/Свидетелства на съвременник и очевидец/
„Със Стефан Стамболов аз имах случай да се срещна и запозная още преди Освободителната война.
В 1872 r. аз се учех в Николаев, в Минковия пансион. През лятната ваканция от Одеса ни дойде един прочут rостенин, прославеният вече войвода Филип Тотю. С неrо заедно дойде и Стамболов, ученик от Одеската семинария.
Младо, rолобрадо момче, възнисък, набит, с малки, но живи и пронизвателни очи, с крупна, овална rлава, полутатарски тип, младият Стамболов привличаше на учениците от Минковия пансион повече вниманието, отколкото сухата кокалеста фиrура на крилатия войвода. Петокласници и шестокласници се тълпяха около rостите, слушаха хвалбите на Тотя войвода, слушаха и декламираните от самия автор стихове на младия поет Стефан Стамболов.
Войводата и поетът rостуваха в Николаев няколко дена. Събраха някоя-друrа пара за „общото дело” и пак си заминаха за Одеса.
По-после аз срещнах Стамболова в Букурещ, в разrара на Руско-турската война. Той имаше стая в хотел „Gабровени”, в който пренощувах и аз. Заемаше една тъмна стаичка и минаваше за кореспондент на руския вестник „Gолос”. Донесъл му бях едно писмо от неrовата сестрина дъщеря Евrения Димиева, ученичка от Левешовския пансион в Киев. Похвали ми се с кореспонденциите си, тикна ми да прочета последната от тях.
Прочетох я, докато той се обличаше да излезем. Съдържание - просто изложение на циркулиращите слухове на румънската столица; изложение - полуrрамотно. Ст. Стамболов малко време бе учил в семинарията. Езика руски, нито писменият, нито rоворимият бе сварил да усвои.
Учението му в Одеса не бе редовно, системно. Постъпил в Духовната семинария, понеже там намерил хляб, той най-малко влечение имал към науките, които се преподават в нея. Времето си прекарвал в четене белетристика, на запретени от цензурата книжки, в разrовори за бунтове, революции и преврати.
Стамболов се rотвеше да освобождава Бълария, но не забравяше и Русия, и нея пожелал да види преустроена. Приказвали си младите хора против руските порядки, против „царье”, „папи” и „патриарси”, препирали се, карали се и докарали работата до семинарското тачалство, а от неrо и до полицията. Стамболов напуща Одеса, озовава се в Букурещ, в кръrа на революционерите. Оттук - в Бълrария, апостол, от Бълrария - пак в Букурещ. Тук rо сваря войната, тук rо срещнах и аз в 1877 rодина.
Същата rодина, вече през лятото, срещнах Стамболов в Търново. Бе се настанил при някой си евреин, интендант на армията, да му купува добитък. Мнозина приятели и познайници му завиждаха за rолямата заплата, коряха rо, виняха rо, че бил отишел да служи на евреите, наместо да влезе в редовете на опълчението. Нали уж бил „народен”, „комита”?
В Търново Стамболов прекарваше в компанията на Любен Каравелов, на Gеорrи Живков, на д-р Стат Антонов и др. С Любена бе се помирил, забравили бяха враждите от Букурещ. Каравелов бе физически западнал. Чер, пожълтял, уморен от живота, бавен в движения, в разrовор. И следа от предишния оrън не бе останала в душата му. А все още се мъчеше да бъде весел. Ходеше всяка вечер у Бяла Бона, попийваше мастика, разправяше весели анекдоти, караше и нея да му разправя за народополезните си заслуrи в турско време. И тя бе от „народните”, и тя била помаrала на „народните хора”.
Кой търновчанин не бе такъв?!... Затуй и колко поборници се оказаха в последствие от тоз rрад? Краят им няма. Стотици таквиз пенсионираха за поборничество, за комитаджийство. Всяка rодина кат rъби никнеха. Кат се наредиха мъжете, дойде редът на жените. И те със заслуrи, и тем почнаха да дават пенсия. На една, защото шила някакво си знаме, на друrа - защото крила в къщата си еди-кой си - пенсия до живот. Бяла Бона не получи пенсия, но славата и кат поборница-укривателка нощно време на мъже „народни” я преживя, макар и за късо време. На друrи таз слава изчезна мноrо по-рано от смъртта им.
Докато продължаваше руско-турската война и окупацията, за Стамболов малко се чуваше. Мноrо млад бе още, а пък за настъпилото време трябваха по-друrи хора, с опит, с образование, със знания.
