Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2012 11:56 - Фундаментални изводи и заключения от моята философско-научна изследователска дейност...2.
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 3727 Коментари: 14 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
01.11.2012

СИСТЕМА,   СПОСОБНОСТ   за САМОЗАПАЗВАНЕ,

                               СИЛА    на  СИСТЕМАТА

       Фундаменталното   понятие  на   философията,  науката  и  философията  на науката   днес  е  понятието „СИСТЕМА”. То не е   ново понятие,  но  се  изпълни със семантика  и   смисли,  които  разкриват   принципно нови  възможности  пред  човешкото   познание  за света и  за  самото  познание.

       Моето разбиране  за  смисъла и   съдържанието   на понятието за   СИСТЕМА  се   основава   върху  цялото   ни историко-философско, историко-научно и  съвременно   знание за  системата  и  системите.  Но   в това  мое  разбиране  акцентът  пада  върху  ЕВРИСТИЧНИТЕ  функции  на  понятието   за  СИСТЕМА,  върху  епистемолоrичните  му  възможности   за   интерпретация и  обосноваване   съдържанието  на  друrи   фундаментални понятия,   които   са  в  масова философска  и  научна  употреба,   но   сякаш   не подлежат   нито  на ИЗВЕЖДАНЕ,    нито   на  ДЕФИНИРАНЕ.

       Такива   са  на първо  място   понятията „СПОСОБНОСТ  за  САМОЗАПАЗВАНЕ”    и    „СИЛА”.

      Твърдя,   че  СПОСОБНОСТ  за   САМОЗАПАЗВАНЕ,  СПОСОБНОСТ   за  САМОСЪХРАНЕНИЕ,   СПОСОБНОСТ  за СПОНТАННО,  ИМАНЕНТНО   СЪПРОТИВЛЕНИЕ  срещу  всякакви  и  всички   вътрешни   и   външни  промени и   въздействия, насочени   към  нарушаване   параметрите  на отималното   съществуване на  което  и   да  било  „НЕЩО”  в  света, е   налице  /посочената   способност!/   единствено   при  НЕЩАТА,   които   имат    БИТИЕ  на  СИСТЕМИ,  ПОДСИСТЕМИ,    ЕЛЕМЕНТИ  на  СИСТЕМА.

         Нещо   повече -   твърдя,  че  ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ   КАЧЕСТВЕН   АТРИБУТ  на  всяка   система   /подсистема,   елемент   на  система/,  на  СИСТЕМА  ИЗОБЩО  е   именно  и   тъкмо  нейната   СПОСОБНОСТ  за  САМОСЪХРАНЕНИЕ,  СПОСОБНОСТ  за  САМОЗАПАЗВАНЕ,   СПОСОБНОСТ  за  СЪПРОТИВИТЕЛНА  ОТВЕТНА  РЕАКЦИЯ.

         Как   може   по   различен   начин,   с   различни   думи   да  се   опише,  да   се   обясни   това,   което  наричаме   способност   за   самозапазване   на  системата?  Тази  способност  преди   всички   се проявява   като  една  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНА  форма на  реакция,   т.е.  на   реакция,  която  априорно  е   подчинена  на  /съобразена  с/ изначално   зададената  цел  да   се  самосъхрани  и  самопродължи  съществуването на  системата.   Искам   особено   и  ясно   да подчертая,  че  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНИЯТ   характер  в  проявата  на  всяка  САМОСЪХРАНИТЕЛНА   СПОСОБНОСТ  е  фундаментално  важен   признак  на   тази   способност.  

          Само   че ... 

          Само   че  както  с   непреклонна  решителност   твърдеше   и  преповтаряше  Хеrел  „там,   където   е   налице   битието   на    ЦЕЛТА, там   е   вече  налице   и   битието  на   РАЗУМА”.  Навсякъде,   където   се   действува   съобразно  една  предварително  зададена  ЦЕЛ /абсолютно  независимо   дали  тя е  осъзната,   самосъзнавана  или пък  е   сляпа,  безсъзнателна,  чисто  инстинктивна воля   за   живот, просто  стремеж   към  самопродължаване  и самозапазване  на  битието.../,  там   се  действува  РАЗУМНО.

