Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2012 15:08 - Фундаментални изводи и заключения от моята философско-научна изследователска дейност...2.
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 3448 Коментари: 9 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
06.09.2012

                 Второ:

                 Човешкото  познание  за  света и  за самия човек  е  неспасяемо  и  непреодолимо  АНТРОПОЦЕНТРИЧНО.  Всяка  координатна   система  за  пространствено структуриране  на  света неизбежно  има за начало имлицитната   предпоставка,  че  човекът  е  центърът  на  света.  „АЗ”  се   намирам   „ТУК”,   В  ЦЕНТЪРА,  а   мястото  на  всички  останали тела и неща  е  или ПРЕД   МЕН, или ЗАД  МЕН,  или ВДЯСНО  ОТ  МЕН,  или  ВЛЯВО ОТ  МЕН,  или  НАД   МЕН, или   ПОД   МЕН.

                 Така   се  ражда  ПРЕДСТАВАТА   за  ПРОСТРАНСТВО   ИЗОБЩО   и   за   ТРИИЗМЕРНОСТТА  на  пространството  по-конкретно.   А  след   време,  разбира  се,  не  е никакъв  познавателен  проблем  на  „МОЕТО   МЯСТО  В  ЦЕНТЪРА  НА  СВЕТА” да   поставя който  и  да  било  неподвижен  външен  предмет и   да обознача мястото  му  като  точка,  в   която  перпендикулярно    се  пресичат  три  прави линии. И   въобще   да  забравя  за  своята  изначална  антропоцентричност,  от   която  е  започнало  всичко.

               Това,   което  хората  наричат  „ПРОСТРАНСТВО”,  изобщо   НЕ  е някакво   ВМЕСТИЛИЩЕ;   първичната  семантика   на  думата  „ПРОСТРАНСТВО”  се   корени  в  човешкото  сътворяване  на  една  СХЕМА  за   ПОДРЕЖДАНЕ  на  нещата  в  света  около  човека  като  център на  този  свят. Защото  само  подредените,   едва  подредените  неща  вече  подлежат  и  на  ИЗБРОЯВАНЕ като   едно  от фундаменталните  първични познавателни  действия.

                Ще  си озволя  един  мой  пример.

               Като  ръководител  на  Катедрата  за  обучение на  докторантите /аспирантите/  в  БАН  един  ден разчистих  една  учебна  маса  и  изтърсих  върху  нея  едно  кило  зърна  от  боб,   който  бях  купил  специално.  А   докторантите  бяха от всички  без  изключение   институти  на  БАН;   практически  нямаше  научна  специалност  без  свои  представители в   залата.  И   рекох -  може  ли  някой  от  Вас   да  преброи  тези  бобени  зърна  при  условие,  че  зърната  не  трябва  в  никакъв  случай  да  бъдат  пипани  с  ръка. Минаха  цели  два  часа  в  умуване,   докато  архитеткт  Явор  Вулов  ми  каза -  аз   ще изброя  зърната  без   пипане,  но  ще  се  върна  след  около  един  час.

               Аз   започнах  устна  лекция,  докато  изчакахме  архитеткт  Явор.  Той   дойде  с  двама  помощници,  които  носеха   една  дървена  конструкция,  точно  равна  на  размера  на  учебната  маса.  Дървената  конструкция  представляваше  всъщност  дървена  рамка,  вътре в която  беше  структурирана   мрежа  от  квадрати,   очертани  от  преплитането  на  тънки,  но  ярки  текстилни   нишки.   На   секундата  разбрах,  че  архитект   Явор  успя   отлично  да  реши  проблема -  той  наложи  своята  конструкция-схема  върху  учебната  маса  и  спокойно  започна  последователно  да  брои  бобените  зърна  квадрат  след  квадрат. Ето  какво  значи  да  ПОДРЕДИШ,  да  СТРУКТУРИРАШ  телата  и  нещата  посредством  СХЕМА,  създадена  от  самия  теб.

              Думата  „ПРОСТРАНСТВО”  в   действителност  обозначава именно  тази   СХЕМА  за  подреждане  и  структуриране  на  нещата  в  света,  а  съвсем  не,  повтарям,  някакво  ВМЕСТИЛИЩЕ,  В  КОЕТО  се  намирали  телата  и  нещата...

