Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2011 16:15 - СТЕФАН СТАМБОЛОВ: СВИДЕТЕЛСТВА и РАЗМИСЛИ за НЕГОВИЯ ЖИВОТ и НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - 16.
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 3262 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
19.04.2011
вторник
              Падането и убийството на Стамболов               

Да, разбира се, цензурата е полезна и угодна, щом си диктатор. Но когато една собствена статия на падналия вече Стамболов бива препечатана от франкфуртски вестник в българския “Свобода”, срещу него е повдигнато обвинение за клевета против княза. И тиранинът, който чакаше от историята почитание за въведената от него цензура, сега веднага пише писмо на Фердинанд.

“Евскиноград,

Негово Царско Височество, Княза

Днес часа по четири съдебния следовател ме привика, като обвиняем за оскръбление и клевета против Особата Ви, което извлекли от публикувана в “Свобода” статия на франкфуртската газета. По това обвинение след два часа испит ме освободиха под поръчителство от малката сума тридесет и пет хиляди лева! Докато траеше испита русофила Минко Иванов подпомаган от пристава на V-ти участък, събра една тълпа пред следствената камара и я предизвика да ме нападне при излизането ми. Като излязох с адвоката ми д-р Поминов и се качих във файтона, почнаха да хвърлят върху ни камъни. Из тълпата пръв хвърли камъка върху ни приставът на V-ти участък – Юруков и…отгоре ми се впусна Коста Павлов, подсъдим за злоупотребления на държавни пари и ме удари в лакета на дясната ръка с един особено дебел бастун, който се счупи на три части. Като съобщавам горното на ваше Ц. Височество, ползувам се от случая да изкажа вам голямата си благодарност на правителството Ви за незаконно открития срещу ми процес, за нанесената ми рана и за сигурността, която царува във Вашата столица. При това прибавям, че колегата ми д-р Поминов биде ударен с камък в главата, който камък съхранява в стаята си за нагледно доказателство, за реда и безопасността, царуващи днес в България…” /57, л. 118/

Както се вижда, няма и помен от саморефлексивен размисъл на Стефан Стамболов върху това, което става с и около него. Той разказва на Фердинад за тормоза, на който е подложен, с такива подробности, сякаш му е личен приятел, адвокат или пък следовател. И обвинява правителството по начин, който подсказва, че то не издържа никакво сравнение със собственото му управление.

Но след като новоизбраното Народно събрание гласува комисия, която да разследва злоупотребите му с власт, той лека-полека узрява за пътуване в чужбина. Здравето му, разбира се, отдавна се нуждае от лечение. Ако беше заминал веднага след приемане на оставката на кабинета, както му предлага Фердинанд, той щеше да избегне ужасния тормоз, преживян в София. Първоначално обаче Стамболов изобщо не е вярвал, че отстраняването му от министър-председателския пост е трайно. Едва изборите за VІІІ Обикновено народно събрание го убеждават, че надеждта му е напразна.

Проведени на 11 септември 1894 г., тези избори са триумфално спечелени от Народната партия. По същия начин, естествено, по който ги печелеше Стамболов. Виенският възпитаник, министър-председателят Константин Стоилов, издал следното нареждане до околийския началник за изборите в Бяла Слатина, описани от Алеко Константинов във фейлетона му “Гасете свещите”. “Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина, или самото бюро може чрез угасвание свещите или взимание списъците да направи избора да не се състои. В случай на несполука считам вас за отговорен.” /41, 127/

Настъпва и друго събитие, което е благоприятно за Фердинанд, но е кобен знак за политическото бъдеще на Стефан Стамболов. През ноември 1894 г. умира руския цар Александър ІІІ, а на трона се възкачва Николай ІІ. Това е династически повод за очакване на промяна в руско-българските отношения. Константин Стоилов държи в Народното събрание реч, в която се прави сериозна преоценка на българската външна политика спрямо Русия.