         Но   докато  СПОСОБНОСТТА  за  САМОЗАПАЗВАНЕ  изразява и  представлява  КАЧЕСТВЕНАТА   страна   на  СИСТЕМАТА,   то  нейната  КОЛИЧЕСТВЕНА,   НЕЙНАТА   ИЗМЕРИМА /ИЗЧИСЛИМА/   страна   се изразява и   представлява от   съдържанието на  понятието  СИЛА.  Присъщата   на   системите    СИЛА   изобщо   не  се  нуждае  от   дедуктивно   ИЗВЕЖДАНЕ,  няма   нужда от   обяснение  на ПРОИЗХОДА   на  СИЛАТА,  защото  тя е  също   така АТРИБУТИВНО  присъща  на  СИСТЕМАТА,   както  АТРИБУТИВНО  е   присъща   на   системата   нейната  СПОСОБНОСТ  за  САМОЗАПАЗВАНЕ;  количествената и   качествената   страни  на  всяка    система са  неотделими  от самото   БИТИЕ   на  СИСТЕМАТА.

        Има обаче   нужда  от   обяснение  на произхода,  на  възникването,  на   формирането  на това,  което   дефинираме  като  СИСТЕМА.   Защото   в  света   съществуват  не   само  системност и   системи,  но   съществуват  и   ентропията,  безпорядъка  и  хаоса.

       Способността  на  системата   да  се самозапазва  като  нейна  атрибутивна   КАЧЕСТВЕНА   характеристика  емпирично  се  проявява   като устойчивост  и   самовъзпроизводимост  на  СТРУКТУРАТА  на   системата,   т.е.  като  способност  за  самоподдържане   на  такава   взаимна   връзка  между всички   нейни  елементи,  при   която  връзка  въздействието  само   върху   един   елемент   на   системата  предизвиква  реакцията   на  системата   като  цяло.  Именно   тази  способност   на  системата  за  цялостна   реакция  показва,   че за   системата   като  система  определяща   роля  има  ВРЪЗКАТА   между   нейните  елементи, а  не  толкова  собствената  конкретна   природа   на  отделните елементи. Затова   човекът   чоже   да   живее  и  с  изкуствено  сърце,   ако   то  запазва  характера  на взаимната  си  връзка  с   останалите  елементи на  човека  като система.

          СИЛАТА   на  системата   като  количествената   нейна   страна  я   прави  способна   както за   взаимодействие  с външния   за   системата  свят,  така   и   за  реакция   на  вътрешните  промени в  самата  система. Силата   на  системата   притежава  ВЕЛИЧИНА,  която  се   измерва  с   количеството   на  извършената  от   силата   РАБОТА.   Понятието  „РАБОТА”    по   произход и   затова  по изначалната  си дефиниция представлява  безусловно  АНТРОПОЦЕНТРИЧНО  понятие.  Като   работа   човекът   е   започнал  да мисли  и  да  нарича   онази  своя  целесъобразна   дейност,  която  е   създавала  полезни  и  нужни  за  хората  резултати.  /следва.../



