Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2010 09:22 - ЗАЩО на БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ НИКОГА НЕ МУ ДОСТИГАТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА?
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 4103 Коментари: 12 Гласове:
4

Последна промяна: 24.03.2010 09:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

24.03.2010 г.
 сряда
                            ИЗВАДКА от ДОКЛАД
         изнесен на зимния политически университет 
                на  ГЕРБ - Старейшини, февруари, 2010 г.
              
 
Каквото и да говорят за себе си представителите на българската съдебна власт, нейното функциониране бива обект както на трайна негативна оценка от страна на българското обществено мнение, така и на перманентна критика от страна на Европейската комисия.

                Защо крилатата фраза на Бойко Борисов като главен секретар на МВР – „НИЕ ГИ ХВАЩАМЕ, ТЕ ГИ ПУСКАТ”, продължава до ден днешен да бъде актуална? Защо българският съд постоянно подхранва съмнението, че резултатите от неговата работа са в противоречие с нашето национално и гражданско чувство за справедливост?

               Искам ясно да кажа – работата на българския съдия в наказателните отделения е тежка и отговорна. Именно конкретният съдебен състав и конкретният съдия е този, който трябва очи в очи да отговори на въпроса „ВИНОВЕН” ИЛИ „НЕВИНЕН” е обвиняемият, да произнесе присъда и да вкара в затвора обвиняеми, които изглеждат прекалено застрашителни за другите по един напълно несъмнен начин.

              Някой отделен съдия може да се страхува, друг да се поддава на корупция, трети да бъде чисто и просто недостатъчно компетентен. Но при всички случаи в съдебната власт работят – вероятно поне половината, както оптимистично предположи г-н Цветан Цветанов – и магистрати, които в личен и граждански план биха могли да отговорят на своя дълг като съдии.

              Тук аз искам да засегна само един принципен за българското наказателно правораздаване проблем – проблема за начина, по който съдебното производство е законово регламентирано в българския Наказателно-процесуален кодекс.     

             КАКВА е функцията, какъв е дълбинният смисъл, каква е фундаменталната цел на СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО, на СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС?

Чл. 6. (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България.

(2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.

Централно място на съдебното производство

Чл. 7. (1) Съдебното производство заема централно място в наказателния процес.

(2) Досъдебното производство има подготвителен характер.

Участие на съдебни заседатели в състава на съда

Чл. 8. (1) В случаите и по реда, предвидени в този кодекс, в състава на съда участват съдебни заседатели.

(2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.

Назначаемост

Чл. 9. В наказателното производство участват само съдии, съдебни заседатели, прокурори и разследващи органи, назначени по установения ред.

Независимост на органите на наказателното производство

Чл. 10. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.

Равенство на гражданите в наказателното производство

Чл. 11. (1) Всички граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(2) Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.

Състезателност. Равни права на страните

Чл. 12. (1) Съдебното производство е състезателно.

(2) Страните в съдебното производство имат равни процесуални права, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Разкриване на обективната истина

Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Вземане на решения по вътрешно убеждение

Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

                 КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ЗАПИСАНО В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС ОТНОСНО ФУНКЦИИТЕ, СМИСЪЛЪТ И ЦЕЛТА НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО?

                ЗАПИСАНО Е САМО ТОВА, ЧЕ:

             1.При осъществяване на съдебното производство съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите са независими и се подчиняват само на закона;

            2. Всички граждани са равни пред закона;

            3.Съдебното производство е състезателно;

            4.Съдът, прокуратурата и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

           5.Обективната истина обаче трябва да представлява ОБЕКТИВНО, ВСЕСТРАННО И ПЪЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО, като при това тази АБСОЛЮТИЗИРАНА ОБЕКТИВНА ИСТИНА трябва да се разкрива ПО РЕДА и със СРЕДСТВАТА, ПРЕДВИДЕНИ В ТОЗИ КОДЕКС.

           6. Съдът, прокурорът и разследващите вземат РЕШЕНИЯТА си по ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ, което тяхно вътрешно убеждение обаче трябва да бъде ОСНОВАНО задължително върху вече разкритата и АБСОЛЮТИЗИРАНА ДО АБСУРД И ПРАКТИЧЕСКА НЕПОСТИЖИМОСТ ОБЕКТИВНА ИСТИНА.

