01.07.2011

                 

ИМА ли  РАЗЛИКА  между  ДВИЖЕНИЕТО

                           „СВОБОДНО  ПАДАНЕ”

                                                и

           ДВИЖЕНИЕТО  „СВОБОДНО  ИЗЛИТАНЕ”?

        Моля  Ви  да  застанете  за  момент  на  моето  място.  Намирам  се  на  северния,  централен  вход на  Южния  парк.

       На север  от  мен се  работи върху един изключително  висок  строеж, на  който  е  разположен кран с  височина  на корпуса от 100 /метра/,  а  стрелата  му  е фиксирана перпендикулярно на  корпуса. От стрелата  виси,   вероятно  окачено  на  тънко  въже, сферично  тяло с  диаметър  от  3  /три/  метра.

        В  южна  посока пък отново с височина от  100 /сто/ метра  е  разположен  пилон,  над  върха на  който виждам още  едно  сферично  тяло,  напълно  подобно  по  външен  вид  на  тялото, което виждам  под  стрелата  на  строителния  кран.

        Понеже  се  намирам между  и достатъчно  встрани от   пилона и  крана, аз възприемам двете  сферични  тела  едновременно.  И  в  даден  момент забелязвам  движение  и  констатирам,  че  тялото  върху  крана почва  да  пада  към  земята,  докато  тялото  върху  пилона  полита,  излита  към  небето.

       Има  ли  разлика по  същество  между  тези  две  движения?  И  ако  падането на  сферата  от  стрелата  на  крана се  обяснява  с  всеобщия  закон  за всеобщата  сила на  привличането, то  същата  ли  тази  всеобща  сила предизвиква и излитането на сферата  над  върха  на  пилона?
              

Ако  въпросът  е  до елементарните  учебникарски  обяснения на случая,  който вземам  за  пример, то  никой  читател  на  учебници  никъде  няма  да  прочете, че излитането  на  сферата над  върха  на  пилона действително става  именно  под  въздействието  на  тази  същата  сила,  наречена  от  Нютон всеобща  и  единствена  фундаментална  сила  на  привличането.

        Напротив,  ще  прочете съвсем  различни обяснения,  които  на  емпирично  равнище звучат  убедително  за всеки неизкушен  от  дълбинните  проблеми на  научното познание и научното  мислене.  Ще  прочете,  че  понеже сферата  над  пилона  е изпълнена  с газ под  налягане,  който  е значително  по-лек  от  атмосферния  въздух,  то  сферата  излита  към  небето,  а не  пада свободно  към  земята,  което  именно  и  прави сферата под  стрелата  на  крана.

        Повтарям,  на  всекидневно емпирично  равнище  това  обяснение  може  да  звучи  съвършено  задоволително, само  че  то  няма  нищо  общо с  действителния научно-теоретичен  въпрос – една  и  съща ли  е  по  своята природа  силата, която  в  единия  случай  предизвиква  движението „свободно  падане”,  а в другия  случай – движението „свободно  излитане”?

 

                                                /следва.../

откъдето може да се направи предположението, че причината е отново гравитацията, поне според Нютон, който и днес изглежда неопровержим.

Гербски,
Хубаво е да направиш разликата.
Нютон е определил гравитацията като ВСЕОБЩА сила и тя си е такава за материалните тела, които познаваме.

Обаче изобщо не я е определил като ЕДИНСТВЕНА.
Поведението на тяло а е следствие от РАВНОВЕСИЕТО НА СИЛИТЕ.
В следствие на точно това тялото се движи или остава в покой. Даже и в покой то уравновесява някакви сили, САМО ЕДНА ОТ КОИТО Е ГРАВИТАЦИЯТА.

Не разбрах много хубаво от странното ти обяснение какво се случва на пилоните и сферичните тела.
Но явно говориш за въздействието на още някаква сила, породена например от естественото хомогенизиране на флуидите - по лекият се издига, по -тежкият потъва, конвекция или прочие. Това че Нютоновата е по -всеобща, не я прави "по - сила" от която и да е друга.

Тук вече за мен е очевидно, че развиваш странен принцип на иодеята за елементарната физика.

Да го обясним по друг начин.
Да приемем че ти си космическият кораб А който лети в космиоческото пространство.
Имаш два избора:
А) да надуеш двигателя и параходната свирка.
Б) да спреш двигателя и да се оставиш на привличането на планета Б.

Едно и също ли е?
Не.
Защо?

