08.01.2011 г.
събота
                   

И  ВСЕ  ПАК  - 
    СЪЩЕСТВУВА  ЛИ ГРАВИТАЦИЯ?
             Предварителни бележки към моето
                разбиране за това, което се нарича
                                 "гравитация"
                              Алберт Айнщайн
           "ПРОСТИ  ми, НЮТОН;  ти намери единствения възможен по твое време път  за човек с  огромна  творческа  способност  и  сила  на мисълта.  
        Създадените от теб понятия и  до днес  остават  водещи  в  нашето физическо  мислене,  макар  сега  и да знаем, че ако се стремим  към по-дълбоко разбиране  на  взаимните  връзки, сме  длъжни  да  заменим тези понятия с други,  които  са  отдалечени  от  сферата  на непосредствения опит...
         Да  изясним  сега  какви  са тези  ОКОНЧАТЕЛНО  УСТАНОВЕНИ  ИСТИНИ,  за  които  физиката  е задължена  на  СПЕЦИАЛНАТА  ТЕОРИЯ  на  ОТНОСИТЕЛНОСТТА.
          1./  Едновременност  на  отдалечени  събития  не съществува,  СЛЕДОВАТЕЛНО  НЯМА  и  НЕПОСРЕДСТВЕНО  ДЕЙСТВИЕ   на  РАЗСТОЯНИЕ  в  СМИСЪЛ  на  НЮТОНОВАТА  МЕХАНИКА...
             Специалната  теория  на  относителността  дължи  своето  възникване  на  уравненията  на  Максуел  за  електромагнитното  поле.  И  обратно,  само  специалната  теория  на  относителността дава  на  уравненията  на  Максуел   удовлетворително  формално  тълкуване...
             И  все   пак...
             И  все  пак  фактът,  че  специалната  теория  на  относителността  е  само  първа  крачка  в  необходимото  развитие,  ми  стана  ясен  едва  при  опита  да  представя   и  ГРАВИТАЦИЯТА  в  рамките  на  тази  теория...
              Стана  ми  ясно,  че  в  рамките  на  специалната  теория  на  относителността  НЯМА  МЯСТО  за  УДОВЛЕТВОРИТЕЛНА  ТЕОРИЯ  на  ГРАВИТАЦИЯТА.
              И  ето  какво  ми  дойде  на  ума:  фактът,  че  инертната  и тежката  маса  са  равни,  т.е.  фактът,  че  УСКОРЕНИЕТО  при  СВОБОДНОТО  ПАДАНЕ  не  зависи  от  природата  на  падащото  вещество,  може  да  бъде  изразен  по  следния  начин:
               В  гравитационно  поле  /с  малко  пространствено  измерение/  всичко  се  извършва  ТАКА,  КАКТО  в  ПРОСТРАНСТВО  без  ГРАВИТАЦИЯ,  ако  в  него  вместо  "инерциална" отправна  система  се  въведе  отправна  система,  ускорена  по  отношение  на  нея...
                Общата  теория  на  относителността  изхожда  от  следното  основно  положение. ЗАКОНИТЕ  на  ПРИРОДАТА  трябва   да  се  изразяват  с  такива  уравнения,  които  са  КОВАРИАНТНИ  относно  групата  на  непрекъснатите  преобразувания  на  координатите...
                  Опитът  да  се  намери  представяне  на  пълното  поле  и  да  се  получат  уравненията  за  него  ми  изглеждаше  безперспективен  и  аз  не  се  реших  на  него. По  тази  причина  тук  сега  говоря  само  за  уравненията  на  чистото  гравитационно  поле...
                  Освен  това   при  съществуващото  положение  ни  се  налага  да  казваме,  че    полето  на  материалната  частица  може  да  се разглежда  като  ЧИСТО  ГРАВИТАЦИОННО  ПОЛЕ  с  толкова  по-малко  право,  колкото  повече  се  приближаваме  към  самата  частица.
                  Ако  имахме  уравнения  за  единно  пълно  поле,  би  трябвало  да  се  изисква  и самите  частици  да  могат  да  се  представят  като  решения  на  пълните  уравнения   на  полето, които  НИКЪДЕ  нямат  особености.
                И  САМО  ТОГАВА  ОБЩАТА  ТЕОРИЯ  на  ОТНОСИТЕЛНОСТТА  би  станала  ЗАТВОРЕНА  теория."
                                           