              И  ТЪЙ – КАК ПО СЪЩЕСТВО  в НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС  е определена ГЛАВНАТА ФУНКЦИЯ, ГЛАВНИЯТ СМИСЪЛ, ГЛАВНАТА ЦЕЛ на СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО?

             ОПРЕДЕЛЕНА Е КАТО ПРОЦЕС НА ТЪРСЕНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА ЕДНА АБСОЛЮТИЗИРАНА ПО ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ НЕЯ ОБЕКТИВНА ИСТИНА.

                    ТОВА ЛИ Е НАИСТИНА ГЛАВНИЯТ СМИСЪЛ,

                    ТОВА ЛИ Е ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА СЪДЕБНОТО

                                          ПРОИЗВОДСТВО?

                   ДА ТЪРСИ И ДА ДОКАЗВА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА?

                          ФОРМУЛИЛРАНЕТО НА ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО КАТО ПРОЦЕС НА ТЪРСЕНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА ЕДНА АБСОЛЮТИЗИРАНА ОБЕКТИВНА  ИСТИНА ПРЕДСТАВЛЯВА  ДЪЛБОКА,  КОРЕННА ЗАБЛУДА.

                   ИМЕННО ТАЯ ДЪЛБОКА, КОРЕННА ЗАБЛУДА ПОЗВОЛИ НА БИВШИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД ИВАН ГРИГОРОВ  НОРМАТИВНО ДА ФОРМУЛИРА И АДМИНИСТРАТИВНО ДА НАЛАГА  СХВАЩАНЕТО, ЧЕ СЪДИЯТА БИЛ АРБИТЪР, КОЙТО В КАЧЕСТВОТО СИ НА АРБИТЪР НЯМА НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО, А ТАЗИ ОТГОВОРНОСТ ДЕФИНИТИВНО СЕ ПРЕХВЪРЛЯ ВЪРХУ ПРОКУРОРА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ.

                Ето какво казва в едно интервю само преди три дена говорителката на съдиите г-жа Нели Куцкова:

               „Доказването на обвинението е работа на прокуратурата. Но министър Цветанов не чака нито прокуратурата, нито съдът да си свършат работа. Той обявява кой е виновен, разказва доказателствата, че и размер на присъда определя...

                От мое име заявявам, че изявленията на министър Цветанов са истински натиск и манипулиране на общественото мнение.”

                Съдебният процес – искам ясно да подчертая пък аз -, не е гносеологическа лаборатория за интелектуално търсене и доказване на обективната истина. Нещо повече – ДЪЛБИННАТА ЦЕЛ НА ЕДИН НАКАЗАТЕЛЕН СЪДЕБЕН ПРОЦЕС, НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО, ИЗОБЩО НЕ СЕ СВЕЖДА ДО РАЗКРИВАНЕ НА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА В НЕЙНОТО КАЧЕСТВО НА ЦЕЛ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

              ТЪРСЕНЕТО И РАЗКРИВАНЕТО НА ОБЕКТИВНАТА  ИСТИНА Е СРЕДСТВО, НО НЕ И ЦЕЛ НА НАКАЗАТЕЛНОТО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО.

            ЦЕЛТА НА НАКАЗАТЕЛНОТО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Е ДРУГА – ТАЗИ ЦЕЛ Е ЗАЩИТАТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА НАРУШЕНИ, ПРИСВОЕНИ ИЛИ ОТНЕТИ ПРАВА  НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ИЛИ ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, КОИТО СА ПОСТРАДАЛИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ЗАКОНОНАРУШИТЕЛЯТ.

               КОГАТО ИСТИНСКАТА, ДЪЛБИННАТА ЦЕЛ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО БЪДЕ РАЗБИРАНА И ФОРМУЛИРАНА ПО ТОЗИ НАЧИН, ВЕДНАГА ЩЕ СТАНЕ ЯСНО, ЧЕ СЪДИЯТА ИЗОБЩО НЕ Е НЯКАКЪВ НЕЗАВИСИМ ОТ НИКОГО И НЕЗАИНТЕРЕСОВАН ОТ НИЩО АРБИТЪР, А ЧЕ СЪДИЯТА Е АКТИВЕН ФАКТОР ЗА ЗАЩИТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИ ИЛИ ОТНЕТИ ПРАВА.