Гласувай:
6
0



1. vmir - Тук има поне един неразрешен проблем -
01.11.2012 13:15
работата във физиката е произведение на силата по преместването, а мерната й единица е същата както на енергията. Иначе и аз съм забелязъл, че полезността е антропоцентрична, забелязал съм, че границите на изследваните системи зависят силно, ако не и единствено от тази неизмерима антропоцентричност, отвъд границите на която резултатите стават съвсем различни, но никога не съм съумявал да свържа антропоцентричността с количествените величини.
цитирай
2. gerbsenior - Ти отлично знаеш колко несмислени ...
01.11.2012 13:53
Ти отлично знаеш колко несмислени са опитите за дефиниране на енерrията в цялото научно познание. Това е така, защото не се мисли от позициите на философската интерпретация на науката и на научнте понятия. В действителност това, което се нарича енерrия, е просто спонтанно, самороизволно ИЛИ пък целенасочено НАТРУПАНА и СЪХРАНЕНА СИЛА, която се израходва под целенасочения контрол и управление от страна на човека. В момента, в който натрупаната и съхранена сила започне да се самоизразходва сама /например, водата в язовира скъса бента/ тя се връща към изначалното си битие просто на сила и престава да бъде потенциална енерrия; не става обаче кинетична енерrия, а, повтарям, възвръща се в битието си на сила...
Така че енерrията е просто контролирана и уравляема от човека сила - ето ти отново още по-силен вариант на антропоцентризъм...
цитирай
3. vmir - 2. gerbsenior,
01.11.2012 14:29
Не мога да си представя нещата по този начин, нито да видя измеренията на резултата от една подмяна на енергията със сила. Съгласно уравнението на Бернули за потока, когато бента се скъса, потенциалната енергия се превръща в кинетична, която се изразходва за преодоляване на загубите от триене, докато не се изчерпа потенциалната енергия на потока (а тя зависи от височината). От термодинамична гледна точка обаче, кинетичната енергия на потока, независимо дали ще предизвика турбулентно или ламинарно движение, се явява едно интензифициране движението на молекулите, което съгласно статистическата механика, повишава температурата на потока и в края на краищата, съгласно закона за съхранение и запазване на енергията, се оказва, че потенциалната енергия на потока след скъсването на бента се е превърнала в топлинна енергия, която се разсейва в околната среда като необратим процес.
цитирай
4. gerbsenior - Произведението от масата по ско...
01.11.2012 15:36
Произведението от масата по скоростта дава количеството на движението, но не, разбира се, като количество изминато разстояние, а като количество на интензитета, т.е. на СИЛАТА на движението. Произведението от масата по скоротта на квадрат, делено на две, дава количеството на това, което се нарича енерrия. Последното понятие става велико понятие във физиката, химията и прочие, защото позволява да се обединят различните научни клонове - механодинамика, хидродинамика, термодинамика, електродинамика, ядрената динамика, изучаването на Слънчевото излъчване, химическата енерrия при rорене на въrлища и нефт...
Истинският СМИСЛОВ, СЕМАНТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ е в това, че явявайки се под толкова различни форми, енерrията като понятие всъщност няма никакво СОБСТВЕНО СЪДЪРЖАНИЕ, а представлява ЕДИНСТВЕНО някакъв самосъхраняващ си КОЛИЧЕСТВЕН ЕКВИВАЛЕНТ, затова и съществува закон за нейното заазване подобно на запазването на количеството на движението. Различни видове и форми на движение, но самозапазване количеството на това, което се нарича движение изобщо. Реално, физически, онтолоrически /както се изразяваме във философията/ съществува единствено силата. Замисли се върху двойките понятия - тяло и сила, маса и енерrия; та втората двойка изразява ЕДИНСТВЕНО КОЛИЧЕСТВО ВЕЩЕСТВО И КОЛИЧЕСТВО СИЛА. Това са чисто КОЛИЧЕСТВЕНИ понятия и затова съдържанието им е стопроцентово АБСТРАКТНО, това съдържание няма реален смисъл... Формулите работят, еквивалентността е налице, следователно има нещо, което се запазва при всички трансформации, но това НЕЩО е чисто КОЛИЧЕСТВЕНА характеристика на битието...
цитирай
5. gerbsenior - На този наш свят НИЩО РЕАЛНО не съ...
01.11.2012 15:46
На този наш свят НИЩО РЕАЛНО не съществува било само като КОЛИЧЕСТВО, било само като КАЧЕСТВО... НИ - ЩО!
цитирай
6. gerbsenior - Между впрочем, допускам, че знаеш - ...
01.11.2012 16:32
Между впрочем, допускам, че знаеш - специалната теория на относителността е несъвместима със законите за запазването. Защото СТО изисква законите за запазването да бъдат еднакво справедливи за всички произволно взети НАБЛЮДАТЕЛИ, които се движат БЕЗ УСКОРЕНИЕ един спрямо друr.
Само че...
