09.04.2011 г.
 събота       
08.04.11 Огнян Донев: Влизането ни на вестникарския пазар е част от борбата срещу монополизирането му автор(и): Труд онлайн, прочитания: 169, коментари: 0 Интрервюто с Огнян Донев, председател на КРИБ и съсобственик на "24 часа" и "Труд", препубликуваме от сайта на вестник "Капитал".

- Г-Донев, от сегашна гледна точка съжалявате ли, че влязохте в "Труд" и 24 "часа"?

Напротив, открих още мотиви да съм доволен от това, че участвам, защото се вижда, макар и още да не се разбира от повечето хора, че съм направил нещо добро за българската демокрация. Може да звучи високопарно, но имах възможността да се противопоставя на тенденцията за монополизиране на българския медиен пазар и по-специално на печатните медии.

Това, което се случва в момента [споровете около дяловото разпределение на собствеността в бившата ВАЦ], пречи, но не толкова в икономически план, а по-скоро в психологически. Знаете колко е деликатно положението в едно новопридобито предприятие, и то не само в медиите. Обикновено се преминава през един етап на несигурност за хората, които работят в него. Те не знаят сега новият собственик какви намерения има, някои изпитват носталгия по миналото. Точно в този момент поведението на г-н Грозев води до подтикване на хората към неразумни действия. На неговата съвест ще тежат хора, които ще си загубят работата - повярвали му, че той ще е фактор, ще управлява процеса и ще ги направи началници.

- Как, откъм вас погледнато, се стигна до толкова сериозен конфликт, толкова скоро след сключването на сделката?

- Външната изява на конфликта реално започна на 25 март, когато г-н Грозев подаде една молба да се блокират всякакви вписвания. Той, разбира се, изтъква, че всичко започва на 28-ми, когато ние започнахме да отбраняваме своята инвестиция. Това обаче нямаше да се случи, ако не беше неговото желание преди това да заграби цялата собственост, като предотврати вписването ми като нов акционер, при положение че аз съм приет от общото събрание. Няма дискусия по тази тема. Няма никакви спорове и че аз съм финансирал сделката. Никой не оспорва правата ми, а в същото време се прави опит да бъда възпрепятстван да реализирам правото си на собственост.

- А защо от самото начало, когато се конструираше сделката, не уговорихте дяловото си участие?

Основната причина е, че аз съм пропуснал един шестмесечен етап, в който тримата чуждестранни партньори и г-н Павлов са преговаряли с ВАЦ. Скачайки на един движещ се влак, трябваше да приема нещата такива, каквито са, и тяхната договорка за учредяване на special vehicle, който да участва в сделката. За мен, което се доказва и от сегашното развитие на ситуацията, беше по-безопасно аз да не съм част от това дружество. Тоест да се явя като ясно разграничена финансираща сделката страна, идваща отвън. Която се намира обаче в договорни отношения с българското дружество, с уставен капитал от 100 лева.

- Кой друг финансира сделката?

Към момента на сключване на договора, нашите партньори не бяха дали нито една стотинка. Впоследствие има две вноски от по два милиона евро. Това са действително внесени от някъде пари, които не са наши. Така погледнато, именно е и претенцията за дялото участие, което според мен, следва да бъде в рамките на тези пари.

- Вие знаете ли произхода на тези пари?

Не. Но това би трябвало да представлява интерес. Най-общо мога да кажа, че те са собственост на австрийското дружество. Но тук се поражда въпроса кой, към днешна дата, е собственик на това дружество. Защото това, което видяхме всички в австрийския регистър е, че един от съдружниците в него - г-н Даниел Руц е напуснал и вече се тиражират становища, че то е един или два пъти препродадено, но не е осъществено вписване в регистъра. И докато няма вписване, ние не можем със сигурност да твърдим кой е собственикът. Всеки си има своя хипотеза. Моята е, че г-н Грозев не участва вече в тази фирма. Учудващо за мен е как той може да подписва документи и да представлява фирмата с едно изтекло пълномощно, дадено му от съдружника Даниел Руц, който вече е напуснал. Подновяването на пълномощията на г-н Грозев биха хвърлили доста светлина върху казуса.

- Имате ли контакт с предишните собственици - с ВАЦ, и знаете ли те какво мислят за това развитие?

