АНТРОПОЦЕНТРИЗМЪТ
В историята на философията той започва с Протаrор, формулиран в знаменитата му антична сентенция:
„Човекът е МЯРА за всички неща; мяра за съществуване и несъществуване, мяра за истина и заблуждение, мяра за добро и зло, мяра за красиво и rрозно.”
В Рим това антропоцентрично субективизиране на света, което при rърците носи чисто философски смисъл, придобива съвършено реални социално-политически характеристики. Императорите, като се почва с Авrуст, започват да се самообожествяват, обявяват се за Боrове. А римските патриций се отдават на разrул и разврат, станали една от причините за rибелта на Римската империя, подкопана отвътре от християнството, а отвън - нападната от варварите.
Християнството чрез и в образа на Ийсус Христос сътворява един rениален синтез между Боrа и Човека, опосредован от Свети дух. Само че тук, на земята, тоя синтез е страдалчески-неутешителен както за Боrа, така и за Човека. Животът на Ийсус Христос между нас, човеците, представлява вечен пример за възможния живот на всеки Боr, решил да придобие човешки облик и да живее като всички земни човеци.
Божествен и вечен живот се живее само там, на небето; тук, на земята, не човеците живеят като боrове, а напротив - и боrовете заживяват като човеци. Античният, волунтаристичен rръко-римски антропоцентризъм е радикално преформулиран в християнството; МЯРАТА за всички неща, включително за човека, е техният Творец в образа на Своя Син Единороден Ийсус Христос, който е ЖИВОТО СЛОВО БОЖИЕ, проповядвано по разбираем човешки начин за всички човеци, а не rърмящо в ушите единствено на първопророка Мойсей.
Между впрочем, тук е подходящо място да отбележа, че мохамеданството е с цяла човешка ЕПОХА назад в сравнение с християнството. Мохамед е пророк като Мойсей, докато Ийсус Христос е Син Божий. Няма никакви основания за съпоставяне и сравняване на Христос и Мохамед. Пророците предават ЗАПОВЕДИТЕ на Боrа за изпълнение от човеците; Ийсус Христос като Син Божий УБЕЖДАВА посредством думи и дела своите ученици да повярват, че Той е Синът, пратен от Боr-Отец, за да покаже на хората пътя за изкупление на rреховете чрез истината и любовта. *следва...
ПИСМО НА БОГ ДО ТЕБ
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
23.12.2012 08:19
Обикновено едва след навършване на 3 годишна възраст, бебето започва да се превръща в дете и индивид, тогава се научава лично да се справя с гравитацията, твърди се, че тогава открива и закона за гравитацията, точно в навечерието на този период се наблюдава как бебетата масово пускат отново и отново играчките си да падат от височина и удивено наблюдават падането им към земята, сякаш са очаквали нещо друго и дълго не могат да повярват, че играчките вместо да политат към небето, винаги падат на земята. Затова, откривателите на всичко това са нарекли децата в този период от развитието си “Нютоновци”.
След този период, децата се сдобиват с опита да вървят изправени и да се съобразяват със силите на тежестта, когато това им се наложи, но всичко завършва с изработване на практически навици и умения, заради които забравят за откритията си, забравят и удивлението, което им е помогнало да съсредоточат вниманието си за изработване на навици за индивидуално справяне. А забравянето е необходимо за самочувствието, че знаеш всичко необходимо за гравитацията и нищо вече не ти пречи да доразвиеш уменията – да въртиш меч, да хвърляш копие, да стреляш с лък, за правиш стенобитни машини за хвърляне на камъни или оръдия за метални топки по лошите, и т.н.
Ето как, всезнайковщината и нетърпението да бъде оползотворена тя за налагане над останалите, са отнели хиляди години, докато се се появи сър Исак Нютон, който да опише онова, което всеки човек някога е открил сам за себе си, а скоро след това е забравил, за да се прави на всезнайко. Теологът Нютон слага край на тази нелепа всезнайковщина, като описва всичко онова, което всички знаят, но всички бързат да забравят. Описва го, но не с протяжни словесни излияния, а по възможно най-краткия и обобщаващ начин. Означава ключовите понятия със съответните символи и започва да извършва математически операции с получените уравнения. После вмъква и времето, за да види как се променят местоположенията и разработва математическата процедура за изчисляването й във всеки отделен момент от времето.
Нютон описва онова, за описването на което, на всички останали не са стигнали хиляди години, защото са били убедени, че е известно или поне пределно ясно всичко по въпроса за падането на телата. Точно както днешните всезнайковци са готови да изброят милион причини да покажат колко много знаят за гравитацията и колко невежи са останалите, но не могат да пресметнат скоростта на падане на конкретно тяло. (Да бяха всезнайковци само за гравитацията, с мед да ги нахраниш). А Нютон прави описанието си в малките промеждутъци от време между заседанията на управителните тела на разнообразните кралски дружества и академични комисии и съвети. Благодарение на което, създава Класическата Механика и Висшата Математика. Но това всезнайковците никога няма да го проумеят. От което може да се направи извода, че антропоцентричността е важна за целенасоченото поставяне на задачи и натрупване на данни и опит за решаването им, а игнорирането на антропоцентричността е начинът за навлизане в света на знанието и прогнозирането, което изисква боравене с ключови понятия на символно и абстрактно ниво, непонятни и недостижими за кръчмарските всезнайковци.
"Докато Народният съд все още не бил учреден с Наредбата-закон, правителството решило арестите да стават чрез използване на член 31 от Закона за гражданската мобилизация. А на 12 септември 1944 г. Министерският съвет постановява:
“ І. Да се задържат по разпореждане на министъра на вътрешните работи:
1. Всички министри от кабинетите през времето от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г.
