Прочетен: 5572 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2010 15:07
17.05.2010 г.
понеделник
ФИЛОСОФИТЕ
против
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
Моите колеги философи от ИФИ в БАН доказаха своята мъдрост и далновидност.
На Общо събрание на учените, проведено днес, е прието решение, с което се ОСТАВКАТА на ЦЯЛОТО сегашно РЪКОВОДСТВО на БАН.
Решението е отговор на грубия натиск, който Централно управление на БАН оказва върху институтите да се противопоставят на държавата в защита на Централно управление.
Конкретните мотиви за искане оставката на Ръководството на БАН са формулирани така:
1. Ръководството на БАН извършва псевдореформа, в процеса на която се жертвуват институтите, за да се самосъхрани досегашният тоталитарен модел на бюрократично-централизирано управление на Академията;
2. Централно управление на БАН изобщо не се съобразява и не взема предвид предложенията, които се правят от институтите и учените;
3. Централно управление на БАН организира по командно-административен начин и въвлича институтите и учените в протест срещу държавата, чиято цел е политическа и е в интерес единствено на Централното ръководство на БАН.
Академиците защитават със зъби и нокти своите собствени доживотни привилегии.
Средната възраст на българските академици, които са 58 /петдесет и осем/ човека, е 73.5 /седемдесет и три години и половина/. Само един от тях е роден през 1948 година, двама са родени през 1946 година, а всички останали са преминали професорската възраст за пенсиониране от 65 години.
Станишев с постановление на Министерския съвет даде на всеки един от тези академици по една ежемесечна пожизнена депутатска заплата, която се актуализира заедно с депутатските заплати.
Как тези "феодални старци" да не бранят една такава пожизнена привилегия? Как да не обслужат политически БСП и Станишев, след като той ги е превърнал в пожизнени депутати?
Трябва да се чуят гласовете на институтите и на редовите учени в БАН, които реално правят науката, а не от тяхно име да говорят и зад тях да се прикриват "феодалните старци", които защитават единствено своите собствени доживотни привилегии.
Философите в БАН доказаха, че изследователите-учени не искат оставката на министър Сергей Игнатов, а искат оставката на ръковдството на БАН, което погубва авторитета на Академията в името на собствените си егоистични интереси.
Самостоятелно изявление във връзка с обявения от "Ръководството на БАН" протест против държавата е направил и членът на Общото събрание на БАН професор Димитър Пушкаров:
ИЗЯВЛЕНИЕ
на проф. Димитър Пушкаров
„20 годишната разруха на духовността в България не е мит а горчива реалност! Дойде редът и на БАН.”
Така започва анонимен апел по повод предсоящия протест на учените от БАН против рязкото намаляване на финансирането и неадекватното отношение на управляващите към българската наука. Посланието е ясно – преди 20 години имало духовност, наука и образование, които сега се рушат съзнателно от демокрацията, и унищожаването на БАН е само част от този пъклен план! Този носталгичен и реваншистки лайтмотив слушаме отдавна. Той идва от бунището, на което историята изхвърли една човеконенавистна тоталитарна система, заклеймена както в целия цивилизован свят, така и със закон у нас. Идеолозите и клиентелистите на тази система разчитат на лошата осведоменост на младите хора, които нямат дори най-малка представа какво представляваше „духовността” по време на оплаквания период.
Кризата в българската духовност започва не преди 20, а преди 65 години със съзнателното изтребване на българската интелигенция и налагането на „диктатурата на пролетариата” в най-примитивната й форма. С прекъсването на възрожденския възход на българската нация и 45 годишна насилствена подмяна на общочовешките ценности и обезличаване на духа на самосъзнанието й.
За какво е смешният плач, както би казал Ботев? Ето някои примери:
Университетското образование задължително включваше
Целогодишен курс по история на БКП. И в него се възхваляваше атентата в църквата Света Неделя!
Целогодишен курс по история на КПСС
Курс по марксическа политическа икономия
Курс по маркс-ленинска философия
Курсове по исторически и диалектически материализъм
- Всяка теза трябваше да включва цитати от партийни ръководители. Те заместваха логическите изводи и разсъждения, заменяха научния подход.
- Българската история бе преиначена. Любовта към Съветския съюз бе поставена над патриотизма и включена в Конституцията. Историческата наука обосноваваше македонската нация и насилственото създаване на македонско малцинство.
