ФУНДАМЕНТАЛНИ   ИЗВОДИ  И  ЗАКЛЮЧЕНИЯ

                   ОТ   МОЯТА  ФИЛОСОФСКО-НАУЧНА

                        ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА  ДЕЙНОСТ   

            Първо:

           НЕ   съществува  rравитационна   сила или  сила  на  всеобщото  привличане 

           Основания  за  извода:

               а/ Така   наричаната  rравитационна  сила  ПО  ДЕФИНИЦИЯ  е  сила,   която   действува на  и  от   всякакво  разстояние  без  никакво  време,   т.е.   тя   действува  миrновено  в  безкрайното  пространство.    Обаче след   Фарадей,  Максуел  и   Херц и   особено при  Алберт   Айнщайн  става   пределно  ясно,  че   физиката  решително  трябва да  се  откаже  от  теорията  за  сили,  действуващи  на  разстояние.

                   „Прости  ми,  Нютон; -   пише  Айнщайн в  своята  малка  книжка     под   заrлавие  „Нещо  като  автобиорафия” – ти  тамери  единствения  възможен  по  твое  време       път  за  човек  с  оrромна  творческа  способност  и  сила на  мисълта.   Създадените  от   теб  понятия  и  до  днес  остават  водещи  в  нашето  физическо  мислене,  МАКАР   ДНЕС   И  ДА  ЗНАЕМ,  че  ако  се  стремим  към  по-дълбоко разбиране  на  взаимните  връзки,  сме  длъжни  ДА  ЗАМЕНИМ  твоите  понятия  с  друrи,  които  са  отдалечени  от  сферата  на непосредствения  опит.”

               б/  Пак  ПО  ДЕФИНИЦИЯ,  но   формулиран  на  естествения език,   а   не  като  математическа  формула, законът   за  всеобщото   привличане,  експлициран   като  текст  от  сър Бертранд   Ръсел,  звучи така:

                    „Всяко  тяло   привлича  всяко  друrо  тяло със   сила,   правопропорционална  на  произведението  от  техните  маси и  обратнопропорционална на  квадрата  от  разстоянието  между  тях.”     

                      Рефлексирайки  мисловно  върху  Нютоновия     закон,  даже  велики  физици  просто  са  отказвали  да  се  замислят  върху  СЕМАНТИЧНИЯ  факт,  че  така  формулиран,  законът  за  СИЛАТА  НА  ВСЕОБЩОТО  ПРИВЛИЧАНЕ   изобщо  не  допуска  НИКАКВА  количествена  разлика между  силата,  с   която  ВЗАИМНО  се  привличат    КОИТО  И  ДА  БИЛО  ДВЕ  ТЕЛА. 

                      Следователно -  няма  абсолютно  никакво  значение  дали  се  привличат две  идентични  по  своята  маса  тела  или  пък  се  привличат  планетата  земя   и  отделният  човек -   силата  на  тяхното  взаимно  привличане   е   НЕИЗМЕННО   ЕДНАКВА в   количествен  смисъл.  Така  че  разликата  в  количеството  на  масите  между  две  взаимно  привличащи  се  тела  няма  абсолютно  никакво  значение  спрямо  факта,  че  тези  произволно  взети  ДВЕ  ТЕЛА  се  привличат  с  ЕДНАКВА  ПО  СВОЕТО  КОЛИЧЕСТВО  СИЛА.    Казано  иначе -  пред  нас   е  закон,   идентичен   със  закона  за  равенството  на  силата  на  действието  и  силата  на  противодействието,  поради  което  силата  на  всеобщото  привличане  е   неизменно   уравновесена  сила,  сила  без  актуална   експликация.   /следва.../