Не, и не е било необходимо, доколкото ние в голяма степен гарантирахме приемственост в управлението на икономическия субект. Съхранихме много от доставките, които са организирани преди нас. Не искахме да правим резки движения, които биха поставили под риск работата на медийната група. Единствено получихме писмо от ВАЦ (и на това г-н Грозев би трябвало да обърне внимание), че разгласяването на точната цена по сделката и условията й, противоречат на договора ни. В исковите си молби г-н Грозев реално оповестява тази цена. Ние ще уведомим ВАЦ за това, че от наша страна такова нарушение не е имало. Все пак аз трябва да държа и на реномето си на вицепрезидент на българо-немската търговско-икономическа камара.

Аз не искам априори да ми се вярва, но смятам, че фактите говорят сами за себе си. Но опитът да бъда омърсен е налице. Тази част аз на г-н Грозев никога няма да му простя. Той удря по моето реноме и за мен е учудващо, че българската общественост не си дава сметка. Оказва се, че всичко това, което съм градил, не натежава по никакъв начин, за да се изискат от този самозванец допълнителни факти, а му се дава услужливо трибуна от определени медии да клеветничи и да прави квалификации.

Мисля, че няма проблем да му се дава думата, защото той все пак е страна в един спор. Въпросът е да се дава възможност и на вас да кажете гледната си точка.

Тук мисля, че има една разделителна линия в българските медии. Те се разделиха на две части - такива (включително и нашите), които дават възможност и на двете страни да изложат своите тези. Другите медии са тези, до които не получаваме достъп дори и при желание. Не е толкова трудно да се види, че един седмичник, два ежедневника и две телевизионни програми съвсем едностранчиво отразяват случая и подкрепят една от спорещите страни.

- С какво си обяснявате това, че те подкрепят само Христо Грозев?

До голяма степен, защото са собственост на едни и същи хора, които в случая се явяват определено и заинтересована страна. Аз бях сигурен, че с развитието на събитията ще стане ясно, че адвокатите, които се грижат за исковите молби на г-н Грозев, реално са адвокатите на г-н Пеевски.

Очевидна е неговата [на Делян Пеевски] мечта, ако щете, дори детска мечта, да постигне монопол в печатните издания в България. И в нашия отрасъл сме имали такива мечтатели и обикновено, макар и късно, обществото си дава сметка и има достатъчно съпротивителни сили да се противопостави на монопола.

- Имате ли някакъв конкретен план за противопоставяне на монопола?

Смятам, че един елемент е нашето излизане на този пазар. Ние в никакъв случай не сме по-слаба икономически група от тази, която ни противостои. Може би затова те ни атакуваха изненадващо, за да ни елиминират от самото начало и да не допуснат очакваната конкуренция. Знаем, че за жалост другите медии в България не са толкова силни, което не ги прави в никакъв случай лоши, но просто не бяха в състояние да окажат и икономически отпор на тези тези попълзновения.

- Как мислите, че ще се развие конфликтът ви с Христо Грозев оттук нататък?

Има една грешка, която много хора допускат - това дали фактите се вписват в търговския регистър, дали аз съм акционер или не има значение единствено за декларацията, която аз подавам пред трети лица за това дали съм заемодател или притежател на 40% от дяловете в дружеството. Това по никакъв начин не влияе на стопанската дейност на компанията. Нямам никакви съмнения, че г-н Павлов като управител ще защитава моя интерес. Можем съвсем спокойно да очакваме една съдебна сага, но това по никакъв начин не може да влияе на участието ми в дружеството.

От друга страна, виждаме един опит, когато "рейдърът" не може с изненада да завладее собствеността, минава към резервния си план да унижи тази фирма, да развали доброто й име. Виждаме организирани призиви да не се купуват тези издания, или пък някъде се писа, че "Труд" и "24 часа" са пред фалит... Искам да разсея надеждите на всички тези кандидат-търговци и да ги убедя, че вестникарската група просто няма как да фалира.


