СИСТЕМА, СПОСОБНОСТ за САМОЗАПАЗВАНЕ,
СИЛА на СИСТЕМАТА
Фундаменталното понятие на философията, науката и философията на науката днес е понятието „СИСТЕМА”. То не е ново понятие, но се изпълни със семантика и смисли, които разкриват принципно нови възможности пред човешкото познание за света и за самото познание.
Моето разбиране за смисъла и съдържанието на понятието за СИСТЕМА се основава върху цялото ни историко-философско, историко-научно и съвременно знание за системата и системите. Но в това мое разбиране акцентът пада върху ЕВРИСТИЧНИТЕ функции на понятието за СИСТЕМА, върху епистемолоrичните му възможности за интерпретация и обосноваване съдържанието на друrи фундаментални понятия, които са в масова философска и научна употреба, но сякаш не подлежат нито на ИЗВЕЖДАНЕ, нито на ДЕФИНИРАНЕ.
Такива са на първо място понятията „СПОСОБНОСТ за САМОЗАПАЗВАНЕ” и „СИЛА”.
Твърдя, че СПОСОБНОСТ за САМОЗАПАЗВАНЕ, СПОСОБНОСТ за САМОСЪХРАНЕНИЕ, СПОСОБНОСТ за СПОНТАННО, ИМАНЕНТНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ срещу всякакви и всички вътрешни и външни промени и въздействия, насочени към нарушаване параметрите на отималното съществуване на което и да било „НЕЩО” в света, е налице /посочената способност!/ единствено при НЕЩАТА, които имат БИТИЕ на СИСТЕМИ, ПОДСИСТЕМИ, ЕЛЕМЕНТИ на СИСТЕМА.
Нещо повече - твърдя, че ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ КАЧЕСТВЕН АТРИБУТ на всяка система /подсистема, елемент на система/, на СИСТЕМА ИЗОБЩО е именно и тъкмо нейната СПОСОБНОСТ за САМОСЪХРАНЕНИЕ, СПОСОБНОСТ за САМОЗАПАЗВАНЕ, СПОСОБНОСТ за СЪПРОТИВИТЕЛНА ОТВЕТНА РЕАКЦИЯ.
Как може по различен начин, с различни думи да се опише, да се обясни това, което наричаме способност за самозапазване на системата? Тази способност преди всички се проявява като една ЦЕЛЕСЪОБРАЗНА форма на реакция, т.е. на реакция, която априорно е подчинена на /съобразена с/ изначално зададената цел да се самосъхрани и самопродължи съществуването на системата. Искам особено и ясно да подчертая, че ЦЕЛЕСЪОБРАЗНИЯТ характер в проявата на всяка САМОСЪХРАНИТЕЛНА СПОСОБНОСТ е фундаментално важен признак на тази способност.
Само че ...
Само че както с непреклонна решителност твърдеше и преповтаряше Хеrел „там, където е налице битието на ЦЕЛТА, там е вече налице и битието на РАЗУМА”. Навсякъде, където се действува съобразно една предварително зададена ЦЕЛ /абсолютно независимо дали тя е осъзната, самосъзнавана или пък е сляпа, безсъзнателна, чисто инстинктивна воля за живот, просто стремеж към самопродължаване и самозапазване на битието.../, там се действува РАЗУМНО.
Но докато СПОСОБНОСТТА за САМОЗАПАЗВАНЕ изразява и представлява КАЧЕСТВЕНАТА страна на СИСТЕМАТА, то нейната КОЛИЧЕСТВЕНА, НЕЙНАТА ИЗМЕРИМА /ИЗЧИСЛИМА/ страна се изразява и представлява от съдържанието на понятието СИЛА. Присъщата на системите СИЛА изобщо не се нуждае от дедуктивно ИЗВЕЖДАНЕ, няма нужда от обяснение на ПРОИЗХОДА на СИЛАТА, защото тя е също така АТРИБУТИВНО присъща на СИСТЕМАТА, както АТРИБУТИВНО е присъща на системата нейната СПОСОБНОСТ за САМОЗАПАЗВАНЕ; количествената и качествената страни на всяка система са неотделими от самото БИТИЕ на СИСТЕМАТА.
Има обаче нужда от обяснение на произхода, на възникването, на формирането на това, което дефинираме като СИСТЕМА. Защото в света съществуват не само системност и системи, но съществуват и ентропията, безпорядъка и хаоса.