Само че ако ние запишем обикновените изрази /формули/ за количеството на движението и за количеството на енерrията и преобразуваме скоростта от rледна точка на единия наблюдател в скорост от rледна точка на друrия наблюдател по законите на специалната теория на относителността, като при това запазим масите на частиците, то законите за запазването на количеството на движението и на количеството на енерrията ще бъдат нарушени. Но ако законите за запазване действително крият някакъв физически смисъл, а не са просто математически куриоз - пише Томсън -, то те не трябва да зависят от произвола на наблюдателя. Констатирайки противоречивостта на тази ситуация, сър Д. Томсън от великата физическа фамилия лордове Келвин продължава така:
"Ние се оказваме пред дилемата: или да се откажем от здраво вкоренилите се в науката закони за запазването, или пък да се съласим с това, че правилата за преобразуване на скоростта от един наблюдател към друr, установени от специалната теория на относителността, са неверни. Последното би означавало отказване от теорията на относителността."
Според Томсън е възможен компромис, но все още няма общоприет такъв компромисен вариант за изход от дилемата...
цитирай
7. vmir - 4, 5, 6. gerbsenior,
01.11.2012 19:26
Това е интересно. Мислил съм в тази насока и точно тук съм забелязал, че работата във физиката и работата в практиката са не просто различни или несъпоставими, а енергиите за извършването им в дългосрочен план – фантомни. Оказва се, че крайната ни работна цел е дотолкова “антропоцентрична”, че в общия случай онова, което на практика наричаме “работа”, не акумулира в себе си никаква енергия, която да “оправдае” от физическа гледна точка извършването на конкретната работа. Малките изключения от това правило запазват акумулираната енергия само временно, после е въпрос на време да настъпи събитие, в резултат от което неизбежно я връщат до джаул в околнота среда, но в деградирано състояние. Казано по друг начин, каквото и да правим, то не е част от кръговрата на енергията в природата, а само негова съпътстваща особеност. А иначе можем да ускоряваме кръговрата. Не съм сигурен обаче, че навлизането в някои изводи от всичко това е подходящо за публично обсъждане.
цитирай
8. vmir - 4, 5, 6. gerbsenior,
02.11.2012 02:46
Да дам все пак малко обяснение на горното, като пример за практическа работа вземем транспорта, защото транспорта се явява неизбежна част на стопанската дейност. Транспортира се всичко за едно производство, при това – многократно. От суровините и материалите до фабриката, през готовите агрегати и резервни части, производствените машини, инструменти за ремонт и поддръжка, транспорт до складовете и магазина, транспорт от от складовете и от магазина до потребителя, транспорт на монтажниците или техниците, транспорт на работниците, транспорт на клиентите, и всичко това – за едно и също производство. И тук се явява един парадокс. Докато работата от физична гледна точка и необходимата за извършването й енергия е силата по преместването, работата от потребителска гледна точка (да я нарека “антропоцентрична”) е самото премествене или по-прецизно – маса по преместване. Силата за преместване на въпросната маса обаче зависи от покритието на пътя и от скоростта на придвижването. Гладката повърхност осигурява придвижване с по-малка сила, и при движение по релси, необходимата сила става десетки и дори стотици пъти по-малка, отколкото по разбит път, а увеличаване скоростта на придвижване силно увеличава силата поради аеродинамичното съпротивлене. Ето как “антропоцентричната” нужда от бързо придвижване с минимални разходи за поддръжка или подобряване на пътя, налага огромен преразход на енергия (физическа работа), докато без каквото и да било теоретично ограничение, енергията (физическата работа), необходима за придвижването, при малки скорости, ускорения и максимално гладък път, теоретически клони към нула. Но това не е всичко, както казват. (следва)
цитирай
9. vmir - 4, 5, 6. gerbsenior, (продължение)
02.11.2012 02:51
Защото освен, че желанието ни да си вършим работата бързо и за малко пари (към момента!), пречи на възможността да намалим физическата работа, необходима за извършване на практическата работа по придвижването (в бъдеще), друга “антропоцентрична” необходимост увеличава разходът на енергия с още няколко пъти повече от тази, необходима за придвижване по разбития път. Тази нужда е автомобилът с неговия двигател и икономическите му характеристики в зависимост от натоварването, които пък зависят силно от динамичните характеристики, които искаме да притежава автомобилът. Като капак на всичко, подробните сметки на цялата верига от енергийни преобразования в двигателя и придвижването на превозното средство или тези, които можем да направим съгласно закона за запазване и съхранение на енергията, например чрез сумата от механичните енергии на товара преди и след доставката му показват, че независимо от немалката механична работа, извършена от двигателя за преодоляване на различни видове съпротивления при транспорниране на товара, цялата топлинна енергия от изгарянето на горивото след всичките й преобразования, се е оказала на 100% разсеяна в околната среда. (Възможната разлика в потенциалната енергия на товара не се брои, защото средностатистичестите й стойности за голяч брой случаи клони към нула).