                                                                  +
                                                             +           +
                                                                   +

Христо Грозев: Павлов ползва „Труд” и „24 часа” като маша за натиск От аферата изплуваха и протоколи менте Екип на „Монитор” 09.04.2011
Христо Грозев Любомир Павлов Любомир Павлов и Огнян Донев използват страниците на „Труд” и „24 часа”, за да атакуват съдружника си от австрийската фирма „БГ приватинвест” Христо Грозев, поръчвайки материали на журналисти от двата вестника. Това обяви самият той в интервю за ТВ+. „Има инструктаж да бъда критикуван по всяка възможна тема. Това е доста тъжно и иронично, защото в дните на преговори във Виена, когато се говореше как ще осигурим свобода на медиите в България чрез тази инвестиция, аз казах, че аршин за това колко са свободни нашите медии, ще е дали те да пишат срещу самите си собственици, ако се наложи. Постигнахме това, но не по решение на журналистите”, заяви Грозев. Той посочи, че инструктажът се правел по телефона и обясни, че за негово разочарование в момента изданията приличали на „Работническо дело” от 1982 г. „Всеки ден в тях има снимка на лидера на първа страница и информация за покачването на продажбите на „Софарма” (бел.р. - Огнян Донев е изпълнителен директор на дружеството)”. Както „Монитор” писа, преди две седмици Донев и Павлов пробваха да превземат медийната група част от която са „24 часа“ и „Труд“, с тайна сделка, сключена в неделя. С нея те си преразпределяха 91% от дяловете. По този начин за съдружниците им от регистрираната във Виена фирма „БГ приватинвест” Христо Грозев и Карл Хабсбург оставаха едва 9%, макар дотогава те да бяха собственици на 53% от групата. Веднага след сключването на сделката Павлов и Донев забранили достъпа на съдружниците си не само до управлението на вестниците, а и до редакциите. Грозев разкри също така, че все още е въпросителна кой точно стои зад първоначалното финансиране, осигурено от двамата за закупуването на групата. За целта беше изтеглен банков кредит. „Господата Павлов и Донев имат непрозрачни и много интересни гаранти. За мен до този момент е неясно и ще бъде неясно до изхода на прокурорската проверка какви други инвеститори са гарантирали тази сделка”, посочи той. Междувременно от опита за преврат  в „24 часа“ и „Труд“ изплуваха и протоколи менте. След като Агенцията по вписванията отказа на четири пъти да регистрира тайната сделка на Павлов с Донев, на 6 април той е направил пети опит да постигне целта си. Това показва справка в Търговския регистър. Тогава Павлов е депозирал протоколи от една и съща дата 14 декември 2010 г. Според тях на въпросната дата общото събрание на „БГ принтмедия” - дружеството, държащо собствеността на медийната група, е решило да бъдат продадени първо 43%, а след това още 40% от групата на Огнян Донев. Любопитното е, че под въпросните протоколи са подписани Павлов и Христо Грозев. В същото време самият Грозев нито си е слагал парафа под документите, нито е бил информиран за провеждането на подобно събрание, става ясно от молба, която той е депозирал в Търговския регистър на 7 април. С нея той НАСТОЯВА ДА СЕ ПОСТАНОВИ ОТКАЗ НА ОПИТА НА ПАВЛОВ ДА РЕГИСТРИРА ПРОТОКОЛИТЕ и сделката с Донев. „Приложените два протокола вероятно са подправени, тъй като въпросното общо събрание не е свиквано и съответно не е проведено със знанието и участието на съдружниците в „БГ приватинвест”. То не е свикано по надлежния ред и не са пращани покани до съдружниците”, посочва Грозев.

                                                               #
                                                     #                  #
                                                                #

ариерата на Делян Пеевски - депутат и медиен магнат Публикувана: Петък, 8-ми Април 2011, автор(и): 24 Часа; прочитания: 4694; коментари: 20 Виж галерия 1 2 3 »

Той още не е навършил 31 години. Но действа с размах и иска много.

Казва се Делян Пеевски и за има-няма 10 г. натрупа богатство и влияние. Днес управлява централни и местни вестници, две телевизии, сайтове, разпространителски фирми.

За него се знае малко и още по-малко се пише. Официалната му биография се изчерпва с няколко реда. Роден е на 27 юли 1980 г. в София, завършил гимназия пак там... и още малко сухи факти.

Слънце обаче огрява кариерата му още когато е само на 21 години. През 2001-а става най-младият член на политически кабинет, след като тогавашният министър на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на "Пристанище Варна" ЕАД - най-голямото пристанище в България. Нищо, че по това време Пеевски няма нужния за поста образователен ценз - той е само втора година студент по право в Югозападния университет "Неофит Рилски".