Първо защото едното е сила, която се поражда извън теб и едностранно ти въздейства, другото е сила, породена от теб и изпитваш всичките й възможни противодействия, включително и това на сиалта на планетата Б.

Второ, силата на планетата Б е фиксирана, изчислима във всеки момент и всяка точка, външна и неуправляема за теб, и поражда собствено ускорение, коеот общо взето е неизменно в зависимост от момента и мястото на взаимодействието.
Докато силата на двифгателят ти, дори ои ако го задвижиш РАВНОУСКОРИТЕЛНО, е лимитирана, няма никакви ясни граници, освен максимално допустима мощност, не е общовалидна, не е неизменна и във всек ислучай може да е различна. Няма как да я изчислиш абсолютно във връзка само със средата и позицията ти ,без субективният фактор.

Общото между двете е, че и двете са СИЛИ.
И че движението ти е продукт от тяхното взаимодействие.
Но това не ги прави еднакви или взаимозаменяеми, няма такова чудо във физиката.

Значи така!
На сър Исак Нютон НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИПИСВА АБСОЛЮТНО НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ТОВА, КОЕТО ТОЙ ЛИЧНО Е МИСЛЕЛ И ТВЪРДЯЛ.
ЛИЧНО ЗА ИСАК НЮТОН НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА ДРУГА СИЛА, КОЯТО ДА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗВЕДЕНА ОТ ВСЕОБЩАТА СИЛА НА ПРИВЛИЧАНЕТО, ОТ ГРАВИТАЦИЯТА.
Цялата гениалност на Нютон се признава от света ИМЕННО ЗАРАДИ ТОВА, че той е открил и е дал формулата на ВСЕОБЩАТА СИЛА, ОТ КОЯТО, ПОВТАРЯМ, СПОРЕД НЕГО И НЕГОВИТЕ ОРТОДОКСАЛНИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗВЕДЕНИ И ДО КОЯТО МОГАТ ДА БЪДАТ СВЕДЕНИ ВСИЧКИ ДРУГИ СИЛИ.
За Нютон ГРАВИТАЦИЯТА АБОЛЮТНО ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е СИЛА НАРЕД И ЗАЕДНО, РАВНОСТОЙНО С ДРУГИ СИЛИ.
Днешният човек има в главата си много знания, които Нютон не е дори подозирал. Но днешният човек, АКО не е безупречен и перфектен изследовател, не знае и не помни откъде знае едно, откъде идва едно, а откъде идва друго.
Коато говорим за Нютон и за неговата класическа механика, сме длъжни перфектно да говорим точно за това, което е мислел и писал самият Нютон.
ЗА НЮТОН ГРАВИТАЦИЯТА Е ВСЕОБЩА И ЕДИНСТВЕНА СИЛА ЗАТОВА, ЗАЩОТО ПАК ЗА НЮТОН ВСИЧКИ ДРУГИ СИЛИ МОГАТ ДА СЕ ИЗВЕДАТ И СВЕДАТ ДО ГРАВИТАЦИЯТА.

Еми не знам , според мен правиш ревизия на това, което се учи за Нютон.

Например за нютонов принцип се счита:
1) Всяко тяло запазва праволинейното и равномерно движениеили състоянието на покой, докато не взаимодейства с друго тяло(т.е. телата си взаимодействат и при допир, удар и прочие).

2) Ако тяло А действа на тяло Б със сила Ф1 в точка С, ТО ТЯЛО Б ДЕЙСТВА НА ТЯЛО А СЪС СИЛА Ф2 В ТОЧКА С , РАВНА ПО ГОЛЕМИНА И ПРОТИВОПОЛОЖНА ПО ПОСОКА НА Ф1. Обърни внимание: това е сила с променлив вектор и точка на взаимодействие. ТОва не е гравитация, а удар. Гравитацията няма "точка" на взаимодействие и няма значение за нея точките на тялото. А посоката й е неизменна и не е нужно да се уточнява, тя е към центъра на тежестта.

3) ДОри изчислениеот на ударната сила - f=mXa се счита за енгова формула.

Така ,това е популярно в науката като трите принципа на Нютон.
В случая ти НЕ ГОВОРИШ за някаква ревизия за науката, а просот за ревизия на биографията на Нютон.
Принципно така погледнато, може и да е вярно. Личн оаз също смятам ,че Нютон иАйнщайн са личности, ан които са приписани чужди постижения. Нютон е бил просто известен банкер и измамник - фалшификатор, и всичките работи, дето му ги приписват, ги бил измислил "у тях, ан тъмно", макар че би лкоцкоджамити проифесор в университет. Но в университета не е запоменн с нищо смислено. Както и Еднокаменния , който е познат от очевидците само като ненормален човек.

