Професор    Здравко   Дунов

   Доктор по   философия  И  доктор  на  философските  науки,

Старши  научен  сътрудник  по   Философия  на  историята,  политиката   и   правото   в   БАН,  бивш     щатен   преподавател   по  Философия  на политиката   и   войната   във   Военна   Академия   „Г. С. Раковски”,   бивш  Ръководител  на  Катедрата  по   „Философия   на  науката”   в   БАН  и  хоноруван  професор в  няколко  държавни  български   университети

                                                       +

               Какво   става   в  Република   България?                  

        Къде   са  учените-изследователи    от   БАН  и  преподавателите-професори   от  българските  държавни  университети,   за   да  анализират   ситуацията  и  да  изкажат  свеоето  компетентно   становище?

              Днес   е   24   май  2013 година,   великият   Празник   на  българската  просвета,   наука  и  култура. 

             Ще   го   отпразнуваме  тържествено,  а  след   няколко  дена  пак  ще  започнем  да  говорим,  че  у  нас   държавата   не   се  грижи   за  науката,   образованието    и   културата,  че  държавата   НЕ  дава   достатъчно   пари  за  тяхното   развитие.

            Добре... парите   са   малко,   парите   не   стигат...

           Поне   напоследък   обаче   не   съм   чул  някой   да   се  жалва,   че   са  малко  на   брой  колегите - професори,   учителите,   културните   творци  и   деятели...

          А   нима   всички  не  виждаме  с   очите  си  и  не  чуваме  с  ушите  си  какво   се  случва  в  държавата  България?   Кой   трябва  да  диагностицира   социално-икономическата,   социално-политическата,   социално-психологическата  и  нравствената   ситуация  у   нас -  професорите   или  партизанствуващите  политици?

         Михаил   Миков,  Мая  Манолова,  Ангел   Найденов,  Лютви  Местан,   Христо  Бисеров   и   Волен   Сидеров  ли,   да   кажем,   ще  учат   мен,  два  пъти  доктор  на  науките  по    философия   на   историята,   политиката,   правото  и  нравствеността  какво   означават   понятията  нация,   държава  и  държавност,  икономическа,   политическа  и  духовна  криза  в  държавата,  демокрация,  свобода,   диктатура?   Те   ли   са   хората,   които  трябва   да   дефинират  конкретното   съдържание  на  такива  фундаментални  понятия  и  да  диагностицират   социума  чрез  

тези   понятия?  

             Думите,   лицата,    жестовете,   мимиките   на   тези   хора   излъчват  наглост,   безочие,   та   дори  безумие...  

            Като   искаме  пари   от   държавата  за  наука,  образование  и   култура,   какво   правим   днес  пред   лицето   на  разбеснялата   се  посредтвеност   и   безнравственост,   която  ни   залива  с   демагогия   и   словоблудство?