               Именно  такова разбиране за  ПРОСТРАНСТВОТО,  макар  и   не  толкова  ясно  като  споделяното  тук  от  мен,  позволи  на  великия  Имануел  Кант  да  формулира  и  да  развие своята  идея,  че  ПРОСТРАНСТВОТО  изобщо  не  е  нещо  обективно,  съществуващо   извън  човешкото  познание  подобно  на  телата  и  нещата,  а  ПРОСТРАНСТВОТО  е  ПОЗНАВАТЕЛНА  ФОРМА,  априорно п рисъща на  сетивното  човешко  познание...  /следва.../




Гласувай:
7
0



1. vmir - Привет, Професоре!
07.09.2012 08:47
С Ваше позволение, ще се опитам да поразсъждавам върху постановките Ви.
Тръгвайки от идеята, че първоначално в човешките представи няма още нищо, няма как да не се съгласим, че човек сътворява пространството първо в съзнанието си, след което започва да го запълва с обекти. Обект в съзнанието обаче е нещо твърде неясно, докато не бъде пояснен с практическа реализация.

Добре, току-що, родихме творчеството. Следвайки смътните насоки на съзнанието си, човек започва да запълва околността с предмети и строежи, за подредбата на които използва сътвореното от него пространство, представата за което му дава възможност да измисли и сътвори уреди и инструменти за определяне местоположението на точките в него – метър, отвес, далекоглед, теодолит и пр. После, подрежда нещата, които му трябват, а подреждането му подсказва с какво може да ги замени или подобри. И виждаме как съзнанието сътворява материалния свят. Ръцете на човека, възхвалявани като източник на благата, са само инструмент, който следва идеята, дошла от съзнанието.

Тук обаче се появява и проблем. Докато човекът работи и мисли едновременно, докато признава значението на идеите за сътворяването на нещата наоколо, едва ли ще срещне сериозно доказателство, че пространството съществува независимо от представата за него. И тъй, като процеса на творчеството е немислим без представата за пространството поне на един етап от него, естествено стигаме до извода, че съзнанието ПОНЕ преобразува материята. А ако я преобразува и превръща в различни вещества, лъчения и полета без универсална елементарна първична субстанция, защо съзнанието да не е онова непознато за науката състояние на материята, което да затвори кръга на нейния веществено-полев кръговрат? Защо, ако сме склонни да приемем, че материята е форма на енергията, съзнанието да не е енергия, въпреки преобразуващата му и градивна функция?

И влизаме в проблема, когато дойде някой и каже: “Не може да е измислица крушата, която ям” или “не може да е измислица гравитацията, след като не можеш да скочиш отвисоко”. Защото той разсъждава от позиция на констатациите, които не подлежат на съмнение за антропоцентричното възприемане за света.

“Битието определя съзнанието” e типично антропоцентрична отправна система (не съм сигурен дали няма по-подходящо определение). За да стигнеш до нея, сигурно трябва да приемеш, че пространството съществува преди сътворяването му. По същия начин знанията си съществуват, защото някой будала е седнал и ги е написал, вместо да цака карти и да псува по цял ден. Неслучайно при Маркс трорчеството и риска са игнорирани. Накратко казано – будалите правят нещата, а ние като тарикати, ще ги разпределяме. За да стане това възможно, трябва да поддържаме до последно, че всички други са маскари, само ние знаем всичко.
Поздравления!
цитирай
2. evrazol - Интересна идея
07.09.2012 10:43
ПРОСТРАНСТВОТО е ПОЗНАВАТЕЛНА ФОРМА.

Клавдии Птоломей и Коперник имат различни представи за пространството, което не води до съществени разлики в изследването на определени астрономически събития. Само че в бита си, ние свързваме пространството с движението и с времето. Науката ползва тази "познавателна форма" за установяването на физични константи като гравитационната, скорост на светлината и др. Представата за посока, възможността за съпоставка ... Дали излизайки от тази познавателна форма, ще трябва да преосмислим всичко това?

И опитвайки се да последвам идеята ви, спонтанно ми възникна въпроса: Как в същност конструираме познавателните си форми и зависи ли познанието ни от техните конструкции? Можем ли да говорим за познание без наличието на субективна отправна точка?

Може да съм глупак, но и до днес не мога да си представя защо на науката са и нужни многомерни пространства, при положение че може с едно отместване на координатното начало да ги събере в обикновено тримерно?

Вероятно, като изперкам достатъчно, ще повярвам, че конструкцията на собствената ми познавателна форма е форма на религия. И освен сляпо да вярвам в нея - нямам друга алтернатива:))))))))))
цитирай
3. vmir - И още един интересен аспект на идеята за самосътворяващия се свят:
07.09.2012 11:09
"... неговото значение е много по-сложно и означава, което е било сътворено чрез Този, който самотрансформира себе си. Всички други Библии твърдят, че Бог създал света от нищото. Единствено тракийската Библия твърди нещо друго, а именно, че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал Своето естество, а не от нищото. Нищо не може да стане от нищото. Тук е застъпена типично орфическата доктрина за еманациите и трансформациите." - цитата е от http://www.eurochicago.com/2012/05/hipotezi-razkrita-e-drevnata-bibliya-besika/

Игнорирам за момента историческия аспект, който е една хипотеза, но не мога да подмина философско-теологичния, в който виждам съгласуваност с ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ за съхранение и запазване на материята и енергията, както и със съвременните научни теории за СЪТВОРЕНИЕТО на света, без наличие на противоречие с познатата ни Библия.
цитирай
4. vmir - 2. evrazol,
07.09.2012 11:28
evrazol написа:
ПРОСТРАНСТВОТО е ПОЗНАВАТЕЛНА ФОРМА.

