Обнародван, ДВ, бр. 85 от 15 октомври 1991 г.,
изм., бр. 90 от 22 октомври 1993 г., бр. 123
от 22 декември 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г.

Законът за Българската академия на науките е приет от Великото народно събрание на 2 октомври 1991 г.

Чл. 1. (1) Българската академия на науките (БАН) е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена.

(2) Българската академия на науките обединява академиците и член-кореспондентите от страната, хабилитирани учени от академичните институти, както и чуждестранни членове. 
                                 +
           Алинея 2  на  член  1 категорично следва да отпадне, защото нейното съдържание няма никакъв друг смисъл, освен  законово да  легитимира привилегированият институционален статут  на притежаващите званията "АКАДЕМИК" и "ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТ" на БАН.
       Такива звания не съществуват нито в досегашния закон за научните степени и научните звания, нито  се предвиждат в общодържавния закон за развитието на академичния състав, който се приема в момента.
                                  +               

(3) Българската академия на науките е юридическо лице.
          Тази алинея 3 на член 1  евентуално би могла да остане като алинея 2,  ако не влиза в противоречие със законовото регламентиране на институтите като юридически лица.

                             +
                        +        + 
                              +

Чл. 2. (1) Българската академия на науките участва в развитието на науката в съответствие с общочовешките ценности и националните интереси и съдейства за умножаване на духовните и материалните богатства на българския народ.

(2) Българската академия на науките:

1. извършва фундаментални изследвания и подготовка на висококвалифицирани специалисти самостоятелно и съвместно с висшите училища;

2. изследва историята, езика и литературата на българския народ и приносите му в световната култура;

3. разработва прогнози и дългосрочни програми за обществено-икономическото, научно-техническото, екологичното, социалното и културното развитие на страната;

4. дава становища и оценки за проекти и програми от национално значение;

5. издава научни трудове и популяризира научните изследвания;

6. извършва производствена, търговска и други дейности, свързани с провежданите от нея научни изследвания и приложението на научните резултати.

                    ТАКА... ТАКА!
        Да почна от по-малкото...
         а/ Параграф 4 от алинея 2 на член 2 следва да отпадне, защото становища и оценки от когото и да било се дават тогава, когато тези становища и оценки  му бъдат  поискани или възложени от някого. Следователно, БАН не трябва привилегировано да се възползува от тази алинея, за да претендира, че има право по закон да дава оценки и становища, които никой не е поискал от нея. А целта на този алинея е тъкмо такава - да създава приилегировано право на БАН, което сякаш по закон задължава някого да иска становището на БАН.
         б/  Параграф 5 от алинея 2 на член 2 също трябва да отпадне, защото издаването на научни трудове и популяризирането на научните резултати изобщо не е нито специфична, нито задължителна дейност за БАН;  в момента тази алинея служи всъщност единствено като законово основание за поддържане на собствено издателство дори ако работи на загуба. БАН може, разбира се, да издава книги и списания, но не и като свое законово задължение да го прави без оглед на финансовите резултати. Правенето на наука съвсем не изисква чак такива жертви; в момента по-скоро с тази алинея се оправдава собствената некачествена научна продукция - законово задължена била БАН да поддържа собствено издателство, което да печати нейната собствена книжовна продукция, разходите за която се включват в субсидирания бюджет на БАН.
                     /следва..../