Както и да е, хубаво е да споделиш основанията си за такова твърдение обаче. Нямам претенции за личността на Нютон. За него съм сигурен сам оче се е занимавал с Алхимия и е превел Корпус Херметикум от латински.

Тук обаче говорим за т.нар. Нютонова Механика.
Която вече е нащо друго.
И даже да сменим името и собственика й, принципа не се променя .Т.е. принципните съобръжения, доказващи ,че не бил мислел така Нютон, или Айнщайн, както му се приписват, изобщо не доказват несъстоятелността на цялата теория, а само всяват още сянка в приписваните им "авторски права" върху всеобщите открития.

Формално, пък и математически изразено, без съобразяване със закона на Архимед, телата би трябвало да падат. Май става дума за извеждане закона на Архимед чрез закона за гравитацията. Струва ми се, че няма да е трудно.

D3bep, да бях собственик на блога, щях да ти забраня да стъпваш повече тук. Аз един съм го изгонил от блога си заради обида към Платон.

Гравитацията няма определена точка на взаимодействие, но има геометрично място на точки за взаимодействие - сфера. Например гравитационната връзка Земя - Луна (сили на привличане и на отблъскване) са приложени върху повърхността на Земята и Луната и малка част от силите пронизва вътрешността на Луната. На повърхностно действие се дължат приливите и отливите на Земята. Благодарение на вътрешните сили и изместен център на тежестта към обратната страна, Луната е обърната винаги с едно лице към Земята.
Съгласен с мнението Ви за Айнщайн, но Нютон има и други заслуги към физиката (оптиката) и математиката, освен четирите закона, които подлежат на ревизия.



Издиганео или антигравитацията и падането като вид взаимодействие е едно и също нещо. Касае се за вид налягане. Когато горното налягане е по-високо, има падане или гравитация. Когато долното налягане е по-високо има издигане.
Няма принципна разлика, а разликата е единствено във вида на частиците, които осъществяват налягането. При падането въздействуват свободни електрони, идващи от космоса, а при издигане - въздушни течения или налягане на въздушни молекули.

Здрасти и тук, благодаря за интереса.

Аз продължавам обаче да не я разбирам идеята за гравитацията като за налягане на свободни космически електрони. Ще формулирам антитезата най - профански:
Ако твоята теза е вярна, то би следвало в празния космос гравитацията да е най - силна и човек дори да се премачква като подводница на голяма дълбочина. Защо: Защото свободни електрони бол, и даже я няма Земята та да заслонява човека от свободни електрони поне от едната страна и да поглъща част от другите с магнитно поле.
Най грубо казано, ако9 тази странна теза е вярна, гравитацията в близост до Земята трябваше да е по - слаба, а не по - силна, или поне 100% същата във всяка точка на космоса.

Нали, извини ме че толко... елементарно ти оговарям ,но дискусиите тук страдат освен от участието на личности, които изобщо няма с какво да участват, но умират да се изявят и си мислят че са интересни в очите си, и от недоизказани и полуизказани идеи - като твоята и тая на колегата с Герба.

Може би точно тук е и разминаването. Ти казваш, точката е сфера. Ако приемем теорията ти за "космическото налягане на гравитацията" то наистина точката на взаимодействие е сфера.
Реално, според доказаната теория обаче, не е.

Гравитацията на луната действа на земята ВЪВ ВСЯКА ТОЧКА.
Но силата във всяка точка е различна. Поради тая причина и мисля че една от кометите се разпадна в гравитационното поле на Юпитер.

Приливът представлява най - близката точка на земята, до най - близката на луната.
Радиусът е най - малък.
Следователно, аккто казах в преден пост, гравитацията е най - силна.
И се появява приливът.

И това го доказват самите земя и луна. Ако точката на взаимодействие беше сфера, приливът щеше да е повсеместно едновременно вдигане на океана.
Но не, приливът представлява една мислена линия, която се придвижва между отделните часови пояси. ДОказателство за засиленото влияние на Луната в най - близка точка.

Поздрави!

