Та главният прокурор ЕВТИМ СТОИМЕНОВ НЕ МИ ГОВОРИ...
ЕВТИМ СТОИМЕНОВ СТАНА ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА 14 ДЕКЕМВРИ....
НА ТОЗИ ДЕКЕМВРИ, КОГАТО ДРУГИ ПСЕВДОАТАКУВАХА
ПАРЛАМЕНТА...
КАК СИ ГО ПРЕДСТАВЯТЕ, ДАМИ И ГОСПОДА, КАК СИ ГО ПРЕДСТАВЯТЕ ПЕТЪР МЛАДЕНОВ, ТОЗИ РАЗВРАТЕН ИНТЕЛИГЕНТЕН АЛКОХОЛИК...КАК СИ ГО ПРЕДСТАВЯТЕ ТОЙ ДА ВИКА ПО ДОБРЕ ТАНКОВЕТЕ ДА ДОЙДАТ...ТОЙ ЩЕШЕ ДА ПРИПАДНЕ САМО ОТ ШУМА НА ЕДНА ТАНКОВА ВЕРИГА..
ПЕТЪР ВИДИНСКИ
РЕЧЕ ПО ДОБРЕ СТАНКО ДА ДОЙДЕ, МЕН НЕ МЕ БРОЯТ И СЛУШАТ...
А ПОСЛЕ ЕДИН МОШЕНИК, НИ РЕЖИСЬОР НИ ПРОДУЦЕНТ, АМА ДИРЕКТОР КОСТОВИСТ ПРЕВЗЕ СТУДИО БОЯНА ЕВГЕНКАТА МИХАЙЛОВ СЕ КАЗВА, ОЩЕ НОСИ ПРОСТАШКИ МУСТАК...
ТОВА ГО КАЗВАМ АЗ, БЯХ ТАМ, ТОВА ГО КАЗВА ПРЕД МЕН ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР ОТ СЕЛО ГОРНА БЕШОВИЦА АМА НЕ ЩЕ ДА ГО КАЖЕ ПРЕД ХОРАТА...
Поздравления!
11.09.2010 15:39
искам те учен, приятелю...не те искам предубеден предположител....
11.09.2010 22:48
искам те учен, приятелю...не те искам предубеден предположител....
Привет, Професоре!
Разбирам, Професоре. Не одобрявам сатанизирането на противника, но не виждам как у нас това може да се избегне с едностранна инициатива, без да завърши с политичесто самоубийство. Да не забравяме, че използването му е обявено за най-великото постижение на науката от марксизма с учението за революцията и диктатурата като естественоисторически процес. Не го казвам като оправдание, а като основание. Не познавам лично Евгений Михайлов, но познавам в детайли негови филми отпреди падането на комунизма и не мисля, че не са правдиви или необективни.
Поздрави!
За да скъся дългата история, ще кажа само, че в средата на 80-те, бях вече направил пътека до националното ни патентно ведомство защото, още като студент, без да съзнавам, бях дал заявка да стана световен идиот под формата на множество заявки за изобретения около един и същ, открит от мен принцип, но тези заявки неизменно предизвикваха досадата и раздразнението на държавните ни експерти. След няколко годишни безрезултатни усилия да докажа правотата си, през 1986г, заведох съдебно дело срещу решенията на институцията, която тогава имаше статут на помощен орган към Министерския Съвет. Когато в материалите по делото в Софийски Градски Съд видях доказателствените материали на държавните ни експерти, бях потресен: основният експерт по разработите ми не само, че не познаваше основите на изчисленията на съответните процеси, а неграмотната схема, която беше приложил, показваше, че години наред си беше спестявал всякакво усилие, повтаряйки баналности без връзка със същността на проблема. От материалите на втория експерт видях, че той беше погледнал и текущите ми възражения срещу експертизата, но не беше посмял да навлезе в теорията на процесите, вероятно си е давал сметка, че би могъл да се окаже в остро противоречие с категоричните крайни оценки на институцията и основния експерт. Съдебното заседание за разглеждането на делото ми под номер AX219 от 1986г в СГС беше повече от подигравка с идеята за правосъдие – от “отсрещната страна” нямаше ни вест, ни кост, а единствения видим резултат от възражението ми в съда беше неудържимия угоднически смях на машинописката – явно очакването ми да съдя държавата, а тя да ми обърне внимание, й се видя безкрайно смешна. Най-неприятната изненада дойде, когато излезе решението на съда, защото завършваше с “без право на обжалване”, както подобаваше на един срашен враг на народа – единствено, защото бях посмял да си въобразя, че имам някакви права да защитя труда си. Когато дни след единственото съдебно заседание ми връчиха решението на съда и веднага пожелах отново да видя папката с документите по делото, оказа се, че папка по дело AX219 от 1986г вече не съществува в архива на СГС и никой не можеше да ми каже къде се намира в момента или в бъдеще. Странно как, но по същото време, изчезна и папката с документите ми от архивите на местния ТИС (технико-икономически съвет), който се намираше на 350 километра от СГС.
По него време, излезе филмът на Евгений Михайлов “Вечният двигател”, името на който е алегория на изобретателските начинания в България и отношението на държавата към тях. Единият от случаите в този филм беше свързан и с “моя” основен експерт, за неграмотността и мързела на който вече споменах по-горе. Един път съм гледал този филм по телевизията, но и в момента мога да цитирам думите на този “мой” държавен експерт към един кандидат – изобретател: “Не мога да ти издам патент, защото ще трябва да пренебрегна два подписа, първият – моя, а другият – на ръководителя на дисертацията ми”.
Ще завърша с това, че патент все пак ми беше издаден, но не за принципа, който бях открил, и който предивика известен интерес на огромна корпорация от САЩ, а за хитроумно конструктивно решение на маргинален пролем. Поискаха ми 3 бутилки вино за държавната експертиза, и след като ги осигурих без да се правя на умен, ми издадоха патент с восъчния държавен печат, без да поставят под въпрос дори запетайчица в описанията ми. По едно време бях и председател на местен ТИС за оценяване на иновации, където открих, че първоначалният замисъл на т.н. “рационализаторско движение” е безцеремонно изблъскан от безскрупулни наглеци, търсещи единствено начини да доят държавата.
P.s. През 1990 получих покана от извесния Marquis Who's Who
да си изпратя биографията за публикуване в оригиналното американско издание на “Кой кой е в света”, а в брошурата към писмото и формите за попълване беше подчертано дебело, че публикуването е НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО и без никакви задължения от моя страна, а като пример бяха дали биографиите на Лучано Павароти и нобелисти. Разбира се, че злополучния ми опит с държавната техническа експертиза и българския съд не ми даваха никакво основание да претендирам за място между такива имена, а не ми се искаше да ставам световен идиот с идиотските си взаимоотношения с държавата си, и документите ми и до днес си стоят непопълнени...
Надявам се, че успях да обясня симпатиите си към Евгений Михайлов, въпреки, че множество всезнайковци са ги заклеймявали като израз на фашизъм, екстремизъм, или черна неблагодарност към “прекрасния” социализъм.