Клавдии Птоломей и Коперник имат различни представи за пространството, което не води до съществени разлики в изследването на определени астрономически събития. Само че в бита си, ние свързваме пространството с движението и с времето. Науката ползва тази "познавателна форма" за установяването на физични константи като гравитационната, скорост на светлината и др. Представата за посока, възможността за съпоставка ... Дали излизайки от тази познавателна форма, ще трябва да преосмислим всичко това?

И опитвайки се да последвам идеята ви, спонтанно ми възникна въпроса: Как в същност конструираме познавателните си форми и зависи ли познанието ни от техните конструкции? Можем ли да говорим за познание без наличието на субективна отправна точка?

Може да съм глупак, но и до днес не мога да си представя защо на науката са и нужни многомерни пространства, при положение че може с едно отместване на координатното начало да ги събере в обикновено тримерно?

Вероятно, като изперкам достатъчно, ще повярвам, че конструкцията на собствената ми познавателна форма е форма на религия. И освен сляпо да вярвам в нея - нямам друга алтернатива:))))))))))


Що се коркаш, бре човеко? Не е нужно да си луд за да се сетиш, че което и да било измежду възможните алтернативни обяснения, не може и няма да даде изчерпателно или съвършено обяснение на явление, надхвърлящо ежедневния опит, в който вярваме непоколебимо, защото обичайно повтарящите се ежедневни действия изключително рядко съдържат причина да преразглеждаме корените на обясненията за тях.

Само един пример - днес смятаме за неопровержимо това, че топлината е движение на атомите и молекулите. На тази представа се базират безброй технологии, изследвания и изчисления. Но това е доказано преди по-малко от 200 години при решаване на конкретни практически задачи. Хиляди години преди това се е смятало, че топлината е безтегловна субстанция (флогистон, топлород и др), защото не са можели да си представят, че усещането за топло и студено, се дължи на по-слабо или по-силно интензивни удари върху кожата им.

Та, става въпрос не за това дали флогистона съществува или не, защото той няма как да не съществува, до момента, в койно не бъде обяснена топлината без негова помощ. След това вече никой не си спомня за "съществуването" на тази уж жизнено важна субстанция, което преди това е изглеждало неподлежащо на съмнение най вече за хората, които са опирали ежедневно до помощта на топлината.
цитирай
5. ok3223 - Айде сега
07.09.2012 12:26
Значи между вас и мен няма няма нищо. Вие, там на балкана на чистичък въздух, и язека, някъде по Европата и илядите мили между нас.
Няма нищо, а.
Ама и нищото е нещо, за вас... филисофско нищо.
Я не ме разсмивайта професоре...
И схемата е обективирана действителност.
цитирай
6. saadi - Наистина , Човекът има предпочитание да мисли , че Вселената се е родила
07.09.2012 13:56
специално заради него .
Относно пространството - зависи в каква категория поставяте разглеждането му . Мисля , че тук грешите , защото идентифицирате физическото пространство с някаква мислена рамка , която реално не съществува - Човекът просто я използва за удобство . Едва ли можем да твърдим , че телата не са имали посока на движението си , преди хората да измислят координатната система .
В крайна сметка , ако ние създаваме с умовете си реалността , то следва да се запитаме , защо тази реалност е именно такава , каквато е . Защо не е по-проста ? Или по-странна ?
Има някаква необяснима циничност в Човека . Подозирам , че първите думи , прозвучали на тази планета са били :
- Бог създаде Света , за да може като ме създаде мен , да имам над какво да властвам .
Разбира се , веднага след това се е чуло :
- Млъкни , Адаме и ела да ми помогнеш да откъсна проклетата ябълка !