Оттогава възходът на Пеевски в държавното управление е стремителен. Трамплин за него обаче е приятелството на майка му Ирена Кръстева с говорителката на царя Галя Дичева. Със сина на Дичева Росен, с когото са много близки, Пеевски работи за каузата на младежкото НДСВ и го оглавява, когато царската партия печели изборите. С Дичев създават и електронния сайт "Новото време", който дълго време бе смятан за орган на НДСВ.

При правителството на Симеон Сакскобургготски Делян Пеевски трупа активи от приятелството на майка си, която тогава е шеф на тотото, с министъра на спорта Васил Иванов - Лучано. Той явно оценява високо потенциала на младежа и дори го прави кандидат за депутат от жълтата партия.

Само един скандал за скрита приватизация на зала "Универсиада" и спортния комплекс "Тотошанс" на Златни пясъци хвърля за кратко сянка върху резултата от перфектното сътрудничество на министъра и младежа.

Но от проверките, които образува прокуратурата, резултат не се видя.

Междувременно синът на шефката на тотото Ирена Кръстева успява да завърши висшето си образование, до януари 2004 г. да е юрисконсулт в "Ти Ви глобус" и след това да е адвокат при Благоевградската и Софийската адвокатска колегия.

Със замайваща скорост от май 2005 г. вече е следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба. Според Закона за съдебната власт за това е нужен задължителен 2-годишен стаж, но може и да има изключения. И изключителният младеж става изключение.

А само след още 5 месеца е назначен за зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев. Там той наблюдава Държавния резерв. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.

В началото доста хора си мислят, че постът на зам.-министър му е даден от квотата на царската партия. Но малко по-късно става ясно, че надареният младеж е назначен от квотата на ДПС. А как Пеевски попада в екипа на Доган, аналите мълчат. Вероятно и там е впечатлил с възможностите си.

Зашеметени от светкавичната му кариера са всички. Вестниците започват да му отделят все по-голямо внимание. Като "безспорен вундеркинд на администрацията" го определя в."Сега".

"Делян Пеевски е живото доказателство, че и преди да се е дипломирал, човек може да направи първия милион, и то на държавна служба - пише в броя си от 12-28 май 2007 г. в. "Капитал". - Дори само от имотната му декларация става ясно, че за три години (2002 - 2004) той е придобил три луксозни имота в столицата, сред които мезонет в кв. Павлово, друг апартамент в центъра на София и къща с двор в Бояна. Според декларацията е платил за трите имота общо 152 263 лв., което означава, че само за финансирането на покупките трябва да е получавал 4300 лв. на месец. Майка му Ирена Кръстева е придобила други три апартамента в София, също без да има официален бизнес. По пазарни цени общите активи на майката и сина надхвърлят един милион лева", пресмята тогава седмичникът.

В България скандалите съпътстват успелите. Не подминават и зам.-министъра Пеевски. През 2007 г. името му бе замесено в скандала "Овчаров-Александров" по делото за столичната "Топлофикация". В разправията бившият шеф на "Булгартабак холдинг" Христо Лачев обяви, че с посредничеството на директора на националното следствие Ангел Александров Пеевски лобирал за назначението на шеф на тютюневата фабрика в София, за възлагане на поръчки на конкретни строителни фирми от холдинга. Заради скандала Румен Овчаров подаде оставка. Премиерът Станишев пък уволни Пеевски. "След като приключи разследването, може би някои хора ще трябва да ми се извинят", заяви обаче Делян на излизане от разпит в прокуратурата по случая.

Дали някой му се е извинил, не стана ясно. Факт е обаче, че след като се върна за кратко към кариерата си на следовател и прокуратурата не откри доказателства за твърденията на Лачев, Пеевски бе възстановен като зам.-министър. Премиерът Станишев тогава даде да се разбере, че това се прави по настояване на коалиционния партньор ДПС.

А през 2009 г. Делян бе избран за депутат с листите на ДПС и дори го предложиха за член на антикорупционната комисия в парламента.

Кандидатурата му обаче бе отхвърлена от мнозинството със скандал. Оттогава Пеевски, подражавайки на Ахмед Доган, рядко може да бъде видян в парламента.

Но още докато гради кариерата си в държавната администрация, младежът се нагърбва с големи отговорности.

Помага на майка си в управлението на медиите, които тя купи, след като бе уволнена от Спортния тотализатор. Тогава те поддържаха политиката на правителството на Сергей Станишев и остро критикуваха столичния кмет Бойко Борисов, като публикуваха дни наред снимки на боклуците из София.