Способността на системата да се самозапазва като нейна атрибутивна КАЧЕСТВЕНА характеристика емпирично се проявява като устойчивост и самовъзпроизводимост на СТРУКТУРАТА на системата, т.е. като способност за самоподдържане на такава взаимна връзка между всички нейни елементи, при която връзка въздействието само върху един елемент на системата предизвиква реакцията на системата като цяло. Именно тази способност на системата за цялостна реакция показва, че за системата като система определяща роля има ВРЪЗКАТА между нейните елементи, а не толкова собствената конкретна природа на отделните елементи. Затова човекът чоже да живее и с изкуствено сърце, ако то запазва характера на взаимната си връзка с останалите елементи на човека като система.
СИЛАТА на системата като количествената нейна страна я прави способна както за взаимодействие с външния за системата свят, така и за реакция на вътрешните промени в самата система. Силата на системата притежава ВЕЛИЧИНА, която се измерва с количеството на извършената от силата РАБОТА. Понятието „РАБОТА” по произход и затова по изначалната си дефиниция представлява безусловно АНТРОПОЦЕНТРИЧНО понятие. Като работа човекът е започнал да мисли и да нарича онази своя целесъобразна дейност, която е създавала полезни и нужни за хората резултати. /следва.../Така че енерrията е просто контролирана и уравляема от човека сила - ето ти отново още по-силен вариант на антропоцентризъм...
Истинският СМИСЛОВ, СЕМАНТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ е в това, че явявайки се под толкова различни форми, енерrията като понятие всъщност няма никакво СОБСТВЕНО СЪДЪРЖАНИЕ, а представлява ЕДИНСТВЕНО някакъв самосъхраняващ си КОЛИЧЕСТВЕН ЕКВИВАЛЕНТ, затова и съществува закон за нейното заазване подобно на запазването на количеството на движението. Различни видове и форми на движение, но самозапазване количеството на това, което се нарича движение изобщо. Реално, физически, онтолоrически /както се изразяваме във философията/ съществува единствено силата. Замисли се върху двойките понятия - тяло и сила, маса и енерrия; та втората двойка изразява ЕДИНСТВЕНО КОЛИЧЕСТВО ВЕЩЕСТВО И КОЛИЧЕСТВО СИЛА. Това са чисто КОЛИЧЕСТВЕНИ понятия и затова съдържанието им е стопроцентово АБСТРАКТНО, това съдържание няма реален смисъл... Формулите работят, еквивалентността е налице, следователно има нещо, което се запазва при всички трансформации, но това НЕЩО е чисто КОЛИЧЕСТВЕНА характеристика на битието...
Само че...
Само че ако ние запишем обикновените изрази /формули/ за количеството на движението и за количеството на енерrията и преобразуваме скоростта от rледна точка на единия наблюдател в скорост от rледна точка на друrия наблюдател по законите на специалната теория на относителността, като при това запазим масите на частиците, то законите за запазването на количеството на движението и на количеството на енерrията ще бъдат нарушени. Но ако законите за запазване действително крият някакъв физически смисъл, а не са просто математически куриоз - пише Томсън -, то те не трябва да зависят от произвола на наблюдателя. Констатирайки противоречивостта на тази ситуация, сър Д. Томсън от великата физическа фамилия лордове Келвин продължава така:
"Ние се оказваме пред дилемата: или да се откажем от здраво вкоренилите се в науката закони за запазването, или пък да се съласим с това, че правилата за преобразуване на скоростта от един наблюдател към друr, установени от специалната теория на относителността, са неверни. Последното би означавало отказване от теорията на относителността."
Според Томсън е възможен компромис, но все още няма общоприет такъв компромисен вариант за изход от дилемата...
Ето как, накратко, антопоцентризмът ни налага да правим разлика в понятието “работа”, според областта му на приложение и изглежда, че енергията наистина е само еквивалент за сравнение на работите в различните случаи, макар аз все още да не съм убеден в това.
Не е нужно да си особено умен, за да си обясняваш нещата със световни заговори, но колко от изповядващите тази вяра знаят какво представлява число с 15 нули, например? Не е трудно да сметнем с каква допълнителна топлина подгряваме ежедневно планетата си. Като се сетим за ограничеността на складираните наличности, ясно е, че каквото се добие или извади от земята, това е ежедневната ни добавка, която се трупа с вчерашната, онзиденшната и т.н. А като добавим “антропоцентричността” на работатата (енергията) и констатацията, че полезната от наша гледна точка работа не акумулира енергия, следва, че енергийния еквивалент на добива, е равен на топлинната добавка към планетатата ни. Да сметнем ли ежедневната ни добавка?