Ето как, накратко, антопоцентризмът ни налага да правим разлика в понятието “работа”, според областта му на приложение и изглежда, че енергията наистина е само еквивалент за сравнение на работите в различните случаи, макар аз все още да не съм убеден в това.
цитирай
10. vmir - 9. vmir - 4, 5, 6. gerbsenior, (продължение)
02.11.2012 09:26
След казаното горе, да погледнем към космоса, но без да забравяме космическия вакуум. Напротив, нека космическия вакуум ни подсети, че планетката ни е на практика термодинамически изолирана система, и след като няма космическа атмосфера и съответните конвективни или други топлообменни потоци, всеки джаул, получена от изгаряне на нефт, газ, въглища или други природни горива, променя топлинния баланс на Земята. Тази констатация може да изглежда ненужна педантичност или досадна формалност, но човечеството не изгаря един, пет или десет джаула, а такова невъобразимо количество, каквото нашите мерни единици не могат да представят като цифра, означаваща нещо за представите и съзнанието ни.

Не е нужно да си особено умен, за да си обясняваш нещата със световни заговори, но колко от изповядващите тази вяра знаят какво представлява число с 15 нули, например? Не е трудно да сметнем с каква допълнителна топлина подгряваме ежедневно планетата си. Като се сетим за ограничеността на складираните наличности, ясно е, че каквото се добие или извади от земята, това е ежедневната ни добавка, която се трупа с вчерашната, онзиденшната и т.н. А като добавим “антропоцентричността” на работатата (енергията) и констатацията, че полезната от наша гледна точка работа не акумулира енергия, следва, че енергийния еквивалент на добива, е равен на топлинната добавка към планетатата ни. Да сметнем ли ежедневната ни добавка?

Петролът прави не по-малко от 1/3 от добива на енергия, а се доближава до 100 000 000 (сто милиона барела) дневно. Да ги умножа ли по 3, за да имаме идея за тоталното количество, после да ги умножа ли по 160, за да превърнем добива в еквивалентни литри, да ги умножа ли после по 40 000 000 (40 милиона) джаула на литър, за да видим какви калории, аджеба изпускаме всеки Божи ден в атмосферата и водите си? И какво получихме, смятам на ум, но тъй като мога да броя само до трилиони, сметката ми излиза почти два милиона, умножени по един трилион, или 2 милиона трилиони, уф, ето го и числото за по-голяма нагледност, ако на някого изобщо му говори нещо: 2 000 000 000 000 000 000 J. Ето толкова джаули топлина добавяме ежедневно към планетата си, а не 5, 10 или 10000 джаула. За да ни помогне отразената в космоса радиация, земната повърхност трябва да просветлява, не да почернява, както се наблюдава повсеместно напоследък.

Нашият почти земляк и приятел Арнолд Шварценегер още през 2004 въведе закон в подопечната му тогава Калифорния да се оцветяват новите покриви в бяло, което е отлична стъпка към облекчаване топлинния баланс на околната среда, но една птичка пролет не прави. Да продължавам ли нататък?
цитирай
11. vmir - 4, 5, 6. gerbsenior,
02.11.2012 11:55
Както сметнах горе, 2 мегатрилиона джаула дневно топлина изпускаме в атмосферата, за да продължаваме да живеем с настоящото си равнище на потребление. Дали това е много или малко, все още няма как да се осъзнае, защото едва ли има човек, свикнал да работи с подобни цифри, пък и да има, кого ще убеди, че подобна неговореща нищо на останалите цифра, има по-съществено значение за живота на децата и внуците им, от ежедневните им дрязги, манифестации, и помпозни демонстрации, непозволяващи да се направи почти нищо за ограничаване на въпросните 2 мегатрилиона джаула дневно, които е въпрос на време да превърнат Земята в пустиня. А казват, че сме взели Земята назаем от децата си.
цитирай
12. vmir - 4, 5, 6. gerbsenior,
04.11.2012 07:32
Понеже темата е и за самозапазване на системата, нека надникнем за малко и оттатък констатациите за антропоцентричността на работата, с помощта на които лесно пресметнахме, че нагряваме планетата си практически с големината на калоричността на добиваните енергоносители. За целта можем и трябва от космоса и космическия вакуум да скочим обратно към земята подобно на австриеца наскоро, но да използваме въображението си, за да се приземим върху закона на Парето в оригиналния му вид съгласно който, 20% от населението държат 80% от богатството, а идеалът на комунистите за 50% на 50% (пълно равенство) не е възможен. Темата предполага много забежки, но ще се опитам да бъда последователен и да удържа нишката на най-съществените за темата въпроси и следствия.

Собствеността. Ако вземем собствеността на богатите и я разпределим между бедните, в крайния и екстремен случай, това ще означава значително по-високо ниво на потреблението за известен период от време, последван от изчерпване на наличните стоки, дефицит и невъзможност от възстановяване на предишното ниво на потребление. Това едва ли се нуждае от специални доказателства, още повече, че донякъде у нас сме го правили този експеримент и резултата му в някаква степен ни е познат.