В нощта на изборната победа на ГЕРБ през юли 2009 г. бъдещият премиер не скри обидата си от отношението на вестниците на Ирена Кръстева към него.

Още на следващия ден те обърнаха тона, а Делян Пеевски се настани в кабинета на майка си в ИПК "Родина", където са редакциите на "Монитор", "Телеграф" и "Политика", и пое еднолично всичко, включително и редакционната политика. Тя се оттегли от прякото управление, а изданията започнаха да хвалят премиера със същото усърдие, с което преди това го плюеха.

В регистрите Делян Пеевски не фигурира като съдружник, но майка му Ирена Кръстева е съсобственик на една от най-големите печатници в България - ИПК "Родина" , едноличен собственик на вестниците "Телеграф","Монитор" ,Политика", "Засада", "Борба", "Меридиан мач" и телевизия ББТ. Ирена Кръстева закупи и дружеството - собственик на ТВ7, и започна да управлява и телевизията. През май 2009 г. в “ТВ Седем” настъпи промяна в едноличния собственик на капитала. Собственик на медията стана австрийски фонд, специално създаден с инвестиционна цел в областта на медиите.

С името на младия депутат и майка му свързват и вестниците "Уикенд", "Шок" и "Контра", както сайтовете Вnews и "Всеки ден", но в регистрите и системите за фирмена информация няма такива следи. По непотвърдени с регистрации данни Пеевски държи 80% от разпространителската вестникарска мрежа. Депутатът е сочен от хора в този бизнес за действителния собственик на разпространителските дружества "Близнаци", "Сенатор", "Оларт", "Национална дистрибуция", БИС - Бургас,"Камекс". А през март тази година в медиите се появиха информации, че е закупил две от най-големите фирми в бранша - "Прес" ООД и "Братя Герини". Първата контролира пазара по морето, втората - в Пловдив и цяла Южна България.

Казват, че не го прави само с цел печалба, а и за да ограничава конкуренцията. Затова вероятно не веднъж той амбициозно поглежда и напоследък пак се е устремил към собствеността на най-големите всекидневници у нас - "Труд" и "24 часа". Запознати твърдят, че в момента именно той стои зад Христо Грозев, който претендира за изданията.

А, че на Делян нищо човешко не му е чуждо, личи от джиповете, мерцедесите, бодигадовете, фолка и подаръците, които прави или обещава на приятели.


                                                                       #
                                                             #                  #
                                                                       #

 

Огнян Донев вписан в Търговския регистър като собственик на "Труд" автор(и): Труд, прочитания: 117, коментари: 0 Огнян Донев и Любомир Павлов СНИМКА: АРХИВ

Огнян Донев и Любомир Павлов са вписани в Търговския регистър като собственици в "Медийна група България холдинг" ООД. Това става ясно от партидата на дружеството в публичния електронен регистър. В холдинга влизат дружествата, които издават "Труд", "Седмичен труд", "24 часа", "168 часа" и повече от 10 други вестници и списания.
Според вписания в регистъра дружествен договор собствеността в холдинга се разпределят така: Любомир Павлов, който е и управител, притежава 43 дружествени дяла, Огнян Донев - 40 дяла, "БГ Принтмедия" ООД - 17 дяла.

Съдружници в "БГ Принтмедия" ООД са Любомир Павлов като физическо лице с 47% и регистрираната във Виена фирма "БГ Приватинвест" с 53%.
Решенията за промяната в собствеността на "Медийна група България холдинг" са взети на общи събрания на 27 март. Оттогава са и договорите за покупко-продажба на дяловете, които също са вписани в регистъра.

През декември 2010 г., когато немската компания ВАЦ продаде вестниците и списанията, които притежаваше в България, Огнян Донев беше само финансов инвеститор и, както официално бе обявено на пресконференция, си запази правото по-късно да стане съдружник.

Сегашната промяна в собствеността отразява действителното участие във финансирането на сделката.
През седмицата Донев, който е изпълнителен директор на фармацевтичната компания "Софарма" и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, поиска Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе дали евентуално има концентрация на собственост при промяната на дяловете в холдинга. Той обаче няма друго участие в медийни дружества, така че становището на антимонополната комисия би трябвало да гласи, че не съществуват пречки.