- Беше забранено издаването и четенето на видни български писатели. Вазов бе наричан баба, защото не бил революционен поет, а романът му „Нова земя” - забранен.
- Измислен бе „единствено правилният” шаблон, наречен „социалистическия реализъм”
- Цензурата бе невероятна и повсеместна.
- Бийтълс, Елвис Пресли, рок-енд-ролът бяха забранени.
- Културният и образователен ценз бе заменен със заслуги към „Партията”. Метакстазите на „Активните борци против капитализма и фашизма” изсмукваха жизнените сокове на нацията.
- Християнските ценности се преследваха.
Нямаше Закон за БАН, а президентски указ (на Т. Живков), според който основната задача на Академията бе да прокарва линията на „Партията”. Автономията на БАН бе възстановена с настоящия Закон за БАН, приет по време на „разрухата”.
Научните критерии бяха тотално подменени с партийни. Партийният секретар бе по право и задължение член на Научния съвет. Научната кариера зависеше от волята на партийното бюро. Така се провеждаха и изборите за академици и член-кореспонденти на БАН. Министърът на културата, който пише „Збогом”, е свидна рожба на същата духовност.
Това е духовният свят на социализма! За неговото поддържане беше впрегната невероятна машина.
ДС следеше всяко идеологическо отклонение. В университет се влизаше с характеристика от партийната организация. Момчето Павлик Морозов, което предава родния си баща бе моралният еталон за подрастващото поколение. Агентите на ДС се гордееха именно с доносничеството „по идеологически съображения”. Някои се гордеят и до днес!
ДС „обслужваше” всяка конференция, дебеловрати и късо остригани момчета решаваха кой на коя маса да седне и с кого да разговаря, с кого да танцува, разпитваха какво са говорили учените в дискотеката. Публикуването на статии се допускаше само след специално разрешаваше от неграмотни хора, неспособни да прочетат ръкописа – затова им се превеждаше на български. В чужбина пътуваха само избрани хора – „политически грамотни и морално устойчиви”.
Сега жънем плодовете от тази духовност! За нея е смешният плач! Ако днес е зле, това не ознаяава, че вчера е било по-добре! Трябва да се върви напред, защото който мечтае за миналото, няма бъдеще.
ОСВЕН ТОВА:
"Всеки кандидат за член на АК представя пълно CV".
Такива CV НЯМА приложени!
3. НЯМА предложение за Централна Атестационна комисия, а тя трябва да осъществява методическото ръководство.
4. Не е ясно как са постъпили кандидатурите в УС БАН и по какъв принцип
са избирани (там където е "ясно" изглежда недопустимо).
5. Не е взето мнение нито от представителите на звената в ОС, нито на
научните съвети.
6. Усещането за бързане с цел манипулация е много силно!
НАСТОЯВАМ за отлагане на заседанието докато не бъдат изпълнени
всички условия!
Проф. Димитър Пушкаров
Български философи искат отстраняването ...
Обръщение към обществеността и медиите п...
кадри с Бойко в Лондон, които никоя теле...
Фашистките медии в България
Не само да закрият централата на БАН. Да им спрат пенсиите. Да им оставят нормални професорски пенсии (вероятно всички са професори). Ако не им стигат - да се обърнат за помощ към фондовете на БСП-БКП...
БАН като "свободно сдружение на учени" да не се финансира никак от държавата. Стимулиращо финансиране от държавата да има само за институти с реални постижения - теоретични и практически.
Хуманитарните институти, чиято тематика се припокрива от факултети или катедри в държавните висши учебни заведения, да се обединят; ако не желаят - да преминат на пълно самостоятелно финансиране.
Обединението между висшите учебни заведения и институтите от БАН ще е полезно както за едните, така и за другите: Учените от институтите биха тонизирали теоретичните занимания на преподавателите в университетите, принудени да общуват непрекъснато с по-ниско квалифицираните от тях студенти, а пък учените от институтите ще придобият в по-голяма степен възможността, включвайки се повече или по-малко в учебния процес, да повишат нивото на преподавателската работа. Всичко това ще е от полза както за учените от институтите, така и за преподавателите във факултетите и катедрите, и особено за подготовката на студентите. Не на последно място, това ще доведе до отпадане на некадърниците и мързеливците-лапачи, т.е. до по-високо качествено ниво на изследователската и преподавателската деност, а също така неминуемо ще има за резултат по-висока ефективност на предоставяната от държавата субсидия за наука и обучение.