ЧОВЕКО!

     ЗНАЕШ ли, РАЗБИРАШ ли КАКВО ИСКАШ,

                 КОГАТО ИСКАШ СВОБОДА?

            Преди четири десетилетия започнах научната си кариера в БАН с първа докторска дисертация на тема „ИСТИНА и НАУЧНО  ТВОРЧЕСТВО”.  А върху проблема за ИСТИНАТА писах даже дипломната си работа в Софийския университет, където завърших специалностите ФИЛОСОФИЯ и ИСТОРИЯ.

          Така че от студентските ми години, та до ден днешен, почти цял един човешки живот, изследвам проблема за ИСТИНАТА.

        Търсенето и постигането на ИСТИНАТА, говоря за всяка НОВА ИСТИНА, разбира се, винаги е ТВОРЧЕСКИ духовен и познавателен процес. Опрем ли до изследването на ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС, ние – искаме ли  не искаме -, опираме до СВОБОДАТА на МИСЛЕНЕ, до СВОБОДАТА на ГОВОРЕНЕ,  ПИСАНЕ и ПУБЛИКУВАНЕ, до СВОБОДАТА на ДЕЙСТВУВАНЕТО.

            Опираме до СВОБОДАТА ЧОВЕШКА изобщо.

           Иска ми се тук, в една по-кратка или по-дълга  /както  се получи/ поредица от статии да систематизирам и да изложа резултатите, до които съм стигнал в своята изследователска дейност по въпросите, свързани с фундаменталните понятия ИСТИНА, СВОБОДА и ТВОРЧЕСТВО.

          И да покажа как от анализа на тези категории ще надникне нещо друго, първоначално съвсем непредвиждано и неочаквано, как ще надникне понятието ВЛАСТ, което беше вече основна категория във втората ми доторска дисертация на тема „РАЗУМ, ВЛАСТ и ВЯРА”.

        В края на това кратичко въведение ще цитирам един /почти!/ афоризъм на великия протестантско-християнски философ и мислител, датчанинът СЬОРЕН КИРКЕГОР.

         „Хората – пише С. Киркегор -, са ГЛУПАЦИ. Глупаци са затова, защото, вместо да се задоволят със СВОБОДАТА на МИСЛЕНЕТО, която изначално си притежават, те искат и СВОБОДА на ГОВОРЕНЕТО, на  ПИСАНЕТО и ПУБЛИКУВАНЕТО, т.е. искат непременно да кажат и на другите хора това,  което са измислили, искат да ги убедят в истинността на резултатите от своето мислене”.

                              /следва.../