Та така ...
цитирай
7. vmir - Никак не е лесно да се абстрахираме от антропоцентризма.
07.09.2012 14:59
Ако се помъчим да видим "обективната" реалност през очите на една мравка, дори да сме в състояние да видим компютър, той за нас ще е нещо безкрайно различно от онова, което вижда човек в компютъра. Птичето, което всеки ден отново свива гнездо, за да си създаде и отгледа потомство, вероятно ще гледа на стопанина, който му разрушава гнездото като на жестоко и безсърдечно същество или страшен враг, и ако притежаваше оръжие и способността да го използва, вероятно не би простило на човека. А стопанинът, който разрушава гнездото, защото птичето неизменно го строи на камарата с остатъци от стари клони, които в края на седмицата ще бъдат отнесени и преработени знае, че това е спасението за малките птиченца. (Стига да не го връхлетят природозащитници с лозунги да затворят сметището, докато птиченцето гнезди и отгледа потомство.)
цитирай
8. evrazol - vmir
07.09.2012 22:52
Човекът има една специфична способност да формира представи и да работи с тях вместо с обективната реалност. Да вземем разстоянието между нас. Когато твърдим че то е 3000 км. примерно, ние не виждаме реалното разстояние, а си го представяме. Правим някакви изчисления /пак според условните си представи/ и трансформирайки представите си в реални действия успяваме да изпратим ракета, да речем до конкретното място. Фактът че ракетата пристига потвърждава верността на представите ни, но не абсолютно. Примерът ни с топлината казва същото, което казва и моят пример с Коперник и Птоломей. И при схващането за геоцентрична система, и при схващането за хелиоцентрична, хората с приблизително еднаква точност са определяли времето на слънчевите и лунните затъмнения.

Доколкото аз разбирам автора - той казва само, че пространството е просто предсстава и допуска че е възможно друти представи за разположението на предметите да върши същата или по-добра работа. Т.е. пространството е условно понятие. Ние условно приемаме кръглата форма на земята. Измерваме хоризонтални разстояния между географски точки. Но до колко те са хоризонтални и до колко е условен ползвания хоризонт?

Ако можехме да видим обективната реалност, нямаше да се занимаваме със субективната изобщо. Щяхме да работим с реалности, а не с представи. Ето ти още един пример за изкривени представи и спирам. Когато гледаш отгоре и малко под ъгъл рибката в аквариума, минава ли ти мисълта, че тя в същност не е там, където я виждаш. Просто повърхността на водата пречупва лъчите на образа и ти я виждаш на друго място. Кое в примера е представа и кое обективна реалност? Понеже, ако се опиташ да я улучиш с пръчка, задължително няма да успееш. Тук представата ни за пространство някак ни изневерява. Ние я допълваме, поясняваме, кривим пространството. Нищо чудно някой ден да създадем по адекватна представа, макар и пак толкова несъвършена, или пък с други дефекти.
цитирай
9. vmir - 8. evrazol,
08.09.2012 06:56
Съгласен съм. Съществуват различни начини за обяснение и изчисляване на едни и същи величини и явления. Но тук има и един такъв аспект, че носител на представата за “обективност” e съзнанието, а игнорирайки вярата в Бога, то си остава субективно (отделно, че дори вярата в универсално всеобщо съзнание, не изключва субективното му тълкуване и представяне).

И се получава така, че днес Америка е факт, но преди само 6 века, за огромен брой хора, “обективно” тя не е съществувала. Това, че тя си е била и преди на същото място, може да бъде твърдяно ЕДВА след откриването й. Колко лесно е, след като бъде направено откритието, всезнайковците да ни надуват главите, че винаги са го знаели, нали? Но тази готованщина е само претекст. Същите всезнайковци, част от които преди откриването на Америка биха убили човек, ако се опита да им вземе пари за пътуване до Америка, защото няма по-убедени от тях, че Америка няма как да съществува, после дават мило и драго да долазят някакси до Елдорадо.

Да се върнем на алтернативните методи, защото те са алтернативни само в една очертана област на решавания проблем. Да вземем придвижването. Хилядолетия наред е използван кинематичният начин за отчитането му чрез връзката с повърхността на пътя. Но Нютон създава механиката, и така с втория й принцип в комбинация с диференциалното смятане, освобождава човека от връзката му с повърхността на пътя и прави възможно изчисляването на придвижвания в пространството. След което, човекът е вече теоретично готов да полети дори и в космоса.

Да казвам ли, че днес се смята, че познаваме около 4% от материята в космоса? Какво представляват останалите 96% и как може да са толкова, и едновременно вселената да е безкрайна, само всезнайковците знаят. А отговорите може би изискват алтернатива на Нютоновата механика всъщност, далеч по-мощна алтернатива. Тогава може би наследниците ни ще сътворят светове за живеене без притеснения за суровини, горива и енергия. Защото тези светове едва ли съществуват някъде в очакване да ги открием. Дано нашите наследници да открият начини да се включат в естествения кръговрат на енергията и материята във вселената, за да си отдъхнат от днешните ни проблеми и да започнат да разсъждават като свободни хора. За да го постигнат обаче, не трябва да мислят, че решенията и благата си съществуват обективно някъде и просто чакат да ги открият, за да ги преразпределят, както непрекъснато се внушава през последните десетилетия у нас.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1618815
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3890
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930