Само земната гравитация и на някои други планети като Марс, се осъществява от налягане на електрони. Скоростта на земна гравитация е около 7.9 км/с = I космическа скорост за Земята. Слънчевата гравитация се осъществява от налягане на фотони и още един вид по-големи частици, които не познавам. Тя е двукомпонентна. В космоса етерните частици се движат във всички възможни посоки, подобно на Брауново движение. Когато срещнат твърдо тяло, малка част от тях се отразява обратно, при което отдава механичен импулс. Сумата от импулси създава тегло или сила на отблъскване. Когато има две тела, между тях се получава гравитационна сянка от ограничено вътрешно движение на частици. Външното налягане се оказва по-голямо от вътрешното, а разликата представлява сила на привличане. С други думи гравитацията не е свойство на твърдата материя, а на разредената материя в космоса.
Луната нито привлича, нито отблъсква Земята. Земята не привлича, а само отблъсква Луната с магнитното си поле. Тази сила на отблъскване се уравновесява с външната космична сила на привличане по направление Земя-Луна.
Гравитацията на с-ма Земя Луна, както и за всяка подобна система, представлява равновесие или разлика между две сили на отблъскване. ВЪВ ВСЕЛЕНАТА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ СИЛИ НА ПРИВЛИЧАНЕ!
Ако гравитацията действуваше във всяка точка на тялото, кометата Шумейкър-Леви нямаше да се разпадне край Юпитер, но поради повърхностно действие настъпват деформации и разрушаване на ядрото на кометата.
Гравитацията между Земята и Слънцето се осъществява от два вида частици. По-големите частици се движат със скорост около 435 км/с (I космическа скорост за Слънцето) и свързват земната кора с газовата обвивка на Слънцето. Те проникват до десетки, а може би стотици километри дълбочина в Земята. Другият вид частици са фотони, без голяма ротационна енергия и движещи се със светлинна скорост. Те свързват земното ядро с твърдата част на Слънцето и проникват до земното ядро, от което се отразяват.

Поздрави!

опитах с един-два модела да изведа закона на Архимед от закона за гравитацията. Накрая се сетих, че повтярям грешката на всеки всезнайко - да давам обяснения в повече, когато отговора се съдържа експлицитно в самия закон на Архимед: "Всяко тяло, потопено във флуид, олеква толкова, колкото тежи изтласканият от него флуид". Очевидно, че с намаляване силата на тежестта, например на Луната, архимедовата сила ще намалява, защото тя по дефиниция е равна на силата на тежестта, и в състояние на безтегловност ще изчезне напълно.

Изобщо, обясненията са важни, но ако водят до решение, но ако решението вече го имаме, допълнителните обяснения само пречат да бъде видяно, дори и да е пред очите ни. И това е в материалния свят, където нещата стават пред очите ни и зависят от 1-2-3 величини, какво да кажем за политиката, където ограниченията са единствено в човека и всеки може да спекулира и използва незнанието на околните, докато имитациите му на знание не опарят толкова много хора, че да го изритат накрая...

Недай са опитва Вмире, иска се акъл.
А ти трябва да вземеш назаем и после не моеш да го върнеш.

Връзката между Архимедовият закон и гравитацията е очевидна.
Има формула за гравитацията.
Има формула за обема на тялото.

Липсващата връзка е елементарната формула за връзка между обем и маса, дето се учи в четвърти клас.
Ма ти отде да я знаеш... Ти бил ли си в четвърти клас? Надали. Играл си билички с Бойко и Цветелина тогава.

Оценката за мен от неграмотник и простак, за когото Нютон е “известен мошеник”, който в университета си “не е запомнен с нищо смислено” е най-добрия комплимент. И друг път съм ти го казвал, ще ти го припомня и тук, глупако – неграмотен си. Освен това си и тъп като слонски задник. А навика ти да се нагаждаш към казаното, без да си даваш сметка за противоречието в което изпадаш, разкрива самия теб като дребен мошеник, на когото липсва смисленост в разсъжденията. Да приписваш собствените си маниери на учен от ранга на Нютон, е доста примитивен начин за самоизтъкване и може да мине единствено пред мизерници като теб самия.

но не мога да подмина с безразличие фактите, които показват ясно нечия очевидна неграмотност, нескопосано прикривана зад нахални претенции за научност. Нека въпросният господин да продължи да ми се прави на отворко, за да му задам някои стандартни задачки по повдигнатата проблематика, за да покаже пред всички колко много разбира поставените въпроси. И нека не забравя, че решенията на задачите от движение на телата се представят със съвсем конкретни числа и зависимости.

... ти си наясно, че аз абсолютно всичко разбирам и не може и дума да става за извинения...
Жив и здрав!
Поздрави от Стара планина!

Благодаря, Професоре!
Поздрави от Витоша и Люлин планина!