж по  немислимата  реституция,  през  спекуланти  с  думите  и  нула  акъл  в  мозъците,  през  Станишката,   та  до  Бойко  Борисов.

Бойко  Борисов   е  във  висша  степен  нормален  човек.

Бойко  мрази  спекулата  с  думите,  затова  приказва  каквото  си  ще,  понеже  е  убеден,  че  нормалният човек  ще  бъде  разбран  от  нормалните  хора.