петък
ЗАЩО СЛЕД ВРЕМЕ УБИХА СТАМБОЛОВ
През януари 1990 г. става едно събитие, което след време ще има фатални последици за Стамболов. Разкрит е заговор за детронацията на Кобурга, ръководен от майор Коста Паница. Причудливи и странни са деянията на този прочут майор, който сега е разстрелян пред цялата войска на Първа софийска бригада. Срещу Стамболов се изправят непреклонно-отмъстителни хора, безскрупулни като него. И на 15 март 1891 г. е извършен атентат, в който обаче жертва пада не Стамболов, а пътуващият с него финансов министър Белчев. Заговорниците-атентатори изпращат съобщение за печата, в което заявяват, че следващия път стрелбата им ще улучи този, когото трябва. Разследването на атентата сякаш съзнателно се насочва не там, където трябва. Главен обвиняем станал Светослав Миларов, а на съд бил привлечен и Петко Каравелов. Не само привлечен, но и осъден на 5 години затвор.
“Каравелов – пише дядо Славейков – е държавен мъж на България. Едва ли не едничък между всинца ни той и разбира, и схваща по-добре интересите на държавата. Но Каравелов не е мъж на партия, не води и не може да води партия, защото никога не служи и не угодява на страстите и интересите партизански…Каравелов като държавен мъж е от търпимите, но като мъж на партията не го бива за слива…Не е лош, не е зломислен, но освен себе си другиго не харесва и се отнася с презрение към другите, не е искрен към никого другиго освен към държавата…” /67, 188/
Ние днес не можем да получим обективна и справедлива представа за личностите и качествата на следосвобожденските ни държавни първостроители, ако не се опираме на тяхната взаимна оценка. Известно е, че Петко Каравелов не е написал май нито един ред в живота си. Но дядо Славейков открито и публично, а Стефан Стамболов поне в дневника и в спомените на приятелите си е изказвал категорични и нелицеприятни мнения за първите ни държавни мъже. Самият той пък е обект на безбройни оценки и квалификации в положителен и отрицателен смисъл. Лично аз се доверявам преди всичко на становищата и анализите, които са ни оставили Петко Р. Славейков и Тодор Икономов. И на Симеон Радев, естествено, само че в различен аспект и контекст.
Голям и мотивиран интерес у мен предизвиква Отвореното писмо на дядо Славейков до представителите на Великото народно събрание, с дата 20 юни 1887 г. В този момент все още не е било ясно, дали Събранието ще може да избере княз. Най-напред П. Р. Славейков разяснява на депутатите, че те са обект на много спекула и манипулации. “Желал бих, г. г. представители, преди да влезете в залата на събранието, да получите това мое отворено писмо и да имате търпение да го прочетете. В него за последен път желая да ви поразправя за състоянието на работите, което е ужасно и заслужава вашето особено внимание…
Вие сами, господа представители, виждате че работите не отиват добре, макар и всичко да (не) знаете, защото крият от вас, но аз съвестно мога да ви уверя, че следствията на тая лудешка политика са гибелни за народа. Ако би аз да замълча истината, ще бъда непотребен син на България и съучастник на злото, което ще сполети народа ни. Твърде е възможно за тая си смелост аз да бъда изложен на жестокости, твърде обикновени за сегашното време….Откак е попаднала България в ръцете на тия неразбрани политици (Стамболов и Радославов – З. Д.), работата е взела твърде лоши направления…По честолюбие ли, по користолюбие ли, или просто по неразумие те се увлякоха и отидоха далеч: отстраниха се от целта си, удариха ни чикар икмас и докараха България докрай на погибел.
Нека каже, който може, че не е тъй!
Вие знаете, господа представители, че е запретено да се говори за лошото състояние на работите на България и никой не смее зъб да обели и да каже, че тя стои и не отива на добре…
Положението на България в отношението към вънкашните сили е метеорно, т. е. виси на яхърабим, ние няма на кого да се наслоним, както доказаха това всичките ни досега лутания по Европа. С Русия сме спречкани, дори и във враждебни отношения, а пък вътрешно не питайте, то е ужасно и томително за всички, а най-вече за по-свестните и добри граждани. Работата е, че управляющите днес външно се оказаха несъстоятелни, а вътрешно безсовестни.
Ето десет месеца става, всичка България, Северна и Южна, без война е във военно положение; в името на това положение навсякъде българските граждани се преследват по един най-жесток начин…Почти третата от населението от цяла България е било изложено на произволни мъки и изтезания. Тъмниците, както в столицата, тъй и по всички градове, бяха и са още пълни с политически арестанти, измъчвани по един най-безчеловечен начин….