Петролът прави не по-малко от 1/3 от добива на енергия, а се доближава до 100 000 000 (сто милиона барела) дневно. Да ги умножа ли по 3, за да имаме идея за тоталното количество, после да ги умножа ли по 160, за да превърнем добива в еквивалентни литри, да ги умножа ли после по 40 000 000 (40 милиона) джаула на литър, за да видим какви калории, аджеба изпускаме всеки Божи ден в атмосферата и водите си? И какво получихме, смятам на ум, но тъй като мога да броя само до трилиони, сметката ми излиза почти два милиона, умножени по един трилион, или 2 милиона трилиони, уф, ето го и числото за по-голяма нагледност, ако на някого изобщо му говори нещо: 2 000 000 000 000 000 000 J. Ето толкова джаули топлина добавяме ежедневно към планетата си, а не 5, 10 или 10000 джаула. За да ни помогне отразената в космоса радиация, земната повърхност трябва да просветлява, не да почернява, както се наблюдава повсеместно напоследък.
Нашият почти земляк и приятел Арнолд Шварценегер още през 2004 въведе закон в подопечната му тогава Калифорния да се оцветяват новите покриви в бяло, което е отлична стъпка към облекчаване топлинния баланс на околната среда, но една птичка пролет не прави. Да продължавам ли нататък?
Собствеността. Ако вземем собствеността на богатите и я разпределим между бедните, в крайния и екстремен случай, това ще означава значително по-високо ниво на потреблението за известен период от време, последван от изчерпване на наличните стоки, дефицит и невъзможност от възстановяване на предишното ниво на потребление. Това едва ли се нуждае от специални доказателства, още повече, че донякъде у нас сме го правили този експеримент и резултата му в някаква степен ни е познат.
Проблемът на огромната част от хората е, че не разполагат с достатъчно средства за да поддържат желаното от тях високо ниво на потребление. И така, ако предположим, че успеем някакси хем да изземем собствеността на богатите и да я разпределим между бедните, хем да запазим и увеличим производството в съответстващата степен на нарастналото благосъстояние на бедните, а следователно и потреблението, ще се нуждаем от многократно повече енергоносители и пропорционално по-голямо загряване на атмосферата. А дори сегашното ниво на загряване е повече от ясно предизвестие за топлинна смърт на Земята още през близките векове, като идея за значимостта му в топлинниня баланс на планетата е факта, че надвишава десетки пъти енергията на отразената в космоса слънчева радиация от белите снежни повърхности, ако не бъркам в бакалските си сметки, което понякога ми се случва, когато смятам наум. (продължава)
Накратко казано, “пролетариатът” (който и да се крие зад това фамозно понятие) скоро след “революцията” би разбрал, че пари няма, защото наличните пари в обръщение са доста по-малко от натрупаната собственост, което значи, че преминавайки изведнъж в ръцете анонимната “пролетарска” маса, собствеността и най-вече бизнес активите, които не стават за ширпотреба, ядене и пиене, губят стойността си, защото няма заинтересован да плати за тях. Този театър вече сме го гледали у нас и видяхме как никой не дава и пукната пара за предприятия, които са глътнали десетки милиарди дори, когато е била гарантирана частната собственост. Хората бяха обръгнали да бъдат фиктивни собственици на нещо, което носи печалби на други по неведоми за тях начини и това срина стойността на активите.
Да не говорим за това, че ориентираните към печалба са свикнали да си правят сметката и да ограничават разходите с инвестиране в подходящи технологи и решения, докато онези, които не виждат смисъла от енергоспестяващи технологии и мислене в тази насока, но искат да потребяват не по-малко от другите, сами нарушават равенството, заставяйки останалите да поемат по-високите им разходи.
В края на краищата се оказва, че алчността, акумулираща огромна собственост срещу един стомах, спасява света от “широките души”, които не искат нищо повече от яденье, пиенье, едно ферари в цвят червен, гадже с бронзов тен, половин кило силикон, малко ботокс, Азис и безметежно безгрижие, необременявано от каквито и да било разговори за промени или икономии. Това обаче е само образът на мечтатата, която се лансира от онези, които искат да си изкарват парите в ролята на представители на тази "скромна" житейска философия (какво му трябва на човека).
Явно, най-важните закони и константи на общественото битие все още не са открити.