            ИМЕННО В ТОЗИ СМИСЪЛ СЪДИЯТА ПО ДЕФИНИЦИЯ ЩЕ ПРЕСТАНЕ ДА БЪДЕ ПОВЕЧЕ ЗАЩИТНИК НА ПРАВАТА НА ПАЛАЧА, ОТКОЛКОТО НА ПРАВАТА НА ЖЕРТВАТА.

           ВИЖТЕ КАК СА СЕ ИЗПУСНАЛИ ДОРИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС ДА ИЗРАЗЯТ ТОЛЕРИРАЩО ПРЕДПОЧИТАНИЕ КЪМ ПРАВАТА НА ПАЛАЧА пред ПРАВАТА на ЖЕРТВАТА. (2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.

        На обвиняемия се ПРЕДОСТАВЯТ  ВСИЧКИ процесуални средства... докато на ПОСТРАДАЛИЯ се ОСИГУРЯВАТ НЕОБХОДИМИТЕ процесуални средства...

   

               

                                                                                    2

Състезателност. Равни права на страните

Чл. 12. (1) Съдебното производство е състезателно.

(2) Страните в съдебното производство имат равни процесуални права, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Разкриване на обективната истина

Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Вземане на решения по вътрешно убеждение

Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

Чл. 15. (1) Обвиняемият има право на защита.

(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.

Видове съдебни актове

Чл. 32. (1) Съдът постановява:

1. присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;

2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на искане за възобновяване на наказателното дело;

3. определение - в останалите случаи.

(2) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.

Ред за постановяване на актовете

Чл. 33. (1) Съдът постановява актовете си в тайно съвещание.

(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.

(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят на състава се изказва и гласува последен.

(4) Съдът се произнася с обикновено мнозинство, като членовете на състава имат равен глас.

(5) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.

(6) В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.

Задържане под стража

Чл. 63. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато:

1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;

2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс ;

3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

(3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя.

ЧАСТ ВТОРА
ДОКАЗВАНЕ
Глава единадесета 
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на доказване

Чл. 102. В наказателното производство подлежат на доказване:

1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;

2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;

3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.

Тежест на доказването

Чл. 103. (1) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител.

(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.

(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

Доказателства

Чл. 104. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Доказателствени средства

Чл. 105. (1) Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства.

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Способи на доказване

Чл. 106. Доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс.

                Има един радикален начин българският съдия да бъде по принцип изведен извън всякакви корупционни кръгове, но аз не съм специалист по европейско право и не знам предварително дали този начин се съгласува с общоевропейското законодателство.

                Става дума за възможността от приложение на американския вариант за нормативно уреждане на процеса на съдебното производство. Съдията в САЩ, който води дела със съдебни заседатели, изобщо не е юридическият субект, който дава отговор на главния въпрос – „ВИНОВЕН” или „НЕВИНЕН” е обвиняемият. Отговор на този решаващ въпрос се дава единствено от съдебните заседатели; факт, който радикално променя динамиката и процесуалната форма на съдебния процес....

 