Из най-напред неизвестни сопаджии само върлуваха против народа, отпосле сопаджиите станаха редовни чиновници на администрацията или администрацията стана редовно-сопаджийска и навсякъде сопа играе. Ако търсят някого за нещо – сопа; ако искат от някого нещо – сопа; екстернират някого – сопа; интернират някого – сопа, арестуват някого – сопа, пращат ли някого на оня свят, изпращат го с ужасно спасителното действие на сопата: бой до бога, бой на път и под път, бой на плет и зад плет, но бой навред!…
Какво е това грозно и възмутително управление, което простият народ характеризира по-лошо и от кърджалийските времена? Каква е тази харамийско-сопаджийска администрация? …Като частно лице в името на народа, господа народни представители, за едно нещо ви моля и на едно нещо само настоявам: за име божие, съдействувайте, както можете, да се вдигне това несносно военно положение, за да може да си отдъхне този тъй зле измъчван народ. Настойте да се премахне тая злокобна морга на печатното слово – пъкълната цензура, която не допуща явни разисквания и води към тайни съзаклятия. Що за безбожна мяра? Велико народно събрание заседава, а страната във военно положение! Събранието мисли, размишлява за доброто на отечеството, а печатното слово вързано! Де се е чувало такваз конституционна държава!” /67, 630/
През цялото време, докато е на власт, Стамболов живее със самочувствието, че той е спасител на България. Това е толкова извратено самочувствие, та повече няма накъде. Фердинанд действително е “доведен” в България за княз с цел диктаторът да прави каквото си ще. То ще му излезе после през носа, но цели девет години други, невинни хора теглят теглото.
“Най-много напират тези хора на това – пише Тодор Икономов -, че уж те били обезпечили България против руската жадност на много десетилетия напред. Те се хвалят, че имат на своя страна вътрешните и външни неприятели на Русия и че с тяхната помощ България може много добре да се счита безопасна от злонамереностите на Русия.” /39, 475/
И то не за година или две, а за цели трийсетина години напред. Между впрочем, в това свое мислене Стефан Стамболов се оказал злокобно прав – именно тридесет години предстоят до втората национална катастрофа, сполетяла ни след завършването на Първата световна война.
Тодор Икономов е оставил за поколенията много прозорливи разсъждения относно българската етнонационална съдба. Актуално и до ден днешен звучат думите му, че както външната самостоятелност, така и вътрешната свобода на всеки народ зависят от правилното разбиране на человеческите права, от взаимните човешки отношения, от тяхното праведно и разумно удовлетворение чрез добри закони и управление. В България обаче властвуват страстите и незаконното упражняване на властта, която не се съобразява с никакво право. “Не един път и не два пъти нашите праотци са викали едни срещу други външните вечни неприятели на отечеството си и са предпочитали последното подложено на най-ужасни мъки и страдания , нежели да отстъпят от своите капризи и страсти. Не се ли повтаря от техните потомци истото нещо?” /39, 476/
Повтаря се. Пак се търси помощ и лек не в доброто, правото и примирителното за нас и за цялата страна отношение на управниците към народа. За България в някои отношения времето сякаш не тече. Това, което Икономов е писал през 1887 г., в края на деветнадесетия век, аз го виждам и мога да го напиша днес, в началото на двадесет и първия век. “Не за това ли е изчезнало от душата ни нравственото чувство дотолкози – питаше Т. Икономов -, щото разбойниците у нас са велики патриоти и престъпленията им – достойни за всякакви възхваления, догдето стават за нас и за наша полза – а против нас и партията ни истите дела се обръщат на черни злодеяния?” /39, 477/
Пред Великото народно събрание за избиране на княз Фердинанд Стамболов твърди, за да отговори на дядо Славейков, че уж безчислените зверства и беззакония на регентския режим били дело не на регентите, а на правителството на Васил Радославов. Но данни от първа важност и от хора със заслужено честно име, коментира Т. Икономов, ще засвидетелствуват, че нищо не е станало без знанието, одобрението и даже искането на регентите. Подтискащо е, че истинският господар на работите в България са станали страстите, а “на страсти ни независимост се зиди, ни свобода се създава, ни право се цени, ни щастие съществува.” Защото робът на страстите всякога ще бъде роб на обстоятелствата и на по-силните от него. Увличан от страстите, такъв человек, па и народ, всякоги ще се хвърга в крайности. “Ще бяга от Русия, а ще се тика в устата на немците и на английците, които никога за другите народи не са били ни добри, ни милостиви.” /39, 478/
Моята гледна точка може да поражда резерви, съмнения и воля за съпротива. Но изводите, които правя от историческото развитие на България са в руслото на позицията, изразявана и защитавана от Тодор Икономов и по въпросите на диктаторството от дядо Славейков. Мисля, че Тодор Икономов е бил напълно прав да се възмущава от антируската политика, която Стамболов налга в България. Защото измеренията на тази антируска политика далеч надхвърлят прокламираните цели за уж заплашената самостоятелност на нашата държава.
Проблемът е, че за да държи в ръцете си узурпираната власт на всяка цена, Стефан Стамболов налага на България път, който е временно спасителен за неговата диктатура, но не и за бъдещето на младата ни национална държава. Ако Стамболов, който е по-млад от Иван Вазов, беше доживял края на Първата световна война, щеше с очите си да види резултатите на политиката, която с терор утвърждава през 1887 г. И работата не опира просто до военно-политическите резултати от Междусъюзническата и Световната война. Погребан беше българският национален идеал за целокупна и обединена България.