                    И  САМО  ТОГАВА  БИ  СЪЩЕСТВУВАЛА  НОВА  ТЕОРИЯ  за  ГРАВИТАЦИЯТА,  КОЯТО  да  ЗАМЕСТИ  ОПРОВЕРГАНАТА  НЮТОНОВА  ТЕОРИЯ  ЗА  ВСЕОБЩОТО ПРИВЛИЧАНЕ,  в  което  всеобщо  привличане    все  още  дълбоко  вярват    тези,  които  не знаят  докъде  в  действителност  е  достигнала  съвременната  наука.
                         Значи така - никакво  мигновено, извънвремево привличане от разстояние,  което  Нютон  нарече  всеобща гравитация, не  съществува. Но  защо  тогава Алберт Айнщайн не отиде съвсем докрая,  като  се откаже изобщо от  термина "гравитация"?
                            Ето  как  сър Джон Джуозеф Томсън представя Айнщайновата обща теория на относителността:
                      "Общата  теория на относителността  започва с това,  че  взема в качеството  на  основен  принцип НЕИЗМЕННОСТТА  на  УСКОРЕНИЕТО под  действието  на силата на тежестта в дадена точка.
                           Предполага се,  че  ЕДНОРОДНОТО /чисто  съгласно терминологията на  Алберт Айнщайн/  ГРАВИТАЦИОННО поле  по нищо не се отличава  /тъждествено е в действителност/  от  състоянието  на  ПОСТОЯННОТО  УСКОРЕНИЕ."
                        Но  нали УСКОРЕНИЕТО е основното физическо понятие на  механиката, създадена от Галилей  и Нютон!  И  сър Исак  Нютон  въвежда категорията "ГРАВИТАЦИЯ" като обозначаваща  една  всеобща  природна сила,  която поражда  силата на ускорението, но в никакъв случай не се свежда до нея.
                       Какво  тогава всъщност  прави Алберт Айнщайн? Той  отъждествява силата на гравитацията със силата на постоянното ускорение,  което  отъждествяване  съдържателно  обаче  води  НЕ  до  превръщане на гравитацията в конкретен вид физическа сила,  а  по-скоро става  обратното  -  води  до  универсализиране, до издигане в ранг на природна всеобщност на  силата на постоянното ускорение.  
                       Няма  гравитация като всеобща сила, няма всемирно притегляне, но има  всеобща сила на постоянното  ускорение, която заема  мястото  на  гравитацията.
                       Ето  в  тази универсализация, в това издигане на силата на  постоянното  ускорение  в  ранга на заместител на Нютоновата  всемирна гравитация, според мен се крие тайната на НЕУСПЕХА,  който  претърпява    Алберт  Айнщайн във  великата си цел да създаде нова  обща теория на гравитацията.      
                       ВСЕОБЩА  СИЛА,  КОЯТО  ДА  ДЕЙСТВУВА И КАТО КОНКРЕТНА ФИЗИЧЕСКА  СИЛА  Е  ПРОСТО  НЕВЪЗМОЖНА  БИЛО  С  ИМЕТО  ВСЕМИРНО  ПРИВЛИЧАНЕ,  ГРАВИТАЦИЯ,  БИЛО  С  ИМЕТО  СИЛА  на  ПОСТОЯННОТО  УСКОРЕНИЕ.
                       Алберт  Айнщайн  опроверга  Исак  Нютон,  но  не можа да го замести;  с  Нютон  падна  и тронът, на който се  беше  възкачил този гениален англичанин.
                       ЕДНА  ЕДИННА,  ЕДНА  ВСЕОБЩА,  ЕДНА  ВСЕМИРНА  СИЛА  РЕАЛНО  НЕ  СЪЩЕСТВУВА;  ТОВА  Е ПРОСТО  АБСТРАКТНО-ФИЛОСОФСКО ПОНЯТИЕ ЗА СИЛАТА  ИЗОБЩО,  ЗА  СИЛАТА  КАТО   ТАКАВА,  КОЯТО  НЕ  ПРИТЕЖАВА  И НЕ  МОЖЕ  ДА  ПРИТЕЖАВА  КОНКРЕТНИ  ФИЗИЧЕСКИ  ХАРАКТЕРИСТИКИ  ТОЧНО  ТАКА,  КАКТО  НЯМА  НИТО   ЧОВЕК  ИЗОБЩО,  НИТО  ПРИРОДА  ИЗОБЩО,  НИТО  СВЯТ  ИЗОБЩО...     

Айнщайн само си е мислил, че е опровергал Нютон, но не е успял. Законът на Айнщайн е един частен случай от Закона на Нютон, защото безпричинно определя скоростта на гравитацията за равна на скоростта на светлината. Това е частен случай. Скоростта на земната гравитация е около 8 км/сек.
Няма инертна и гравитационна маса, това е едно и също нещо, но Айнщайн не е успял да го разбере.
Нито Нютон, нито Айнщайн не са взели в предвид центробежната сила, поради което и двата закона са грешни.