2. Всички народни представители от ХХV Обикновено народно събрание, които с вота си са одобрявали и подкрепяли политиката на казаните кабинети.
3. Всички военни лица, които с поведението си са станали причина за поставяне страната пред катастрофа и за излагане на воисковата част в опасност.
4. Всички други лица, които във връзка с политиката на казаните по-горе кабинети са заповядвали, поощрявали или извършвали убийства, палежи, грабежи, тежки телесни повреди или изтезания.
ІІ. Да се впише възбрана , считана от 12 септември 1944 г.
1. Служебни – върху недвижимите имоти на министрите.
2. По искане на Министерството на вътрешните работи върху недвижимите имоти на останалите лица.
ІІІ. Смятат се поставени под запор всички движими имущества
/вземания, влогове, акции и др./ на лицата, посочени в т. 1.
Всички отчуждения на имущества от казаните лица, както и изпла-
щане на суми и изпълнения на други задължения към тях след съ-
щия ден не могат да се противопоставят на държавата.”/6; ф.136/
Арестите са извършени, чака се приемането на Наредбата-закон. Министерският съвет приема тази съдбоносна наредба на заседанията си от 28, 29 и 30 септември 1944 г."
В началото на демокрацията, в изблик на откровена поучаваща доброжелателност, един бъдещ краткотраен зам. председател на родния парламент, ми заяви нещо, което няма как да забравя до края на живота си, цитирам дословно: “Грешката на Партията беше, че ОСТАВИ ЖИВИ да си спомнят, че са притежавали нещо. Помни ми думата, че ще дойде време, когато няма да остане и най-малкия спомен, че някой нещо е притежавал”. Същият ултрачервен комунист, през двата си депутатски мандата, играеше успешно ролята на представител и защитник на частната собственост... Други негови “премъдрости” са: “Лъвът, живял в клетка, пуснат на свобода, умира. Не трябва да позволяваме това да се случи”. “Кърлежите не трябва да се махат, защото на тяхно място ще дойдат гладни”, “В съюз и с дявола, но да оцелеем” “Слушаш хора, които ви карат да ни мразите – нас, опитните професори” . И т.н., заради което задълго останах отвратен от родните професори.
Накратко, тези хора бяха мотивирани не от реален страх да не постъпят с тях както след 9.IX.1944г, а от безгранична решимост да раздухват такъв страх, за да диктуват дневния ред на обществото и да си запазят инициативата във възползването си от предстоящите трансформации на собствеността, набеждавайки в екстремизъм и заклеймявайки като фашист всеки, който по някакъв начин застрашаваше ролята им на обществени ментори и наставници на останалите.
Като резултат от въпросната тактика, българите бяха тотално лишени от възможността да проявят гражданска доблест и човешки добродетели в защита на каквито и да било идеали. Обратното - паметта на избитите от комунистите беше осквернена и в новите условия на демокрация, чрез обявяване на костите им за “мръсни”, приравнявайки “демократично” идеализмът и доблеста, (където ги е имало в противопоставянето на комунизма) с престъпления. Това изключи възможността за идеализъм и от страна на комунисти (където го е имало), и така всички станахме смъртни врагове, в пълно съгласие с доктрината на комунизма за революцията и диктатурата на пролетариата, които и до днес отекват в главите и представите далеч не само на бивши и настоящи членове на БКП и БСП... Получи се нещо немислимо до момента – капиталисти, мечтаещи за комунизъм, който да ги освободи от личните рискове и отговорности на управлението и бизнеса, но да им запази властта над останалите. И този паразитизъм днес у нас го лансират за “социализъм”. И не се срамуват да издигат лозунги от тоталитарното минало независимо от банкрута на идеологията им, защото последствията от банкрута са ги пробутали и приписали на други и наричат това нормално.
26.12.2012 07:50
От този момент нататък, българинът се оказа белязан с клеймото на морален дегенерат, който не прави разлика между добро и зло, способен е да продаде майка си заради конюнктурата и е неспособен да разбере и прости незрялото й някогашно младежко увлечение, използвано безскрупулно от други за нечисти или направо мерзки и противодържавни цели.
Негодяите на практика успяха да се скрият под полите на чуждите майки, които използваха като параван дори, когато майките безрезервно подкрепяха антикомунизма на децата си. Защото, не беше възможно да бъде защитено човешкото достойнство на онези бивши комунисти, които нямаше как да бъдат еднакво отговорни с палачите, бандитите и престъпниците.
От своя страна палачите, бандитите и престъпниците, оневинени с политиката на “мръсните кости”, останаха на свобода, политически приравнени с всеки редови комунист, дори с напусналите БКП още по времето на комунизма и дори им беше възложено да строят капитализъм по образ и подобие на онзи същия пропаганден “капитализъм”, който им служеше за оправдание още по времето на комунизма...
Не е за вярване, че дори днес, Станишев се опитва да обединява БСП около онези постулати, които причиниха толкова много злочестини не само у нас. Не е за вярване, че толкова много “антикомунисти”, в името на един доказано безплоден “антикомунизъм”, правят толкова много за окончателното заличаване различията между някогашните комунисти, заличаване следитте на истинските престъпници и прехвърляне отговорността за престъпленията им върху хора, които нямат нищо общо с тях. Страхувам се, че този маниер у нас се е превърнал в технология за правене на политика и използването й в управлението на държавата ни.
Че си имаме сериозни кусури и залитания с морален привкус у нас, имаме си ги. Но не мога да приема, че българинът е такъв морален урод, да не може да защити ОТКРИТО майка си или близките си заради краткотрайното им комунстическо й увлечение, и заради алчност или интерес да ги приравнява с реални престъпници, както непрекъснато се опитват да ни налагат отляво и дори някои застанали отдясно у нас.