-Любен Каравелов и брат му Петко Каравелов!
-Стефан Стамболов и Фердинанд Кобурготски!
-Чърчил и Хитлер!
-България и Русия!
-Осъвременено и разменено е днешното: Георги Първанов и....
Който има глава на раменете си и ум в нея ще разбере неблагополучията български.
Хора с манталитета на Ст. Смболов ни тикат по същият път, от който губещите паак ще сме ние като народ и държава.
Вкараха ни без референдум в ЕС. Затворихме АЦ. Ликвидираха селото и селското стопанство, разграбиха създаеното преди това, обраха народ и държава, направиха ни маши на чужди интереси, наши момчета воюват в Ирак и Афгаристан, босна и къде ли не, готвят Бг за америанска ракетна площадка за изстрелване нападтелни ракети към русиия и Иран. Внасяме членски внос от 700 милиона в ЕС, като за 4 год сме внесли 3100 милиона, а се получили като помощ само 170. И всичко това да не бъдем поробени от Русия..
Двадесет години пратакат АЦ "Белене", като с това протакане я позлатиха. Да е построена отдавна, тока да е днес по-евтин, и да ни е спечелила и спестила милиарди.
Мизерни душички и българофоби, без съвест и чест ни тикат към ядрен апокалипсис с тези ракетни площадки и пр.
Ставащото днес е добре познатото старо от времето на Стамболов. Не е случайно, че за мнозина от тази сган той е икона.
Май нищо старо не сме забравили и нищо ново не сме научили.
За тоя дето репресира Освободителя на Тракия и Родопите - Капитан Петков Воевода, Иван Вазов, изби плеяда от опълченци и съединисти...
Неговата разправа с българските патриоти и националисти, както и политиката му по националния въпрос бяха доста близки до вашата настояща и до тая на вашите "бащи" - комунягите...
Някалко пъти губим тотално понеже Кобурготската проститутка ни беше продал на немските интереси и политика. Защото мошеника и глупака Ст. Стамболов е довел нищожеството и немец Фердинанд, и го е наложил с терор и насилие на българския народ. Стамболов си получил заслуженото, но и ние западаме като държава, най-голяма след освобождението, за радост на турци, сърби и гърци.
Какви комунаги бълнуваш бе глупак. Кой е комуняга? Костов ли? Боко Магистралата или ЦвъЦ. Да не би Симо Кобурго да е.
Все простаци като теб ги избираха. Искахте демокрации. Имате я от 21 год. Какво искате повече. САЩ да доминира тук и неговите хора. Ама те не са свикнали да дават, а да баломосват такива като теб и ... САМО ДА ВЗЕМАТ.
За 4 год. сме платили членски внос В ЕС 3200 милиона, а сме получили по разните програми помощни, с които ни надуват главите всеки ден само 170 милиона до днес.
3200- 170=3030 милиона. РАЗЛИКАТА Е 3030 милиона.
Къде са тези пари? Кой ги е прибрал и защо?
КОЙ Е СПЕЧЕЛИЛ И КОЙ Е ЗАГУБИЛ?
Другото е приказки за малоумници, каквито на практика сме за тях.
И С ПРАВО...
Някалко пъти губим тотално понеже Кобурготската проститутка ни беше продал на немските интереси и политика. Защото мошеника и глупака Ст. Стамболов е довел нищожеството и немец Фердинанд, и го е наложил с терор и насилие на българския народ. Стамболов си получил заслуженото, но и ние западаме като държава, най-голяма след освобождението, за радост на турци, сърби и гърци.
Какви комунаги бълнуваш бе глупак. Кой е комуняга? Костов ли? Боко Магистралата или ЦвъЦ. Да не би Симо Кобурго да е.
Все простаци като теб ги избираха. Искахте демокрации. Имате я от 21 год. Какво искате повече. САЩ да доминира тук и неговите хора. Ама те не са свикнали да дават, а да баломосват такива като теб и ... САМО ДА ВЗЕМАТ.
За 4 год. сме платили членски внос В ЕС 3200 милиона, а сме получили по разните програми помощни, с които ни надуват главите всеки ден само 170 милиона до днес.
3200- 170=3030 милиона. РАЗЛИКАТА Е 3030 милиона.
Къде са тези пари? Кой ги е прибрал и защо?
КОЙ Е СПЕЧЕЛИЛ И КОЙ Е ЗАГУБИЛ?
Другото е приказки за малоумници, каквито на практика сме за тях.
И С ПРАВО...
Ако имаш мен, значи си олигофрен!
Прочети блога ми, за да разбереш, аз гласувал ли съм за ГЕРБ или сините, какво мисля за тях и пр...
Но още повече, дали някога съм бил за членство на България в ЕС, това личи от аватара на блога ми, а от темите ми личи какво мисля и за еврейската колония - САЩ...
Сега отивам да се готвя за днепние протест срещу банките - в моя град...