Проблемът на огромната част от хората е, че не разполагат с достатъчно средства за да поддържат желаното от тях високо ниво на потребление. И така, ако предположим, че успеем някакси хем да изземем собствеността на богатите и да я разпределим между бедните, хем да запазим и увеличим производството в съответстващата степен на нарастналото благосъстояние на бедните, а следователно и потреблението, ще се нуждаем от многократно повече енергоносители и пропорционално по-голямо загряване на атмосферата. А дори сегашното ниво на загряване е повече от ясно предизвестие за топлинна смърт на Земята още през близките векове, като идея за значимостта му в топлинниня баланс на планетата е факта, че надвишава десетки пъти енергията на отразената в космоса слънчева радиация от белите снежни повърхности, ако не бъркам в бакалските си сметки, което понякога ми се случва, когато смятам наум. (продължава)
цитирай
13. vmir - 4, 5, 6. gerbsenior,
04.11.2012 10:45
Преди да продължа, да направя едно уточнение за затоплянето на земната атмосфера. Ако умножим мощността на слънчевата радиация в орбита по площта на земното сечение, ще получим тоталната мощност на радиацията, с която Слънцето облъчва Земята ни във всеки един момент от денонощието. Току - що си направих труда да пресметна съответната цифра, и след като умножих мощността по 24 часа, получих една цифра за енергията, която е почти равна или превишава до около 2 пъти онези горни 2 мегатрилиона джаула топлина, с която за същото време допълнително подгряваме атмосферата си, за да поддържаме нивото си на потребление. Колко от тези 2-4мегатрилиона джаула се връщат обратно в космоса като отразена радиация нямам данни да сметна в момента, но факта, че отпадъчната ни деградирала топлина е близка по големина на жизненоважната високопотенциална слънчева радиация, е достатъчно сериозен аргумент за нарушения топлинен баланс на Земята и неизбежното й загряване. В добавка, като отчетем отразената енергия, оказва се, че отпадъчното топлинно замърсяване количествено превишава чистата слънчева енергия, която достига земната повърхност и значително превишава частта от нея, благодарение на която живеят и се развиват флората и фауната.
цитирай
14. vmir - 4, 5, 6. gerbsenior,
04.11.2012 12:01
За добро или за лошо, рязко увеличение на производството и енергопотреблението в резултат от световна “пролетарска” революция е невъзможно по много елементарна причина: огромната част от натрупаното световно богатство е във вид на средства за производсттво, сгради и инфраструктура, които няма как да се изядат и изпият, нито могат да се използват като превозни средства, за каквото мечтаят огромната част от хората. Комунизмът дори и сега за повечето хора е станал панаирджийски трик за оправдаване на стремежа към бърз личен просперитет и битово самоустройване. Последната барикада на това варварско движение, което неглижира социалните и икономическите закони, е че не съществува нищо свято и е много демократично подобни “предубеждения” да бъдат поругавани и подлагани на сестематични гаври.

Накратко казано, “пролетариатът” (който и да се крие зад това фамозно понятие) скоро след “революцията” би разбрал, че пари няма, защото наличните пари в обръщение са доста по-малко от натрупаната собственост, което значи, че преминавайки изведнъж в ръцете анонимната “пролетарска” маса, собствеността и най-вече бизнес активите, които не стават за ширпотреба, ядене и пиене, губят стойността си, защото няма заинтересован да плати за тях. Този театър вече сме го гледали у нас и видяхме как никой не дава и пукната пара за предприятия, които са глътнали десетки милиарди дори, когато е била гарантирана частната собственост. Хората бяха обръгнали да бъдат фиктивни собственици на нещо, което носи печалби на други по неведоми за тях начини и това срина стойността на активите.

Да не говорим за това, че ориентираните към печалба са свикнали да си правят сметката и да ограничават разходите с инвестиране в подходящи технологи и решения, докато онези, които не виждат смисъла от енергоспестяващи технологии и мислене в тази насока, но искат да потребяват не по-малко от другите, сами нарушават равенството, заставяйки останалите да поемат по-високите им разходи.

В края на краищата се оказва, че алчността, акумулираща огромна собственост срещу един стомах, спасява света от “широките души”, които не искат нищо повече от яденье, пиенье, едно ферари в цвят червен, гадже с бронзов тен, половин кило силикон, малко ботокс, Азис и безметежно безгрижие, необременявано от каквито и да било разговори за промени или икономии. Това обаче е само образът на мечтатата, която се лансира от онези, които искат да си изкарват парите в ролята на представители на тази "скромна" житейска философия (какво му трябва на човека).
Явно, най-важните закони и константи на общественото битие все още не са открити.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1618770
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3890
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930