Речта на К. Стоилов е удар по главното в Стамболовата политика.Тогава Стефан Стамболов написва – под псевдонима Аспарухъ – една брошура, озаглавена “Отговор на речьта на г. Стоилова”. Тази брошура е опит за тотално отрицание на всякаква възможност за приятелски връзки между българското и руското правителство. За да докаже, че Русия е по принцип злонамерена към България, Аспарух-Стамболов привежда следните аргументи: а/ Императорската телеграма до Батенберг, в която не се одобрява възвръщането му на трона след преврата; б/ изтеглянето на руските офицери след Съединението; в/ отнема ни се един благороден княз, какъвто е Батенберг, а ни се препоръчва Мингрели, който бива наречен “Княз на хилядо овци”; г/ седем години не се признава княз Фердинанд.

“От официална гледна точка на руското правителство -, се казва в брошурата – ние бехме длъжни да исплатим освобождението си с независимостта си…С искрено убеждение ви отговарям, г. Стоиловъ, че България не се нуждае от такъво Руско приятелство. Отивам и по-далеч: Подобно “приятелство” на официална Русия е вредно за нас.” /70, 11-13/

Освободил се от Стамболов, Фердинанд все пак тръгва към опит за сдобряване с Русия. На 15 юни 1895 г. за Петербург отпътува делегация, предвождана от митрополит Климент, когото князът помилвал със специален указ. В състава на делегацията били включени: Иван Вазов, Иван Е. Гешов, Т. Теодоров, д-р Моллов, П. Наботков и архимандрит Василий. Като проводил такава русофилска делегация в Петербург, Фердинанд се наканил да отпътува в западна посока и да чака благоприятни вести. В София обаче го задържало именно положението на Стефан Стамболов.

На 14 май 1895 г. Стамболов получил медицинско свидетелство, подписано от д-р Хаканов, д-р Иван Михайлов и д-р Русев. Изглеждало, че заминаването му от България е вече предстоящо въпреки пречките от страна на правителството. Султана Петрова пише в спомените си за тази история така: “Познавах добре Рачо Петров, знаех неговата подчиненост на княза, следователно, колчем го попитах: кога ще замине княза? – винаги ми е отговарял: “Не зная, князът се безпокои за Стамболова и не иска да замине и да го остави в София…”

Един следобед, Рачо Петров весело ми каза: - “Е! Най-после Стамболов се реши да замине, след обед имаме Министерски съвет, после със Стоилов ще наредим как да го изпратим по-безопасно – не ме чакайте за вечеря, може би ще закъснея…” Едва в десет часа той се върна – нервен, недоволен. – “Какво има?” – питах го аз. Петров не бе успял да ми отговори и телефонът на княза силно иззвъня. Рачо Петров смутен взема слушалката и в нощната тишина чух ясно гласа на княза: “ – Петров, как свърши Министерския съвет, какво решихте със Стоилов?” Рачо Петров развълнувано отговори: “Не можахме нищо да решим, защото в Министерския съвет дойде председателят на анкетната комисия д-р Моллов и ни съобщи решението на комисията, да се даде Стамболов под съд, следователно да бъде задържан в София.”

Дълго мълчание последва, после пак чух разгневения глас на княза: “Това не ще позволя.” – “Тогава ще трябва да смените правителството” – отговори колебливо Рачо Петров, – а това именно, беше в тоя момент най-невъзможното. Кабинетът на Стоилова бе почнал преговорите си с Русия, следователно бе станал необходим, дори наложителен.

Князът пак помълча и после още по-гневно каза: “Кажете на г-н Стоилова, че всички последици от това решение на кабинета ще носи той, аз заминавам, отвратен съм, погнусен съм…” Рачо Петров смутен си теглеше мустака: “Какво може да стане, най-много да осъдят Стамболова, а до тогава, алах-керим – много нещо може да се измени” – каза замислено Рачо Петров.

Князът замина.” /61, 170-171/

При цялата си анекдотично-нравствена популярност, Султана Петрова е незаменим и безценен исторически свидетел. Съпруга на военния министър Рачо Петров, смятана за любовница на княза и на други високопоставени личности, красива, изтънчена и вездесъща дама от висшето общество, тя знае отвътре напълно недостъпни за другиго неща. По тази причина за мен лично дори само приведеният дълъг цитат е достатъчен, за да опровергае всякакви подозрения относно причастността на Кобурга към смъртта на Стамболов. Политическата отговорност е изцяло на Константин Стоилов. Но както личи от думите на Рачо Петров, правителството не си е давало ясна сметка за смъртната опасност, надвиснала над живота на диктатора.

