Взирам  се  в  днешното  и  мисля  за  миналото...             

 Стоя  в  ранната  сутрин  пред  Пеловския  хан в  родното  ми  старопланинско  село  Лик,  взирам  се  в  застарялата,  но  все  още  здрава  постройка на  хана,  разменям  по  някоя  дума  с мои  съселяни,  купувам  си  хляб,  пия  кафе на  терасата  пред  кафенето-наркооп, което  е  точно  срещу изоставения  хан,  прибирам  се  в  къщата  си,  пък  рекох  да  пусна  тук  някои записки,  които   събирам  за  да  напиша  история  на  хората  от  селото  Лик  в  течащата  река  на  времето...

                                                             +

                                                        +       +

                                                             +

               Из  ЗАПИСКИ  на  дядо  ГЕОРГИ  МИХАЙЛОВ

       „През  септември  месец  1872  година,  по  време  на  гроздобера,  в  село  Лик  се  явил  Васил  Левски,  придружен  от  члена на  тайния  революционен  комитет  във  Враца  Мито  Анков. Облечени  в  хубави  дрехи и  с  хубави  коне,  двамата  дошли като  търговци  за  закупуване на грозде  и  вина,  защото  селото  ни  се  славело  с отличното  си  грозде  и  силно  на  градус  вино.

         Отседнали  в  хана  на  Цоло  Йончев  Пеловски,  който  бил  първият  търговец  за  изкупуване  на  грозде  и прочут  майстор  по  приготовление  на  вина.  Като  се  посъвещавали  с  ханджията,  той  предложил  да  отидат  на  по-тихо  и  уютно  място за  разговор  в  дома  на  Георги  Ивков,  който  бил  отсреща  на  хана,  но  в  него  не  влизали  всякакви  хора.

          Там  Левски  казал  на Пеловски  и  на  Ивков,  че  иска  да  образува  в  селото  таен  революционен  комитет. Заявил,  че  за  целта  са  нужни  поне  десетина  верни  човеци.

           Ивков  и  Пеловски  обещали,  че  ще  се  съберат   десетина  човеци.  Споходили  в  домовете  им  по-първите  и  по-дейни  хора,  говорили  с  тях,  а  вечерта  в  къщата  на  Георги  Ивков  се  явили:

ЦОЛО  ЙОНЧОВ  ПЕЛОВСКИ

ГЕОРГИ  ИВКОВ

НЕЦО  ГЕРГОВ  БОЯДЖИЙСКИ

ГЕРГО  МАНЧОВСКИ

ЙОНЧО  МАНЧОВСКИ

МИХАИЛ  ПЕТРОВ  МАРКОВ

ГОТО  МИШОВ

ЛАЛО  ЦАНОВСКИ

ТОДОР  ИВАНОВ  БРЕШКОВСКИ

ДУНО  ЦАНОВСКИ

         Всички  събрани мъже  от  селото  Лик титулували  госта  с  името  ЛЕВСКИ  И  АПОСТОЛЕ.  Левски  им  разяснил целта  и задачите  на  тайния  революционен  комитет, като  им  съобщил,  че  трябва  да  си  изберат  и ръководство  на  комитета.

         За  Председател  единодушно  избрали  Георги  Ивков,  а  за  секретар -  Герго  Манчовски.

          Така  съставеният  революционен  комитет  на  село  Лик положил  клетва  за  вярност  на  великото  дело,  целунали  кръстосаните  кръст  и  кама,  прегръщали  се  и  се  целунали  с  Апостола.

           Вечеряли  в  дома  на  Георги  Ивков. 

           След  вечерята  Левски  казал:

           „Трябва  с   моя  другар  да  отидем  на  друго  място  за  пренощуване, защото  там,  където  замръкваме,  не  трябва  да  осъмваме.”

            Левски  и  Мито  Анков  били  отведени  в  дома на  Нецо  Гергов Бояджията,  където  пренощували.  На  заранта  Мито  Анков  си  заминал  обратно  за  Враца,  а  Левски  останал  още  един  ден  и  една  нощ.  На  третия  ден  рано  сутринта слугата  на  Нецо  Гергов  - Дамян  Пешков станал  водач  на  Левски  и  го  повел през  местността  „Мъртвината”  за  село  Курново.

            Нецо  Гергов  Бояджията след  Освобождението е  бил  окръжен  съветник  и  касиер  на  постоянна  комисия  във  Враца,  а  Гото  Мишов  повече  от  десет  години  е бил  кмет  на  село  Лик.”

             Накрая  дядо  Георги  Михайлов  завършва така:

            „Стар  съм,  на  88  години. Тия  сведения  са  ми  разказвани  лично  от  дядо  Иван Пеловски, брат  на  Цоло  Пеловски,  от  Нецо  Гергов,  Михаил  Петров  и  Гото  Мишов.”