Гласувай:
4
0



1. vmir - Наистина, 12 съдебни заседатели се подкупват много по - трудно от един съдия,
24.03.2010 11:14
ако изобщо могат са подкупят всичики! Все един ще изпее, ако се предприемат такива опити.
цитирай
2. svilen75 - Въобще не съм убеден, че съдебната ...
24.03.2010 15:42
Въобще не съм убеден, че съдебната система в САЩ е по-добра от европейската. Това си е чист популизъм. Най-малкото защото съдебните заседатели не са компетентни като съдиите по отношение на законодтелството. Имено затова всяко съдебно решение е подплатено с МОТИВИ. Мотиви, базирани на закона и това решение може да се обжалва в по-висши съдебни инстанции. Убеден съм, че Най Марко от Горно Нанадолнище може да се произнесе за пет минути по даден казус. И в много случаи неговото мнение ще е морално адекватно (или по-скоро популистко). Но дали ще бъде законосъобразно? Едва ли. М/у другото, доколкото ми е известно и в САЩ и в САЩ съдебните решения могат да се обжалват, но в по-горните инстанции не заседават съдебни заседатели, а екип от съдии.
цитирай
3. sevdabg - ЗАЩО на БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ НИКОГА НЕ МУ ДОСТИГАТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА?
24.03.2010 16:07
Ей това е нещо, което много ме е учудвало, изненадвало и...
Абе БГ качество - и това...
цитирай
4. raders - да, но...
24.03.2010 16:10
Проблемът е, че понякога съдията, като всеки нормален човек се страхува да поеме отговорност и да се произнесе по въпроса - /виновен - невинен/ по много причини. Просто се страхува и то си е страшно, когато имаш работа с мафиоти. Докато за екип от заседатели това не е проблем. По този въпрос всеки може да направи преценка и да се произнесе по съвест, дори без да познава закона. Поради което американската система изглежда по-ефективна.
цитирай
5. svilen75 - Не съм съгласен - понякога е дост...
24.03.2010 17:08
Не съм съгласен - понякога е достатъчно да подкупиш няколко души от съдебните заседатели, за да си вържеш оневиняването, или да ги манипулираш - филми по този въпрос - колкото искаш, най-добрият от които е "12 разгневени мъже". Вярно филми, но действителността е още по-жестока. Не съм убеден и че в момента съвестта на обществото е по-висока от закона, убеден съм, че ще се намерят съдебни заседатели, които сами ще предложат услугите си на мафиотите. И в крайна сметка защо тогава са законите? Да бесим престъпниците направо по стълбовете? Ами, че така, де. Или направо тези, които не ни харесват - обявяваме ги за престъпници - и готово.
Понякога един съдия е по-малко достъпен за корупция и заплахи, отколкото 12 съдебни заседатели. Въпросът е, че заплатите на съдиите, макар и много по-високи от средните, са прекалено ниски, за да дадат самочувствие на съдиите пред облагите на подкупите. Няма адекватна охрана за съдиите, затова дори един съдия да не е подкупен лесно се поддава на заплахи. И най-вече съдиите нямат никакво уважение от обществото. Или по-точно казано обществото няма никакво уважение към съдиите. както и лекарите. Както и учителите. Дали за това са виновни самите съдии - да, безспорно имат вина. Но истината е, че дори да не са подкупни, дори да защитават закона с цената на живота и здравето си - своето и на техните семейства - българите пак няма да имаме уважение към тях. Защото нямаме уважение към законите. Законите ни харесват само тогава, когато ни изнася и са в наш интерес. Това е грозната действителност.
А по въпроса за вечно вечно недостигащите доказателства - дали проблемът не е в законовата рамка какви доказателства могат да бъдат приемани в съда? А законите не се творят от съдиите, а от депутатите. И още по-важният въпрос - дали полицията е компетентна да събере необходимите за присъда доказателства? Помислете пак, не знам колко от вас познават съдия, но предполагам доста познават поне един полицай. И всички знаем какво е нивото в полицията. По този въпрос много сериозно трябва да помислят Бате Бойко и лакеят му Цветанов. Но дали могат да мислят въобще??? Да не забравяме, че те са основно полицаи. Полицаи до мозъка на костите си (добре, че поне там имат такъв).
цитирай
6. gerbsenior - Благодаря за коментарите. Аз пу...
24.03.2010 18:49
Благодаря за коментарите.
Аз публикувах една извадка от моя доклад, която семантично е всъщност отворен текст. Сега ще направя две допълнения, а при необходимост - и повече.
1./ Ние в момента организираме включено качествено изследване върху причините, които блокират ефективността на нашата съдебна система. Моята моделна хипотеза е, че корупцията на магистратите надали е най-главната причина. Основното се корени в РАЗБИРАНЕТО на същността на наказателното съдебно производство. Нормативното изискване на всяка цена да бъде установена ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА, при това да бъде установена ПЪЛНО и ВСЕСТРАННО..., това нормативно изискване е дълбоко погрешно и вредно за съдебната практика. Самото понятие ОБЕКТИВНА ИСТИНА у нас е директно наследено от МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКАТА ГНОСЕОЛОГИЯ и то въобще не съществува в редица водещи школи по филасофия и обща теория на правото. Никаква ВСЕСТРАННА и ПЪЛНА ОБЕКТИВНА ИСТИНА не може да бъде установена в наказателното съдебно производство, нито пък тя трябва да бъде ЦЕЛ на това производство.
СЪДИЯТА и СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ вземат своето решение върху основата на личната си вътрешна убеденост във виновността или невиновността на обвиняемите. А за да се формира тази вътрешна убеденост, естествено, необходими са доказателства, но към тези доказателства не могат по никакъв начин да се предявяват претенции като към доказателства на някаква математическа теорема. ИСТИНАТА е ФИЛОСОФСКО-ЕПИСТЕМОЛОГИЧНА, а не ЮРИДИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ; всяка правна теория изхожда от определено философско разбиране на истината, но съдебният процес все пак не е научна лаборатория.