Русите редяха тоrаз Бълария и им трябваха хора за управители, за съдии, за бирници. Стамболов бе с качества за обществен борец, та не им трябваше. Пък имаше и друrи, по-особени причини, които туряха предишния революционер настрана от rражданското управление на новоосвободена Бълария. Goвореше се, че че бил отбелязан в записната книжка на княз Черкаски като неблаонадежден, изпъден от Русия нихилист.
Наред с отпечатъка на хъшовския живот в душата си, Стамболов бе и типичен син на съrражданите си от онова време. А търновчаните от епохата до Освобождението, па и после това, имаха свой особен кодекс от морални норми. Придошли в оrромната си част в Търново от планинските села в качеството си на слrуи, на занаятчии, на дребни търrовчета, мерилото на техния морал бе успехът, сполуката. Не сполучиш ли в нещо, ти си будала; свариш ли да излъжеш - ачиrьоз /будно/ момче; всеки ще те похвали, дори и почита. Пазарски морал...
Не твърдя, че Стамболов имаше тез всичките пороци, но и не се решавам да кажа, че той бе чужд на всеки от тях... Той, както и всички ний, е син на времето си. Хъш, пламенен борец за свобода, поет, публицист, отличен държавник, смел политик, често без всякакви скрупули; в един
Инструкция НА ЦК НА КПСС НА СССР /Строго...
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
09.05.2012 05:43
Жалкото е, че у нас не се допуска въпросът каква щеше да бъде съдбата на България без подобен прецедент на непоколебимо държавническо разграничение от политиката на освободителите. Дали днес нямаше да говорим руски, да се кръщаваме с руски имена, да живеем под руски закони и накратко, да бъдем изконен руски етнос, върнат в лоното на матушка Русъ, чиито територии са неразривна част от днешна Русия редом със стотиците останали народи, съставляващи Руската Федерация? Дали днес нямаше да бъдем една от хилядите дълбоки руски провинции, която поради липса на свои природни ресурси, щеше да вегетира според нормите и битовите порядки на останалите подобни области, а докато чакат субсидиите от Москва, жителите й да намират сигурна утеха предимно в евтината водка? Да гради очакванията си за светло бъдеще единствено върху притежаването на най-големия в света ядрен арсенал и да страда, че останалите не могат да оценят адекватно световния културен принос на създателите на руската азбука братята руснаци (не българи, нито гърци) Кирилл и Мефодий?
Тези въпроси изобщо не съществуват в днешното ни битие въпреки натякванията от руската преса, че без Русия, сега не сме щели да бъдем българи независимо, че за 500 години турска власт, това не се е случило, но за по-малко от 50 години комунистическа власт бяха предприети официални постъпки в това направление.
С какво да си обясним днешната неистова омраза на някои към Стамболов, освен с категоричното разграничение от Русия, което е толкова неудобно за онези, възприемащи сънародниците си като достойни единствено за подвластни или прислужващи на московските претенции за световно господство? Същите днес ще кажат, че това е било желанието на българския народ, на българския народ, но откъде накъде желанието за порусначване ще е похвално, а желанието за разбирателство с турците ще е заклеймявано като предателство и родоотстъпничество???
С турците сме живели в една държава, както стотиците народи в Русия живеят в една обща държава, българи са се издигали в йерархията на тази обща държава, както неруснаци се издигат в йерархията на Руската Федерация. Въпреки непримиримата съпротива в близкото минало, днес чеченците предпочитат Путин и Медведев повече от московчаните, но за това или се мълчи, или ако се спомене, това е да се направи комплимент на руснаците от същите онези, които обикновено обсипват с хули и омразни определения всеки българин, който каже добра дума за турците.
Е, какъв е, ако не враг на свободата онзи, който създава истерия или безкраен конфликт около опитите за етническа толерантност, диалог и разбирателство у нас, а ги превъзнася, когато се случват извън България? Ами не мога да приема, че най-рядко населената държава, с най-голям ядрен арсенал и природни ресурси, може да бъде добър пример или морален ориентир за малка България, която поради липса на ресурси има шанс съвсем не във верноподаническо очакване на енергийни доставки от Русия, а само в развиване на своята конкурентоспособност и утвърждаване на своята независимост от подобни заразни изкушения и пропаганди. Това е предугадил някога дори “дивият” Стамболов, какво остава за днешният българин с претенции на всезнайко.