Впрочем, това със сигурност може да се каже само за Рачо Петров…Защото пак от Султана Петрова е известно и следното. Английският посланик Артър Никълсън си заминавал за Лондон. Константин Стоилов помолил Султана Петрова да го попита дали е възможно лично да го изпрати на гарата. На което посланикът отговорил на висшата дама със забележимо отвращение: “Ще ми бъде много приятно на мен и на жена ми, да ви видя още веднъж, но никой друг освен вас, аз съм англичанин и на убийци ръка не подавам.” /13, 175/

Още в средата на месец март 1895 г. Стефан Стамболов написал за своите предсмъртни предчувствия писмо до кореспондента на в-к “Кьолнише цайтунг” фон Мах. Текстът на писмото бил озаглавен “Кроежи за убийството ми”. По-късно това писмо е било представено и като документ пред съда, който разглеждал вече извършеното убийство. Много неща вероятно завинаги ще останат неизяснени около заговора за Стамболовата смърт. Но няма съмнение все пак, че двама от главните участници в извършването и подготовката на убийството са действували по мотиви за лично отмъщение. Боне Георгиев бил секретар на разстреляния прочут майор Коста Паница. Наум Тюфекчиев пък имал 16-годишен брат – момче, което полицията пребила от бой след неуспешния атентат срещу Стамболов през 1891 г. Но цялата обстановка, разбира се, благоприятствувала за подготовката и извършването на убийството.

Настъпил денят 3 юли 1895 г. Заедно със своя приятел Димитър Петков и телохранителят си Гунчо Стефан Стамболов се прибирал с файтон в дома си по улица “Раковска”, връщайки се от Юнион клуб. Нападението срещу него станало светкавично. Едноръкият Димитър Петков и телохранителят били съборени на земята, а самият Стамболов е сечен с ятагани така жестоко, че върху тялото му лекарите преброили 28 удара. Във въздуха хвърчали части от черепа му, а ръцете били направени на кървящи парчета. Закарали го жив до дома му, където лекарите веднага ампутирали ръцете. Няколко дена Стамболов агонизирал в неописуеми мъки. “Мене ме убиха Халю, Тюфекчиев и князът… И Белчев убиха…” Това успял да каже той пред следователя, както свидетелствуват лекарите д-р Серафимов, д-р Ванков и д-р Хаканов.

По време на убийството Фердинанд бил на почивка в Карлсбад. Личният му секретар граф Робер дьо Бурбулон описва какво станало там по следния начин: “Шифрована телеграма със съобщението пристигна посред нощ. Стоянов, едва дешифрирал първите редове, се втурна в стаята ми, за да ми каже, че непременно трябва да събудя княза. Направих го. Като научи новината, князът остана за момент в пълно недоумение, после се прекръсти, стана и облече дългия си черен халат. След това отиде в стаята на Стоянов и присъствува на пълната дешифровка на фаталната телеграма…

На другия ден цял Карлсбад знаеше новината и Князът, заобиколен от роптаеща и враждебна тълпа, можа да отиде да си изпие минералната вода, предшестван от двама детективи, които едва му прокарваха път! И така е от осем дена вече! Германската и австрийската преса са отвратителни, нечувани по отношение на Княза! Отвсякъде се сипят преки обвинения в убийство!…

А шифрованите телеграми продължават да пристигат! В София и цяла България облекчението и задоволството стигат до лудост. Това е една чиста радост, която князът не одобрява. Впрочем той не спира да повтаря: “Нещастният! Ако ме беше послушал! Ако, вместо да се отдава на черни мисли и да сипе злоба, бе напуснал България, за да попътува малко, за да го позабравят, за да се уталожи огромната натрупана към него омраза, това нямаше да се случи!” /13, 284-285/






Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1567499
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3890
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031