2./ Намирам за необходимо да вникнем по-дълбоко в същността на американското съдебно-наказателно производство. И трябва да бъдем наясно - за да си формира един човек вътрешно убеждение дали обвиняемият е ВИНОВЕН или НЕВИНЕН, няма никаква нужда той да бъде юрист; напълно достатъчно е той да бъде нормален средностатистически гражданин.
цитирай
7. gerbsenior - Продължение...
24.03.2010 19:07
Както прокурорът, така и защитникът са длъжни да излагат аргументите и доказателствата си така, че те да бъдат разбираеми за нормалния гражданин. Абсурдно е да се предполага, че масата хора нито разбират, нито пък трябва да разбират същността на заплетените юридически спорове. Напротив - процесът трябва да бъде воден така, че както на съдебните заседатели,така и на публиката да стане ясно ВИНОВЕН ли е ДАДЕН ОБВИНЯЕМ или пък НЕ Е ВИНОВЕН. Отговорът на този ФУНДАМЕНТАЛЕН ВЪПРОС трябва да бъде ЕДНОЗНАЧЕН. Именно затварянето на съдебното производство в пререкания за членове и алинеи, без да се разкрива със средствата на ЕСТЕСТВЕНИЯ ЕЗИК тяхното реално значение, затлачва нашата съдебна система. Невъзможно и обидно е да се предполага,че ако един нормален гражданин внимателно следи хода на съдебния процес, той няма да бъде в състояние да си формира ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ относно ВИНОВНОСТТА или НЕВИННОСТТА на обвиняемият. Диспутът между прокурора и защитника не е диспут между АЛБЕРТ АЙНЩАЙН и НИЛС БОР, та да бъде неразбираем; той е диспут за извършено или неизвършено престъпление.
СЪДИЯТА е юридическият субект, който трябва активно да ръководи процеса; съдията трябва да настоява за разбираемо излагане на доказателствата и на възраженията срещу тях. И никога да не забравя,че делото се води за отнети или нарушени права; които трябва да бъдат възстановени в хода на процеса.
ВИНОВЕН или НЕВИНЕН - отговорът на този фундаментален въпрос трябва да може да стане ясен на всеки нормален гражданин. Как искате гражданите да уважават една съдебна ситема, която сама не ги уважава и предпоставя, че тези граждани въобще не могат да разбират виновен или невинен е обвиняемият.
цитирай
8. svilen75 - Ако трябва да перефразирам една ...
24.03.2010 22:11
Ако трябва да перефразирам една крилата фраза: "Чета и не вярвам на ушите си". Ами нека тогава всеки обикновен гражданин да учи пет и повече години право, да бъде назначен за съдия и готово. Седем и половина милиона съдии. То и без това в България всеки има мнение за всичко. Независимо дали има капацитет да го осмисли или не. Да вземем Бай Пенчо и Леля Марийка и да ги направим съдии. За какво им е да са компетентни, за какво им е да познават законите, за какво им е да влизат в детайлите на доказателствата??? Достатъчно е да могат да бъдат вътрешно убедени за виновността или не на дадено лице. А в последното съм вътрешно убеден, че могат да бъдат вътрешно убедени още преди да са разгледали доказателствата от разследването.
Не разбирам и защо след като даден гражданин е компетентен да дава мнение на база вътрешно убеждение за изхода на един съдебен процес да не може да бъде компетентен на база вътрешното си убеждение да даде мнение по въпроса за спора м/у Айнщайн и Бор. Ами така, де, принципа е един и същ - вътрешна убеденост. Като ще "извисяваме" правото до способността за боравене с висши оръдия на труда като кирка и мотика защо не го направим и за физиката, с какво е по-незаслужила от правото???
Има си закони. Закони, които са взети в консенсус от хора избрани от народа (или поне би трябвало да е така), съдебна система, в която работят хора с ценз (или поне би трябвало да е така), и предписания как точно трябва да се установи истината в определени казуси. Съжалявам много, но за каква вътрешна убеденост говорим без доказателства. Не става въпрос за доказателства за зараждането на вселената или пък за смисъла на живота. Да, доказателствата в съдебното производство трябва да бъдат с математическа точност. Защо иначе да се правят ДНК експертизи и т.н. Защото иначе няма как да се установи ИСТИНАТА. А на база на какво друго да се издаде съдебно решение, освен на база на законите и истината. В един съдебен процес се изясняват факти. Факти, които са се случили във време преди съдебния процес. Затова си има и предписания как точно да се събират доказателства и какво точно може да бъде прието за доказателствен материал. За да не може да се спекулира с истината.
Съдебната ни система определено има нужда от реформа. Но въобще не съм съгласен с базата, на която искаш да поставиш тази реформа.
И така драги ми авторе, не знам за теб, но аз не искам да връщам обществото ни в ерата на другарския съд отпреди няколко деситилетия или във времето на Инквизицията, в което е било достатъчно условие вътрешната убеденост не само на съдиите, ами на цялото общество, че Земата не е кръгла, за да изгорят Галилей на кладата.
цитирай
9. keykey - За съдебна реформа
24.03.2010 22:15
Подкрепете групата във Фейсбук:" За истинска съдебна реформа"
цитирай
10. gerbsenior - Ето за какво е световният спор...
25.03.2010 06:07
Не съществува Наказателно-процесуален кодекс на нито една демократична и правова държава, в койно кодекс да не е записано, че съдията взема своето решение именно по силата на своето вътрешно убеждение. По този пункт спор не може да се води; впрочем, може, разбира се, стига да има кой да си губи времето за чисто интелектуални упражнения. И по-спокойно - американската съдебно-наказателна система не наподобява нито другарски съд, нито инквизиция.
Вземането на решение по вътрешно убеждение е записано и в член 14 на сегашния български Наказателно-процесуален кодекс.
"Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Вземане на решения по вътрешно убеждение

Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона."
Проблемът е именно в това, че българският НПК абсолютизира търсенето на така наречената пълна и всестранна обективна истина като предпоставака за формирането на вътрешно убеждение.
Класифицирането на истината като обективна и субективна, като конкретна и абстрактна, като абсолютна и относителна е стопроцентова марксистко-ленинска класификация.
В наказателното съдебно производство прокурорът и адвокатът никога няма да имат еднаква гледна точка относно въпроса на Пилат Понтийски: "Що е истина?" В съдебния процес се води битка на интереси, а не битка за намиране на истината. В съдебния процес съвършено съзнателно и целенасочено се отричат или прикриват факти, спомагащи за разбиране на истината. Най-много 1-2 процента от делата са такива, че по тях може да бъде доказано абсолютно, пълно, всестранно и обективно всяко обвинение на прокуратурата..../следва.../
цитирай
11. gerbsenior - Съдебвите заседатели..
25.03.2010 07:29
И сега у нас всяко първоинстанционно наказателно съдебно производство, в което прокуратурата е повдигнала обвинение за престъпление, което се наказва с повече от 5 години затвор, се гледа от съдебен състав, в който са включени един съдия и двама съдебни заседатели, а за особено тежките престъпления съдебният състав е петчленен - двама съдии и трима съдебни заседатели. Няма изискване съдебните заседатели да бъдат юристи. Откъде иват тогава претенциите към съдебните заседатели-неюристи?
Българските съдебни заседатели обаче съвсем не играе същата роля, която играят американските съдебни заседатели. У нас те седят на съдийската маса и са напълно равнопоставени със съдията при гласуването и приемането на съдебно решение. Ето това е лош вариант, защото съдебните заседатели са на практика съдии, без да имат юридическо образование. Защо се шири невярната представа, че у нас присъдите се издават само от съдии-юристи? Институцията "съдебен заседател" може да функционира ефективно тогава, когато е нещо функционално различно от правата и задълженията на съдията.
цитирай
12. svilen75 - Обектовна истина има тогава, ко...
25.03.2010 12:14
Обектовна истина има тогава, когато има ДОСТАТЪЧНО доказателства за вина или оневиняване. Когато няма - не може да има осъдителна присъда, защото действа принципа на невинност до доказване на противното. Какво, и този принцип ли да променим?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1618776
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3890
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930